Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание
на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на
прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева
к.адм.нак.дело № 2040/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда” – Варна срещу Решение № 260017/14.08.2020г., постановено по НАХД № 5359/2019г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-010837/30.01.2019г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на МЦ „И. – С. 1“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800лв.,
на основание чл.416 ал.5, вр. чл.413
ал.2 от КТ, за нарушение на чл.11 ал.5,
вр. с чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Касаторът поддържа становище, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон, по съображения изложени в жалбата; счита, че съдът неправилно търкува
разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредбата; правилно е прието от АНО, че
работодателят е трябвало да документира провеждането на начален инструктаж. Поради
изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В
съдебно заседание, и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява.
Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано
лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В
чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния
съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът
ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на МЦ„И.-С. 1 “ ООД, против горепосоченото НП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че
на 03.01.2019г. служители при ДИТ – Варна извършили проверка в обект –
„Медицински център „И. С. 1“ ООД. В хода на проверката било установено, че
лицето М. Л. е допусната да извършва трудова
дейност в качеството на лекар в обекта , преди да е
документирано провеждането на начален инструктаж. При попълване на
предоставена й декларация по чл. 402 ал.1 от КТ Л.
е посочила, че работи в
медицинския център на длъжност „педиатър“, на основание сключен граждански договор за срок от 1 месец; работи на
повикване от 09часа до 17 часа, като има уговорено трудово възнаграждание в
размер на 35лв. на час.
При така
установените факти бил съставен на дружеството АУАН за нарушение на чл. 11 ал.5, във вр. с чл. 12
ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 102/22.12.2009 г./
Районният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания, като изрично е
посочил кои не кредитира и по какви съображения. Изложил е мотиви, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при
спазване на административно-процесуалните правила.
За да
отмени обжалваното пред него наказателно постановление, ВРС е приел, че тъй
като Л. е работила по
граждански договор, то наказаното лице няма качестовото
на работодател спрямо него и не следва да носи административнонаказателна
отговорност.
Касационният
състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна,
както и правните му изводи за несъставомерност на нарушението.
От една
страна медицинският ценътр няма качеството на работодател по смисъла на КТ, а
на възложител по смисъла на ЗЗД, поради тази причина не може да носи
отговорност по КТ.
От друга
страна, настоящият състав многократно се е произнасял в насока, че разпоредбата
на чл.281 ал.5 от Кодекса на труда възлага на работодателя задължението да
организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и
социалната политика. На основание посочената норма е издадена Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.11
ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал.2 на същата правна
норма инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда
до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно
лице със съответната компетентност, което да извършва и документира
инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в
задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е
извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира
инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да
извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., за
което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че
работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател
носи отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от същата наредба. В настоящия има
представена книга в която се документира проведения на работниците инструктаж,
което говори за изпълнено от работодателя задължение.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат за касационната инстнация е основателно. Поради
това касаторът следва да бъде осъден да заплати на МЦ “И. – С. 1“ ООД сумата от
356лв., съгласно чл.18 ал.2, вр. с чл.7
ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. / в редакцията към датата на пълномощното/.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260017/14.08.2020г., постановено по
НАХД № 5359/2019г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на МЦ „ И.
– С. 1“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ № 202,
представлявано от Е. И. П. сумата от 356лв./ триста петдесет и шест/,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.