№ 112
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от "А.з.с.в."ЕАД, представлявана от
изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н., срещу
разпореждане № 451 от 08.06.2021 г., постановено от Районен съд-
Самоков, по ч.гр.д. № 91/2021 г. С обжалваното разпореждане е
отхвърлено заявлението на "А.з.с.в."ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.А.И. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.С., ул. "З." № ..., в частта относно
вземане за сумата от 67,14 лева, представляващо обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за период от 11.05.2019 г.
до 28.01.2021 г., дължима по договор за паричен заем № ........... от
............. г., сключен между И.А.М." АД и Д.А.И..
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва, че
лихвата за забава е претендирана с начална дата 11.05.2019 г. – почти
една година преди обявяване на извънредното положение.
Заповедният съд е следвало да присъди лихва за забава за периода от
11.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включително, както и от 14.07.2020 г. до
28.01.2021 г., за които периоди е дължима. По същество моли да се
отмени обжалваното разпореждане от 08.06.2021 г. и да се издаде
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 67,14 лева.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в
1
жалбата доводи и приложеното по делото заявление от 29.01.2021
г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от
активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
„"А.з.с.в."ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.А.И. за вземания
дължими по договор за паричен заем № ........... от ............. г., сключен
между И.А.М." АД и посочения длъжник.
Претендира да се издаде заповед за изпълнение за следните
суми: 600, 00 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем № ........... от ............. г., 81,36 лева, представляваща договорна
лихва по договора за паричен заем, дължима за периода от 10.05.2019
г. до 06.12.2019 г., сумата от 67,14 лева, представляващо обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава за период от
11.05.2019 г. до 28.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
горепосочените суми от 28.01.2021 г. до окончателното им изплащане,
както и 75,00 лева за разноски по делото, от които 25, 00 лева за
внесена държавна такса и 50, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Заявлението е уважено частично, като е отхвърлено за сумата от
67,14 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за период от 11.05.2019 г. до 28.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не
издава заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави. Районният съд е приел, че по отношение
на процесната сума е налице такова противоречие, поради което е
отхвърлил заявлението в съответната му част. Настоящият съдебен
състав намира, че изводът е правилен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (в първоначалната му
редакция, в сила от 13.03.2020г.), до отмяната на извънредното
положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
2
задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Според
изменението на този текст от закона с ДВ. бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г., до отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
банки и финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или
трети лица и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След
отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г. законът отново
е изменен, като съгласно редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г., до два месеца след отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните
дружества на банките, включително когато вземанията са придобити
от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват
лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение. Това е и актуалната редакция на чл. 6 от закона, която е
действала към момента на подаване на заявлението. Тълкуването на
точния й текст налага извод, че забраната за начисляване на лихви за
забава върху непогасени в срок задължения от частноправни субекти
по договори за кредит, предоставени от финансови институции, е
съществувала не само за периода на извънредното положение
(13.03.2020 - 14.05.2020 г.), но и за двумесечен период след отмяната
му. За този период ЗМДВИПОРНС въвежда ограничение за
начисляване на лихви за забава само на длъжници по договори за
кредит, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, но не и от банки. Правилно районният съд е
приел, че забраната по чл. 6 от закона да се начисляват лихви за забава
до два месеца след отмяна на извънредното положение е приложима и
спрямо процесното обезщетение, което обхваща и периода 14.05.2020
г. - 14.07.2020 г., тъй като И.А.М." АД не е банка по смисъла на чл. 2
от ЗКИ, нито пък заявителят, а финансова институция по чл. 3 от този
закон.
3
Неоснователни са възраженията, че съдът следва да направи
изчисленията сам и да раздели на периоди претенцията- предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните, съобразно диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2
ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.06.2021 г., постановено от
Районен съд-Самоков, по ч.гр.д. № 91/2021 г., с което е отхвърлено
заявлението на "А.з.с.в."ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу Д.А.И. с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.С., ул. "З." № ..., в частта относно вземане за сумата
от 67,14 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за период от 11.05.2019 г. до 28.01.2021 г.,
дължима по договор за паричен заем № ........... от ............. г., сключен
между И.А.М." АД и Д.А.И..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4