Р Е Ш Е Н И Е
№163/9.6.2020г. 09.06.2020г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение, ІХ
състав в
публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 347/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на П.Р.С. ***, ЕГН:**********, против наказателно
постановление № 18-0813-000381/04.06.2018 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол, с което за
нарушение на чл. 137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.7
и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП са му наложени две административни наказания глоба в
размер на 50 лв.
С жалбата се иска ЯРС да отмени
издаденото наказателно постановление.Излага ,че нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП е
маловажно, тъй като му се наложило да
премести автомобила около десет метра.Твърди
,че гумите му били с грайфер
,според изискванията и не били износени
,нито разкъсани.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита издаденото НП за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 23.01.2020г. свидетелите П. и Х.- полицейски служители към сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол извършвали контрол на пътното движение в с.К на ул.“***“.Около 13.50 часа контролните органи забелязали ,че към тях от с.Д , обл.Я се движи л.а. „ Мерцедес Е 320 „ с рег. № *** , при което свид.П. подал сигнал за спиране.В хода на проверката свидетелите установили ,че автомобила се управлява от жалбоподателя , като същия не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван и предната дясна гума на автомобила била увредена с частично разкъсване“. В хода на проверката жалбоподателят не представил СУМПС и КТ към него.
За така констатираните нарушения на137а,ал.1 , чл.139,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на място на жалбоподателя бил съставен АУАН, подписан от него без възражения.
В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.
По пункт 1 и 2 от Наказателното
постановление.
При съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е
издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушенията са описани прецизно, с техните фактически
признаци от обективна страна, установени в състава на чл.137а,ал.1 и чл.139
,ал.1 от ЗДвП, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място
на извършване на нарушенията. Нарушените
правни норми са посочени точно и пълно, без да има противоречие между
фактическо и юридическо обвинение, с оглед на което нарушителят е разбрал в
какво точно е обвинен и е подписал АУАН без възражения.
От материална
страна съдът прие ,че посочените в акта
обстоятелства са надлежно установени по делото.В случая АУАН е бил редовно съставен и съгласно разпоредбата на
чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното.Т.е. в тежест на
жалбоподателя е било да представи пред съда доказателства ,че наистина е
изпълнил задължението си – да използва обезопасителен
колон и да не управлява лек автомобил с разкъсана гума.Доказателства в тази насока не са
представени, като дори и в самата жалба, инициирала настоящото
производство, не се оспорва ,че жалбоподателя е бил без обезопасителен
колан.Що се касае до твърдението му ,че
е изчаквал пътна помощ и се е наложило да премести автомобила около
10 метра, то същото категорично
се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели, които
поясняват ,че жалбоподателят се е движил от с.Дражево към с.Кабиле
преди да бъде спрян за проверка.Затова съдът приема, че жалбоподателят
виновно е осъществил с деянието си признаците на съставите на административно нарушение по смисъла на чл.137а.,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП , за което законосъобразно е бил
санкциониран за тях.
Правилно и законосъобразно наказващия орган е приложил и санкционните
разпоредби на чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП като е определил
наказанията глоба , които са с фиксиран размер, поради което не могат и не
следва да бъдат намалени.
Съдът
не разгледа и не се
произнесе по пункт 3 от наказателното
постановление, тъй като видно от съдържанието на жалбата ,в тази му част не е
обжалвано, поради което е влязло в сила.
С оглед на изложеното и на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение
в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 18-0813-000381/04.06.2018 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол на П.Р.С. ***, ЕГН:**********, за нарушение на чл. 137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП са му наложени две административни наказания глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА П.Р.С. ***, ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: