Решение по дело №347/2020 на Районен съд - Ямбол

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

 №163/9.6.2020г.                                       09.06.2020г.,   гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателно отделение, ІХ състав в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ

секретар Е.В.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 347/2020 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.С. ***, ЕГН:**********, против наказателно постановление № 18-0813-000381/04.06.2018 г. издадено от Началник сектор  Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл. 137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП са му наложени две административни наказания глоба в размер на 50 лв.

С жалбата се иска  ЯРС да отмени  издаденото наказателно постановление.Излага ,че  нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП е маловажно, тъй като му се  наложило да премести автомобила около десет метра.Твърди  ,че  гумите му били с грайфер ,според изискванията  и не били износени ,нито разкъсани.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител  оспорва жалбата. Счита  издаденото  НП за законосъобразно  и като такова следва да бъде потвърдено. Иска се  и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

 

На  23.01.2020г. свидетелите  П. и Х.- полицейски служители  към сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол извършвали контрол на пътното движение в с.К  на ул.“***“.Около  13.50 часа контролните органи забелязали ,че към тях  от с.Д , обл.Я се  движи л.а. „ Мерцедес Е 320 „ с рег. №  *** , при което свид.П. подал  сигнал  за спиране.В хода на проверката  свидетелите установили ,че автомобила се управлява от жалбоподателя , като същия не използвал обезопасителен колан, с който  автомобила бил оборудван и  предната дясна гума на автомобила била увредена с частично  разкъсване“. В хода на проверката жалбоподателят не представил СУМПС и КТ към него.

За така констатираните нарушения на137а,ал.1 , чл.139,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на  място на жалбоподателя бил съставен АУАН, подписан от него без възражения.

В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията е издадено  и обжалваното  наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.  

По пункт 1 и 2 от  Наказателното  постановление.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушенията  са описани прецизно, с техните фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.137а,ал.1 и чл.139 ,ал.1 от ЗДвП, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушенията. Нарушените  правни норми са посочени точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение, с оглед на което нарушителят е разбрал в какво точно е обвинен и е подписал АУАН без възражения.

            От материална страна  съдът прие ,че посочените в акта обстоятелства са надлежно установени по делото.В случая АУАН е бил  редовно съставен и съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.Т.е. в тежест на  жалбоподателя е било да представи пред съда доказателства ,че наистина е изпълнил задължението си – да използва обезопасителен колон и да не управлява  лек автомобил с разкъсана  гума.Доказателства в тази насока не са представени, като дори  и в  самата жалба, инициирала настоящото производство, не се оспорва ,че жалбоподателя е бил без обезопасителен колан.Що се касае до твърдението му ,че  е изчаквал пътна помощ и се е наложило да премести автомобила  около  10 метра, то същото категорично  се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели, които поясняват ,че жалбоподателят се е движил от с.Дражево  към с.Кабиле  преди да бъде спрян за проверка.Затова съдът приема, че жалбоподателят виновно е  осъществил  с деянието си признаците на съставите на   административно нарушение по  смисъла на чл.137а.,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП , за което  законосъобразно е бил санкциониран за тях.

Правилно и законосъобразно  наказващия орган е приложил и санкционните разпоредби на чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП като е определил наказанията глоба , които са с фиксиран размер, поради което не могат и не следва  да бъдат намалени.

Съдът  не разгледа  и не се произнесе  по пункт 3 от наказателното постановление, тъй като видно от съдържанието на жалбата ,в тази му част не е обжалвано, поради което  е влязло в сила.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

 

С оглед изложеното и на  основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

   

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 18-0813-000381/04.06.2018 г. издадено от Началник сектор  Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол на П.Р.С. ***, ЕГН:**********, за нарушение на чл. 137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП са му наложени две административни наказания глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА П.Р.С. ***, ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

            Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                         

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: