РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2403
гр. Пловдив, 21.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на прокурора ЙОРДАНКА
ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2408 описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Дизелор“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния
представител адвокат Б.Н. – САК срещу Решение № 1114 от 11.06.2019г. на Пловдивския
районен съд, V
– ти н.с. постановено по
АНД № 7826 по описа на същия съд за 2018г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № КГ – 2099 от 13.03.2018 г., издадено от зам. председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Дизелор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, на основание чл. 67 ал.2 от Закона за енергетиката и
възобновяемите източници /ЗЕВИ/, му е наложено административно наказание –
имуществена санкция, в размер на 50 000 лева, за нарушение на разпоредбата
на чл. 47 ал.1 т. 8 от ЗЕВИ.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че приетите
за установени от съда правнорелавантни факти са невярни и в противоречие със събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, респективно обжалваното решение е
немотивирано и необосновано.Констатациите с правно значение,въз основа на които
е постановено обжалваното решение са неправилни и незаконосъобразни, като
първоинстанционния съд неправилно не е приел,че при вземането на пробата са
допуснати съществени нарушения на БДС EN ISO 3170.Поддържа, се също така, че в
случая е налице грубо нарушение на т.3.25 във вр. с
т.7.2.3..1 от БДС EN 180 3170, както и на т.7.2.3.2 и т.7.5 от БДС EN 180 3170 респективно на чл.21 от
НИКТГУРНТК. Въпросните нарушения според касатора са
дали съществено отражение върху резултатите, получени при изследване на пробите
от горивото. Сочи се също така, че „Дизелор“ ЕООД не
може да се квалифицира като нарушител на разпоредбата на чл.47, ал.1, т.2 от
ЗЕВИ, тъй като не е „лице, което пуска течни горива на пазара“.Изтъква се, че “Дизелор“ ЕООД е закупило процесното гориво от „Сакса“ ООД, което е издало декларация за съответствие на
горивото и е вносител на същото. В тази
насока се поддържа, че наказателното постановление е следвало да бъде издадено
срещу „Сакса“ ООД, което е лицето, което е пуснало на
пазара процесното течно гориво от нефтен произход и го е освободило за
потребление, а не срещу визирания в наказателното постановление нарушител „Дизелор“ ЕООД.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба –
ДАМТН - София, не е изразил конкретно становище по жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
С Решение №
2552/03.12.2018г., постановено по КАНД № 3230/2018г. на Административен съд –
Пловдив, е отменено Решение № 1387 от 01.08.2018 г., постановено по а.н.д №
2494 по описа за 2018 г., на Районен съд Пловдив, XXIV – ти наказателен състав
и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция е приела, че
като не е допуснал исканата от жалбоподателя съдебно – техническа експертиза
районният съд в нарушение на процесуалните правила е ограничил правото на
защита на наказаното лице. Предвид забраната за ново фактическо установяване,
допуснатото нарушение се явява съществено и не може да бъде отстранено пред
касационната инстанция. В случая е необходимо да бъде назначена съдебно –
техническа експертиза, която да извърши проверка на отразените в констативен
протокол № КП-0572-Е/28.08.2017г. резултати от протокол от изпитване №
С-0377/28.08.2017г. като установи налице ли е допусната грешка при разчитането
им, респективно същата отразява ли се на крайния резултат от изследването в
степен, че да променя съществено установената в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка относно съответствието с изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво.
По повод новото разглеждане на делото
от първоинстанционния съд е постановено Решение № 1114 от 11.06.2019г. по АНД №
7826 по описа за 2018г., с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ –
2099 от 13.03.2018 г., издадено от зам. председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.
Пловдивският районен съд е бил сезиран
с жалба, предявена от „Дизелор“ ЕООД, срещу Наказателно
постановление № КГ – 2099 от 13.03.2018 г., издадено от зам. председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на дружеството,
на основание чл. 67 ал.2 от Закона за енергетиката и възобновяемите източници
/ЗЕВИ/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер
на 50 000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал.1 т. 8 от ЗЕВИ.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № А-
097/29.09.2017г., съставен от Е.С.С., на длъжност старши
инспектор в Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН.
Обективираните
в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния съд се
свеждат до следното :
На 23.08.2017 г. около 10:00 часа Е.С., заемащ длъжността старши
инспектор в „Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към
ДАМТН, извършил проверка на обект бензоностанция в
гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „Тракия“ № 32,
стопанисвана от „Дизелор“ ЕООД. Проверката била
осъществена съвместно с лицето Н.М., заемаща длъжността „главен инспектор“ към
посочената структура, и в присъствието на управителя на обекта – С.П.. В хода
на извършваната проверка, Н.М. взела проби от гориво – автомобилен бензин А-95Н
от дозиращия накрайник на бензиноколонка, с помощта
на удължител за автомобилен бензин А-95Н. Пробата била взета в шест броя чисти
охладени еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен с
около 85 % от обема. Разпределението на съдовете с пробата било по следния
начин: четири броя контролни проби и два броя арбитражни проби. Преди запълване
всеки метален съд за еднократна употреба бил промит с около 0.2 литра от
горивото. Съдовете с контролните проби
били затворени, етикирани и плобирани с оловни пломби
с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното
лице, взело пробата и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани
допълнително с еднократни пломби № 101048 и обозначени ГДККТГ. Били взети и
проби от дизелово гориво, като съдовете със същите отново били пломбирани с
оловни пломби с персонален № 1 на пломбажните клещи
на длъжностното лице, взело пробата и обозначение ГДККТГ, и допълнително с
еднократни пломби с № 101051 и обозначение ГДККТГ. Проверката била обективирана в Протокол № Пд-072/23.08.2017 г. – ДАМТН,
ГДККТГ.
Със Заявка за изпитване на течни горива № В-175/25.08.2017 г. били
предоставени за изследване пробите с № на пломби, както следва: 1/101048 и
1/101051. След изследване на същите, било издадено Експертно заключение за
съдържание на биогориво в течно гориво №
ЕЗ-0507-Е/25.08.2017 г., съгласно което полученият резултат за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е под изискванията на ЗЕВИ
за минимално съдържание от 7 % обемни, а именно: 5.7 % обемни, в това число:
3.4 % обемни биоетанол и 2.3 % етери, поризведени от биоетанол,
изчислени като биогориво. Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите а изпитване“, при получен резултат от изпитването под 6.65 %
обемни, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
Във връзка с посочените резултати, „Дизелор“
ЕООД поискало изследване на арбитражни проби. Такова било извършено в
Акредитирана лаборатория към „СЖС Белград“ ДОО на 21.02.2018 г. Изследването
посочило, че съдържанието на биогориво в автомобилния
бензин е 5.46 % обемни, в това число: 3.68 % обемни биоетанол
и 1.78 % етери, поризведени от биоетанол,
изчислени като биогориво.
7. Така описаната фактическа обстановка е
установена от първоинстанционния съд по безспорен начин от разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели – С.и П.. Показанията на свидетелите съдът е
приел за еднопосочни, безпротиворечиви, преки и
непосредствени, поради което ги е кредитирал. Съдът е приел, че така
пресъздадената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: Декларация за съответствие на качеството на
течните горива № 788/11.08.2017 г., издадена от „Сакса“
ООД; Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната от 14.08.2017 г.;
Протокол № Пд-072/23.08.2017 г. – ДАМТН, ГДККТГ; Заявка за изпитване на течни
горива № В-175/25.08.2017 г.; издадено Експертно заключение за съдържание на биогориво в течно гориво № ЕЗ-0507-Е/25.08.2017 г.; АУАН №
097/29.09.2017 г.; Експертиза за съдържание на биогориво
след арбитражно изпитване № Еае-005/22.02.2018 г.
Първоинстанционния съд е приел, че описаната и възприета
от съда фактическа обстановка се установява и от приетата в хода на съдебното
следствие съдебнотехническа експертиза, назначена в
изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция. Съдът е
кредитирал експертните изводи на вещото лице в по-голямата им част, като
съобразно разпоредбата на чл. 154 НПК е
изложил мотиви поради несъгласието си с част от експертните изводи. Така съдът
не е дал вяра на експертизата досежно извода, че
крайният разпространител няма законово изискване да прави входящ контрол на
доставяното гориво. Този извод на вещото лице, съдът е намерил за правен, която
преценка е изцяло в компетенциите на съдебния състав. Също така съдът не е
споделил и изводът, че взетите проби при извършената проверка, не са
представителни. В тази насока е приел, че действително, вещото лице посочва, че
за да се установи дали физикохимичните реакции на горивото в бензинопровода
съответстват на горивото е необходимо да се вземат и от двете места и се
направи сравнение за идентичност. Въпреки това вещото лице посочва, че според
действащите нормативи – Наредба за качеството на горивата, и БДС EN ISO
3170:2004, е предвидено вземането на проби чрез накрайник на ръкохватката на
дозиращата помпа, който да се постави в еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба с помощта на удължител. Респективно,според съда от приетата
по делото фактическа обстановка, се установява, че при вземане на пробите са
спазени предвидените в посочените нормативи изисквания. На следващо място
вещото лице е посочило, че при вземане на пробите по-правилно е било да се
извърши проточване на цялото гориво от резервоара. Това обаче също не е
предвидено в БДС EN ISO 3170:2004, като в т.7.2.4 е посочено, че преди да се
вземат проби от резервоара или от тръбопровода, линията за вземане на проби се
промива напълно, за да се отстрани всякакво предишно съдържание в нея. В
настоящия случай съдът е приел, че действително горивото не е било проточено,
но линията за вземане на проби е била промита, респ. е изпълнена предвидената в
БДС EN ISO 3170:2004 процедура. Доколкото са спазени всички изисквания,
регламентирани в БДС EN ISO 3170:2004 при вземането на пробите, то съдът е
намерил, че същите се явяват представителни и притежават физичните и химичните
характеристики, идентични за средните характеристики на целия обем, от който се
взема пробата.
8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд
е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел,
че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган следва от представената Заповед № А-824/07.11.2017 г. на Председателя на
ДАМТН. Спазени са и сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Съдът е приел въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства и експертни изводи, част от които е кредитирал, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 47
ал.2, вр. ал.1 т.8 от ЗЕВИ, в редакцията действала
към датата на извършване на административното
нарушение, която се явява релевантна съобразно разпоредбата на чл. 3 ал.1 ЗАНН.
В тази насока съдът е приел, че безспорно се установява, че проверявания обект
е бензиностанция, която извършва зареждане на течни горива – дизел и бензин, на
МПС от неподвижни инсталации, респ. дружеството е краен разпространител и се
явява субект на нарушението по чл. 47 ал.2 от ЗЕВИ. В тази връзка не е споделил
наведените възражения в писмената защита, че понеже жалбоподателят не се явява
„лице, което пуска на пазара горива“, не може да носи админстративнонаказателна
отговорност за вмененото му нарушение. Според приетото от съда, изискванията за
лицата, които пускат на пазара горива са регламентирани в чл. 47 ал.1 ЗЕВИ, а в
ал. 2 са вменени същите задължения и на крайните разпространители. В настоящия
случай, действително жалбоподателят не е „лице, което пуска на пазара горива“,
но има качество на „краен разпространител“, предвид на което правилно,
съобразно чл. 47 ал.2 ЗЕВИ е определен като субект на вмененото му нарушение.
Все
в тази насока съдът е приел, че действително, по време на проверката,
жалбоподателят е представил декларация за съответствие на доставеното гориво,
като по този начин е изпълнил едно свое законово задължение определено в чл. 48
ал. 3 от ЗЕВИ. Приел е обаче, че фактът, че горивото е придружено с декларация
за съответствие по никакъв начин не може да докаже, че наличното процесно гориво към момента на проверката е съответствало
на изискванията за съдържание на биогориво по чл. 47
ал. 1 т.2 от ЗЕВИ. Така представената декларация според съда потвърждава, само
че предоставяното гориво е съответствало на изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин към момента на пускането на
пазара от страна на "Сакса" ООД, но не и
към момента на извършване на проверката и установяване на нарушението с
процесния Констативен протокол. Дори да се приеме, че "Сакса"
ООД е пуснало на пазара гориво, което не отговаря на изискванията на ЗЕВИ, то
декларацията за съответствие към съответната партида течни горива от пусналия
ги на пазара търговец, не освобождава крайния разпространител от задължението
да осъществява контрол върху действителните качествени показатели на горивото и
жалбоподателят е бил длъжен да подсигури възможност за изпълнение на
произтичащото от разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ задължение да предоставя
на пазара гориво, което отговаря на изискванията на чл. 47 ал. 1 т. 8 от ЗЕВИ
/така Решение от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 495 / 2018 г. на
Административен съд - Стара Загора/. В тази връзка съдът не е кредитирал
заключението на вещото лице, доколкото изложеният от него извод, че дружеството
– жалбоподател няма законово изискване като краен потребител да извършва входящ
контрол на доставяното гориво, се явява правен и противоречи на разпоредбата на
чл. 47 ал.2 ЗЕВИ.
Съдът
е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 47 ал.2, вр. ал.1 т.8
ЗЕВИ. Към датата на извършване на нарушението е изтекъл предвиденият двумесечен
срок, считано от 01.03.2015 г.
След
извършено изследване в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ, е установено, че съдържанието на биогоривото в автомобилен бензин във взетите от обекта,
стопанисван от жалбоподателя, проби, е под 7 % обемни. След оспорване от страна
на „Дизелор“ ЕООД, е изследвана и арбитражна проба в
Акредитирана лаборатория за изпитване към „СЖС Белград“ ДОО. Резултатът от
изследването и на арбитражната проба отново посочва, че съдържанието на биогоривото в автомобилния бензин е под 7 % обемни.
Въз
основа на изложеното съдът е приел, че дружеството – жалбоподател е извършило
вмененото му нарушение по чл. 47 ал.2, вр. ал.1 т.8
ЗЕВИ, като правилно е било санкционирано съобразно нормата на чл. 67 ал.2 ЗЕВИ
/ред. ДВ бр. 35 от 03.05.2011 г./.
Възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя, че взетите проби не са представителни,
са обсъдени от съда при анализа на доказателствата, като съдът се е позовал на
постановеното в идентична насока Решение
№ 827/22.04.2016 г. по н. д. № 205/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Съдът
е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 б“а“ от ЗАНН, тъй като се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не
може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая, а и самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Въз
основа на изложеното съдът е формирал краен извод, че по категоричен начин е установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и случаят не попада в
приложното поле на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН.
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
експертните изводи на вещото лице, които съдът правлно е кредитирал в
по-голямата им част, като съобразно
разпоредбата на чл. 154 НПК е изложил мотиви поради несъгласието си с
част от експертните изводи.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Във връзка с оплакванията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в
случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и
експертно заключение и при правилно приложение на материалния закон, е
достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
11. В случая изводите на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение изразяващо
се в нарушение на разпоредбата на чл. 47 ал.2, вр.
ал.1 т.8 от ЗЕВИ, в редакцията действала към датата на извършване на
административното нарушение, която се
явява релевантна съобразно разпоредбата на чл. 3 ал.1 ЗАНН, са обосновани и
законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и експертни изводи, които първоинстанционния съд
правилно е оценил.
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЕВИ
(ред. ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.), лицата, които пускат на
пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление
по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за
дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в
процентно съотношение, от 1 март 2015 г. - гориво за бензинови двигатели със
съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 7 процента обемни. Съгласно ал. 2 на
посочената правна норма, в срок два месеца след изтичането на сроковете по ал.
1 крайните разпространители са длъжни да предоставят на пазара горивата за
дизелови и бензинови двигатели в съответствие с изискванията на ал. 1.
По смисъла на § 1, т. 12 от на ДР на
ЗЕВИ във вр. § 1, т. 20 от ДР на Закона за чистотата
на атмосферния въздух, "краен разпространител" са бензиностанции,
които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните
резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации
(резервоари) за съхранение на тези горива.
Легалната дефиниция на понятието
"краен разпространител" се съдържа и в § 1 от т.19 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (ред. ДВ, бр. 69 от 23.08.2005 г.) – „лице, което разпространява
течни горива на бензиностанция”.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните гласни и писмени доказателства и експертни изводи на вещото лице е
установено по безспорен начин, че на посочените в АУАН и НП място и дата, към
която е изтекъл и предвиденият двумесечен срок, считано от 01.03.2015 г. „Дизелор” ЕООД, в качеството си на краен разпространител по смисъла на пар.
1 т. 12 от ДР на ЗЕВИ, вр. пар.
1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, е предоставял на пазара гориво за бензинови двигатели със
съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, под изискуемия минимум 7 процента обемни, с
което е нарушил законовото задължение, възведено в нормата на чл. 47 ал.2, вр.
ал.1 т.8 от ЗЕВИ, в редакцията действала към датата на извършване на
административното нарушение, която се явява релевантна съобразно разпоредбата
на чл. 3 ал.1 ЗАНН.
По отношение на касационните
оплаквания за неправилност на решението, обосновани с обстоятелството, че
взетите проби не са представителни, следва да се посочи, че при съобразяване с
приложимата за случая нормативна уредба първоинстанционният съд е формирал
правилни изводи, че в случая са спазени всички изисквания, регламентирани в БДС
EN ISO 3170:2004 при вземането на пробите. В тази насока уместно
първоинстанционния съд се е позовал и на Решение № 827/22.04.2016 г. по н. д. №
205/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Първоинстанционният съд е изложил
обстойни съображения в тази насока, поради което и в съответствие с приетото от
решаващия съд, настоящата инстанция намира, че противно на доводите на касатора, взетите проби се явяват представителни и
притежават физичните и химичните характеристики, идентични за средните характеристики
на целия обем, от който се взема пробата.
Не се споделят наведените касационни
оплаквания за неправилност на съдебното решение, обосновани с довода, че понеже
жалбоподателят не се явява „лице, което пуска на пазара горива“, не може да
носи админситративнонаказателна отговорност за
вмененото му нарушение. Както правилно е приел първоинстанционният съд изискванията
за лицата, които пускат на пазара горива са регламентирани в чл. 47 ал.1 ЗЕВИ,
а в ал. 2 са вменени същите задължения и на крайните разпространители. В
настоящия случай, няма спор, че касаторът не е „лице,
което пуска на пазара горива“, но има качество на „краен разпространител“,
предвид на което, съобразно чл. 47 ал.2 ЗЕВИ правилно е определен като субект
на административнонаказателната отговорност. В тази насока е необходимо да се посочи, че
обстоятелството, че горивото е придружено с декларация за съответствие не
обосновава извод, че наличното процесно гориво към
момента на проверката е съответствало на изискванията за съдържание на биогориво по чл. 47 ал. 1 т.2 от ЗЕВИ. Както правилно е приел
първоинстанционния съд представената декларация за съответствие потвърждава,
само факта, че предоставяното гориво е съответствало на изискванията за
съдържание на биогориво в автомобилен бензин към
момента на пускането на пазара от страна на "Сакса"
ООД, но не и към момента на извършване на проверката и установяване на
нарушението. В този контекст, крайният
разпространител не е освободен от задължението да осъществява контрол върху
действителните качествени показатели на горивото в съответствие със
задължението по чл.47, ал.2 от ЗЕВИ. В
тази връзка правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице,
доколкото изложеният от него извод, че дружеството – жалбоподател няма законово
изискване като краен потребител да извършва входящ контрол на доставяното
гориво, се явява правен и противоречи на разпоредбата на чл. 47 ал.2 ЗЕВИ.
В случая съставеният АУАН е съобразен
с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран
е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
12. Наложеното от административнонаказващия
орган административно наказание е във фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.67, ал.2 от ЗЕВИ
/ред. ДВ бр. 35 от 03.05.2011 г./., която
се явява релевантна съобразно разпоредбата на чл. 3 ал.1 ЗАНН, и която е
приложена правилно при определяне на административното наказание.
Конкретно извършеното административно
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения по чл. 47
ал.2, вр. ал.1 т.8 от ЗЕВИ, в редакцията действала
към датата на извършване на административното нарушение, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение, поради което и не са налице
основания за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 б. „а“ ЗАНН, което правилно е съобразено и от първоинстанционния
съд.
13.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1114 от 11.06.2019г. на Пловдивски районен
съд,V - ти наказателен
състав, постановено по АНД № 7826 по описа на същия съд за 2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.