Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260061 /гр. Варна, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев
в.т.д.№68/2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр.
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Алвас“ АД, с ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, срещу решение №
260337/11.11.2020 г., по т.д.N 67/2020 г. по описа на ОС – Варна, с
което е отхвърлена подадената от „Алвас“ АД-гр.Варна молба за
откриване на производство по несъстоятелност на „Ив-Ян“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище гр. Провадия, поради неплатежоспособност.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, необоснованост и противоречие със събразните по делото доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Ив-Ян“ ООД, със седалище гр.Провадия,
е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
За
да се произнесе по спора, съставът на въззивния съд взе предвид следното:
Производството
пред ВОС е образувано по молба на „Алвас“ АД, със седалище гр.Варна, за откриване на
производство по несъстоятелност на „Ив-Ян“ ООД, със седалище гр.Провадия поради
неплатежоспособност. Твърди, че
има качеството на кредитор, за вземане в размер на 18 000
лв., за което има издадена фактура № **********/25.06.2018 г. с включено ДДС,
произтичащо от развален договор за превоз на товари от 25.06.2018 г. Сочи се,
че ответникът „Ив-Ян“ ООД е спрял всичките си плащания по търговски сделки данъчни задължения, а
към момента на депозиране на молбата по чл.625 ТЗ срещу него има образувани две
изпълнителни дела. Претендира установяване състоянието на неплатежоспособност
на длъжника с начална
дата 16.09.2019г., на която дата е настъпил падежа за плащане на претендираната
сума.
Ответното
дружество „Ив-Ян“ ООД оспорва както допустимостта, така и основателността на
молбата, като отрича съществуването на паричното задължение, на което молителят
основава легитимация си. Твърди, че между страните не е възникнало превозно
отношение, но дружеството-молител е посочено като получател в множество
товарителници за извършени от ответника превози, по възлагане от свързани с
молителя дружества, по които дължимото навло е заплатено от получателя на
стоката.
Обжалваното
решение на ВОС, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност
е отхвърлена при направен извод за липса на материалноправна легитимация на
молителя е валидно, постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.
По
същество решението е правилно, като съображенията на състава на ВАпС са
следните:
Предмет
на производството по чл.608 и сл. ТЗ, не е основанието и размерът на
конкретното вземане на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като
обективно състояние. Към момента на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ е
необходимо само установяване на качеството на молителя като кредитор по
търговска сделка, с оглед неговата материалноправна легитимация. Последното е
необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане в полза на
молителя го прави активно легитимиран да предяви молба за откриване на
производство по несъстоятелност на ответника, а липсата на такова води до липса
на една от предвидените в закона предпоставки за разглеждане на твърденията за
неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника.
В
настоящия случай молителят твърди, че е носител на неудовлетворено вземане за
връщане на даденото от него по договор за превоз на товар, поради едностранното му
разваляне с оглед неизпълнение на
основното задължение на ответното дружество, да извърши превоза.
Съгласно чл. 87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва
от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника при изрично посочените в чл. 87, ал. 2 ЗЗД
предпоставки. За успешното доказване на вземане на посоченото основание в
тежест на молителя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
с ответника са се намирали във валидни облигационни отношения по силата на
сключен договор за превоз при твърдяните параметри, че правомерно е упражнил
правото си да развали едностранно договора, както и действителното плащане на
договореното авансово възнаграждение, а в тежест на ответника е да установи
изправността си по договора. Отнесено към конкретния казус, това означава, че
молителят следва да
установи обстоятелствата свързани с възникването на превозното правоотношение,
наличието на предпоставки за разваляне на договора,
отправено изявление от изправната по договора страна за неговото разваляне,
достигнало до другата страна, евентуално – даване на подходящ срок за
изпълнение, след изтичането на който кредиторът ще счита договора за развален.
Съществените
елементи на договора за превоз са вид и количество на товара, направление,
товародател, получател и навло. От събраните по делото допустими писмени
доказателства (по арг. на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК), не може да се извлече
съдържанието на нито един от реквизитите на договора за превоз – нито вид и
количество товар, нито направление, нито товародател и получател, нито навло.
За извършеното по фактура № **********/25.06.2018 г. авансовото плащане, липсват доказателства за
конкретното съдържание на възложените транспортни услуги, а и самата фактура не
съдържа някой от посочените по-горе реквизити, отнасящи се до договора за
превоз. Липсват и заявки за вътрешен транспорт, поради което недоказването
условията по договора за превоз, прави невъзможно заплатеният аванс да бъде
отнесен към конкретни доставки, които молителят твърди, че не са осъществени от
ответното дружество.
Ето
защо съдът намира, че не е налице валидно сключен договор за превоз на товар,
респ. търговска сделка, което да обоснове позоваването на молителя на чл.608,
ал. 1 ТЗ. С оглед недоказаността на валидно сключена между страните търговска
сделка, съдът намира, че за ищеца не са налице основание за разваляне на
договора по см. на чл.87 от ЗЗД и отправеното едностранно изявление за разваляне
на договора за превоз от 25.06.2018
г., не е породило търсеното потестативно
действие - прекратяване на договора и пораждане на вземането за връщане на
даденото по него. Наред
с това следва да се посочи, че по
делото са представени издадени от въззиваемия „Ив-Ян“ООД фактури с основание
„транспортна услуга по опис“ на обща стойност 31245.21 лева, както следва: 1/
фактура № 2763/20.09.2018 г. с
получател „Иммобило“ АД на стойност 1200.31 лева, 2./ № 2765/20.09.2018 г. с получател ЕТ „Алвас
1-Васил Василев“ на стойност 900 лева, 3./ № 2769/20.09.2018 г. с получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 23822.66
лева, 4./ №2767/20.09.2018 г. с
получател „Алвас грейн“ ЕООД на стойност 4013.57 лева, 5./ № 2766/20.09.2018 г. с получател „Алвас грейн“
ЕООД на стойност 1080 лева, 6./ №
2764/20.09.2018 г. с получател „Алвас“ АД на стойност 168.67 лева и 7./ №
2768/20.09.2018 г. с получател ЕТ
„Алвас 1-Васил Василев“ на стойност 60 лева. Към издадените фактури са
приложени описи на извършените транспортни услуги, съдържащи данни за вид
товар, количество, дата на доставка, маршрут и превозно средство, както и
товарителници, удостоверяващи извършването на превоза на съответните количества
по посоченото в описа направление. В повечето от товарителниците като получател на товара е посочен
именно въззивника „Алвас“ АД, като се установява, че именно въззивникът е
получил в склада си голяма част от посоченото в товарителниците зърно. От заключението на вещото лице, по назначената в
първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че
фактурите за транспортни услуги с доставчик „Ив-Ян”ООД и получатели „Алвас“ АД, ЕТ „Алвас 1-Васил Василев“,
„Алвас грейн“ ЕООД и „Иммобило“ АД, са осчетоводени при въззиваемия като
вземания по дебита на сметка 411 „Клиенти”, включени са в дневника за продажби,
а начисленият ДДС за внасяне е включен в декларираните продажби, но липсват
доказателства за извършено плащане от страна на посочените като изпращачи. Съобразно
разпоредбата на чл.372,
ал.1 от ТЗ, навлото се заплаща на превозвача от товародателя, освен ако е
уговорено друго, а ако не е заплатено от товародателя, то се заплаща от
получателя на стоката при приемане на товара – ал.2 на същата разпоредба.
Доколкото липсват доказателства страните по горепосочените фактури и
товарителници да са уговорили нещо друго и факта, че навлото по товарителниците
не е заплатено от изпращача по тях, следва да се приеме, че същото се дължи и е
частично заплатено от въззивника в качеството му на получател на стоката, със
сумата платена като аванс по фактура № **********/25.06.2018 г. Въпросът
относно разпределението на отговорността за разноските между товародателя и
получателя, в частност
кои е задължен
да заплати навлото е на техни вътрешни отношения, които са непротивопоставими
на превозвача. При
липсата на изискуемо парично задължение в полза на „АЛВАС“ АД по търговска
сделка, което да обоснове качеството му на кредитор по отношение на ответника
„Ив-Ян“ ООД, като една от кумулативните предпоставки за откриване производство
по несъстоятелност, молбата по чл.625, ал.1 от ТЗ следва да бъде отхвърлена
само на това основание. Недоказаността на първата предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество, независимо от наличието
на предпоставките по чл. 608 ТЗ, е достатъчно основание за отхвърляне молбата,
без съдът да се произнася по останалите предпоставки по чл.625 и сл. от ТЗ. Разноски в полза на въззиваемата страна, макар
и своевременно претендирани, не следва да се присъждат поради липсата на
доказателства за сторени такива в настоящото производство. Поради съвпадение на правните
изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260337/11.11.2020 г., постановено по т.д. № 67/2020 г. по описа на ОС – Варна.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на съда по несъстоятелността за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в 7-мо дневен срок от
съобщението до страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: