Решение по дело №1582/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1352

гр.Сливен, 26.11.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1582 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./, вр.§22 КЗ.

Ищецът твърди, че при настъпило на 29.08.2015г. ПТП, причинено от застрахован при ответника водач била причинена смъртта на Калоян Тошков Кинчев, заварено дете на ищеца.

Твърди, че на 29.08.2015г. Т.Г.Д., управлявал МПС - лек автомобил „Киа Спортидж" с ДК № СТ 3407 АН, на път I-6, от гр. Бургас в посока гр. Сливен. На км. 406 водачът нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно  на Калоян Тошков Кинчев и Боряна Д. Шейредова.

Било образувано НОХД № 52/2017г. на СлОС и постановена присъда на виновния водач, като бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3 предл.2 алт.2 б."б" алт.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК /ред. преди изм. в ДВ бр.74/2015г/. Присъдата влязла в законна сила на 22.03.2017г.

Сочи, че към датата на ПТП лекия автомобил имал валидна застраховка „ГО” по полица № 11114002878677, сключена с ответника.

Починалият Калоян Кинчев бил на 38 години, имал  стабилни доходи, с които издържал семейството си. Подпомагал родителите си и поддържал добър стандарт на живот, имал и много приятели. Ищецът, негов пастрок бил горд като родител, отгледал и възпитал един успял човек, грижовен баща и обичащ майката на децата си мъж. Твърди, че поел грижите и възпитанието на починалия Калоян от неговата 3,5 годишна възраст и го считал за свое родно дете. Синът с който са живели дълги години в едно домакинство и на чието внимание и грижи се радвал, се загубили безвъзвратно. Загубата на Калоян и Боряна му причинила неописуема болка. С. и до днес не може да се отърси от случилото се и да преживее силния шок и тежката депресия от внезапната и неочаквана загуба. Сочи, че между него и Калоян съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.  Ищецът и съпругата му изцяло разчитали на моралната и материална подкрепа от сина си. Мъката му продължавлаа, като с времето не намалявала, а се засилвала. Не спирал да повтаря, че той е трябвало да бъде на мястото на Калоян.

Твърди, че Калоян и Боряна живеели на семейни начала и заедно отглеждали непълнолетните си деца Антония и Мартин. Ежедневието на младото семейство било изпълнено с много емоционални моменти. Имали  планове за бъдещето, радвали се на своите деца и често навестявали родителите си. Ищецът не спирал да плачи и единственото което го държало жив били внучетата му Антония и Мартин. Смъртта на Калоян и Боряна го направила отчужден, по-вглъбен, лесно раним и изнервен, а страданието му се увеличавало с всеки изминал ден. Oт силната мъка и болка, която преживявал не можел да спи, чувствал се самотен, животът му бил празен. След смъртта на Калоян от натрупаната мъка и стрес, здравословното му състояние рязко се влошило.

Ищецът твърди, че макар да не бил вписан като баща на починалия Калоян в акта му за раждане, го отглеждал от неговата три и половина годишна възраст. Двамата са се възприемали като баща и син и имали отношения като баща и син. Като такива ги възприемали и околните приятели и близки до семейството. Отношенията между тях били типичните и нормални като между баща и дете. Като втори баща С. бил силно привързан към Калоян, тъй като повече от 33 години живеели в едно домакинство. Калоян бил привързан към ищеца, обръщал се към него, наричайки го „баща ми „ или „татко" и имал близък постоянен контакт с него, като дете към своя биологичен родител. Ищецът бил горд със сина си и привързан към него. Загубата му се е отразила тежко и той станал притеснен и отчаян.

Тъй като ищецът бил в трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, попадал в кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие настъпила смърт на на Калоян Кирчев в резултат на настъпило на 29.08.2015г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2015 год. до окончателното изплащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил.

С него се оспорват предявените искове по основание и размер.

Признава се наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „ГО”  по  полица № 11114002878677 за лек автомобил марка „Киа", модел „Спортидж" с peг. № СТ 3407 АН към датата на ПТП. Твърди се обаче, че не бил налице покрит застрахователен риск.

Към момента на сключване на договора, застрахованият не носил отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица при условията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради което и застрахователят не се ангажирал да носи подобен риск. Подобен риск не съществувал към датата на сключване на договора, а и подобна уговорка би била недействителна, поради липса на застрахователен интерес.

 

 

Ответникът оспорва механизма на осъществяване на ПТП, както и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия Калоян Кинчев, а от там и наличието на сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от смъртта

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Калоян Кинчев, който с поведението си сам поставил здравето и живота си в опасност и допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му задължения по смисъла на ЗДвП. В тази връзка твърди, че починалия управлявал  мотоциклет марка Хонда с per. № СТ3407АН със скорост около 116 км/ч (над допустимата за извън населено място, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), както и че не предприел своевременно спиране в момента на откриване на възможност за възприемане на лекия автомобил. Пострадалият Калоян Кинчев имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение със скорост от 80 км/ч, като при тази скорост и предприето своевременно спиране не би настъпил удар. Отделно от това Калоян Кинчев  нарушил задължението си по чл. 182 ЗДвП да постави защитна каска на главата си, което било в пряка-причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход. Не на последно място, пострадалият допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като управлявал процесния мотоциклет марка „Хонда" след употреба на алколох над допустимата от закона норма.

Иска се отхвърляне на претенциите, като несонователни.

Прави се възражение по акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на събитието 29.08.2015г. до 03.04.2016г.

Претендира деловодни разноски.

Третото лице помагач, чрез пълномощник оспорва претенциите, като неоснователни, както и прави възражение за погасяване по давност на „аст от акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.08.2015г. на път І-6, км.406 настъпил удар между лек автомобил КИА, с рег.№ СТ 3407 АН, управляван от Т.Г.Д. и мотоциклет Хонда с рег.№ СН 1795В, управляван от Калоян Тошков Кинчев, следствие на който настъпила смърт на повече от едно лице, както и били причинени материални щети.

Не е спорно по делото /постановен за безспорен факт в открито съдебно заседание на 04.10.2019г./, че към момента на ПТП виновният за същото водач имал сключена с ответника-застраховател застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № 11114002878677.

С Присъда № 5/06.03.2017 г. по НОХД № 52/2017 г. на СлОС, влязла в сила на 22.03.2017г., Т.Г.Д. бил признат за виновен в това, че на 29.08.2015г. на път І-6, км.406 при управление  на лек автомобил КИА, с рег.№ СТ 3407 АН, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.37, ал.3 ЗДвП, чл.96, ал.1 и чл.101, ал.1, т.3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на Калоян Тошков Кинчев и Боряна Д. Шейредова, което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, алт.2, б.»б», алт.1, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 НК /ред. Преди изм. В ДВ бр.74/2015г./ и чл.58а, ал.1, вр.чл.54 НК.

Пострадалият Калоян Кинчев бил доведен син на ищеца, последния съпруг на майката на починалия Калоян от 21.05.1982г.

Ищецът, чрез пълномощник предявил претенция пред застрахователя ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Калоян Кинчев, като в отговор на това получил отговор, че не попадал в кръгана правоимащите лица, съобразно трайната съдебна практика, видно от писмо от 07.06.2017г. /л.130 от делото/. Последвали други две идентични по съдържание писма от застрахователя до ищеца, съответно от 06.10.2017г. /л.131 от делото/ и 27.07.2018г. /л.132 от делото/, с които всъщност ответника отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

В хода на процеса е допусната и назначена комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза за установяване на механизма на настъпилото на 29.08.2015г.  ПТП и телесните увреждания. От заключението на вещите лица се установява следния механизъм на  ПТП: Мотоциклет Хонда се движил по път І-6 в посока гр.Бургас със скорост на движение около 116 км/ч. В същото време в обратна посока на движение и от уширението в дясно, спрямо посоката на мотоциклета е предприел навлизане на платното автомобил КИА, пресичайки разделителната линия. Водачът на автомобила предприел навлизане на платното и в лентата за движение на мотоциклета, което е на около 4м след потегляне от място, мотоциклетът е бил на около 94 м от мястото на удара. Към този момент автомобилът е бил напълно забележим за водача на мотоциклета.Водачът на мотоциклета възприема автомобила и предприема заобикаляне от лявата му страна, като към мястото на удара е бил навлязъл в насрещната лента на осоло 0,4м. В този момент автомобилът бил разположен косо на платното с предния десен габарит в дясната лента спрямо неговата посока и по-голямата си задна част в лентата за движение на мотоциклета. Настъпил удар в лявата лента, гледано по посоката на движение на мотоциклета между предната челна част на мотоциклета и предната челна част на автомобила КИА. При този удар автомобилът продължил движението си със завъртане около векритакла ос, в посока по часовата стрелка и връщане назад. Мотоциклетът продължил движението си напред и на ляво, както и возещите се върху него водач и пътничка. Скоростта на движение на мотоциклета Хонда преди ПТП била около 116 км/ч, както и към момента на удара. Скоростта на движение на лекия автомобил КИА към момента на удара е около 11 км/ч, като автомобилът е потеглил е потеглил от уширението вдясно на платното/гледано по посоката на мотоциклета/ при нулеви начални условия.  Опасната зона за мотоциклета при определената скорост на движение била около 118м, а тази при скорост на движение от 90 км/ч около 79 м.Мястото на удара е в лявата лента за движение спрямо посоката на движение на мотоциклетаи на 0,4 м от разделителната линия. В момента на удара мотоциклетът бил изцяло в насрещната за него лентаза движение, а автомобила КИА- частично заемащ лявата лента и с по-голямата си част дясната лента / лентата за движение на мотоциклета/.

Водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, спрямо момента на откриване на възможността за възприемане на автомобила, но би имал тази възможност при движение със скорост 80 км/ч и същите действия на двамата водачи, като при тези скорости и своевременно предприето спиране, няма да настъпи удар. Техническите причини довели до възникване на ПТП били следните:

- предприетата технически неправилна маневра за навлизане на платното от водача на автомобила при наличие на насрещно движещ се мотоциклет, както и пресичането на непрекъснатата линия;

- навлизането на автомобила в опасната зона за спиране на мотоциклета при определените скорости на движение на двете превозни средства;

- движението на мотоциклета със скорост над допустимата за извън населено място. При движение на мотоциклета със скорост до 80 км/ч и предприето спиране в момента на откриване на възможността за възприемане на автомобила е нямало да настъпи ПТП.

Водачът на мотоциклета Калоян Кинчев, кактои  пътника зад него Боряна Шейредова в резултат на удара с лекия автомобил получили множество тежки, несъвместими с живота телесни увреждания. В конкретния случай се касаело за високоенергийна травма, засягаща всички области на телата и увреждания, получени през първата и втора фаза в механогенезата на уврежданията при този вид мотоциклетни травми. През първата фаза, фазата на непосредствения удар между автомобила и мотоциклета се получават увреждания в резултат на удари на телата на водача на мотоциклета и возещия се зад него пътник в различни части  от мотоциклета и автомобила. Тази първа фаза се последва от втора, през която телата на посрадалите под действието на преносни инерционни сили политат най-често по посока на първоначалното движение на мотоциклета и след различналетежна фаза падат върху терена, при което се тръвмират допълнително. В случая повечето от тежките увреждания на двамата пострадали при ПТП били получени в първата фаза от произшествието и в резултат от удара в автомобила. При установения механизъч на ПТП дори и при движение на мотоциклета с нормативно разрешената скорост от 90 км/ч биха настъпили почти същите телесни увреждания по телата на Калоян и Боряна, най-вероятно с летален изход. Водачът на мотоциклета и неговата спътничка към момента на ПТП са били с поставени обезопасителни каски на главите. Основно място в танатогенезата при Калоян Кинчев заемала черепно-мозъчната травма, но и получените останали увреждания от съчетаната травма също били с тежест и характеристики, несъвместими с живота.

В производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на свидетеля Б. установяват механизма на настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че водача на мотоциклета и неговата спътничка били с поставени каски на главите.

Показанията на  свидетелите Славова и Пасков установяват налична много силна изградена емоционална връзка между ищеца и починалия при ПТП Калоян. Последният заживял заедно с майка си и  ищеца още от невръстна детска възраст – около 4 годишна възраст, считал ищеца за свой роден баща, наричал го татко. Ищецът от своя страна също възприемал Калоян за свой син, грижел се за него още когато бил малко дете, водел и го вземал от детска градина, по-късно от училище, а когато Калоян заживял вече отделно със своето семейство – жена и две деца, ищецът му помагал редовно.

Свидетелят Славова сочи, че ищеца много тежко преживявал смъртта на Калоян.

Исковата молба е депозирана в съда на 25.03.2019г.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и писмени  и гласни доказателствени средства,  които съдът кредитира като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и изслушана съдебна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, като неоспорена от страните и изготвена от вещи лица, разполагащи с необходимата за съответната област компетентност.

Съдът кредитира и  показанията на разпитаните свидетели, тъй като са житейски логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с други, а тези на свидетеля Б. кореспондиращи и със заключението на вещото лице, изготвило съдебната експертиза в авто техническата му част, относно механизма на ПТП.

          Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният пряк иск от увреденото лице против застраховател за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. от непозволено увреждане, причинено от застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр.§ 22 КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 29.08.2015г. до окончателното изплащане е допустим.

Разгледан по същество се явява частично основателен.

Законодателят, посредством разпоредбата на чл.226 КЗ /отм./ признава в полза на увредения, спрямо който застрахования е отговорен правото на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени вреди. Чрез този иск се реализира материалното право на увреденото лице на обезщетение за вредите, причинени виновно от застрахования на плоскостта на непозволеното увреждане. Това право се упражнява срещу застрахователя по силата на съществуващото между него и причинителя на увреждането застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Правото на вземане за обезщетение срещу застрахователя възниква в полза на увреденото лице в момента на увреждането, в който възниква и правото му на вземане за обезщетение срещу прекия причинител на вредата – двете вземания са функционално обусловени и по правило тъждествени по съдържание и размер.

При този вид иск ищецът следва да установи настъпването на конкретни вреди, като пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, т.е. фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а наред с това и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” между причинителя на вредите и ответника- негов застраховател.

В конкретния правен казус материалните предпоставки на предявената претенция се установяват безспорно от назначената в хода на процеса съдебна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза. Механизмът на възникване на ПТП, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вината на водача на лек автомобил КИА с рег. № СТ 3407 АН се установиха от заключението на вещото лице, изготвило експертизата в авто техническата част. Наличните морални вреди на ищеца, болки и страдания и връзката им с настъпилото ПТП и последвалата смърт на човека, който не само ищеца, но и неговите близки и познати считали за син на ищеца се установиха  от събраните гласни доказателствени средства.

Съдът взе предвид и влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП-то водач, на основание чл.300 ГПК по въпросите за извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото не е спорно обстоятелство и наличието на застрахователно правоотношение между виновния причинител на вредата и ответника – застраховател.

С Тълкувателно Решение  № 1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК ВКС РБ се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като освен тези посочени в  Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. ППВС се добави и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Всъщност тези лица са посочени и в чл.2, §1, б.”а” от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Установените правила в тази Директива, заедно с  тези в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г., относно застраховката „ГО” при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка следва да намерят директно приложение в конкретния правен казус, като част от европейското право. Именно поради директния ефект на тези директиви, датиращи от 2009г. и 2012г. съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, за това, че ищеца не попадал в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая ищеца е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Калоян Кинчев, макар и той да не е бил негов биологичен баща или осиновител. Това е така, тъй като в процеса категорично се установи, че Калоян бил отглеждан, възпитаван  и издържан от ищеца от най-ранна детска възраст, живели са заедно в  едно домакинство и между тях била изградена постоянна, трайна и силна емоционална връзка – отношения като между баща и син. Починалият при ПТП Калоян Кинчев наричал ищеца „татко” и го считал за такъв години наред, като тази връзка между тях се запазила и след като Калоян създал собствено семейство /в този см. Решение № 93/30.10.2019г. по гр.д. № 2624/2018г., І т.о. ВКС РБ/.

Ищецът има право да получи обезщетение за понесените от него морални вреди, тъй като такива действително се установиха за налични, поради доказаната в процеса и съществувала години наред от най-ранна детска възраст до смъртта на пострадалия при ПТП Калоян Кинчев връзка с  отгледалия  и възпиталия го ищец.

Конкретният размер на претендираното  обезщетение за морални вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.

 От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото се установи, че инцидента и последвалата от него смърт на Калоян са оказали отрицателно въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищеца. Не са нужни специални знания за да се приеме, че ищеца преживял първоначално шок, стрес, уплаха, а впоследствие повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които продължават и към момента.

Критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД изискват паричния еквивалент да съответства не само на продължителността, но и на интензитета на физическите и душевни страдания, следствие неспазването на общото правило да не се вреди другиму.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищеца морални вреди- обезщетение в размер на 20 000 лв.

Съдът намира обаче за основателно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото пострадалия Калоян, като водач на мотоциклет Хонда също нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост над допустимата по закон, т.е. с около 116 км/ч вместо 80 км/ч и технически предприетата неправилно маневра на отклоняване на мотоциклета наляво с навлизане в лявата лента, вместо предприемане на действия за спиране, запазвайки положението на мотоциклета в собствената лента за движение. По този начин той допринесъл също за настъпилия удар между двете МПС и съответно последвалия за него летален изход.

Ето защо сумата определена по-горе като обезщетение от 20 000 лв. следва да бъде намалена с 40 % /съпричиняване/ или ищеца да получи обезщетение в размер на 12 000 лв. Така искът се явява основателен до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 20 000 лв. бива отхвърлен, като неоснователен.

Във връзка с размера на обезщетението съдът счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на §96 ЗИД КЗ в сила от 07.12.2018г., предвид § 22 КЗ, според който се прилага част ІV КЗ /отм./ за договори , сключени преди влизане в сила на действащия КЗ, т.е. преди 01.01.2016г., какъвто е настоящия правен казус. Освен това тази разпоредба противоречи на чл.9, ал.1, б.”а” от Директива № 2009/103/ЕО, където е предвидена минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.

При констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяна на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Върху сумата от 12 000 лв. следва да се присъди законната лихва за забава. По принцип при непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД, т.е. от деня на увреждането. Такова обезщетение се дължи от ответника застраховател, тъй като отговорността му е идентична с тази на застрахования към увреденото лице.

В случая обаче своевременно е заявено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност – три годишна, съобразно чл.111, б.”в” ЗЗД и с оглед датата на предявяване на настоящия иск 25.03.2019г., възражението се явява основателно. Обезщетението за забава следва да се присъди върху сумата от 12 000 лв., считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане, като е погасено по давност за периода 29.08.2015г. до 24.03.2016г.вкл.

Ищецът  претендирал присъждане на направените по делото разноски в размер на 1200 лв., платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2019г.

Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно. Изчислено, съобразно заявения размер на претенцията по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатския хонорар възлиза на 1130 лв. или надвишава платеното от ищеца със 70 лв., но съдът съобрази, че делото е с правна и фактическа сложност, както и проведени три открити съдебни заседания, поради което искането за редуциране не се уважава. Така съобразно уважената част от иска ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 720 лв., деловодни разноски.

Съобразно отхвърлената част от иска ищецът също дължи разноски на ответника. Последният направил разноски в процеса в общ размер на 705 лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК и съобразно с отхвърлената част от исковата претенция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 282 лв.

Ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да плати и държавна такса, определена върху уважената претенция или в размер на 480 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

 

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. §22 КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН: ********** *** по сметка IBAN: ***: STSABGSF сума в размер на 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от настъпила смърт на Калоян Тошков Кинчев при ПТП, реализирано на 29.08.2015г. между  лек автомобил «КИА», рег.№ СТ 3407 АН и мотоциклет Хонда с рег.№ СН 1795 В на път І-6, км.406, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като

ОТХВЪРЛЯ искът над постановения до пълния претендиран размер от 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за периода 29.08.2015г. до 24.03.2016г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.С., ЕГН: ********** *** по сметка IBAN: ***: STSABGSF сума в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК С.И.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2, сума в размер на 282 лв.  /двеста осемдесет и два лева/, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.»Стефан Караджа» № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,  държавна такса.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника, а именно Т.Г.Д., ЕГН:********** ***.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице помагач.

            

                   

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: