Решение по дело №5836/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е  №451

гр. Перник,26.04.2018 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при секретаря Биляна Миткова, като разгледа гр. дело №5836  по за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са при условията на обективно съединение искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и  чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник срещу С.А.А. ***, с която при условията на обективно съединение са предявени искове за установяване съществуването на вземания за главница за доставена питейна и отведена канална вода и за обезщетение за забава в плащанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните  е налице облгационно правоотношение, съдържанието на което е установено в Общи условия. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си,  като доставил до и отвел от имота на ответника количество вода, отчитано редовно. Твърди, че цената за потребената и отведена вода била изчислена на база на действащите към мометна на предоставяне на услугата цени, утвърдени от ДКЕВР и обявени от управителя на дружеството. Сочи, че ответникът не му платил цената за доставената и отведена  вода. Твърди, че за вземанията била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в срока за това.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да бъде признато за установено по отношение на ответника С.А.А., че същата дължи на сумата 1983,18 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 02.01.2013 г. до 23.03.2016 г. за имот, находящ се в ***, и  сумата от 310,42 лв. представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.03.2013 г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се извършените в хода на заповедното и исковото производството разноски.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв. С възражението срещу издадената заповед за изпълнение за процесните вземания е обосновал твърденията си за недължимост на същите със съображения за изтекла погасителна давност за част от сумите и за несъответствие на начислените суми на реалното потребление.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето ч.гр.дело №3373/2017г. по описа на Районен съд-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите 1983,18 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 02.01.2013 г. до 23.03.2016 г. за имот, находящ се в ***, за  сумата от 310,42 лв. представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.03.2013 г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумите от 45,87 лв. за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 С възражение, подадено в срока по чл.414, ал.1 ГПК, длъжникът С.А.А. е оспорил вземането с възражение по образец, в което излага конкретни съображения, че част от сумите са погасени по давност, а останалите – начислени на базови количества, а не на изразходваните.

От приетите като писмени доказателства общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между „В и К“ оператора и потребителя на ВиК услуги.

В представеното от ищцовото дружество извлечение от сметка  са отразени данни за размера на задълженията по партидата с титуляр С.А.А., вкл. за номерата и датите на издадените фактури по отчетни периоди.

По делото не са ангажирани други доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

По допустимостта на исковете:

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 183 вр с чл. 200 ЗЗД и  чл. 415, ал. 1 вр. с. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на част от сумите в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните взмеания и че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК  поради което и производството се явява процесуално допустимо.

           По основателността на исковете съдът намира следното:

Въпреки изрично дадените му указания с доклада по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК ищецът не ангажира доказателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи релевантните за спора обстоятелства, на които основава исковете си и които ответникът е оспорил с възражението срещу заповедта за изпълнение. Ищецът не установява основание за възникване на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, както и изпълнение на задълженията му като ВиК оператор по това правоотношение. На следващо място, не се установява нито какво е реално доставеното количество питейна вода, нито наличието на някое от основанията за изчисляването й по предвидения в приложимата нормативан уредба ред.   

Това налага извод за недоказаност на предявените искове, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.

При недоказаност на предявените искове не се налага обсъждане на възражението за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност.

 

По разноските:

           В заповедното производство:Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

             С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 45,87 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимата се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство остават в тежест на ищцовото дружество. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в заповедното производство.

            Ищецът няма право на разноски в исковото производство, а ответникът не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ОТХВЪРЛЯ исковете на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК ********** за признаване за установено по отношение на           С.А.А. с ЕГН **********, че същият дължи на ищцовото дружество сумите от  1983,18 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 02.01.2013 г. до 23.03.2016 г. за имот, находящ се в ***, и  сумата от 310,42 лв. представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.03.2013 г. до 09.05.2016 г., за които е издадена заповед № 2730 за изпълнение  по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3373/2017г. на РС-Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати за сведение по  частно гражданско дело № 3373/2017г. по описа на РС-Перник, при което и с оглед отпадане нуждата от посулжване   последното  да се върне на съответния състав.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: