Р Е Ш Е Н И Е № 260054
гр. Варна, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. С. в.гр.д. № 16 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София, против решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д. № 123 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна /макар, че в обстоятелствената част и в петитума на
въззивната жалба и за разлика от заглавната ѝ част, е посочено решение от
08.09.20г. по т.д. № 123/19г. на ВОС, което е очевидна грешка/, в частта му, с която същото е осъдено
да заплати на Е.М.М. ***, сумата от 26 000 лева,
представляваща допълнително обезщетение спрямо вече изплатеното от ответното
дружество обезщетение в размер на 35 000 лева по образувана при него щета
№ **********/2017г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от причинените му телесни увреждания, вследствие на настъпило
на 05.08.2016 год. ПТП, виновно причинено от Н.М.И. в гр.Варна, която при
управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450 ВР, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/07/116001571124/03.06.2016г., нарушавайки правилата за движение при завой
наляво, отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№
В 0630 В, управляван от ищеца, за което е освободена от наказателна отговорност
и е било наложено административно наказание, ведно със законната лихва от
03.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, платима по посочена
банкова сметка ***, на основание чл.432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; и
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски, а в полза на бюджета на съдебната
власт – дължимите такси и платени от съда суми. Счита се, че базовият размер на
определеното обезщетение на ищеца от 61 000 лв. е изключително висок и
необоснован спрямо критерия по чл. 52 от ЗЗД, предвид получените от ищеца
травматични увреждания и претърпени болки и страдания. Освен това представлява
абсолютен прецедент, сравнено с произнасянията на съдилищата по други сходни
дела /цитирани в жалбата подробно/. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част, ведно с присъждане на разноските по делото.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е.М.М.
чрез адв Д.Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. След анализ на
събраните пред първата инстанция доказателства и очертаване на претърпените
болки и страдания от ищеца, както и претърпените медицински интервенции и
възстановителни процедури, вкл. и непълното възстановяване от травмата, се
поддържа, че присъденото обезщетение съответства изцяло на принципа за
справедливост. Сочи се, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика е
напълно неотносима към процесния спор, тъй като посочените съдебни актове
касаят обезщетяване на много по-леки по интензитет и продължителност на
лечението увреди, сравнени с получените от ищеца. Претендира се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на разноските по
делото.
В
с.з. въззивната жалба и отговора се поддържат чрез процесуалните представители
на страните.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и
е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
увреждането 05.08.2016 год. до 02.04.2019 год.
Въззивната жалба е
допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.
С оглед
релевираните от ищеца твърдения в исковата молба и отправеното до съда искане
за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.16г., въз
основа на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действало за периода от 19.06.16г.
до 18.06.17г. /факт, по който страните не спорят, а и се установява от
справката, извършена в базата данни на Гаранционен фонд – л. 58/, правната
квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Налице е
хипотезата на чл. 300 от ГПК, предвид влязлото в сила на 24.03.17г. решение №
447 по АНД № 219/17г. на ВРС ХХХVІІ с-в, с което Н.М.И. е била призната за
виновна в това, че на 05.08.16г. в гр. Варна при управление на л.а. „Рено
Клио“ с рег. № СТ 0450 ВР, нарушила правилата за движение на чл. 37 от ЗДвП при
завой наляво, отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, с
рег.№ В 0630 В, управляван от ищеца, и по непредпазливост му е причинила средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, което обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 2.5 – 3
месеца, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342 от НК, за
което е освободена от наказателна отговорност и ѝ е било наложено
административно наказание на осн. чл. 78А, ал. 1 от НК /л. 19 от
първоинстанционното дело/.
Ищецът е предявил
застрахователната си претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на 16.11.2017г. и е
била образувана щета № ********** /факт, по който страните също не спорят, а и
е установим от разменената кореспонденция – л. 59-62 от първоинстанционното
дело/, като на 16.02.18г. е извършено от застрахователя плащане на сумата от
35 000 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
/така от преводно нареждане на л. 72 от първоинстанционното дело/.
С оглед на така
установените обстоятелства следва да се приеме, че от една страна произнасянето
по този иск с обжалваното решение налага извода за неговата допустимост, а от
друга страна, че основният спор и по настоящото дело е относно дължимия размер
на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В исковата молба
ищецът твърдял, че на 05.08.16г. е бил откаран по спешност в МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, където е било установено счупването на долния край на лъчевата
кост, закрито вдясно с оток, деформация, нарушена функционалност, както и
контузия на двете колене. Била поставена гипсова имобилизация. На 08.08.16г.
ищецът бил опериран за осъществяване на открито наместване на фрактурата, при
което е била извършена вътрешна фиксация на костите радиус и улна чрез
заключваща плака за дистален радиус и 9 винта. Последвала гипсова имобилизация,
а по-късно на 30.09.16г. чрез образно изследване било установено наличието на
начални артрозни промени в ставите на коленете, както и хрущялни увреди ІІ-ІІІ
ст. по пателата, по латералния бедрен кондил, по предната повърхност на
медиалния бедрен кондил и други промени. На 09.11.16г. е била извършена
екстракция на пластиката чрез оперативна интервенция. Последвали са множество
периодични медицински прегледи и образни изследвания, както и редица
рехабилитационни процедури от съответните специалисти и в посочени лечебни
заведения. На 24.03.17г. ищецът е бил приет в болнично заведение в Турция
поради болезнено подуване на дясната китка и ограничено движение, където била
извършена нова оперативна интервенция, изразяваща се в изваждане на анкерите с
конците, използвани за реконструкция. Установена била лоша позиция на ставна
връзка между лидиевидната и полулунната кост, разрязване и редуциране в
подходяща позиция; пришиване с 3 бр. тел в анатомична позиция; вземане на графт
от ECRL и реконструиране на лидиевидната и
полулунната връзка. Поставени били шини. Поради наличието на болки и
невъзможност за извършване на движения ищецът е предприел множество образни
изследвания като е установена Зудеков тип остеопороза на околните костни
структури в областта на дясната гривнена става. С ЕР от 18.09.17г. на ТЕЛК на
ищеца е била определена 50% трайно намалена работоспособност за период от 1
година, а с ЕР от 16.12.19г. му е определена от ТЕЛК 40 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години. Междувременно ищецът е продължил с
извършването на образни изследвания на дясната китка, както и на коленете.
Поддържа се, че в резултат на тези травматични увреждания на горния десен
крайник ищецът е имал трайно затруднение в движенията и понастоящем е загубил
способността да движи и използва дясната си ръка. Няма и прогноза за
възстановяване на състоянието си отпреди ПТП. Целият живот на ищеца се
преобърнал, тъй като е търпял болки за един продължителен период и негативните
последици ще продължат през целия му живот. Поради това счита, че определеното
му и изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 35 000 лв. е
недостатъчно да репарира неимуществените му вреди и отправеното до съда искане
е било да му се присъди сума в размер на още 26 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на ПТП 05.08.16г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответното
дружество е оспорило исковата молба по основание и размер. Въпреки, че
признава, както получената от ищеца травма на горен десен крайник, както и
заплащането на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в тази
връзка, застрахователят оспорва описаните в исковата молба увреждания да са
били получени, вследствие на катастрофата от 05.08.16г. Посочва, че в
първоначалните медицински документи не е описано наличието на навяхване и
разтягане на ставите на ниво китка и длан /установено на 09.11.16г./, както и
счупване на ниво китка и длан /установено на 06.12.17г./ Оспорва се
твърдението, че ищецът все още не се е възстановил от уврежданията си физически
и емоционално. Релевирано е възражението, че ищецът е страдал от други
заболявания, които са се отразили на възстановителния период като са го
удължили. Поддържа се още, че ищецът е допринесъл последващо за продължаване на
оздравителния период, тъй като не е спазвал назначеното му лечение и лекарски
предписания, което е довело до необратими последици. Оспорва се размера на
претенцията като несъответстващ на претърпени от ищеца неимуществени вреди.
В допълнителната
искова молба ищецът е оспорил всички релевирани от ответника възражения и
предприети оспорвания.
В допълнителния
отговор ответното дружество е заявило, че поддържа възраженията си, вкл. и
това, че не е вярно катастрофата да е преобърнала живота на пострадалия, нито,
че той продължава да изпитва негативни последици от събитието. Твърди, че
ищецът е преодолял последиците от инцидента и не е изоставил хобито си, тъй
като си е закупил нов мотор.
Относно травматичните увреждания и
претърпените болки и страдания на ищеца от претърпяното ПТП на 05.08.16г.,
съдът намира следното:
Тъй като наличието
на телесна повреда и нейният вид са част от състава на резултатното
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342 от НК, по което е налице влязла в сила присъда, която е
задължителна за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието,
следва да се приеме, че именно вследствие на описаното в присъдата ПТП от
05.08.16г. ищецът М. е получил счупване на лява лъчева кост, което е обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 2.5-3 месеца.
В заключението на
СМЕ, изслушано пред ВОС, са коментирани подробно медицинските документи,
свързани с прегледите и лечението на ищеца, вкл. и тези, които са представени с
исковата молба и приети като доказателства по делото. От същите се установява,
че ищецът е постъпил в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД в Клиника по Ортопедия и
травматология на 08.08.16г. и е бил изписан на 10.08.16г. с окончателна
диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вдясно. При
постъпването си в Спешния кабинет на 05.08.16г. ищецът се е оплакал от болки в
дясна гривнена става и в коленете. Налична била спонтанна и палпаторна болка в
областта на китката, с оток, деформация и нарушена функционалност
/функциолеза/. Не е констатирано наличието на съдово-нервна увреда. На 09.08.16г.
под обща анестезия е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация радиус и улна чрез заключваща плака за дистален радиус и 9 винта.
Изписан е бил с подобрение и извършена гипсова имобилизация /из Епикриза на л.
14/.
На 09.11.16г.
ищецът е постъпил в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД и е бил изписан на 12.11.16г.
Постъпил с оплаквания за липсваща екстензия в китката и болки поради травми от
ПТП отпреди 3 месеца. Извършена била операция под обща анестезия, при която е
била извършена корекция на дисоциацията с графт, както и екстракция на
имплантиран уред. Изписан с окончателна диагноза: Навяхване и разтягане на
ставите на ниво китка и длан /из Епикриза на л. 15/.
На 22.03.17г.
ищецът е постъпил в болница „Аджибадем“ Фуля, Турция с оплаквания за наличието
на болезнено подуване на дясната китка и ограничено движение и с цел
извършването на операция на фрактура на дисталния радиус и реконструкция на
карпална ладиевидна и полулунна връзка. Установено било, че полулунната ямка е
леко вдлъбната и зараснала, деформация на полулунната кост и сублуксация в
полулунната флексия. Поставена била диагноза радиална фрактура в миналото и
карпална нестабилност поради травматичното скъсване на връзките на китката и
дланта в миналото. Не са били установени патологични находки в други органи и
системи в тялото на ищеца. Извършена е била операция на 22.03.17г., при която е
осъществено изваждане на присадка (пателарно сухожилие, заден бедрен мускул,
широка бедрена фасция). Били извадени анкерите с конците, използвани за
реконструкцията. Установено било, че ставната връзка между ладиевидната и
полулунната кост е в лоша позиция, което наложило нейното разрязване и двете
кости се редуцирали в подходяща позиция. Връзките между полулунна и радиална,
ладиевидна, полулунна и тристенна кости и ладиевидна и главеста кости се
пришили с 3 бр. тел в анатомична позиция. Реконструкцията на ладиевидната и
полулунната връзка е осъществена чрез графт взет от ЕСRL. Поставени били шини. Ищецът бил изписан на 24.03.17г. /документите са
представени на л. 16-19 от делото/.
Ищецът е предприел
и осъществил балнеолечебен курс в гр. Павел баня от 09.02.18г. до 18.02.18г.
По делото са били
приети и вещото лице е коментирало и множеството амбулаторни листи за
осъществени прегледи и изследвания на ищеца, при които е констатирана
претърпяната при процесното ПТП травма чрез фрактурата на лъчевата кост и
навяхване и разтягане на ставите на ниво китка /Амбулаторни листи от 12.10.16г.
– за експертиза на работоспособността пред ЛКК, 08.12.16г. - за експертиза на
работоспособността пред ЛКК, 12.01.17г. – констатирано ограничаване в
движенията на китката, 27.01.17г. – с оплаквания от болки и ограничения в
движенията, 05.04.17г. – за медицинска експертиза на работоспособността,
20.04.17г. – за рентгенография, 06.12.17г. – изгладена конфигурация на дясна
гривнена става, без видими осеви отклонения, активна и пасивна подвижност,
силно ограничена в общ обем от 15-20 градуса, възстановени движения на
пръстите. При рентген – интеркарпална артроза и начална радиокарпална артроза.
Терапия – мазане с гел и ултразвук, 20.08.18г. – рентгенография на гривнена
става, 27.08.18г. – изпраща се на ТЕЛК с мнение за освидетелстване и 13.08.19г.
– изпраща се на ТЕЛК поради наличието на болезнено и силно ограничено движение в
дясната гривнена става/.
Експертът е
коментирал и представените от ищеца експертни заключения, издадени от ТЕЛК при
МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, че поради счупването на долния край на
лъчевата кост закрито, на 21.03.17г.
е извършено пълно освидетелстване и е призната временна неработоспособност на
ищеца за периода от 13.12.16г. до 11.01.17г.; на 27.03.17г. е призната временна неработоспособност на ищеца за
периода от 08.08.16г. до 11.01.17г.; на
30.05.17г. е извършено пълно освидетелстване и е призната временна
неработоспособност на ищеца за периода от 08.08.16г. до 25.04.17г.; на 18.09.17г. е извършено пълно
освидетелстване и е призната 50% трайно намалена работоспособност на ищеца за
период от 1 година - до 01.09.18г.; на 16.12.19г.
е извършено преосвидетелстване и е призната 40% трайно намалена
работоспособност на ищеца за период от 3 години - до 01.12.22г.
На 26.06.20г.
вещото лице е извършило клиничен преглед на ищеца, при който е установено, че
по гърба на дясната киткова област се установяват два линейни белега под
формата на буквата „Г“ с дължина на раменете около 3-4 см. Такъв белег по
предната повърхност и с дължина от 7 см. има и на дясната киткова област.
Запазена е хватателната сила на дясната длан. Силно ограничен обем на сгъване и
разгъване на дясната киткова става.
В заключението си
вещото лице сочи,че в резултат на ПТП от 05.08.16г. ищецът е получил счупване
на дясната лъчева кост в долна трета и стилоидния израстък, както и контузия на
двете коленни стави. Комбинираната травма в областта на дясната лъчева кост е
обусловила трайна затруднение в движенията на десния горен крайник за период,
надхвърлящ 1 месец, както и до усложнения – контрактура на ставата – ограничени
и силно болезнени движения в китковата става, инактивитетна остеопороза (разрехавяване
на костната структура). Към момента на прегледа продължава да е налице
описаната контрактура при запазена хватателна сила на пръстите на дясната ръка.
В медицинската документация не са налице данни за наличие на съпътстващи
заболявания, които да са повлияли за удължаване на периода на оздравителния
процес. Извършените изследвания след операциите са установили, че липсват
отклонения в стабилизацията и поради това вещото лице приема, че операциите са
били успешни.
От представените
от ответника справки, издадени от НЗОК на 14.08.20г. относно извършени прегледи
на ищеца М. за периода от 13.01.11г. до 18.09.14г., както и на пролежаванията
му в болница за периода от 24.11.11г. до 07.10.14г., се установява следното:
-
Извършените прегледи, консултации и изследвания
извънболнично са общо 33 броя /на л. 114-118 и 120-121/. Извън извършените
биохимични изследвания, предписани от общопрактикуващия лекар, отразени са и
извършени консултации и прегледи от специалисти по Физикална и рехабилитационна
медицина и Ортопедия и травматология, с посочена диагноза „Изкълчване на
пателата“ /от 22.01.14г. до 15.05.14г. – общо 13 прегледа и консултации/. На
20.08.12г. пък е била отразена консултация, при която е била поставена диагноза
„Счупване на стъпалото без счупване на глезена“. На 24.06.14г. и 25.06.14г. са
отразени консултация и преглед за ЛКК с диагноза „Други вътреставни увреждания
на колянната става“. На 18.09.14г. поставената след консултация диагноза е
„Други увреждания на мениска“.
-
Отразени са общо 3 пролежавания в болница от ищеца
– от 30.01.14г. до 03.02.14г. с диагноза „Падане, неуточнено. Площадка за
спортни занимания и по време на спортни състезания – изкълчване на пателата“;
от 22.05.14г. до 26.05.14г. – диагноза „Други вътреставни увреждания на колянната
става. Ставна капсула“ и от 07.10.14г. до 10.10.14г. – отново с диагноза „Други
вътреставни увреждания на колянната става. Ставна капсула“ /л. 119/.
В с.з. вещото лице
изразява становище, че отразените в справките на НЗОК заболявания, за които ищецът
е бил лекуван преди инцидента от 05.08.16г., не са допринесли за травматичните
увреждания, настъпили при катастрофата /л. 141 на гърба/.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели съдът преценява с оглед на тяхната
заинтересованост в полза на ищеца, тъй като същите са съответно жената, с която
М. живее на съпружески начала и неговият баща. От показанията на св. И. се
установява, че когато е видяла ищеца след инцидента на 05.08.16г. в Спешния
център и след направената му превръзка, той бил в шок, тъй като гледал без да
каже нищо. Свидетелката сочи, че Е. е бил целият в кръв и цялата му ръка висяла
„в смисъл, че почти я нямаше от китката надолу“. По краката имал охлузвания и
кръв. Тъй като било петък и нямало екип, който да извърши операцията, ищецът се
прибрал у дома си и на 08.08.16г. е постъпил за оперативно лечение. След
операцията ищецът не е могъл да се обслужва сам и това наложило свидетелката да
бъде в болничната стая, за да му помага. След прибирането у дома силните болки
продължили и това наложило поставянето на обезболяващи чрез инжекции всяка
вечер от наета за това медицинска сестра. За период от 20-25 дни ищецът почти
не е бил спал от болки и поради това дори припаднал от безсилие. Свидетелката е
водила ищеца на рехабилитация, тъй като той не е могъл да шофира сам. По време
на рехабилитацията имало много крещене и викове, вследствие на изпитваната от
ищеца болка в ръката. На два пъти ищецът припадал от болките. През м. 11.16г.
ищецът претърпял втора операция, която продължила 7 часа и половина.
Свидетелката отново била в болничната стая с ищеца по време на престоя му след
операцията, за да го обслужва. Болките продължили, както и рехабилитацията,
съпътствана отново от викове. Според свидетелката Е. е изпаднал в депресия, тъй
като не можел да извършва работата си – той е озеленител и работи с ръцете си.
Вече знаел, че с дясната си ръка няма да може да си служи, както по-рано и имал
притеснения относно изхранването на семейството си. Поради липсата на
подобрение в ръката двамата решили да потърсят медицинска помощ в Турция, което
довело до нова трета операция с цел да се намали болката, тъй като лекарят не е
дал прогноза за възстановяване на пълните движения на китката – напред, назад,
встрани и кръгови движения. Няколко пъти ищецът е посещавал болничното
заведение в Турция и в резултат болката вече не била така силна, а останало
изтръпването на ръката. Китката останала неподвижна и поради това Еди вече не
работи активно работата си – опипва само последните детайли по обектите. Семейната
им фирма за озеленяване е от над 30 години на пазара и е с добра репутация, но
поради получената от ищеца травма, същата е загубила част от клиентите, което
допълнително се отразило на психиката на Е.– станал по-затворен и доста
по-мълчалив. Преди това е ищецът активно се е занимавал със спорт и е тренирал,
но понастоящем не се чувства пълноценен. Свидетелката отрича ищецът да
управлява кола в момента, тъй като има стрес, но признава, че са си купили кола
с автоматични скорости и когато се налага ищецът я кара със страх, но много
рядко. Излага още, че през 2018г. ищецът е започнал да си служи с дясната ръка,
но междувременно е развил умения да си служи с лявата си ръка и поради това
продължава и да щади дясната. Понастоящем не си позволява да вдига с нея
тежести.
Бащата на ищеца
св. М.М. сочи, че в деня след инцидента е видял сина си в Спешния център на
едно легло, целият в кръв и явно изглеждал стресиран. Споделил, че го боли
навсякъде. Свидетелят се е свързал с познат хирург, който поради отсъствието си
от града е насрочил операцията за понеделник. След операцията и изписването от
болницата е започнала рехабилитация, която продължила доста време и с много
мъки и страдания от ищеца. Хирургът обяснил, че операцията е много сложна и за
да се възстанови функцията на ръката ще се наложат и други операции. След
втората последвала след 3 месеца операция, движението на ръката /след свалянето
на гипса/ било съпроводено с много болка и невъзможност за каквато и да е
трудова дейност. Започнал да прави всичко с лявата си ръка. Въпреки положените
усилия и стриктно провежданите рехабилитационни дейности, не последвали
положителни резултати. При последвалите прегледи и консултации в България,
дадената прогноза не е била обещаваща, поради което ищецът отишъл в Турция,
където го оперирали за трети път. Операцията също не била толкова сполучлива,
макар и да е бил налице положителен резултат. Тъй като ищецът работи предимно с
ръцете си, бил принуден да взема хора със себе си за извършването на дейности,
свързани със завъртания и повдигания. Поради продължителността на болничните
листи е последвало и освидетелстването от ТЕЛК, при което му е била призната и
50% инвалидизация. Свидетелят сочи, че синът му и към момента изпитва болки и
не се чувства пълноценен въобще с дясната си ръка. Целият му живот се променил
след процесното ПТП. Невъзможността за самостоятелно упражняване на трудовата
си дейност и необходимостта от наемане на други хора е довело до разклащане на
психиката на ищеца, който изпитвал чувство на малоценност. Свидетелят не знае
синът му да е посещавал психолог. Знае, че бизнесът на сина му е работещ, но не
знае с какъв интензитет. Преди инцидента е практикувал смесени бойни изкуства
/ММА/, но след инцидента е спрял да ходи по състезания и да спортува. Сринал се
психически и нищо не можел да прави.
От представената
от ответника справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна се установява, че след
датата на инцидента ищецът е закупил на 09.01.17г. лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ланд крузер 200 серия“. Регистрацията на мотора, с който
ищецът е участва в пътния инцидент на 05.08.16г. е била прекратена на
01.07.19г. /л. 124-125/. Няма закупен нов мотор.
От втората
справка, издадена от посочения държавен орган се установява, че на 06.12.16г. е
бил съставен Протокол за придобита от ищеца категория ВЕ, а на 15.12.16г. въз
основа на представени от него документи, вкл. и Карта за медицински преглед,
издаден от МЦ „Европа“ на 15.12.16г. са били издадени документите за
съответната категория /л. 126/.
Освен това в горния
документ е било удостоверено, че след 05.08.16г. на ищеца в качеството му на
водач на МПС са били издадени актове за налагане на глоби за нарушения на ЗДвП
– на 12.02.19г. и 08.05.19г. (за превишаване на скоростта извън населено място)
и на 02.09.19г. (за неправилен престой или паркиране на неразрешено за това
място) – л. 127 на гърба.
От
анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че телесното
увреждане, получено от ищеца при процесното ПТП е счупване на дясната лъчева
кост в долна трета и стилоидния израстък, както и контузия на двете коленни
стави. За разлика от фрактурата, контузиите на коленните стави не е било
съпроводено с трайни негативни последици и същите следва да се отчетат само
като източник на болки в първите часове след инцидента. Основната травма при
този инцидент е счупването на дясната лъчева кост и навяхване и разтягане на
ставите на ниво китка. От множеството съставени медицински документи за
проведени прегледи, консултации, изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности,
както и от заключението на експерта по СМЕ и от показанията на свидетелите
следва да се приеме, че болковият синдром е бил значителен и изключително
продължителен. Така след първата оперативна интервенция, при която е било
извършено открито наместване на костите и фиксация чрез поставена заключваща
плака за дистален радиус и 9 винта, болката не е намаляла. След свалянето на
имобилизационната превръзка и по време на рехабилитационните дейности ищецът е
продължил да изпитва силни болки /свидетелите, които са имали непосредствени
впечатления са единодушни в тази насока, а и в медицинските документи е
отбелязано наличието на болка и оток/. Нарушена е била нормалната функция на
дясната китка поради ограниченост на движенията, което е довело до невъзможността
за самообслужване в дните след операциата, вкл. и след премахване на гипсовата
превръзка. Последвалата втора операция на 09.11.16г. е била свързана с
наличието на болки и намалена подвижност, както и поради необходимостта от
екстракция на имплантирания уред. При същата е била извършена корекция на
дисоциацията с графт. Свидетелите отново единодушно посочват, а и от
медицинските документи се установява, че макар и да е бил намалял болковия
синдром, своевременно предприетите и осъществявани рехабилитационни действия не
са довели до пълното възстановяване функцията на ръката /в тази връзка и
издаваните без прекъсване, считано от 08.08.16г. болнични листове на ищеца
поради временната нетрудоспособност/. При постъпването на ищеца в болничното
заведени в Турция на 22.03.17г. са отразени оплаквания на ищеца за наличието на
болезнено подуване на дясната китка и ограничено движение. Поставена била
диагноза радиална фрактура в миналото и карпална нестабилност поради
травматичното скъсване на връзките на китката и дланта в миналото. При
последвалата трета операция на китката на дясната ръка било установено, че
ставната връзка между ладиевидната и полулунната кост е в лоша позиция, което
наложило нейното разрязване и двете кости се редуцирали в подходяща позиция. Връзките
между полулунна и радиална, ладиевидна, полулунна и тристенна кости и
ладиевидна и главеста кости се пришили с 3 бр. тел в анатомична позиция.
Реконструкцията на ладиевидната и полулунната връзка е осъществена чрез графт
взет от ЕСRL. Последвали нови рехабилитационни дейности,
вкл. и чрез проведен балнеолечебен курс в гр. Павел баня от 09.02.18г. до
18.02.18г.
На
ищеца е била призната 50% трайно намалена работоспособност на 18.09.17г. с
решение на ТЕЛК за период от 1 година - до 01.09.18г., а на 16.12.19г. е
извършено преосвидетелстване и е призната 40% трайно намалена работоспособност
на ищеца за период от 3 години - до 01.12.22г.
Към
настоящия момент болките са отшумели напълно като е налице продължаваща
контрактура при запазена хватателна сила на пръстите на дясната ръка
/заключението на вещото лице/.
Освен
болките от получената травма, продължава невъзможността за пълноценно
използване на дясната ръка /макар и ищецът да продължава да шофира, имайки
предвид придобиването в края на 2016г. на нова категория ВЕ за правото да
управлява МПС с ремарке и след проведен медицински преглед за това, както и
констатираните и санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата/,
което се установява и от медицинските освидетелствания чрез решенията на ТЕЛК с
призната понастоящем до 01.12.22г. инвалидизация и 40 % трудова
неработоспособност.
Съдът
счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, които са
напълно съвпадащи в изнесеното пред съда, че травмата, изживените болки и
продължаващата невъзможност за пълноценно използване на дясната ръка, са се
отразили негативно върху психиката на ищеца. Липсва установено чрез медицинско
заключение болестно изменение в нервно-психическата дейност на ищеца, но следва
да се приеме, че същият е преустановил спортните си занимания, станал е
по-мълчалив и затворен, чувствал се подтиснат от своята трудова непълноценност.
С оглед на всичко изложено по-горе, изхождайки от
възрастта на ищеца, който към датата на инцидента е бил на 39 години; вида и
интензитета на претърпените болки и страдания за период, надвишаващ 7 месеца
/от 05.08.16г. до края на м. 03.17г./, като особено силни са били болките в
периода непосредствено след инцидента и през първите 3 месеца; констатацията за
пълното възстановяване на костта, но при отчитане на последицата на инактивитетна
остеопороза (разрехавяване на костната структура); невъзможността от пълното възстановяване на обема на движенията на
китката на дясната ръка, но при запазена хватателна способност и сила на
пръстите на ръката; икономическата конюнктура към момента на настъпване на
вредите /минимална работна заплата от 420 лв. през 2016г. и среден общ доход от
5167 лв. на едно лице за 2016г./; нивата на застрахователното покритие към
момента на увреждането /лимит на отговорност/, който е бил 10 000 000
лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от КЗ), както и по-новата съдебна практика
по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни травми, но при
отчитане конкретиката на настоящия случай /вкл. и цитираните от въззивника
решения, при които последиците от подобна фрактура и проведените лечения са
били по-различни по характер и времетраене/, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се следва на ищеца, е в
размер на общо 40 000 лв. Тъй като извънсъдебно на ищеца е била заплатена
от ответника сумата в размер на 35 000 лв., то предявената пред съда
претенция е основателна до размер от 5 000 лв., като за горницата до
предявения размер от 26 000 лв. като неоснователна следва да се отхвърли.
Тъй като решението не е обжалвано в частта относно началния момент на
дължимостта на законната лихва върху присъденото обезщетение, сумата от
5 000 лв. следва да се присъди със законна лихва, считано от 03.04.19г. до
окончателното ѝ изплащане.
Първоинстанционното решение следва
да се отмени в частта, с която е присъдено на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над дължимия размер от 5 000 лв. до
претендирания размер от 26 000 лв.
По
разноските.
За първата инстанция в полза на адв. Д. Н. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. се дължи съразмерна на уважената част от претенцията част от
определеното от първоинстанционния съд /поради липса на искане за изменение на
решението по реда на чл. 248 от ГПК в тази му част и стабилизиране на
произнасянето на ВОС/ адвокатско възнаграждение от 1310 лв. – или съразмерно на
уважената част от иска - 251.92 лв. Решението следва да се отмени за
разликата над дължимия размер от 251.92 лв. до присъдения размер от 1310 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК в полза на ответното дружество
следва да се присъди сумата от 242.31 лв.,
представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска част от общо дължимата
сума от 300 лв. като юрисконсултско възнаграждение, определено по размер по
реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество дължи заплащането на ДТ
в размер на 200 лв. /върху уважената част от иска/, както и заплатената от
бюджета на съда сума за възнаграждение на вещото лице от 300 лв. – общо 500 лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени за
разликата над дължимия в полза на бюджета на СВ размер от 500 лв. до присъдения
размер от 1340 лв.
За въззивната инстанция и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
въззивното дружество се дължи сумата от 420
лв. /съразмерна на уважената част от въззивната жалба от размера на заплатената
ДТ от общо 520 лв./, както и сумата от 242.31
лв. като юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК /относно определянето на неговия размер виж мотивите по-горе, касателно
първата инстанция/.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното от въззиваемата
страна искане и представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар, на
същата следва да се присъдят разноски. Предвид релевираното от насрещната
страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че с оглед правната и
фактическа сложност на делото се дължи възнаграждение в минимално предвидения
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв.С размер, или 1310 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, на въззиваемият следва да
се присъди сумата от 251.92 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д.
№ 123 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна, в частите му, с които:
- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати на Е.М.М., ЕГН ********** ***,
по посочена в решението банкова сметка, ***
(пет хиляди) лева, представляваща допълнително обезщетение спрямо вече
изплатеното от ответното дружество обезщетение в размер на 35 000 лева по
образувана при него щета № **********/2017г., за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, вследствие на настъпило на 05.08.2016 год. ПТП, виновно причинено
от Н.М.И. в гр.Варна, която при управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450
ВР, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/07/116001571124/03.06.2016г., нарушавайки
правилата за движение при завой наляво, отнема предимството на насрещно
движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ В 0630 В, управляван от ищеца, за което
е освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно
наказание, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
03.04.2019 год. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати на на адв. Д.Н. *** сума до
размер на 251.92 (двеста петдесет и един
лева и деветдесет и две ст.) лв. като адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.;
- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС-Варна, сума до размер от 500 (петстотин) лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д.
№ 123 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”,
АД, ЕИК *********,
гр. София е осъдено да заплати на Е.М.М., ЕГН **********
***, по посочена в решението банкова сметка, *** (пет хиляди) лева до присъдената сума от 26 000 лв.,
представляваща допълнително обезщетение спрямо вече изплатеното от ответното
дружество обезщетение в размер на 35 000 лева по образувана при него щета
№ **********/2017г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от причинените му телесни увреждания, вследствие на настъпило
на 05.08.2016 год. ПТП, виновно причинено от Н.М.И. в гр.Варна, която при
управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450 ВР, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица №
BG/07/116001571124/03.06.2016г., нарушавайки правилата за движение при завой
наляво, отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№
В 0630 В, управляван от ищеца, за което е освободена от наказателна отговорност
и е било наложено административно наказание, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 03.04.2019 год. до окончателното ѝ изплащане,
на основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.М.М., ЕГН ********** ***, предявен срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Христофор
Колумб“, № 43, за заплащане на сума, представляваща
разликата над 5 000 лв. до претендираните 26 000 лв. като допълнително обезщетение спрямо вече изплатеното
от ответното дружество обезщетение в размер на 35 000 лева по образувана
при него щета № **********/2017г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
вследствие на настъпило на 05.08.2016 год. ПТП, виновно причинено от Н.М.И. в
гр.Варна, която при управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450 ВР,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество с полица № BG/07/116001571124/03.06.2016г., нарушавайки правилата за
движение при завой наляво, отнема предимството на насрещно движещия се
мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ В 0630 В, управляван от ищеца, за което е
освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно
наказание, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
03.04.2019 год. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д.
№ 123 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”,
АД, ЕИК *********,
гр. София е осъдено да заплати на адв. Д.Н. ***
сума, представляваща разликата над дължимия размер от 251.92 (двеста петдесет и един лева и деветдесет и две ст.) лв. до
присъдения размер от 1310 лв. като адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОТМЕНЯ решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д.
№ 123 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”,
АД, ЕИК *********,
гр. София е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС-Варна, сума, представляваща разликата над
дължимия размер от 500 (петстотин) лв.
до присъдения размер от 1340 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Христофор
Колумб“, № 43 сумата в размер на 242.31 (двеста четиридесет и два лева и тридесет и
една ст.) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция,на осн. чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 от ГПК; сумата от 420
(четиристотин и двадесет) лв., представляваща съразмерна част от ДТ за
въззивното производство, както и сумата от 242.31
(двеста четиридесет и два лева и тридесет и една ст.) лв. като
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 и
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”,
АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати
на Е.М.М., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 251.92 (двеста петдесет и един лева и деветдесет и
две ст.) лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: