РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3165
по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.А.С., Д.Г.К. и А.Г.С. против М.НА О.НА
Р.Б.и О.Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците твърдят, че на 06.02.2012 г.
в село Бисер, О.Х., област Хасково, поради скъсване на язовирната стена на
язовир „Иваново“ (наричан още „Азмака“ и
„Ешмеджика“), било наводнено землището на с. Иваново. Образувалата се огромна
приливна вълна за кратко време заляла изцяло землището на с. Бисер. В резултат
на това са починали 11 човека, сред които и наследодателят на ищците Г. А. С. –
техен съпруг и баща. Поддържат, че причина за скъсване на язовирната стена е
изключително лошото техническо състояние на язовира и липсата на каквато и да
било поддръжка на съоръжението. Твърдят,
че с Акт № 00527 на О.Х.имот № 000002 по КВС, в който се намира 1/3 идеална
част от язовира е актуван като публична общинска собственост, а 2/3 били
предоставени за управление и ползване на М.НА О.с ПМС 148/1961 г., поради което
поддържат, че М.НА О.и О.Х.отговарят солидарно за причинените вреди. Определят
размера на вредите, както следва 200000 лева за ищцата В.А.С. и по 150000 лева за ищците Д.Г.К. и А.Г.С..
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно исковите суми, ведно
със законната лихва от датата на събитието. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че не е налице солидарно задължение на ответниците
заявява, че претендира сумите от О.Х.като предпочитан ответник и от М.НА О.като
евентуален ответник. Претендира направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът М.НА О.заявява, че оспорва предявения иск като поддържа, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Поддържа, че част от
корпусен учебен център „Корен“ в управление на министерството е имот № 000002
по КНС на землището на с. Иваново, за който е съставен АПДС № 0567/2003 г. за
незастроен терен от 2610573 кв.м., който
като граница по скица е записан имот 000526 и 00527 – язовир със собственик О.Х..
Поддържа, че язовирът е сериозно хидротехническо съоръжение, което се състои от
помпена станция, преливник, отвеждащ канал и немалко напоителни канали, поради
което отделните елементи не могат да се разглеждат самостоятелно. Твърди, че язовир Иваново не е предоставян за управление на
министерството. Моли предявените искове по отношение на М.НА О.да бъдат
отхвърлени.
Ответникът О.Х.в отговора на
исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Поддържа, че е налице неяснота
относно принадлежността на правото на собственост върху язовира. Твърди, че
имотите, собственост на О.Х.с №№ 000526 и 000527 са само част от язовира, като
по-голямата част от него попада в границите на полигон „Корен“, включително и
язовирната стена. Твърди, че язовирът попада изцяло в територията на учебен
център „Корен“, поради което О.та няма задължения, свързани с
експлоатацията и поддръжката на водното
съоръжение. При условията на евентуалност, ако се установи, че О.Х.е собственик
на язовира, то твърди, че не е налице бездействие на служители на О.та, тъй
като многократно кметът е инициирал действия за поправка на язовирната стена на
водоема от собственика, изготвен бил авариен план, в който отново била отразена
опасността от скъсване на язовирната стена. Оспорват твърдението, че причина за
наводнението е скъсване на язовирната стена, както и че то е настъпило
внезапно. При условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат като поддържа, че починалият е живял сам в пристройка –
лятна кухня към къщата и поради прекаран инсулт бил трудно подвижен без чужда
помощ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и е
общоизвестен факт, че на 06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х., област Хасково е
настъпило наводнение.
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства и след оглед на
мястото на разрушен язовир „Иваново“ е изготвено и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че язовир „Иваново“ е построен
по течението на река Бисерска за нуждите на напояване на земеделски земи и е
въведен в експлоатация през 1962 г. и се е състоял от комплекс от
хидротехнически съоръжения – язовирна стена, преливник, основен изпускател,
водоземни съоръжения, помпена станция, подземен канал, открити канали и др. Вещото лице посочва, че язовир
„Иваново“ може да се разглежда като елемент (стъпало) на напоителна система –
каскада, от подобни язовири в една водоснабдителна област. Бил е изграден с
голяма язовирна стена, която била гравитационна, земно - насипна, с
трапецовиден профил, с откоси, заскалени в подреден ломен камък. Преливникът
бил страничен откъм левия бряг с неконтролируема пропусна способност – без
затворени органи, дължина на преливния бетонов ръб – 9,5 м. и преназначението му било при покачване на
водното ниво над определена височина излишните водни маси безопасно да бъдат
отведени н руслото на реката след язовира, но не чрез преливане над тялото на
стената, а през него. Вещото лице посочва, че преливането над стената е пагубно
за този тип стени. Установява се, че
основният изпускател е бил стоманена тръба с диаметър 750 мм, преминаваща през
тялото на стената с преназначение да се провежда контролирано източване на вода
от язовирното езеро с цел намаляване на водния обем при необходимост. Посочва
се, че през основния изпускател язовирното езеро е можело да бъде източено
напълно за около 6 денонощия. В заключението си, въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, вещото лице дава заключение, че преди инцидента
язовирната стена и други съоръжения на язовир Иваново са били в състояние на
неизправност. Пропаданията и сляганията,
констатирани в тялото на язовирната стена свидетелствали за износване на
материал и разуплътняване н определени участъци и зони, а основният изпускател
на язовира се е намирал в трайно
неизправно състояние, спирателния кран не можел да се отвори и практически
изпускателят не е могъл да се ползва за предварително източване на водата. Вещото
лице установява, че експлоатацията на язовир Иваново не се е водила правилно и
не се е осъществявала никаква техническа поддръжка, както и че не е имало
назначено лице, което да отговаря по смисъла на Наредба № 13. Съоръжението като
цяло, както и отделните му елементи били занемарени, не се ползвали за
напояване, в сградата на помпената станция липсвали помпи, кранове, кабели.
Експертът дава заключение, че това състояние на язовира е било предаварийно и е
съществувало със сигурност от края на 2010 г., като е следвало съоръжението да
бъде изведено от експлоатация. Посочва, че непосредствена причина за скъсване
на язовирната стена на язовир Иваново на 06.02.2012 г. е преливане на водни
маси през стената от формиралата се висока водна вълна след интензивни дъждове,
снеготопене и ледоход и невъзможност предварително да се отвори повредения
спирателен кран на основния изпускател. Установява, че за времето след скъсване
на язовирната стена наводнението в с. Бисер не е било възможно да се
предотврати.
На 23.04.2003 г. е съставен акт за
публична държавна собственост № 0567 за имот-част от учебен полигон,
представляващ незастроен поземлен имот с площ от 2610573 кв.м., който е
предоставен за управление на М.НА О.на основание постановление № 148/21.07.1961
г. на МС.
На 28.03.2000 г. е съставен акт за
публична общинска собственост на язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621 дка,
представляващ имот с № 000527 в землището на с. Иваново, област Хасковска
От приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза се установява, че имотите, които попадат в
границите на територията на язовира са държавна (предоставена на МО) и общинска
собственост (О.Х.).
Видно от Препис – извлечение от Акт
за смърт № 0032/07.02.2012 г. и Удостоверение за наследници № 19 от 08.02.2012
г. е, че Г. А. С. е починал на 06.02.2012 г. в с. Бисер, О.Х., област Хасково и
е оставил като наследници по закон В.А.С. – съпруга, Д.Г.К. – дъщеря и А.Г.С. –
син.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Й.К.– съпруг на ищцата Д.К.. В
показанията си свидетелят установява, че преди смъртта си Г. А. С. живеел в с.
Бисер с ищците А.С. и В.С.. Свидетелят и съпругата му подели всяка събота и
неделя при тях. Били в добри отношения, задружни, постоянно заедно. Работели
заедно, сеели в оранжерии, животни имали и били сплотени. Преди са се случи
трагедията Г.С. бил в добро здравословно състояние. Занимавал се с животни и
помагал на децата си и участвал в продоволствието и осигуряването. Смъртта му
се отразила негативно на всички. След
смъртта му В.С. девет пъти влизала в болница, съпругата на свидетеля Д. също
вдигала кръвно. И двете били постоянно на хапчета. Ищците често говорели за Г.,
споменавали го. Свидетелят установява, че в деня на наводнението разбрали от
телевизията. Звъняли, но нямало връзка и тръгнали. Когато стигнали със
съпругата му в с. Бисер водата била към 1.60 м. Минало време и видели А. и В.
на терасата на къщата. Помолил момчетата да ги спасят. Те били в къщата на
втория етаж, а Г. останал на първия и не могъл да се качи, защото водата дошла
много бързо. Синът му се опитал да го спаси, но водата ги заляла и двамата.
Били наясно, че Г. е починал. Това било шок за тях. Било страшно.
От приетото по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на Г. А. С.
на 68 години е механична асфиксия, вследствие на удавяне. Вещото лице
установява, че към момента на наводнението в с. Бисер на 06.02.2012 г.
здравословното състояние на починалия С. е било запазено, като не са установени
данни за инфаркт на миокарда, както и за други увреждания на клапния апарат на
сърцето, както и за прекаран мозъчен инсулт или друго мозъчно заболяване или
травма. Посочва се, че не е установено при аутопсията също така да е имал
вродени или придобити деформитети на крайниците и експертът прави извод, че той
се е придвижвал самостоятелно, без помощни средства.
От заключението на приетата
съдебно-психологическа експертиза се установява, че внезапната смърт на Г. А. С.
е екстрено изразен стресогенен фактор за ищците, като обобщените данни сочат,
че са преживели това събитие психотравматично и смъртта на техния наследодател
е обусловила трайна и интензивна негативна промяна по отношение на тяхното
емоционално, психосоматично и социално функциониране.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и
съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищците е
било да установят при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от тях събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на служители на ответниците. Не е
спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че на 06.02.2012 г. в с. Бисер е настъпило наводнение, причинено от скъсване на
язовирната стена на язовир „Иваново“ (наричан още Азмака или Ешмеджика“).
Установява се, че в резултат на наводнението е настъпила смъртта на Г. А. С.,
съпруг на ищцата В.С. и баща на ищците Д.К. и А.С.. Не е спорно между страните,
че причина за настъпване на вредоносното събитие е скъсване на язовирната стена
на язовир „Иваново“ поради липса на поддръжка на съоръжението и състоянието, в
което се е намирала язовирната стена.
Спорът между страните е за това
дали управлението и стопанисването на язовир
„Иваново“ е собственост на О.Х.или на Държавата (предоставен за ползване
на М.НА О.). Поставеният въпрос относно собствеността на язовира, респ.
ползването му има правно значение с оглед разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от
Закона за водите, според която поддръжката и ремонтно-възстановителните
дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от
собствениците, както и разпоредбата на чл. 97 от Закона за водите (отм.),
съгласно която лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, е
задължено да приведе и поддържа хидротехническите съоръжения в добро техническо
състояние. Установява от събраните по делото доказателства, че на ответника М.НА
О.е предоставен за ползване имот – публична държавна собственост за
използването му като военен полигон, като голяма част от този имот попада в
границите на язовир „Иваново“. Установява се също така, че с Акт за публична
общинска собственост № 00250/28.03.2000 г. язовир
„Ешмеджика“ (Иваново) е актуван като
публична общинска собственост. Настоящият съдебен състав намира, че независимо,
че към датата на настъпване на вредоносното събитие – 06.02.2012 г. няма легална
дефиниция на понятието „язовир“, така както тя съществува към настоящия момент в
§1, т. 94 от ДР на Закона за водите, то с оглед разпоредбата на чл. 5 и 6 от
него може да се направи извод, че язовирът като водностопанска система може да
бъде самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно чл. 19 ал.1 от
Закона за водите язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с
изключение на тези по чл. 13, ал.1, т.1 от закона и включените в имуществото на
търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско
участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и
прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации са публична общинска собственост. Предвиденото в чл. 13, ал.1, т.1
от Закона за водите изключени се отнася до комплексните и значимите язовири,
съобразно приложение 1, които са публична държавна собственост. В това
приложение не е включен язовир „Иваново“, област Хасково, нито самостоятелно,
нито като част от цялостна язовирна система. Следователно язовир „Иваново“ е
публична общинска собственост, за което е съставен и Акт за публична общинска
собственост № 250/28.03.2000 г.
Доказателствената стойност на този акт не е и не може да бъде
опровергана в рамките на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 141,
ал. 1 от Закона за водите в редакцията към 06.02.2012 г. ) собствениците и ползвателите на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища,
са длъжни да ги поддържат в техническа изправност,
както и да ги осигурят с необходимата измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на тяхната дейност. С оглед разпределяне на правилата за
доказателствената тежест ответникът О.Х.е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е изпълнил задълженията си в качеството на
собственик на язовир „Иваново“ за неговата поддръжка и контрол. Доказателства в
тази насока не са ангажирани, а лошото техническо състоянието на съоръженията
на язовира към момента на настъпване на събитието е установено от приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза.
Предвид на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че легитимиран да отговаря по предявения иск се явява
само ответникът О.Х.. Искът се явява неоснователен по отношение на ответника М.НА
О.. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че на
министерството е предоставен за ползване незастроен поземлен имот, за който не
е спорно, а и се установява, че част от него се намира в територията на язовир
„Иваново“. Независимо от това, държавата не притежава право на собственост
върху язовира като отделен обект на правото на собственост, поради което и не е
предоставяла на М.НА О.право на ползване върху него. Предвид на изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите по отношение на този ответник се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Основателен се явява искът по
отношение на ответника О.Х.предявен при условията на евентуалност.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че
починалият при наводнението на село Бисер на 06.02.2012 г. е съпруг на
ищцата В.С. и баща на ищците Д.К. и А.С.,
с който те са имали изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Следва да се
отчете и емоционално състояние на ищците след смъртта на техния близък, както и
обстоятелствата, при които това се е случило. Нормално и житейски обосновано е
да се приеме, че загубата на близк не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищците, то следва да се
приеме, че справедливото обезщетение е в размер на 150 000 лева за В.С. и по
120 000 лева за Д.К. и А.С..
Съдът
намира, че направеното от представител на О.Х.възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е неоснователно, доколкото за да е налице такова следва
пострадалият да е имал противоправно поведение. Наличието на заболяване или
невъзможността за придвижване, дори само по твърденията, направени в отговора
на исковата молба, се явяват обстоятелства, които не са противоправни. Нещо
повече, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че Г.С. не е страдал от
твърените заболявания и съответно не е бил трудно подвижен. В този смисъл,
направеното възражение, освен че е проява на елементарно неуважение към
страданието на пострадалите, е и неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е възникнало
от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана (чл. 84, ал. 3
от ЗЗД) – т.е. от деня на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът О.Х.следва да бъде осъден да заплати сумата от 1602
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 14700 лева, представляваща държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н.Д. сумата от 11196 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите О.Х., БУЛСТАТ ********, гр.Х., пл. ********да
заплати на В.А.С., ЕГН-**********,***
сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на съпруга й Г. А. С., причинена от
наводнение в резултат на скъсване на язовирна стена на язовир „Иваново“ на
06.02.2012 г., поради виновно противоправно бездействие на служители на ответника
по поддръжка водното съоръжение, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на събитието – 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 150 000 лева до предявения размер от 200 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите О.Х., БУЛСТАТ ********, гр.Х., пл. ********да заплати на Д.Г.К., ЕГН-**********,***, 27 сумата
от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на баща й Г. А. С., причинена от наводнение в резултат на
скъсване на язовирна стена на язовир „Иваново“ на 06.02.2012 г., поради виновно
противоправно бездействие на служители на ответника по поддръжка водното
съоръжение, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на събитието –
06.02.2012 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 120 000 лева до
предявения размер от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите О.Х., БУЛСТАТ ********, гр.Х., пл. ********да заплати на А.Г. *** сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
баща му Г. А. С., причинена от наводнение в резултат на скъсване на язовирна
стена на язовир „Иваново“ на 06.02.2012 г., поради виновно противоправно
бездействие на служители на ответника по поддръжка водното съоръжение, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на събитието – 06.02.2012 г. до
окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 120 000 лева до предявения размер
от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от В.А.С., ЕГН-**********,***, Д.Г.К.,
ЕГН-**********,***, 27 и А.Г. ***
против М.НА О., БУЛСТАТ********, гр.
София, ул. „********искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите за солидарно осъждане на М.НА О.и О.Х.да
заплатят съответно сумите от 200000 лева и 150000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на Г. А. С., причинена от наводнение в резултат на скъсване на язовирна
стена на язовир „Иваново“ на 06.02.2012 г., поради виновно противоправно
бездействие на служители на ответниците по поддръжка водното съоръжение като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от В.А.С., ЕГН-**********,***, Д.Г.К.,
ЕГН-**********,***, 27 и А.Г. ***
против М.НА О., БУЛСТАТ********, гр.
София, ул. „********искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите за осъждане на М.НА О.да заплати съответно
сумите от 200000 лева и 150000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Г. А. С.,
причинена от наводнение в резултат на скъсване на язовирна стена на язовир
„Иваново“ на 06.02.2012 г., поради виновно противоправно бездействие на
служители на ответниците по поддръжка водното съоръжение като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК О.Х., БУЛСТАТ ********, гр.Х., пл. ********да
заплати на В.А.С., ЕГН-**********,***,
А.Г. *** и Д.Г.К., ЕГН-**********,***, 27 сумата от 1602 (хиляда шестстотин и
два) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК О.Х.,
БУЛСТАТ ********, гр.Х., пл. ********да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 14 700
(четиринадесет хиляди и седемстотин) лева, представляваща дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата О.Х., БУЛСТАТ ********, гр.Х., пл. ********да
заплати на адв. Н. Н. Д., ЕГН-**********,
с адрес ***, полуетаж 4, офис 4 сумата от 11196
(единадесет хиляди сто деветдесет и шест лева), представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: