Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .06.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 238 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна,
чрез адв. В.М., срещу Решение № 5420 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д. №
9412/2019 г. по описа на ВРС, XXX с-в, с което първоинстанционният съд е ПРИЕЛ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Д.Н. с ЕГН: **********, с
адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс
кула - Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния
съвет – П.С.С., Я. М. Д., и Г.К.сумата от 534.37 лв. /петстотин тридесет и
четири лева и тридесет и седем стотинки/, начислена с фактура № ********** от
дата 28.05.2019 г. за периода 07.04.2017 г. до 30.01.2018 г., издадена на
основание Становище за начисление на електрическа енергия на партида с
клиентски № **********, абонатен № ********** за адрес на потребление, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 405, вх. 14, ет. 2, ап. 6,
на осн. чл. 124 от ГПК.
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита
постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като
моли за неговата отмЯ. и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ,
вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за
възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно
отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му
по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищцата и документирането
и́, законосъобразно изчисляване на количеството потребена ел.енергия,
остойностяването и фактурирането и́. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3. в размер на 3038 квтч, на стойност
534,37 лв.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Н.Д.Н.,
подава писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за
незаконосъобразност на корекционната процедура. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
В
исковата молба се излага, че при проверка на текущите си задължения ищецът
установил, че има задължение в размер на 534,37 лева. Абонатът посетил Център
за обслужване на клиенти, като при справка на гише му е разяснено от служител
на „Енерго-Про" ЕООД, че въз основа на извършена проверка на 31.01.2018 г.
от служители на „Електроразпределение север" АД и на база констативен
протокол му е начислена допълнителна сума в размер на 534,37 лева за периода от
07.04.2017 г. до 30.01.2018
г., за което е издадена фактура. След няколко дни по пощата абоната получил две
писма с изх.№ 52727_КП1900866_1/16.05.2019 г. с приложен КП№
1900866
и Становище за начисление на електрическа енергия от дата 14.05.2019 г. и писмо с изх. №
52641_КП1900866_2/28.05.2019 г. с приложена към него фактура с № ********** от дата 28.05.2019 г. на стойност 534.37 лева със срок за плащане 07.06.2019 г. Ищецът сочи, че средството за търговско измерване
(електромер), респ. неговата схема на свързване не е манипулирана от ищеца,
нито е потребена ел. енергията, начислена за периода 07.04.2017 г. до
30.01.2018 г. на обща стойност 534,37 лева. Потребителят не е уведомяван, че ще
бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия. Не
е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е запознал със
съдържанието на изготвения констативен протокол. Не е присъствал и представител
на полицията. Оспорва, че по процесния клиентски и абонатен с титуляр ищеца, е
изразходвано твърдяното количество ел. енергия. Твърди, че никога на процесния
обект не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък период.
Счита, че единственият вариант, за да се натрупа такова голямо потребление от
СТИ на адреса на потребление, е то да е манипулирано от служителите на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, тъй като само те имат достъп до уредите за търговско
измерване и разполагат със софтуер за дистанционно въздействие върху
показанията на СТИ. Оспорва, че е осъществена каквато и да е нерегламентирана
намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, респ. че същото
е манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за абоната тарифа.
Възразява, че демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния
орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран. Оспорва,
че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера. Оспорва
начина, методиката и основанието на процесната фактура като неправилни и
незаконни. Оспорва констативния протокол на „Енерго Про Мрежи“АД, въз основа на
който е начислена процесната сума. Твърди липса на компетентност на лицата
извършили проверката. Оспорва правното основание, на което електроснабдителното
дружество „Енерго-Про Продажби“ АД се позовава, че може да извършва коригиране
на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез
констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните
хипотези на корекция определени в ПИКЕЕ. Твърди, че дори да се приеме, че ПИКЕЕ
са законосъобразни, съставеният констативен протокол не отговаря на
изискванията изрично посочени в чл. 47 и чл. 48 ПИКЕЕ, поради което същият е
негоден да удостовери фактите, отразени в него. Отделно от това твърди, че
корекцията на сметка е извършена не съгласно ПИККЕ, а по силата на чл. 19, т. 7
от Общите условия на „Енерго Про Мрежи“ АД. На следващо място оспорва, че ОУ на
ДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД от 2014 г. са влезли в сила по отношение на
потребителя, тъй като Решението на КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено
с окончателно решение на ВАС. Следователно между страните са в сила старите ОУ
на ДПЕЕ на „Е ОН България Продажби“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР /КЕВР сега/ от 2009 г.
Ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ответното дружество, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на
предоставената му лицензия, добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обекта на ищеца. Че в изпълнение на чл. 83 от
ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ, е извършена техническа проверка на 30.01.2018 г. на
средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца от служители
на „Електроразпределение Север” АД. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол. При проверката били извършени замервания с еталонен
калибриран уред и било установено, че в регистър 1.8.3. има показания в общ
размер на 3038 кВТч. В регистър 1.8.1. били отчетени 000375 кВТч, в регистър
1.8.2. - 002715 кВТч, в скрит регистър 1.8.3. - 003088 кВТч, в скрит регистър
1.8.4. - 000000 кВТч, а в сумарен регистър 1.8.0. - 006178 кВТч. Твърди, че
потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на
дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер
е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба №508521. Твърди се, че Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно
чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена
сила. Ищецът излага, че на 14.05.2019 г. “Електроразпределение Север“ АД
съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера
на оспореното вземане, като е установено точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на 3038 квтч. На 28.05.2019 г. „Енерго-Про Продажби“
АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно
534,37 лв. Сочи се, че при липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното
след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 7311 квтч е
реално доставено и консумирано от абоната. Твърди се, че са спазени законовите
изисквания за провеждане на корекционна процедура. Моли за постановяване на
решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 30.01.2018
г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666909778
на обект на ищеца Н.Д.Н.,***. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен
за проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.3 от 003088 кВТч. Тези
обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1900866, който е подписан
от двама свидетели и служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. От Констативен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 1125/10.05.2019
г. –АУ – Е – 000029-6465/02.02.2018 г. на Българския институт по метрология, РО
Варна, се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 –
003038,356 кWh. Не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД (предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД) е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 14.05.2019
г. се установява, че е начислена общо 3038 кВТч енергия за периода 07.04.2017 г.
– 30.01.2018 г., която е на обща стойност 534,37 лв., съобразно Фактура № **********
от 28.05.2019 г., изпратена на абоната. От Констативен протокол № 1103308/06.04.2017
г. се установява, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания във
всички тарифи.
От
заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че СТИ е било в
метрологична годност. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 3038 kWh е преминало през
измервателната система на процесното СТИ. Извършените от ответника изчисления
на дължимата сума са математически точни.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона
за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да
бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри
упражнявайки делегираните си законови правомощия. След
измененията на ЗЕ и отмЯ.та на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна
техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в
чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС
е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия
за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно
е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство,
а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е
било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през
него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се
приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на
проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно
извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 30.01.2018
г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмЯ.та на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника
в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани, поради
което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст, който
предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след отмЯ.та на
текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в
нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото
законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този
извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на
монополистите.
Предвид горното съставения от служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД
констативен протокол следва да се цени от съда единствено като частен документ,
който в случая не носи подписа на потребителя, поради което установените в него
факти не го обвързват.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на
показания в невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на
преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите
за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по
делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва
преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи
и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово
регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи,
съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл.
662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите
нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за
цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на
потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от
страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и
корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия,
която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри,
то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се
заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово
регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката,
поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители
суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как
енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално
потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на
СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Представеният констативен
протокол, в който е отразено, че процесният електромер е монтиран с нулеви
показатели на всички тарифи не носи подписа на абоната, поради което
констатациите не го обвързват. Дори да го обвързваха, технически е възможно
показателите да бъдат манипулирани преди процесната проверка, защото достъп до
софтуера имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез
съответните пароли. Може да се извърши начисляване без потребителя да може да
разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по които нормално се отчита
използваната от него ел.енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за да се
избегне начисляването на суми и заплащането на ел.енергия, която потребителят
не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има
възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните стойности. Този извод
се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна
активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова,
дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смЯ. на
устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в тежест
на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира
електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат
достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се
оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите,
са необходими специални технически и компютърни познания, които средният
потребител не притежава.
Настоящият състав е запознат със
становището на ВКС /Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г., III
г.о. и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о./ във
връзка с наличието на основание за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от
него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от
17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г. и за възможността електроразпределителното дружество да извършва
корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмЯ.та на чл. 47
ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.дело № 2385 от
2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от
действително потребената електрическа енергия.
Съставът на ВОС не споделя тази незадължителна съдебна практика в
частта, с която се приема, че дружеството има основание да претендира суми от
потребителя по силата на чл. 183 ЗЗД. Извън посочените по-горе в мотивите на
настоящия съдебен акт множество съображения за това, възприемането и́ би
довело до неприложимост на изричната правна уредба, в която е предвиден
специален ред за провеждане на процедурата по корекция на сметка. Политиката на
законодателя във връзка с енергетиката е да урежда отношенията между
енергийните дружества и ползвателите на мрежата чрез специални императивни
правни норми, като при наличието на празнота в тази уредба тя следва да се
запълни по законодателен ред или чрез провеждане на съответните административни
процедури, а не чрез прилагане по аналогия на общите правила на ЗЗД.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума за
основателен. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските извършени в хода на въззивното производство. Въззиваемият е
претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума е представен
списък и доказателства за плащане. Процесуалният представител на въззивника е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ (след изменението с ДВ бр. 45 от 2020
г.) минималното адвокатско
възнаграждение съобразно материалния интерес на делото е 100 лв. Въпреки
липсата на съществена фактическа и правна сложност на спора възнаграждението не
следва да се редуцира до минимума, доколкото претендираният размер от 300 лв. е
справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото, и е ответната
страна е претендирала идентично възнаграждение.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5420 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9412/2019 г. по описа на ВРС,
XXX с-в.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс
–Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.