Р Е
Ш Е Н
И Е № 34
гр.
Силистра, 23.03.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен
съд Силистра, в открито съдебно заседание на четвърти март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав - ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА, при участието на
секретаря РУМЯНА ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдията АД № 5 / 2021 г. по
описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 107, ал. 2 от закона за
автомобилните превози /ЗAПр/ и е образувано по жалба на Б.Б. ***, чрез адв. В.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-3147 /
21.12.2020 г. на Директора та РД "Автомобилна администрация" гр.Русе.
Чрез жалбата и в писмено
становище се реливират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед
поради липса на мотиви, съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Оспорват се фактическите констатации в
оспорения акт. Счита се, че в процесния случай е осъществен обществен превоз за
собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАПр, тъй като нямало
заплащане, респ. уговорка за заплащане между водача на МПС и превозваните
пътници, респ.ако е имало уговорка за заплащане, то е включвало само разходите
за път без печалба за водача. Счита се, че административният орган не е събрал
и анализирал относимите за процесната хипотеза обстоятелства. Липсвали мотиви
за определения срок от 12 месеца за налагането на принудителната мярка. Моли се
за отмяна на акта.
Ответната страна, чрез
писмено становище, изложено в придружително писмо, излага мотиви за
законосъобразността на акта. По преписката са събрани доказателства –
декларации от превозваните пътници за правно-значимите обстоятелства –
заплащане на водача на МПС за превоз до Германия, респ. Белгия. В
административната преписката се съдържат многобройни доказателства, включително
и приложеният акт за установяване на административно нарушение, анализирани от
административния орган. Материалният закон е приложен правилно, тъй като са
налице основанията – извършване на обществен превоз без копие към лиценз на
Общността по смисъла на приложения чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗАПр.
Административен съд Силистра,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата срещу оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се
установи следното:
Със Заповед № РД-01-43 от
23.01.2020 г. Изпълнителният директор на ИА “Автомобилна администрация“ е
делегирал правомощия и на Директорите на РД “АА“, сред които е и издателят на
оспорения акт, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 106а от
ЗАПр /л .2/.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД 14-3147/21.12.2020 г. на директора на
РД “Автомобилна администрация"-гр.Русе, на основание чл. 107, ал. 1 във
вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗАПр е разпоредено
временно спиране от движение на моторно превозно средство - лек автомобил
"Мерцедес Спринтер " с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, чрез
сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационния номер и отнемане на
свидетелство за регистрация на автомобила за период - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца. Основание за издаване на заповедта е
съставен АУАН Серия А-2020 № 285383 от 20.12.2020 г. за това, че на 20.12.2020
г, при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози контролните органи на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" гр. Русе установили, че Г.Б.А.,
като водач на процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя Б.С.Б.,
извършва нерегламентиран обществен превоз на 4 /четирима/ бр. пътници от гр. Дулово
за Германия и Белгия срещу заплащане без да е издадено копие към лиценз на
Общността.
В приложения акт за
установяване на административно нарушение е вписано изрично, че водачът Г.А.
няма възражения по така съставения акт за нарушение,включващ горецитираните
фактически и правни изводи /л. 3/
С приложената към преписката
писмена декларация пътникът Р.П. е декларирал, че за втори път ползва подобен
вид услуги на този водач, че цената на превоза от с. Средище, България до
Германия е договорена - 130 евро, платима след приключване на пътуването /л. 7/.
С приложената към преписката
писмена декларация пътникът Ю.А.А. е декларирал ,че не е познат на водача на
процесното МПС - Г.А.. Разбрал, че последният извършва подобен вид услуги –
превоз до определени дестинации и се е възползвал като се е договорил с водача
за цена за услугата до Германия 100 евро, платима след пристигането в крайната
точка /л. 9/.
В декларация към преписката
водачът на МПС Г.А. заявява, че всички пътници са му познати и че всички
разходи за пътя – 350 евро - ги поема той /л. 8/
Пред административния орган и
по делото не се спори, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя и
че липсва копие към лиценз за Общността за извършване на обществен превоз на
пътници по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗАПр.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, се налага извод, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административно-производствените правила за нейното издаване.
Оспорената заповед е издадена
от административен орган с териториална, времева и материална компетентност,
тъй като съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАПр: "Принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица". Издателят на процесната заповед
попада между последните, видно от цитирането й по-горе/ Заповед № РД-01-43 от
23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация“/.
Издадената заповед отговаря
на изискванията за форма. Съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние и материално-правното основание
за прилагане на принудителната административна мярка-чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а"от ЗАПр.
Оспореният акт, чрез изрично
цитиране, препраща към АУАН Серия А-2020 № 285383 от 20.12.2020 г. Материалната
доказателствена сила на този официален документ не е оборена. От приложените
към административната преписка две писмени декларации на пътниците Р.П. и Ю. А.
се установява верността на фактическите констатации по акта – пътниците не са
познати на водача на МПС - обратно на заявеното от жалбоподателя и от водача на
МПС. Договорена е цена на превоза, платима при извършване на услугата. В тази
връзка следва да се акцентира, че обясненията на водача на МПС Г.А. взаимно се
изключват и си противоречат. Въпреки, че е заявил в приложената декларация, че
превозва пътниците, които са му познати, без печалба, то той, при предявяване
на процесния акт за установяване на административно нарушение, е вписал
изрично, че не възразява по фактите в акта. А последните включват и цитираните
изявления на пътниците,вписани в отделни
декларации в смисъл, обратен на заявения от водача.
Самият жалбоподател не
посочва доказателства, които да не са събрани или анализирани от
административния орган. Приобщените такива по преписката – писмени декларации
на пътниците, АУАН съдържат пълна информация за правнозначимите факти и след
анализа им се налага извод за липса на противоречие между съдържащата се в тях
информация. При този анализ, обратно на поддържаното от жалбоподателя, следва,
че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В обобщение е видно, че
административният орган е събрал и анализирал всички доказателства по
преписката, които са многобройни,а последните сочат, че действително е бил
извършен обществен превоз на пътници, при договорена цена на превоза, която
цена включва не само себестойност на услугата, но и печалба.
Заповедта е съобразена с
материалния закон и с неговата цел. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б “а“ от ЗАПр предвижда, че за преустановяване на
административните нарушения,представляващи превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или без
заверено копие към лиценз на Общността, се прилагат принудителни
административни мерки – временно спиране от движение на МПС и временно отнемане
на свидетелството за регистрацията му.За да е законосъобразна процесната ПАМ, следва
да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно
средство, без за него да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. Легална
дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 ДР на ЗАПр и представлява превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация за извършената
простъпка, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение
съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за
прилагане на превантивната ПАМ. Както се посочи по-горе по процесното дело са
налице предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗАПр за прилагане на оспорената ПАМ.
Съгласно посочената норма временно се спира от движение моторно превозно
средство като се отнема и свидетелството му за регистрация до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, в случаите на извършван обществен
превоз без копие към лиценз на Общността. По делото е установено ,че адресатът
на заповедта Б.Б. притежава процесното МПС, с което Г.А. е извършвал превоз на
пътници срещу заплащане без за МПС да е издадено копие към лиценз на Общността.
Тези факти попълват хипотезата на приложената норма на чл. 106, ал. 1, т. 1, б.
“а“ от ЗАВпр. Нарушението на водача е констатирано със съставен по надлежния
ред АУАН от компетентните длъжностни лица. Принудителната административна мярка
е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения.
Определеният 12-месечен срок
на действие на мярката е съобразен с обстоятелството, съдържащо се в
административната преписка, в декларацията на пътника Р.П., че за втори път
ползва този вид услуга от страна на водача Г.А.. Следователно нарушението не е
изолирано и инцидентно. Освен това водачът на МПС не показва осъзнаване на
укоримостта на постъпката,което обостря необходимостта от налагането на
превантивни принудителни мерки спрямо него и спрямо собственика на използваното
за деянието МПС в интерес на обществото за максималния предвиден в закона срок
– до отстраняване на нарушението , но за не повече от 12 месеца.
По изложените съображения
съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на Б.С.Б., ЕГН:********** ***, чрез адв. В., със съдебен адрес:*** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-3147 / 21.12.2020
г. на Директора та РД "Автомобилна администрация" гр.Русе.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: