РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 16.10.2019г.
...........Русенският
.....окръжен съд .....наказателна колегия в публично заседание на .....дванадесети
септември…..през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Юлиян Стаменов
Членове: Милена Пейчева
при секретаря…….Анелия ГЕ.а.................в
присъствието на прокурора Георги Георигев.......... като разгледа
докладваното от съдия Пейчева.... ВНОХ дело № 583 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази.
Производството е по глава ХХ1 от НПК.
Т.Н.К., чрез упълномощения си защитник адв.Д.С. от ***, е обжалвал Присъда № 91/06.06.2019г.
на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1986/18 на РРС, с която е
признат за виновен в това,че на 27.12.2017 г. в гр. Р****, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление – на 3 пъти, отнел чужди движими вещи – парична сума
в брой както следва: 25 лева от владението на Д.И.М., 25 лева от владението на И.Р.О.
и 5 лева и 30 стотинки от владението И.А.Е., всичко на обща стойност 55,30 лв.,
с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и
заплашване по отношение на Д.И.М. и сила по отношение на И.Р.О. и И.А.Е.,
поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на ПЕТ
МЕСЕЦА. На основание чл.69, ал.1, вр.чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието
е отложено за изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
В жалбата
се излагат съображения за необоснованост на присъдата, постановяването й при
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения,
както и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се постановяване на
оправдателна присъда, по подробно изложените в съдебно заседание съображения.
Становището на представителя на РОП е, че жалбата е
неоснователна, а присъдата законосъобразна и правилна.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното:
Подсъдимият Т.Н.К. понастоящем е на 18 години, към датата на
инкриминираното деяние е бил на 16 години. Той е български гражданин, с основно
образование, неженен, ученик, неосъждан.
На 27.12.2017г., около 18.00 ч. свидетелите И.Е.,
И.О., Д.М., А.И.и Г.Д./всички към тази дата са били 14 годишни/ се разхождали в
П**** в гр.Р****, по алеята зад А****, като си говорели и се смеели. По същото време и
по същата алея преминал подсъдимият с приятелите си – свидетелите Е.Т.и Н.И..
В един момент, когато двете компании се разминали, подсъдимия и приятелите
му помислили, че децата от другата компания се смеят на тях, застигнали и ги и
на няколко пъти ги попитали на какво се смеят. Свид.И.Е. отговорил, че не се
смеят на нищо специално. Тогава подсъдимият казал на Е. да му даде парите, които
има у себе си. Е. отговорил, че няма пари. След това подс.К. се насочил към И.О.
и също му наредил да даде парите си. О. отговорил, че няма пари, при което
подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в стомаха. Тогава О. извадил портмонето си
и дал на подсъдимия цялата сума която имал – 25 лв. в банкноти и монети. След
като взел парите от свид. О., подсъдимият отново се върнал при свид. И.Е.,
ударил му шамар по лицето, хванал го с ръка за рамото и му казал да вади всички
пари, които има и да му ги даде. Тогава Е. извадил от портмонето си банкнота от
5 лв. и я дал на подсъдимия. В този момент се намесил и свид. Е.Т.и казал на Е.
да дава всичко, което има. Последният извадил от портмонето си последните 30 стотинки,
които имал и ги дал на подсъдимия. След като взел парите и на Е., подсъдимият
се насочил към свид. Д.М., като и на него казал да дава парите си. М.
отговорил, че няма пари и това което прави К. е неправилно. Тогава подсъдимия му
отговорил да не се обяснява, а да дава парите си, като в противен случай ще му
счупи носа. След това подсъдимият нанесъл удар с главата си в главата на М.,
както и няколко юмручни удара в тялото му. Изплашен от случващото се, свид. М.
също извадил портмонето си и дал цялата сума която имал – 25 лв. в банкноти, на
подсъдимия.
Междувременно св.А.И., виждайки
какво се случва, пуснал незабелязано телефона си, в кейса
на който съхранявал парите си, на земята. Когато към него се приближил св. Е.Т.и
го попитал дали има пари у себе си, И. обърнал джобовете на дрехите си и
показал, че са празни. Подсъдимият също
питал И. дали има пари, но последният и на него отговорил, че няма. След това
подсъдимия и приятелите му се обърнали и се отдалечили.
Свидетелите
И.Е., И.О., Д.М., А.И.и Г.Д.също си тръгнали от мястото, като малко по-късно И.
се върнал, за да вземе телефона си, от мястото, където го бил пуснал. Свид. Д.
казала на останалите, че познава подсъдимия отпреди, тъй като бил приятел на
брат й и имената му били Т.К.. След това показала на момчетата снимката му от
неговия фейсбук-профил и децата го разпознали. Св. Д.М. също познавал подсъдимия
отпреди, тъй като известно време учели в едно училище – **** в гр.Р****.
Д.М., който бил много изплашен от случилото се, незабавно се прибрал в
дома си и разказал подробно на баща си – свид.И. М. за инцидента. Последният веднага
се обадил на спешен номер 112, след което до дома им бил изпратен полицейски
екип с патрулен автомобил на Второ РУ-Русе. Пред полицейските служители свид. И.
М. разказал за случилото със сина му и останалите деца, при което полицаите му
указали на следващият ден да подаде жалба в полицията. Малко преди това И. М.
се обадил по телефона на свид. В. Е.а – майка на свид. И.Е. и попитал дали синът й се е прибрал. След като Е.а отговорила, че И. още го няма, И. М. й разказал, това което научил от сина си, както и, че
на следващият ден трябва да отидат в полицията да дадат обяснения. Малко
по-късно И.Е. се прибрал в дома си и споделил с майка си и баща си подробности
за инцидента. Междувременно И.О., Г.Д.и А.И.също се прибрали по домовете си и
разказали на родителите си, съответно свидетелите Р. О., И. К. и Т. И.а, за
случилото се.
На следващият ден свид. И. М. подал заявление във Второ РУ – Русе.
Проверката по случая била възложена на свид. М. Р. – **** във Второ РУ-Русе. В хода на проверката, още на 28.12.2017г. Р. провела беседа със свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И.и Г. Д., след
което им снела писмени обяснения. Петимата еднозначно изложили описаната
по-горе фактическа обстановка, като потвърдили, че на И.Е., И.О. и Д.М. бил
нанесен побой от подсъдимия К., а по отношение на М. била отправена и заплаха,
поради което тримата му дали парите, които имал у себе си. Посочили и имената
на подсъдимия и на свид. Н.И..
Няколко дни по-късно свид. Р. установила самоличността на подс. Т.К. и на свидетелите Е.Т.и Н.И.,
призовала ги и снела обяснения и от тях. В обяснения си К. потвърдил, че двете
компании се засекли в П****, както и не отрекъл, че нанесъл
няколко удара на едно от децата. Посочил, че причината за това била отправена
от това момче обида към свид. Т. за брадата му. Отрекъл да е искал
или вземал някакви пари от децата. Т. и И. потвърдили изнесеното от
подсъдимия.
Материалите от полицейската проверка били изпратени на РРП и станали
повод за образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно
производство.
Тази правилно
установена фактическа обстановка съответства на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства. Тя
се установява от показанията на свидетелите: И.Е.,И.О.,Д.М., А.И., Г. Д., М. Р., И.
М., Р. О., В. Е.а, Т. И.а, И. К. Установява се частично от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Е. Т., Н.И., А. А. Както и от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за полицейско предупреждение, сведение-характеристика
за непълнолетния Т.К., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно
състояние, биографична справка и други.
Неоснователни са възраженията за постановяване на
присъдата при допуснати съществени процесуални
нарушения:
Въпросът дали са допуснати съществени процесуални нарушения,
в хода на ДП, е бил поставен на обсъждане в проведеното разпоредително заседание,
поради което и на основание чл.248 ал.3 от НПК не може да бъде обсъждан отново
от възивната инстанция. Това се отнася и за обстоятелството, че на ДП не са
назначени СМЕ на пострадалите, СППЕ на подсъдимия, не е изследван въпроса за
приложението на чл.61 от НК.
Действително подсъдимият е бил непълнолетен към момента
на извършване на инкриминираното деяние, но не му е била изготвена СППЕ.
Въпреки, че по делото липсват конкретни основания за назначаване на такава
експертиза, това все пак е пропуск на ДП, но той не би могъл да се отстрани в
хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, тъй като към този
момент подсъдимия е бил вече навършил пълнолетие. С оглед на това не е допуснато
съществено процесуално нарушение от районния съд. Относно характера на подсъдимия
и неговата среда по делото е приложено сведение- характеристика за непълнолетния,
изготвено от инспектор ДПС, в тази насока е разпитан и баща му- св.Н. К., което
е съобразено от съда.
По делото няма приложени съдебно-медицински удостоверения
или експертизи за установяване на
конкретни получени телесни увреждания от пострадалите лица, въпреки данните, че
са им били нанесени удари от подсъдимия. В тази насока също не е допуснато
съществено процесуално нарушение от първата инстанция. Това така, тъй като няма
твърдения и данни пострадалите да са търсили медицинска помощ, а и предвид
изминалия продължителен период от време не е необходимо назначаването на такива
експертизи.
Неоснователни са възраженията за необоснованост на присъдата:
По делото са събрани две групи гласни доказателства. От
една страна са показанията на пострадалите деца, св.Г.Д., която е била с тях и
е очевидец на случилото се и тези на техните родители, които пресъздават
казаното от децата им за случилото се.
От друга страна са обясненията на подсъдимия и показанията
на неговите приятели- свидетелите Е. Т., Н.И. и тези на св.А.- майка на Т.. Които
отричат подсъдимият да е отправял заплахи, да е нанасял удари на пострадалите и
да е вземал пари от децата.
Доколкото свидетелите от всяка
една от двете групи са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото,
предвид качеството си на пострадали или
подсъдим и близките родствени или приятелски отношения със страните,
първата инстанция е направила задълбочен анализ на двете групи гласни доказателства
и мотивирано е кредитирала тези от първата група.
Показанията на свидетелите от първата
група са последователни, логични, непротиворечиви, както на ДП, така и пред
съда, поради което правилно са кредитирани с доверие. Пострадалите са 14-годишни деца, които не
познават подсъдимия и неговите приятели и нямат никакви отношения с тях. Те са
се разделили след инцидента и са се прибрали по домовете си, като веднага са
споделили с родителите си подробности за случилото се. Техните показания са
достатъчно детайлни за думите и действията на подсъдимия, касае се за отнети
малки суми пари и нанесени удари от подсъдимия с нисък интензитет. Пострадалите
и техните приятели, разпитани като свидетели по делото, не са имали никакво
време да изграждат и синхронизират някаква невярна версия и то в такива
детайли, нито са имали мотив да набеждават подсъдимия, с цел да му навредят.
Още повече, че за първи път тези деца имат контакт с органите на полицията. Техните
родители, които са разпитани като свидетели по делото, пресъздават казаното им от
пострадалите непосредствено след случилото се, така и своите преки впечатления
от състоянието на децата си- видимо уплашени, стресирани и притеснени от
случилото се. Изложеното налага несъмненият извод, че пострадалите и
свидетелите, които са били с тях горепосочения ден, наистина са преживели
случилото се. Показателни в тази насока са и показанията на св.И. М., в частта
им за последващите разговори с подсъдимия- по телефона и пред жилището им, в
които подсъдимият се извинил за случилото се и е заявил, че ще върне парите.
Настоящият състав споделя мотивите
на районния съд и по отношение на гласните доказателства от втората група и изложените
в тази насока съображения защо не кредитира същите с доверие.
Неоснователни са възраженията
на защитата, във връзка с приложението на чл.61
от НК.
Подсъдимият е роден на ***г. Престъплението
е извършено на 27.12.2017г. когато подсъдимият е бил на 16 навършени години
/един месец преди да навърши 17 години/. Присъдата на РРС е постановена на 06.06.2019г, към който момент подсъдимият е бил вече навършил
пълнолетие. Въпреки че се касае за престъпление извършено от подсъдимия, когато
е бил непълнолетен, към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция
той е навършил 18 години, което е
станало след провеждането на разпоредителното заседание от РРС, поради което спрямо
вече пълнолетното лице не могат да се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН. Това
обстоятелство прави неприложима разпоредбата на чл.61 от НК и е безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки по посочения текст.
Действително районният съд не е изложил
съображение в тази насока, но с оглед невъзможността за приложение на чл.61 от НК, както към момента на постановяването на присъдата, така и понастоящем, не е
допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, което да
налага отмяна на обжалваната присъда.
Неоснователни са възраженията за приложение на
чл.9 ал.2 от НК.
Касае се за престъпление грабеж, което само по
себе си е тежко умишлено престъпление със завишена обществена опасност, тъй
като изпълнителното му деяние включва два акта на въздействие- физическо
въздействие върху личността на пострадалия и отнемане на вещи на съищя. В конкретния случай се касае за грабеж, извършен в
условията на продължавано престъпление на три пъти, с три отделни пострадали
непълнолетни деца, при упражнени както сила, така и заплашване. Действително
отнетите пари са на ниска стойност- общо 55,30 лева. Налице са и много добри
данни за личността на подсъдимия, с оглед отразеното в сведението- характеристика
и показанията на неговия родител. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не
обусловят приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Това е така с оглед
гореизложеното, предвид начина на извършване на конкретното престъпление, при което
е отнета тази малка сума пари защото тава са били парите, с които са разполагали
пострадалите и последиците за детската психика на пострадалите деца. С оглед на
това конкретното деяние не може да бъде преценено като малозначително,
до степен да не е обществено опасно или да е с явно незначителна опасност.
Посочените обстоятелства, свързани със стойността на отнетото и личността на
подсъдимия, следва да се преценят при индивидуализацията на наказанието, като
смекчаващи отговорността такива, както правилно е постъпил районния съд.
Въз основа на доказаните факти изводите на
първоинстанционния съд за авторството и начина на извършване на деянието, са
правилни и законосъобразни, като правилно е приложен материалния закон.
От обективна страна подсъдимия Т.К. е осъществил състава на престъплението чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 27.12.2017 г. в гр. Р****, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на
три пъти отнел чужди движими вещи – пари в брой, както следва: 25 лв. от
владението на Д.М., 25 лв. от владението на И.О. и 5 лв. и 30 ст. от владението
на И.Е., всичко на обща стойност 55,30 лв., като употребил за това сила и
заплашване по отношение на Д.М. и сила по отношение на И.О. и И.Е..
Отнетите пари в брой от подсъдимия са движимите
вещи и те са били чужди за него. Те били собственост на свидетелите- горепосочените
три лица и са били в тяхно владение.
За да отнеме тези парични
средства, подсъдимият е употребил физическа сила, като действията му и техният
интензитет били пряко насочени към пострадалите М., Е. и О. и с тях той целял
сломяване на съпротивата на децата и насилствено да ги лиши от паричните суми.
Хващането за рамото с ръка и нанасянето на шамар по лицето на свид.Е.,
нанасянето на юмручен удар в стомаха на свид.О. и нанасянето на множество удари
по главата и тялото на свид. М., представляват физическо въздействие върху
личността на всяко едно от тези лица, като целта на подсъдимия е била да му дадат наличните
си пари, като в тази насока са думите и действията на подсъдимия.
По отношение на свид.М.
действията на подсъдимия за сломяване на съпротивата му, освен с използване на
физическа сила, се изразявали в употребата по отношение на пострадалия и на
заплахи. Те се изразяват в това, че подсъдимият със заплашителен тон поискал от
този свидетел парите му, като при отказ, го заплашил, че ще му счупи носа. По
този начин подсъдимия застрашил свид. М. с бъдещо деяние, което обективно е от
естеството да изложи на опасност здравето и телесната му цялост.
По горепосочения принудителен
начин подсъдимият е преодолял връзката на пострадалите с инкриминираните вещи,
като сломил съпротивата им, чрез използване на сила и заплашване.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият е взел парите от тримата пострадали и се е отдалечил
от мястото. Така той е прекъснал фактическата им власт над предмета на
престъплението и сам е установил совя трайната
фактическа власт над парите.
Касае се за продължавано престъпление, по
смисъла на чл.26 от НК, осъществено с три отделни деяния, всяко едно от които
осъществява състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК. Отделните деяния са
извършени през нищожен интервал от време- в рамките на секунди или минути, при
една и съща фактическа обстановка, при една и съща форма на вината - пряк
умисъл, като от обективна и субективна страна последващото деяние се явява
продължение на предходното.
Престъплението е извършено от подсъдимия като
непълнолетен, по смисъла на чл.31 ал.2 от НК, вр.чл.63 ал.1 т.1 от НК. От събраните
по делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо и
психическо състояние и данните за личността му, споделени от родителя и
отчетени в сведението-характеристика, е безспорно установено, че подсъдимият е
бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Той е бил психично здрав, с адекватно за възрастта си психично
развитие, имал е съзнание за непозволеност
на действията си и наказуемостта на постъпката си. Предвид това подсъдимият е
бил способен да прецени характера, значението и забранеността
на конкретното деяние, като няма доказателства да е действал под външно
влияние. Конкретният начин на извършване на деянието сочи, че действията на
подсъдимия са преднамерени и целенасочени, макар и с характера на типичното за
непълнолетната възраст недооценяване последиците от извършеното.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е
действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и
неговите обществено-опасни последици, като е целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се
облагодетелства по неправомерен начин. Подсъдимият е бил наясно, че паричните
суми, които искал и взел от трите пострадали лица са чужди за него, че липсва
съгласието на собствениците им да му ги дадат, както и с обстоятелството, че
конкретните му действия по прилагане на насилие по отношение на децата са годни
да сломят съпротивата им и да ги мотивират да дадат всичките си пари, противно
на волята им. Това се потвърждава от
цялостното му поведение.
Неоснователно
е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
За извършеното престъпление районният
съд правилно е отчел,
като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимия; добрите характеристични данни за личността
му- активен спортист с много добри постижения в училище; липсата на
регистрирани други противообществени прояви от негова страна; невисоката
стойност на предмета на престъплението; факта, че деянието е осъществено
инцидентно, а не в резултат от предварително взето и обмислено решение.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства са
взети предвид: упражнените форми на принуда;
осъществените три отделни деяния, в рамките на продължаваното престъпление, всяко
едно от които е достатъчно за съставомерността на деянието по посочения текст; невъзстановения
предмет на престъплението.
При наличието на посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства, наказанието законосъобразно е индивидуализирано по
реда на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито някое от изброените се явява изключително.
Районният съд правилно е преценил, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и по-голяма тежест на
тези обстоятелства, поради което е определил наказанието към минимума на
предвиденото в закона, а именно пет месеца лишаване от свобода.
Настоящият състав споделя аргументите на първата
инстанция и намира, че наказанието е правилно индивидуализирано, не са налице несъобразени
обстоятелства, имащи значение за неговата индивидуализация, пред въззивната
инстанция не се сочат други такива, които да налага промяна на наказанието.
При наличието на всички законови предпоставки, законосъобразно и правилно
е приложена разпоредбата на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК, и изпълнението
на определеното наказание е отложено за изпитателен срок от 1 година и 6 месеца,
който е към минимума предвиден в закона.
Така определеното наказание, по вид и размер, с приложението на института
на условното осъждане, съответства на тежестта на извършеното и личността на
извършителя, с него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция и
то се явява справедливо..
С оглед изложеното обжалваната присъда се явява
законосъобразна, правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 91/06.06.2019г.на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1986/18
по описа на РРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: