Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 08.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
октомври
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7040 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД срещу К.П.П., Г.П.П., П.К.П. и З.Г.П., с която са предявени пасивно
субективно и обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземане с правно основание чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за банков кредит от 11.02.2008 г. е отпуснал на ответниците
кредит в размер на 233 785 лв. със срок на изплащане 360 месеца, считано от
датата на усвояване с падежна дата 26-то число на месеца. Уговорена е първоначална
лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита,
формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка в размер на 1,4%, а за останалия
срок на кредита кредитополучателят заплаща лихва формирана от БЛП за този вид
кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията
за ползване на преференциален лихвен процент по програма УЮТ. БЛП се определя
периодично от кредитора, като към датата на сключване на договора е в размер на
4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,10%. Поддържа се, че кредитът е
усвоен на два етапа чрез разплащателната сметка на ответника П.К.П.. Твърди се,
че от усвояването на кредита на 13.03.2008 г. и на 30.06.2008 г. до 29.10.2010
г., кредитът е погасяван редовно на падежна дата, след което плащанията спрели.
Твърди се, че между страните са сключени две допълнителни споразумения от
29.04.2010 г. и от 03.06.2014 г., с които са предоговаряни
условия по кредита, като с второто споразумение кредитът е превалутиран
в евро с договорен гратисен период по главницата шест
месеца и олихвяване с преференциален лихвен процент 6,70% годишно при
изпълнение на Условия по програма УЮТ. В гратисния
период вноската за първата падежна дата 26.06.2014 г. е внесена редовно,
следващите четири вноски са забавени, а за падежна дата 26.11.2014 г. е внесена
част от вноската. Поддържа се, че за обстоятелството, че кредитът е необслужван
и за предстоящото превръщане на последния в предсрочно изискуем са изпратени
уведомления и до четиримата кредитополучатели, след което Банката е превърнала
кредита в предсрочно изискуем към дата 24.03.2016 г. Поддържа се, че към датата
на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита не са погасени 16 броя
погасителни вноски, включващи главница и лихва. След превръщане на кредита в
предсрочно изискуем, кредитополучателите са извършвали погашения в периода
28.04.2016 г. до 27.12.2016 г., но до преструктуриране на кредита не се е
стигнало, поради което и на 27.01.2017 г. Банката е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,
които са уважени с разпореждане от 31.01.2017 г. на РС-Царево. По издадения
изпълнителен лист не е образувано изпълнително дело, но длъжниците
узнали за издадената заповед и подали възражения по реда на чл.414 ГПК, за
което ищецът е уведомен от РС-Царево с указания в едномесечен срок да бъде
предявен иск за съществуване на вземанията.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ответниците дължат на ищеца в условията на
солидарност следните суми: сумата от 111 344,95 евро, неплатена главница
дължима въз основа на договор за ипотечен
кредит от 11.02.2008 г., Допълнително споразумение от 26.04.2010 г. и от
03.06.2014 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 24.03.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до изплащане на вземането, сумата
от 3 541,55 евро-договорна лихва начислена за периода от 06.08.2016 г. до
26.01.2017 г., наказателна лихва в размер на 1 125,53 евро за периода от
21.12.2016 г. до 26.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 30.01.2017
г. по ч.гр.д. № 33/2017 г. по описа на РС-гр.Царево.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците депозират отговор чрез упълномощения си
представител адвокат В. с пълномощно приложено към отговора.
По същество оспорват предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди се, че няма основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответниците
не само не са изпаднали в забава, а са заплатили много над първоначално
договореното. Не оспорва получаването на кредит в размер на 233 785 лв. и
усвояването му. Твърди се, че още през първата година на кредита ищецът
увеличил месечната анюитетна вноска, което станало
въз основа на неравноправни клаузи и затова нищожни, а именно: чл.5, чл.12 от
договора и т.9.1., т.9.4. и т.25.3. от ОУ на Банката. Твърди се, че тези клаузи
накърняват договореното равноправие между страните и са неравноправни по
смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Твърди се, че тези клаузи не са индивидуално уговорени. Поддържа се, че за
банката не са били налице условия за повишаване на БЛП. Твърди се, че до
подписване на първото допълнително споразумение ответниците
са надплатили суми на банката, поради което не са изпаднали в забава. Твърди
се, че с първото споразумение се капитализират лихви към съществуваща главница
и отново се олихвяват, като по този начин се стига до анатоцизъм,
който е забранен в отношенията с физически лица. Твърди се, че това
допълнително споразумение от 29.04.2010 г. е нищожно и подписано от лица без
представителна власт. Същите аргументи се излагат и за второто подписано между
страните допълнително споразумение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
заявени с отговора на ответниците като неоснователни.
Оспорва твърденията за нищожност и анатоцизъм.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответниците чрез процесуалния си представител са депозирали
допълнителен отговор, с който поддържат всичките си възражения.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител молят съда да отхвърли исковете претенции по съображенията
изложени в представена по делото писмена защита. Претендират разноски по
списък. Заявява възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Счита, че на ищеца не следва да се присъждат падежиралите вноски, тъй като не е налице хипотезата
визирана в ТР № 8/2017 г. на ВКС във връзка с ТР № 4/2013 г. Поддържа, че ТРС №
8/2017 г. касае липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост, но в случая
липсва първата предпоставка-обективния факт на неплащането, тъй като със
заключението на вещото лице се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК-27.01.2017 г. няма неплатени вноски, както за
главница, така и за редовна лихва. Подробни съображения излага в представената
по делото допълнителна писмена защита.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.01.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 33/2017 г. по описа на РС-гр.Царево,
срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е
незабавно изпълнение и на 31.01.2017 г. издаден изпълнителен лист.
Преди
да бъде образувано изпълнително дело, длъжниците
узнали за издадената заповед и на 07.03.2017 г. и подали възражения срещу
вземането по реда на чл.414 от ГПК.
Със съобщение, връчено на ищеца на
10.05.2017 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване
на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 06.06.2017 г., т.е. в
законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално
допустим.
По същество на предявения иск.
От
приетия по делото като писмено доказателство договор за ипотечен кредит от 11.02.2008
г. се установява, че между ищеца в качеството му на кредитодател
и ответниците К.П.П. и Г.П.П. в качеството им на кредитополучатели и ответниците П.К.П. и З.Г.П. в качеството им на съдлъжници, е сключен договор, по силата на който ищецът
отпуска на ответниците-кредитополучатели кредит в размер на 233 785 лева за
строителство на масивна жилищна сграда до степен груб строеж в с.Синеморец, със
срок за издължаване на кредита-360 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът се усвоява на два етапа: І етап-188 583 лв. и ІІ
етап-45 200 лв. чрез разплащателна сметка № 4180747 с титуляр П.К.П. и се
погасява чрез същата разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни
вноски, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора.
По
силата на чл.5 от договора страните са договорили първоначална лихва за период
от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,40 процентни пункта.
За останалия срок на кредита, кредитополучателят заплаща лихва формирана от
базов лихвен процент за този води кредит и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „Уют“. Базовият лихвен процент се определя периодично от
кредитора. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е
4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,10 процентни пункта.
С влязло
в сила на 12.12.2019 г. Решение № 271228/11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 70258/2016 г. по описа
на СРС, Първо гражданско отделение и по иска на настоящите ответници
срещу настоящия ищец по делото, клаузата на чл.5, в частта в която се
предвижда, че базовият
лихвен процент се определя периодично от кредитора, е прогласена за нищожна.
Със същото решение, между страните е установена и нищожността на клаузите на
т.9.1., т.9.4. и т.25.3. от Общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, касаещи едностранната промяна от страна на Банката на базовия
лихвен процент и определянето в тази връзка на нов размер на месечната вноска
за лихва и/или главница.
Падежната
дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва, 26-то число на
месеца.
От основното
и допълнително заключение на ССчЕ, прието по делото и
неоспорено от страните се установява, договореният размер на кредита е усвоен
от ответниците по разплащателна сметка на съдлъжника по договора П.К.П. № (02) 0000000004180747,
както следва:
-на
14.03.2008 г. - усвоена сума в размер на 188 583 лв. и
-на
30.06.2008 г. - усвоена сума в размер на 45 202 лв.
Усвоените
суми от кредита са отразени счетоводно от банката със счетоводни операции по
дебита на заемна сметка № (17) 000000015320917 на кредитополучателите К.П. и Г.П.
по кредита на разплащателна сметка (02) 0000000004180747 на съдлъжника
П.К.П.. Основанието на счетоводните операции е: „Усвояване на жилищен кредит“.
На 03.06.2014 г. и съобразно допълнителното споразумение, сключено между
страните, кредитът е превалутиран в евро и прехвърлен
по заемна сметка в евро № (17) 0000000021794678.
За
периода от 26.03.2008 г. (първа погасителна вноска) до 13.10.2014 г.
погасяването на задълженията по кредита е извършвано със средства, постъпили по
левова разплащателна сметка с аналитичен № (02) 0000004180747 на съдлъжника по кредита - ответника П.К.П..
За
периода от 19.11.2014 г. до последното плащане на 26.01.2017 г. средствата са
постъпвали директно по заемната сметка на кредита в евро № (17)
0000000021794678.
От
заключението на ССчЕ се установява, че за периода от
26.03.2008 г. (първа погасителна вноска до 03.06.2014 г.-датата на второто
Допълнително споразумение за превалутиране на кредита
в евро) по сметките на ответниците са постъпили суми
общо в размер на 149 138,20 лв., с които суми са погасени следните задължения:
-Главница
общо в размер на 11 527,47 лв. за периода от 26.03.2008 г. до 26.02.2014 г.
вкл.
-Редовна
лихва общо в размер на 120 205,53 лв. за периода от 26.03.2008 г. до 26.05.2014
г.
-Санкционираща
лихва за просрочена главница общо в размер на 10,17 лв.
-Лихва
за забава на месечни погасителни вноски общо в размер на 10 555,65 лв.
-Заемни
такси общо в размер на 4 962,05 лв.
-Предсрочно
погасена главница общо в размер на 1 877,33 лв.
Кредитът
е погасяван редовно до падежна дата 26.12.2009 г.
За
периода от 26.12.2009 г. до 26.04.2010 г. са допуснати следните просрочия:
-за
главница - 4 вноски по 212,15 лв., общо в размер на 848,59 лв.
-за
редовна лихва-4 вноски, общо в размер на 4 251,33 лв.
-за
заемни такси - годишна такса за управление на кредита в размер на 895,96 лв.
Със
сключеното на 26.04.2010 г. Допълнително споразумение кредитът е
преструктуриран като към остатъка от главницата в размер на 230 205,79 лв. са
капитализирани просрочените лихви в размер на 4 251,33 лв. и е изготвен нов
погасителен план с 9-месечен гратисен период за
погасяване на главница - за периода от 26.05.2010 г. до 26.01.2011 г.
Съгласно
уговореното, през гратисния период е дължима за
погасяване само месечна вноска за лихва и то в размер на 50% от начислената,
като общо дължимата сума за лихви за периода е 6233,67 лв. (9 вноски по 692,63лв.
всяка) при начислявани лихви в размер на 12 467,25 лв. (9 месеца по 1 385,25
лв.). Дължимите лихви в размер на 6 233,67 лв. са изцяло погасени.
Разликата
между начислените и погасените лихви в размер на 6 233,58 лв. (12 467,25 лв. -
6 233,67 лв.) е капитализирана към главницата на 27.01.2011 г.
След
изтичане на гратисния период кредитът е обслужван със
забава и на 30.10.2012 г. е обявена предсрочна изискуемост на целия дълг и е
отнесен в просрочие. Към датата на изискуемост просрочието е над 150 дни - 5 месечни вноски за главница за
периода от 26.06.2012 г. до 26.10.2012 г. и 4 вноски за лихви за периода
26.07.2012 г. - 26.10.2012 г. Съгласно т.1.4 на допълнителното споразумение, че
при предсрочна изискуемост отпада капитализацията на лихвите и те отново се
считат дължими, на 30.10.2012 г. капитализираните лихви общо в размер на 10
484,91 лв. (4 251,33 лв. + 6 233,58 лв.) са сторнирани
от дълга по главница и са отнесени като просрочени лихви.
На
17.04.2013 г. по заемната сметка на кредита е постъпила сума в размер на 32 000
лв., с която са погасени натрупани просрочени задължения, както следва:
-28
793,11 лв. - просрочени редовни лихви за периода 26.06.2012 г. -26.03.2013 г.
-2
197,57 лв. - просрочени лихви за забава за периода 30.10.2012 г. - 16.04.2013
г., начислявани с 10% наказателна надбавка,
-0,93
лв. - просрочени лихви за просрочена главница за периода 26.06.2012 г. -
16.04.2013 г., начислявани с 3% годишен лихвен процент,
-1
008,39 лв. - главница.
На
03.06.2014 г. е сключено второ Допълнително споразумение, с което кредитът
отново е преструктуриран като остатъкът от главницата в размер на 220 380,20
лв. е превалутиран в евро и е договорен нов 6-месечен
гратисен период за главница - от 26.06.2014 г. до
26.11.2014 г. Лихвеният процент по кредита е променен на 6,70%, който съгласно
лихвената политика на банката се счита за преференциален лихвен процент спрямо
стандартните лихвени нива и се предлага при изпълнение на условията по програма
„ДСК Уют“.
За
периода от 03.06.2014 г. до 27.01.2017 г. (дата на заявлението по чл. 417 на ГПК)
постъпилите суми са общо и размер на 30 394,79 евро.
С тях
са погасени следните задължения:
-Главница
общо в размер на 3 230,25 евро за периода от 26.06.2014 г. до 26.05.2016 г.
вкл. и част от вноската на 26.06.2016 г.,
-Редовна
лихва общо в размер на 16 661,28 евро за периода от 26.06.20148 г. до
26.07.2016 г. и част от вноската на 26.08.2016 г.,
-Санкционираща
лихва за просрочена главница общо в размер на 51,95 евро,
-Лихва
за забава на месечни погасителни вноски общо в размер на 9 073,60 евро,
-Заемни
такси общо в размер на 1 192,91 евро,
-Предсрочно
погасена главница общо в размер на 184,80 евро
След
сключване на второто допълнително споразумение ответниците
са продължили да обслужват кредита със забава, като за периода 26.11.2014 г. -
26.02.2016 г. са просрочени плащанията на 16 месечни вноски общо в размер на 13
429,81 евро, в т.ч.: 15 месечни вноски за главница общо в размер на 2 750,35
евро и 16 вноски за лихви общо в размер на 10 679,46 евро. Забавата е 450 дни.
Поради
допуснатото просрочие, на 24.03.2016 г. кредитът
отново е обявен за предсрочно изискуем.
На 04.04.2016 г., на 28.04.2016 г. и на 03.05.2016 г. по заемната
сметка на кредита са постъпили общо 15 816,32 евро, с които са погасени всички просрочия за лихви и главница към датите на плащане (на
първо място лихвите за забава, начислявани от датата на изискуемостта с
наказателна надбавка 10%) като на 03.05.2016 г. е останала сума в размер на 184,80
евро, с която е погасена предсрочно главница.
За
периода 26.06.2016 г. - 26.01.2017 г. по заемната сметка постъпилите средства
са общо в размер на 10 328,94 евро, с които са погасени: 7 969,55 евро лихви за
забава, начислявани с 10% наказателна надбавка върху остатъка от главница за
периода 26.06.2016 г. - 26.01.2017 г.; 2 058,77 евро редовни лихви за м.05,
м.06., м.07 и част от лихвата за м.08.2016 г. и 300,62 евро главница за м.05 и
част от главницата за м.06.2016г.
Към
27.01.2017 г. са просрочени 8 месечни вноски, в т.ч. 8 вноски за главница за
периода 26.06.2016 г. -26.01.2017 г. общо
в размер на 1 412,82 евро и 6 вноски за лихви за периода 26.08.2016 г.
26.01.2017 г. общо в размер на 3 541,55 евро.
Последната
сума, постъпила по заемна сметка № (17) 0000000021794678 е на 26.01.2017 г. в
размер на 831,63 евро, с която са
погасени част от лихвите за забава и непогасеният остатък е в размер на 293,90
евро.
Редовното
погасяване на кредита е преустановено от 26.06.2016 г. - първата падежна дата,
от която е преустановено погасяването на вноски за главница. Непогасена част от
месечната вноска за главница на 26.06.2016 г. в размер на 76,99 евро (189,60
евро дължима-112,61 евро погасена).Забавата към 27.01.2017 г. - датата на
заявлението по чл. 417 от ГПК, е 211 дни.
Към
27.01.2017 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, непогасените задължения по кредита са:
-Главница
111 344,95 евро, в т.ч. просрочена главница общо в размер на 1 412,82 евро, представляваща
8 просрочени вноски за периода 26.06.2016 г.-26.01.2017 г.,
-Редовни
лихви-3 541,55 евро, представляваща 6 просрочени вноски за периода 26.08.2016 г.
- 26.01.2017 г.,
-Лихви
за Забава-293,90 евро- част от лихвите, начислени за периода 26.12.2016 г. -
26.01.2017г. върху остатъка от главница с 10% наказателна надбавка.
От
заключението на експертизата се установява също така, че осчетоводените от
банката месечни анюитетни вноски до изтичане на
първите 3 години от срока на кредита са в по-голям размер от първоначалната
месечна анюитетна вноска по кредита.
Месечната
вноска е в по-голям размер считано от падежна дата 26.07.2008 г. Увеличението
на месечните вноски за периода от 26.07.2008 г. до 26.02.2011 г., когато изтича
3- годишният промоционален период, е общо в размер на
4 140,22 лв.
Осчетоводените
от банката месечни анюитетни вноски след изтичане на
първите 3 години от срока на кредита са в по-голям размер от изчислената първа
месечна анюитетна вноска.
Месечните
вноски са в по-голям размер от първата падежна дата след изтичане на 3-годишния
промоционален период-26.03.2011 г.
Увеличението
на месечните вноски за периода от 26.03.2011 г. до последното плащане на
26.01.2017 г. е общо в размер на 8 103,98 лв.
Надплатените
суми над първоначално договореното с договора за ипотечен кредит и погасителния
план към него за периода от подписването на договора - 11.02.2008 г. до
последното плащане по кредита на 26.01.2017 г.
са общо в размер на 12 244,20 лв.
От
допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че при
изчислението месечните анюитетни вноски, формирани по
първоначално договорен лихвен процент (без едностранна промяна на лихвения
процент) и съобразено и с гратисните периоди,
уговорени с допълнителните споразумения и при вариант на платени месечни анюитетни вноски по първоначален лихвен процент по кредита,
включително със сумата 26 404,34 лева по решението по гр. дело № 70258/2016 г.
на Софийски районен съд, 142-ри състав, кредитът ще бъде редовно обслужван до
падежна дата 26.10.2019 г.
С
уведомления, както следва: изх.№ 01-20-01451/09.03.2016 г., до ответницата З.Г.П.,
връчено й лично на 16.03.2016 г., № 01-20-01449/09.03.2016 г. до ответника П.К.П.,
връчено на 16.03.2016 г. чрез съпругата му З.Г.П., № 01-20-01450/09.03.2016 г.
до ответника Г.П.П., връчено му 16.03.2016 г. лично и
№ 01-20-01448/09.03.2016 г. до ответника К.П.П. връчено
му на 16.03.2016 г. чрез майка З.Г.П., ответниците са
уведомени, че поради забава в погасяване на задълженията по процесния
договор за кредит, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Ответниците са уведомени също така, че от датата на
получаване на съобщението, цялата непогасена главница по договора за кредит
става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, която е в
размер на десет процентни пункта, съобразно чл.20.2. от ОУ.
Съобразно
допълнителното заключение на ССче, допуснато със
задача формулирана от съда и прието в проведеното на 12.10.2021 г. открито
съдебно заседание, дългът по кредита към 26.09.2021 г.-датата на изготвяне на
ССЕ е, както следва:
1.главница в размер на 176 575,72 лева,
съответно 90 281,73 евро по курс на
БНБ 1.95583, която е формирана като сбор от падежиралите
общо 163 вноски за периода 26.03.2008 г. (първа погасителна вноска) - 26.09.2021 г. (датата
на изготвяне на заключението на ССЕ), които вноски са в общ в
размер на сумата от 35 498,11 лева и не падежиралите
до края на срока на договора 26.02.2038 г. вноски.
Към
26.09.2021 г. ответниците чрез плащане са погасили главница
в размер на 57 209,31 лева, като с тази сума са погасени, както следва:
-115 падежирали вноски за периода от 26.03.2008 г. до 26.09.2017
г. вкл. общо в размер на 22 293,79 лева
-предсрочно
погасена главница на 17.04.2013 г. в размер на 26863,42 лева
-предсрочно
погасена главница на 03.06.2014 г. в размер на 8052,11 лева.
Следователно
и към момента не погасени са 48 падежирали вноски за
главница по 275,09 лева с падежи от 26.10.2017 г. до 26.09.2021 г. общо в размер 13 204,32 лева, съответно
6 751,26 евро.
2.редовна лихва в размер на 58 529,32
лева / 29 927,10 евро по курс на БНБ 1.95583. Падежирали
са 163 вноски за периода 26.03.2008 г. - 26.09.2021 г. общо в размер на 202
078,90 лева. Погасени са 115 падежирали вноски за
периода от 26.03.2008 г. до 26.09.2017 г. вкл. общо в размер на 143 526,39 лева
+ 23,19 лева от лихвата с падеж 26.10.17 г., цялата в размер на 1 219,84 лева.
Към
настоящия момент са просрочени 48 падежирали вноски с
падежи от 26.10.2017 г. до 26.09.2021 г. общо
в размер 58 529,32 лева.
3.лихва за забава по чл. 20.1 от ОУ в
размер на 775,74 лева / 396,63 евро, начислена с 3% годишна лихва за периода от
26.10.2017 г. до 25.09.2021 г. вкл. върху просрочените падежирали
вноски за главница с падежи от 26.10.2014 г. до 25.08.2021 г.
Начислена
за целия период - от 14.03.2008 г. до 26.09.2021 г. общо в размер на 875,84
лева. Погасена за същия период общо в размер на 100,10 лева.
4.такса за управление в размер на 2
825,20 лева / 1 444,50 евро, представляващ четири годишни такси за управление
на кредита по 706,30 лева всяка, начислени върху дълга по главница 176 575,72
лева на 26.01.2018 г., 26.01.2019 г., 26.01.2020 г. и на 26.01.2021 г. (колона
17).
175
575,72 * 0,4% = 706,30 лева.
5.заемни такси за целия период -
14.03.2008 г. - 26.09.2021 г. общо в размер на 10 551,47 лева, в т.ч.: 8 719,41
лева за такса за управление и 1 832,06 лева, представляващи премии за
застраховка имущество.
Погасени
заемни такси за същия период общо в размер на 7726,27 лева, в т.ч.: 1 832,06
лева застраховки и 8 719,41 лева за такса за управление.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване дължимостта на вземане с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответниците е да докажат всички възражения срещу вземането, включително и че са
го заплатили.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответниците в качеството им на
кредитополучатели и съдлъжници по договор за ипотечен
кредит от 11.02.2008 г. да погасяват кредита си при условията, предвидени в
договора.
От приетите по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че между ищеца и ответниците в качеството им на кредитополучатели и съдлъжници,
е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот на 11.02.2008 г., обезпечен
с ипотека
върху закупения недвижим имот.
При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна
за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор
за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки
/чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна. Ответниците също не оспорват, че са получили и усвоили
кредит в посочения в исковата молба размер.
Първият спор между страните е: към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-27.01.2017 г. били ли са налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока по смисъла на
чл.20.2. от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
Между страните със сила на пресъдено нещо и с влязло в сила на 12.12.2019
г. Решение № 271228/11.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 70258/2016 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, е установена
нищожността на клаузата на чл.5 от процесния договор,
в частта в която се предвижда, че базовият лихвен процент се определя
периодично от кредитора, както и нищожността на клаузите на т.9.1., т.9.4. и
т.25.3. от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
касаещи едностранната промяна от страна на Банката на базовия лихвен процент и
определянето в тази връзка на нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница.
С оглед на горното задължението
на ответниците за заплащане на възнаградителна
лихва следва да бъде определено, съобразно първоначално уговорения по делото
базов лихвен процент от 4,19 %, и надбавки, съответно: за първите три години от
усвояването на сумите: 4,19% плюс надбавка от 1,40 процентни пункта, т.е.
договорна лихва в размер на 5,59%, а след това: 4,19% плюс надбавка от 4,10
процентни пункта, т.е. договорна лихва в размер на 8,29%.
Видно от Приложение № 3 към
експертизата, банката не е спазила договорения лихвен процент за първите три
години и въз основа на нищожната клауза от договора, вместо уговореният 5,59%,
Банката още в периода 02.04.2008 г.-25.04.2008 г. е започнала да олихвява кредита
с лихва от 6,09%, която постепенно е нараствала и стигнала до 7,09% в края на
уговорения тригодишен период. След изтичане на тригодишния период и от месец
март 2011 г. Банката е започнала да олихвява кредита с лихва в размер на 9,79%,
вместо договорения 8,29%. По този начин и в периода от 01.12.2011 г.-01.12.2016
г. ищците са надплатили суми в общ размер от 13 277,83 лв. (установено между страните със СПН, съобразно решението на
СРС.)
Видно от Приложение № 2 към
допълнителното заключение на ССчЕ, в случай че
Банката е олихвявала кредита, съобразно първоначално уговореното между страните
и с оглед платените от ответниците суми по кредита,
включително и надплатената от 13 277 лв., към 26.11.2019 г. остатъкът по
главницата е възлизал на сумата от 200 473,06 лв., а платените
суми-221 961,10 лв., т.е. кредитът е щял да бъде редовно обслужван до
падежна дата 26.10.2019 г.
Съдът счита, че при определяне
размера на платените суми следва да се вземе само надплатената сума от
13 277 лв., доколкото остатъкът до сумата от 26 404,34 лв., с която
сума е увеличен размера на платените суми представлява изтекла законна лихва и
присъдени разноски, които не представляват суми платени от ищците по процесния договор за кредит.
Следователно, ако ищецът не бе
олихвявал кредита с лихва, различна от първоначално уговорената, то и към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК нямаше да е налице забава и
неизпълнение от страна на кредитополучателите и съдлъжниците
по договора.
С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че към 27.01.2017 г.-датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК не са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока по смисъла на чл.20.2. от ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, поради което и неправилно Банката с
уведомления достигнали до знанието на ответниците на
16.03.2016 г. е обявила процесния договор за ипотечен
кредит за предсрочно изискуем.
Правото да се обяви договора за
кредит за предсрочно изискуем е потестативно право на
кредитора, при настъпването на предвидените в закона или в договора условия,
едностранно да измени условията на договора като го трансформира от срочен в
безсрочен такъв и по този начин да може да иска незабавното изпълнение на
задължението.
Предсрочната изискуемост следва
да е настъпила преди подаване на заявлението, като към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК следва да са налице две предпоставки-обективна,
намираща израз в неизправност на кредитополучателя, т.е. същият да е в забава и
да е преустановил редовното обслужване на кредита и втората
предпоставка-волеизявлението на банката, че е упражнила своето потестативно право да е стигнало до знанието на длъжника.
Съдът не споделя виждането на ответниците, че в случая не е приложимо Тълкувателно
решение № 8/2017 г., тъй като то се прилагало само в случаите, когато не е
осъществена втората предпоставка за настъпване на предрочна
изискуемост, а именно когато не е обявена надлежно предсрочната изискуемост.
Това становище се опровергава и от мотивите на Тълкувателното решение по т.1.1,
съобразно които ВКС е приел, че липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението – главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците
на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение
на вече падежираните вноски.
В конкретния случай е налице
точно тази хипотеза, към датата на подаване на заявлението-27.01.2017 г. между
страните не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищцовата банка е обявила надлежно на ответниците
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, но
последиците на обявената предсрочна изискуемост не са настъпили, тъй като към
посочената дата ответниците не са били в забава и в
неизпълнение на договора сключен с банката. Следователно в настоящото
производство безспорно се установява, че претендираното
от банката вземане не е изцяло изискуемо. Установява се обаче, че в периода от
26.10.2017 г. до 26.09.2021 г. са падежирали вноски
за главница и договорна лихва, начислени са лихви за забава, поради което и
съобразно задължителното за съда ТР № 8/2017 г. на ВКС, съдът не може да
отхвърли изцяло иска.
Пак и съобразно мотивите на ТР №
8/2017 г. ВКС приема, че не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката като кредитор с
вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от
въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни
лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други
суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на
посочените в заявлението размери.
Ето защо предявените искове
следва да бъдат уважени частично, като при определяне на дължимите от ответниците размери, съдът взема предвид и основателността
на техните възражения за нищожността на клаузите от допълнителните
споразумения, които предвиждат капитализиране на изтекли лихви към главница. В
постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. №
1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на
ВКС, I т.о. е разяснено, че уговорката в допълнителните споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци
на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13
от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Нищожността на клаузата за определяне
на размера на главницата по допълнителното споразумение води до нищожност и на
обусловените от нея клаузи на допълнителното споразумение относно приетия нов
погасителен план.
Отделно от това основателни са
възраженията за нищожност на сключените между страните две допълнителни
споразумения от 26.04.2010 г. и от 03.06.2014 г. С Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016
г. на ВКС, I т. о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с
потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Изложени са съображения, че неравноправни са клаузите, които не са
уговорени индивидуално – чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, като преценката за неравноправен
характер се извършва към момента на сключване на договора. Възможно е при
действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да
възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за
спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или
възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от първоначалния
договор, която е неравноправна. Потребителската защита би могла да не се
приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на
неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението
на договора. По тези съображения договор за спогодба или допълнително
споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните,
произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха
представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е недопустим.
Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане
на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при
която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга,
би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Предвид всичко гореизложено съдът
приема предявените искове за частично основателни, а по размер установени
съобразно допълнителното заключение на вещото лице Х., прието в проведеното на
12.10.2021 г. открито съдебно заседание.
Т.е. искът за главница следва да
бъде уважен за сумата от 6 751,26 евро, представляващ сбора от падежиралите към датата на устните състезания 48 броя
вноски за периода от 26.10.2017 г. до 26.09.2021 г. и отхвърлен за разликата до
пълната претендирана сума от 111 344,95 евро.
Искът за договорна лихва в размер
на 3 541,55 евро и за периода от 06.08.2016 г. до 26.01.2017 г. следва да
бъде отхвърлен изцяло, тъй като видно от заключенията на ССчЕ
тази сума е заплатена от ответниците, а дължимата към
приключване на устните състезания-29 925,57 евро за периода от 26.10.2017
г.-26.09.2021 г. не е в рамките на
посочените в заявлението размери.
Искът за наказателна лихва следва
да бъде уважен за сумата от 396,63 евро начислена с 3% годишна лихва за периода
от 26.10.2017 г. до 25.09.2021 г. вкл. върху просрочените падежирали
вноски за главница с падежи от 26.10.2014 г. до 25.08.2021 г. и отхвърлен като
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 1125,53 евро.
По разноските:
При този
изход на делото разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете.
В исковото
производство ищецът е направи разноски в общ размер на сумата от 5 737,08
лв., от която: 4537,80 лв.-ДТ, 900 лв.-депозит вещо лице и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
От тази
сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от исковете (13 980,06 лв.), ответниците следва да заплатят на ищеца сумата
от 353,41 лв.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на сумата от
4 688 лв., от която: 4538 лв.-ДТ и 150 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, от която сума ответниците дължат сума
в размер на 288,84 лв.
В исковото
производство ответниците са направи разноски в общ
размер на сумата от 6 567,49 лв., от която: 5 867,49 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение и 700 лв.-депозит вещо лице.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на претендирания от ответниците
в исковото производство адвокатски хонорар. При материален интерес от
226 899,81 лв., минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 6 068 лв., а заплатеното от ответниците
възнаграждение е под този размер-5867,49 лв., а делото е с правна и фактическа
сложност.
Основателно е обаче възражението
за прекомерност на претендирания от ответниците адвокатски хонорар в размер на 3200 лв.,
заплатен за процесуално представителство и защита в рамките на заповедното
производство.
Настоящият съдебен състав споделя
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 45/23.01.2019
г., ч.т.д. № 3074 /
2018 год., ВКС, ТК, Първо отделение, в което съставът на ВКС е приел, че с
оглед осъществявана защита в частни по характер производства /чл.419 ГПК и
чл.420 ГПК/, възнаграждението на процесуалния представител следва да се
определи по чл.7 ал.1 т.7 от Наредбата. Съгласно разпоредбата, то се определя в
размер на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото
и интереса на страната, но не по-малко от размера по т.11 / 200 лева /. В
производствата по чл.419 ГПК и чл.420 ГПК, обаче, длъжникът не търси защита
срещу материалното право на кредитора по същество, тъй като с актовете на съда
в тези производства длъжникът не би могъл да преклудира
окончателно претендирането му, нито да установи материалната му
незаконосъобразност.Следователно, не се касае за „дело с определен интерес“ по
смисъла на чл.7 ал.2 от Наредбата, а възнаграждението по чл.7 ал.1 т.7 от
същата следва да се определи като за частно производство по неоценяем
иск-т.4 /300 лева / и съответно предпоставя минимален
размер от 200 лева /чл.11/. Претендираният размер го
надхвърля многократно.
Предвид горното и по възражение
на ищеца, съдът намалява претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, платено от тях в
заповедното производство от 3200 лв. на 200 лв.
Предвид горното общия размер на
направените от ответниците разноски възлиза на сумата
от 6 767,49 лв. от която: 5 867,49 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 700 лв.-депозит вещо лице и 200
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете (212 919,75 лв.),
ищецът следва да заплати на ответниците сумата от
6 350,52 лв.
Водим от
горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по иска, предявен по реда на чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, от „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление *** против К.П.П., ЕГН
**********, Г.П.П., ЕГН **********, П.К.П., ЕГН **********
и З.Г.П., ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:***, адвокат В.В., че четиримата ответници дължат
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД на основание чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата
от 6 751,26 евро (шест хиляди седемстотин петдесет
и един евро и двадесет и шест евроцента), неплатена главница дължима въз
основа на договор за ипотечен кредит от
11.02.2008 г., която сума представлява сбора от падежиралите
към датата на устните състезания 48 броя вноски за периода от 26.10.2017 г. до
26.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до изплащане
на вземането, наказателна лихва в
размер 396,63 евро (триста деветдесет и шест евро и шестдесет и три евроцента) начислена с 3% годишна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 25.09.2021 г.
вкл. върху просрочените падежирали вноски за главница
с падежи от 26.10.2014 г. до 25.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от
30.01.2017 г. по ч.гр.д. № 33/2017 г. по описа на РС-гр.Царево.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявеният иск за главница за разликата над сумата от 6 751,26 евро до
пълната претендирана сума от 111 344,95 евро, искът за
договорна лихва в размер на 3541,55 евро и за периода от 06.08.2016 г. до
26.01.2017 г., както и искът за наказателна лихва за разликата над сумата от 396,63
евро до претендираната сума от 1125,53 евро начислена
за периода от 21.12.2016 г. до 26.01.2017 г.
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН **********, Г.П.П., ЕГН **********, П.К.П., ЕГН **********
и З.Г.П., ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:***, адвокат В.В. да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Б.Д.“
ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 353,41 лв. /триста петдесет и три и 0,41 лв./ -разноски направени от
ищеца пред настоящата инстанция, както и сумата от 288,84 лв. /двеста осемдесет
и осем и 0,84 лв./-разноски направени в заповедното производство и присъдени
със заповедта по чл.417, т.2 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на К.П.П., ЕГН **********,
Г.П.П., ЕГН **********, П.К.П., ЕГН ********** и З.Г.П.,
ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:***, адвокат В.В.
сумата от 6 350,52 лв. (шест хиляди триста и петдесет и
0,52 лв.)
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: