РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Перник, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно гражданско дело №
20211700500308 по описа за 2021 година
С Решение № 260186/22.02.2021год., постановено по гр.дело № 1539/2018год. по описа на
Районен съд-Перник са отхвърлени предявените от Р. Г. С. против „БМ Стандарт“ ЕООД
гр. Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник искове за признаване за установено, че договор
за покупко - продажба на недвижим имот на самостоятелен обект (офис), с идентификатор
55871.507.471.2.3 по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр.
Перник, целият площ от 50 кв.м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно
Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община
Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1,
начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на
адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж:
няма, под обекта: 55871.507.471.2.2 и над обекта: няма, както и ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж, в която се намира самостоятелния обект, и учредяване на ограничено вещно право
на пристрояване за неопределен срок на следния обект, а именно Пристройка с площ от 65
кв.м. към сграда с идентификатор № 55871.507.471.2, обективирани в Нотариален акт №
***, том **, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх.
per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., са нищожни поради накърняване на добрите
1
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то 33Д, поради липса на съгласие, на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро 33Д, и поради привидност на договорите, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5-то ЗЗД.
Със същото решение е признато за установено по предявения иск от Р.С. от *** срещу „БМ
Стандарт“ ЕООД гр. Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник че договорът за покупко -
продажба на недвижим имот на самостоятелен обект (офис), с идентификатор
55871.507.471.2.3 по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр.
Перник, целият площ от 50 кв.м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно
Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община
Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1,
начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на
адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж:
няма, под обекта: 55871.507.471.2.2 и над обекта: няма, както и ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж, в която се намира самостоятелния обект, обективиран в Нотариален акт № ***, том
**, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. №
2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., е нищожен поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, както и са отхвърлени предявените от Р.С. от ***
срещу „БМ Стандарт“ ЕООД гр.Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник искове за
признаване за установено, че договор за учредяване на право на пристрояване на следния
обект, а именно: Пристройка с площ от 65 кв.м. към сграда с идентификатор №
55871.507.471.2, обективиран в Нотариален акт № 125, том II, per. № 7061, дело № 313 от
25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014
г., е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, и
поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1- во ЗЗД и са осъдени „БМ
Стандарт“ ЕООД гр.Перник и „Тева-сервиз“ ООД гр. Перник да заплатят та Р.С. сумата от 1
599.55лева разноски по делото.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Р.С. против първоинстанционното
решение, в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни предявените искове в
условията на евентуалност както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД-
противоречие с добрите нрави предявен като главен, иск с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие, иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от
ЗЗД – поради привидност на договорите и както и в частта му, в която са отхвърлени
исковете за признаване за установено, че договор за учредяване на ограничено вещно право
на пристрояване на обект, а именно: пристройка с площ от 65 кв.м. към сграда с
идентификатор 55781.507.471.2, обективиран в нотариален акт № ***, том **, per. № 7061,
дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299
от 28.07.2014 г., е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и по иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД- невъзможен предмет.
2
В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението, в обжалваните
му части и се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски в двете съдебни инстанции. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че процесният договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *** не бил нищожен като сключен в противоречие с
добрите нрави, при положение, че за сключването му е използван документ- решение на ОС
на съдружниците на „Булмотор- Сервиз“ ООД с фалшив /подправен/ подпис на съдружника
Р.С.. Не било съобразено от първоинстанционния съд, че със сключване на сделката се
обременява имот на дружеството-прехвърлител, намалява се неговата стойност, както и се
накърняват правата на ищеца като съдружник. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел че липсва недобросъвестност в действията на
представляващия дружеството-прехвърлител и накърняване на добрите нрави, при
положение че с извършената продажба се нарушават членствените права на ищеца, в
качеството му на съдружник в дружеството- прехвърлител, че сключването му е
неоправдано от гледна точка на интересите на дружеството и в негова вреда, както и поради
нееквивалентност на насрещните престации. Счита се ,че неправилно първоинстанционния
съд бил приел, че процесният договор не бил нищожен поради липса на съгласие доколкото
било установено по категоричен начин по делото, че протоколът от ОС на „ Булмотор-
Сервиз“ ООД не бил подписан от съдружника Р.С., тоест че липсва воля от негова страна за
разпореждане на имот на дружеството, в което е съдружник и притежава 50 % от капитала
на същото. По същите доводи се твърди, че процесният договор е и привиден, но това не
било съобразено от първоинстанционния съд. Сочи се, че неправилно последният бил приел,
че процесният договор, в частта му, в която се учредява ограничено вещно право на
пристрояване не бил нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД., при наличните
данни за вписване на договора за учредяване на право на пристрояване след вписване на
договорна ипотека върху имота и възлагането му от СИ рамките на образувано
изпълнително производство. Предвид на това и с позоваване на чл. 175, ал.1 от ЗЗД се
твърди, че учреденото право на пристрояване е погасено по силата на закона и
прехвърлянето му чрез сделка се явява извършено в противоречие на закона. Неправилно
било прието в обжалваното решение, че атакуваната сделка не е с невъзможен предмет, при
наличните данни за липса на виза за проектиране, както и поради наличието на вписана
договорна ипотека върху имота преди вписване на учреденото право на пристрояване върху
него.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите дружества не са подали писмен отговор на
въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение, в обжалваните му части, е валидно и допустимо.
Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена
проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд са предявени пет обективно съединени иска за обявяване нищожност на
3
правна сделка –покупко-продажба на самостоятелен обект (офис), с идентификатор
55871.507.471.2.3 по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр.
Перник, целият площ от 50 кв.м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно
Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община
Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1,
начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на
адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж:
няма, под обекта: 55871.507.471.2.2 и над обекта: няма, както и ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж, в която се намира самостоятелния обект и учредяване на ограничено вещно право на
пристрояване за неопределен срок на следния обект, а именно Пристройка с площ от 65 кв
м. към сграда с идентификатор 55871.507.471.2, обективирана в Нотариален акт № ***, том
**, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. №
2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г. на няколко основания, а именно: на основание чл. 26,
ал.1, предл.2 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД
поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал.2 предл.3 от ЗЗД поради привидност, на
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона и на основание чл.
чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД поради невъзможен предмет. От така предявените искове искът
по чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за
нищожен като противоречащ на добрите нрави е предявен като главен, а останалите – като
евентуални, тоест налице е обективно съединяване на искове при условията на
евентуалност.
Първоинстанционният съд е отхвърлил главният иск като неоснователен и по заявената от
ищеца поредност е отхвърлил предявените при условията на евентуалност искове по чл.26,
ал.2, предл. 2 от ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл.3 от ЗЗД. Уважил е частично евентуалният иск по
чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно продажбата на самостоятелен обект /офис/,
обективирана в процесния нотариален акт и е отхвърлил евентуалния иск по чл.26,ал.1,
предл.1 от ЗЗД касателно останалата част от предмета на договора, а именно учреденото
право на пристрояване. Предвид на това е разгледал и евентуалния иск по чл.26, ал.2,
предл.1 от ЗЗД по отношение учреденото право на пристрояване, който е отхвърлил като
неоснователен и недоказан.
За да отхвърли главния иск по чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД първоинстанционния съд е приел,
че по делото липсват данни сделката да е извършена с дарствено намерение, а срещу
заплащане на уговорената между двете дружества цена, за която няма данни да е занижена.
Приел е също така, че заплащането на цената е елемент от изпълнението, а не от
фактическия състав по сключване на договорите, поради което не би могло да се направи
извод ,че същите противоречат на общоприетите принципи на добросъвестността и
справедливостта.
За да отхвърли първият евентуален иск по чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД първоинстанционният
4
съд е приел, че А.К., като Управител на дружеството – прехвърлител, е изразил
правновалидна воля при сключване на договора за покупко-продажба и се е позовал на
възприетото в Тълкувателно решение № 3/15.11.2013год по т. д. № 3/2013год. на ОСГТК.
Приел е също така, че въпроса дали управителят е действал без предходно решение на ОС
по чл.137, ал.1 ,т.7 от ТЗ е от значение за вътрешните отношения в дружеството, но не и за
валидността на валидността на волеизявлението за сключване на договора.
Евентуалният иск по чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е отхвърлил като е приел, че от не
плащането на продажната цена по договора може да се направи извод че е налице
неизпълнение на договора, но не и че страните са имали воля да бъдат обвързани от правни
последици на договора за продажба, който са сключили само за да създадат привидни,
настъпването на които не са желали, а в същност са сключили прикрита сделка за дарение,
чиито правни последици са целели. Отхвърлил е и евентуалният иск по чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД касателно договора за учредяване на ограничено вещно право на пристрояване
поради липса на законова забрана за учредяване на ограничени вещни права върху
ипотекирани имоти, а евентуалният иск по чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД /касателно договора
за учредяване на ограничено вещно право на пристрояване/ поради липса на законова или
фактическа пречка за това.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на
жалба и интерес от обжалването, доколкото с обжалваното решение не са уважени
предявените главен и евентуални искове в заявената им поредност. /Опр.
№327/03.05.2012год., постановено по ч.гр.д.№ 90/2012год. на ВКС/ .
Въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно като
постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства и в съответствие
с материалния закон. За липсата на твърдените от ищеца в първоинстанционното
производство пороци на атакуваната сделка са изложени мотиви, които въззивната
инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
От фактическа страна по делото се установява следното:
От направената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка се установява, че
ищецът в първоинстанционното производство Р.С. и А.Г.К. са съдружници в „Тева-Сервиз“
ООД гр. Перник /с предишно наименование „Булмотор-Сервиз“ ООД гр. Перник/, че всеки
един от тях притежава 50 % от капитала на дружеството, както и че двамата са управители
на дружеството, което представляват заедно и поотделно.
Установява се също така, че А.К. е Управител на учредено през 2014год. ЕООД „БМ
Стандарт“, на което З.А.Х. е едноличен собственик на капитала.
На 25.07.2014год. ,“Булмотор-Сервиз“ ООД /със сегашно наименование „Тева- Сервиз“
ООД/ представлявано от Управителя А.К. е продало на „БМ Стандарт“ ЕООД
самостоятелен обект (офис), с идентификатор 55871.507.471.2.3 по КККР, одобрени със
Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема №15-
199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр. Перник, целият площ от 50 кв.м., със
5
степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно Удостоверение за преустройство с изх.
№14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община Перник, с предназначение на
самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1, начин на трайно ползване — за
офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на адрес: *** при съседи на
самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж: няма, под обекта:
55871.507.471.2.2 и над обекта: няма, както и ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, в която се
намира самостоятелния обект и учредяване на ограничено вещно право на пристрояване за
неопределен срок на следния обект, а именно Пристройка с площ от 65 кв м. към сграда с
идентификатор 55871.507.471.2.Сделката е обективирана в Нотариален акт № ***, том **,
per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959,
дело № 1299 от 28.07.2014 г. В нотариалния акт е отразено, че продажната цена на
продадения обект възлиза на сумата 12 830 лева с включен ДДС, която ще се изплати по
банков път последния начин: 5 000лева до 28.07.2014год., 5 000лева до 31.07.2014год. и 2
830лева до 08.08.2014год. Посочено е също така, че цената на уреденото ограничено вещно
право на пристрояване е в размер на 7 600лева и че същата е платима по банков път както
следва: 4 000лева в срок до 30.07.2014год. и 3 600лева до 05.08.2014год.
От приложеното нотариално дело № 313/2014год. на нотариус Р.М. е водно, че за
изповядване на сделката да били представени Нотариален акт №**, том- **, рег.№ 5167
дело № 220/2014год. на нотариус при РС-Перник и Нотариален акт № **, том- **, рег.
№218,дело № 31/2005год.на нотариус И. И. , скица № 42/09.01.2012год.,, схема №15-199491-
18.06.2014год., комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ
55871.507.471., Удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ, протокол от проведено на
23.07.2014год. ОС на съдружниците на „Булмотор –Сервиз“ ООД, протокол за взето от
едноличния собственик на „БМ Стандарт“ ЕООД на 23.07.2014год. решение за покупка на
недвижим имот и вещно право на пристрояване, данъчни оценки и квитанции за платени
такси.
В цитирания протокол от 23.07.2014год. е обективирано решение на съдружниците на
„Булмотор Сервиз“ ООД –А.К. и Р.С. за продажба на „БМ Стандарт“ ЕООД гр. Перник на
следните собствени на „Булмотор - Сервиз“ ООД недвижими имоти и вещно право на
пристрояване, а именно: 1 . самостоятелен обект (офис), с идентификатор 55871.507.471.2.3
по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014 г., издадена от СГКК — гр. Перник,
целият площ от 50 кв. м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно
Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014 г., издадено от Община
Перник, с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1,
начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на
адрес: *** при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж:
няма, под обекта: 55871.507.471.2.2 и над обекта: няма, както и ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
6
строеж, в която се намира самостоятелния обект и 2. Ограничено вещно право на
пристрояване за неопределен срок на следния обект, а именно Пристройка с площ от 65 кв
м. към сграда с идентификатор 55871.507.471.2. съгласно комбинирана скица за пълна или
частична идентичност на поземлен имот с идентификатор 55871.507.471 от 20.03.2014год.,
която сграда се намира в ПИ с идентификатор 55871.507.471, находящ се в кв. ***, УПИ
*** по плана на гр. ***,кв.“ ***“.
От изготвената пред районния съд съдебно –графическа експертиза се установява, че
подписът, положен в графа „съдружници“: 2 над името Р. Г. С. в Протокол от Общо
събрание на „Булмотор –Сервиз“ ООД от 23.07.2014год. не е изпълнен от Р. Г. С..
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че през 2014год
като актив на „Тева –Сервиз“ ООД са отчитани ДМА на стойност 356 000лева, без те да са
посочени поименно, както и че в дружеството и в НАП няма осчетоводена фактура за
покупко-продажба на офис на стойност 7 600лева с ДДС и такава не е включвана в
дневниците по ЗДДС за м.юли и август 2014год. Видно е също така, че на експерта не са
представени счетоводни документи от „БМ Стандарт“ ЕООД касаещи сделката.
От изготвена съдебно-техническа експертиза се установява, че на „Булмотор –Сервиз“ ООД
през 2006год. е издадено Разрешение за строеж № 103 за изграждане на „Автосервиз“
съобразно одобрен проект със ЗП 491 кв.. и РЗП 616.20 кв.м.като за изградения автосервиз
със РЗП 616.20кв.м., находящ се в УПИ *** в кв.*** по плана на гр.***, кв.“ ***“ е издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация. В експертизата са налице данни, че върху
издадена през 2012год. скица № 42 за поземлен имот с идентификатор 55871.507.471 са
отразени като налични върху имота няколко сгради, а именно: сграда 55871.507.471.1със ЗП
368кв.м. 1 етаж, предназначение: Сграда на транспорта и сграда 55871.507.471.2 със ЗП 113
кв.м., брой етажи 2, предназначение:сграда за търговия. Налице са данни и че на
25.04.2014год. е издадено разрешение за строеж съгласно одобрен проект за обект
„Преустройство на Автосервиз“ ЗП 491.07 кв.м., РЗП 666.20кв.., като е издадено
удостоверение по чл.181 ,ал.2 от ЗУТ в уверение, че обект „Преустройство на автосервиз“ е
със степен на завършеност 63%.Изрично е посочено че не е представен одобрен
инвестиционен проект за преустройството на обект „ Автосервиз“, но и че такова е
извършено като е обособено ново ниво в северната част от втория етаж на двуетажното тяло
като към настоящия момент сградата се състои от следното: едноетажно тяло, в което са
разположени четири сервизни клетки и автомивка с три места и двуетажно тяло, в което са
разположени фирмени магазини на първия етаж, офиси, кафе и помещение за персонала. В
северната част на двуетажното тяло е констатирано, че обемът е разделен на две нива като
достъпът е посредством метална стълба с перила. Посочено е, че обособеният обект /ново
ниво/ съгласно издадено разрешение е обект от V категория, както и че няма разлика между
застроената и разгъната площ на сградата преди издаването на разрешение за преустройство
и към настоящия момент. Изрично в с.з. вещото лице е посочило, че не може да се каже
дали преустройството извършено на база даденото разрешение за строеж отговаря на
инвестиционния проект, тъй такъв не е представен. Разяснява, че преустройството се
7
изразява в хоризонталното разделяне на втория етаж на две нива и не може да определи
степента на завършеност. Категоричен е, че за надстрояване следва да се повдигне покрива,
което в случая не е извършено, тъй като площта на сградата си е останала една и съща.
Според него няма нов етаж, респ. няма нов обект .
В допълнително заключение към съдебно-техническата експертиза е посочено, че площта на
УПИ 55871.507.471по КККР на гр. *** е 1573 кв.м. и че тя е така отразена в скица № 42/
09.01.2012год. и скица №15-1085777-19.11.2020год., както и че сграда с идентификатор
55871.471.1 е със ЗП 368 кв.м. и е на един етаж и така е отразена в двете цитирани скици.
Разяснено е, че сграда с идентификатор 55871.507.471.2 е със ЗП 113 кв.м., на 2 етажа като
на първата цитираната скица е посочено, че сградата е на 2 етажа, а на втората-на 3 етажа.
Посочено е също така, че в резултат на вътрешното преустройство в северната част на
сграда с идентификатор 55871.508.471.2 са обособени две нива като сградата не е
надстроявана, няма промяна на първоначално изградения покрив и в първоначалната
етажност.
От приложена справка за ПИ пл.№ ***,парцел **с площ от 1573 кв. м.на Агенцията по
вписванията е видно, че през 2007год. имотът е ипотекиран в полза на „РайфайзенБанк
/България/„ АД като Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека е вписан в
службата по вписванията на 22.05.2007год.
При така очертаната фактическа обстановка въззивният съд намира, че предявеният главен
иск по чл.26, ал.1 ,т.3 от ГПК правилно е отхвърлен като неоснователен от
първоинстанционния съд макар и изводът за това да е направен единствено и само при
съобразяване на обстоятелството, че по процесната сделка има уговорена продажна цена и
че липсват доказателства тя да е занижена значително в сравнение с пазарната цена на имота
и ограниченото вещно право на пристрояване, предмет на продажбата, без да са обсъдени
останалите въведени от ищеца доводи за нищожност на процесния договор като сключен
при нарушение на добрите нрави. За да приеме, че липсва неравностойност на насрещните
престации по атакувания договор първоинстанционният съд е съобразил
безпротиворечивата съдебна практика, формирана по въпроса дали и кога
нееквивалентността на престациите при възмездна сделка съставлява нарушение на добрите
нрави и води до нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В
редица съдебни решения, съставляващи практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД и Тълкувателно решение № 1/15.06.2010год. по тълкув. дело № 1/2009год. е
прието, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Накърняване на добрите нрави ще
е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при съществена
нееквивалентност на насрещните престации, при която се нарушават общоприети морални
норми ,въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Прието е също така, че
преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по
договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени във всеки един конкретен
случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните,
8
включително техните мотиви за сключване на договора при уговорената цена.
В конкретния случай действително се установява, че по процесната сделка е договорена
продажна цена. По делото няма данни за действителната пазарна стойност на продадения
обект и учреденото ограничено вещно право на пристрояване, но са налице такива са
дънъчната им оценка към момента на изповядване на сделката, която съобразно
приложените към нотариалното дело удостоверения за данъчна оценка възлиза на сумата от
12 830 лева за офис с идентификатор 55871.507.471.2.3 и 7 607.60 лева за ограниченото
вещно право на пристрояване. Механичната съпоставка на насрещните престации по
процесната сделка налага извод, че договорената продажна цена е съразмерна на данъчната
оценка на имотите, което не е в нарушение на закона. Доколкото законът
допуска възможността сделки да се сключват и под данъчна оценка, то следва че само по
себе си договарянето на цена, равна на данъчната оценка не нарушава закона, съответно при
договаряне на такава цена не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация,
водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради накърняване на добрите
нрави.
За да се приеме че е налице накърняване на добрите нрави следва да се установи, че при
сключване на процесната сделка са нарушени принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.30 от ТЗ, чл.302 от ТЗ, чл.289 от
ТЗ. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
накърняващо "добрите нрави", злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства по конкретното дело.
В настоящия случай не се установи такова поведение, което да се квалифицира като
накърняващо добрите нрави. Ищецът твърди, че сделката е извършена в негова вреда като
съдружник в дружеството- прехвърлител и в нарушение на членствените му права, както и
във вреда на дружество, доколкото то не е получило продажната цена по договора и
доколкото сключването на договора е неоправдано и обременяващо неговото имущество.
Безспорно по делото е установено, че договорената продажна цена не е заплатена в
уговорените срокове, но не плащането й съставлява неизпълнение на поето облигационно
задължение, а не порок по смисъла на чл.26 от ЗЗД.
Неоснователно е и твърдението, че с атакуваната сделка представляващият дружеството е
увредил ищеца и неговите членствени права, лишавайки го от възможността да поучи
дивидент /разпределение на печалбата от продажбата на имота и учредяването на вещното
право на пристрояване. В чл.133 от ТЗ е посочено, че съдружниците имат право само на част
от печалбата, съразмерно дяловете, ако не е уговорено друго. Изплащането на дивидент е
предпоставено от наличието на определени предпоставки, а именно: Да е изтекла
финансовата година, да е приет ГФО, дружеството да е реализирало печалба, да е взето
решение за разпределяне на печалбата и дивидент се изплаща само ако според приетия ГФО
чистата стойност на имуществото, намален с дивидентите, подлежащи на изплащане, е не
9
по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд „Резервен“ и другите фондове, които
дружеството е длъжно да образува по закон или по устав. При наличието на това множество
от условия дивидент не би могло да се приеме, че невъзможността да бъде разпределен или
изплатен дивидент е в причинно следствена връзка с атакуваната сделка и извършването й
има увреждащо за ищеца последствия, в твърдения от него смисъл.
Безспорно е, че с всяка продажба на актив на дружеството се намалява неговото имущество.
Не всяка обаче води до накърняване интересите на съдружника, а само тези при които
липсва насрещна престация или е налице неравностойна такава, каквито хипотези не са
налице в конкретния случай.
В случая атакуваната сделка не е сключена от пълномощник, а от органен представител на
дружеството, който е изразител на волята на самото юридическо лице. Предвид на това по
отношение на него не могат автоматично да се прилагат ограничения и разрешения,
приложими към представителството, възникнало от упълномощителна сделка по ЗЗД, респ.
действията в ущърб на доверието на представлявания да съставляват основание за
нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.
Атакуваната сделка покупко-продажба е разрешена от закона, има за цел прехвърляне
правото на собственост върху конкретна вещ или право срещу получаване на определена
цена и в случай че тази цена е еквивалентна на насрещната престация, то сделката не би
могла да бъде определена като неоправдана. Въпросът дали продажбата е наложителна и
необходима е въпрос на целесъобразност и от компетентността на общото събрание и тази
преценката за това не може да бъде извършвана и контролирана от съда, респ. определяща
за квалификацията й като увреждаща съдружника или дружеството или не.
Правото на пристрояване е ограничено вещно право, чийто предмет е изграждане и
придобиване на право на собственост на обособен обект във вече съществуваща сграда,
която е собственост на друго лице. Учредването му води до обременяване собствеността на
лицето, собственик на сградата и доколкото това обременяване е предвидено и разрешено от
закона, а и целен резултат, то не може да се разглежда като порок, водещ до нищожност на
сделката, с която то е уредено.
При отхвърляне на главния иск, правилно първоинстанционният съд е разгледал по
същество евентуалният иск по чл. 26 , ал.1, предл.2 от ЗЗД, съгласно заявената от ищеца
поредност и го е отхвърлил като неоснователен. Направеният извод е в съответствие със
събраните по делото доказателства, съдебната практика, формирана по приложението на
чл.26, ал.1 предл.2 от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/15.11.2013год. по тълк .дело №
3/2013год. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил и следващия по поредност предявен
евентуален иск с прано основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, приемайки го за
неоснователен. Съгласно чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД нищожни са привидните договори,
при които страните не желаят те да породят правни последици. Привидните са договорите,
при които страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и задълженията на сделката,
10
която сключват. Когато волята на страните е да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да
бъдат обвързани по различен от посочения в сключеното съглашение начин, симулацията е
относителна. При абсолютната симулация страните осъществяват външно фактическия
състав на договора, за да създадат привидност пред трети лица, че са обвързани от него, но
са съгласни, че вътрешните им отношения остават необвързани.
В настоящия случай ищецът в първоинстанционното производство се позовава на
нищожност на атакуваната сделка, поради привидност на същата, сочейки наличие на
прикрито съглашение-дарение, тоест позовава се на относителна симулация на сделката.
При оспорване по съдебен ред, привидността следва да се установи, чрез т.нар. в правната
теория „обратен документ”. По начало обратният документ е частен документ. Той може да
бъде подписан или от двете страни, или само от тази, на която ще се противопостави и няма
пречка да бъде съставен и след като е бил съставен документът за симулативната сделка, за
да се признае това което действително е било уговорено преди нейното сключване. С
документа трябва да бъде установена привидността на волеизявленията. Липсата на такъв
документ може да бъде заместена от изявление на другата страна по сделката, които са
удостоверение пред държавен орган. В двата случая трябва да може да се направи извод за
вероятност в твърдението за привидност на съгласието.
Такъв документ в конкретния случай не е представен, а и не се твърди че съществува и
липсата му опровергава твърденията за целено безвъзмездно прехвърляне на собствеността
върху обект „офис„ и учредяване на право на пристрояване вместо продажбата им срещу
заплащане на определена цена. Обстоятелството, че тя не е заплатена не променя този
извод, тъй като се касае за неизпълнение на поето с договора задължение, а не за изначална
липса обща воля на страните по сделката тя да не бъде заплащана. Както се посочи по-горе
такова съгласуваност на волята на страните по сделката не се установява по делото.
Спазвайки поредността на предявените при условията на евентуалност искови претенции
първоинстанционният съд е разгледал и евентуалният иск по чл.26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД като
го е отхвърлил по отношение на процесната сделка, в частта й относно учреденото
ограничено вещно право на пристрояване. При липса на законова забрана за учредяване на
ограничени вещни права върху ипотекиран имот, правилно първоинстанционният съд е
приел че договореност в този смисъл не се явява нищожна в хипотезата на чл.26, ал.1,
предл.1 о ГПК. В допълнение въззивният съд счита за нужно да отбележи, че последващата
продажба и възлагане в изпълнително производство на имота и сградата, върху което е
учредено ограниченото вещно право на пристрояване, се явява ирелевантно за
действителността на атакуваната сделка, тъй като преценката дали е противоречаща на
закона се извършва към момента на сключване на договора. В случая атакуваният договор е
сключен на 25.07.2014год., а възлагателното постановление е влязло в сила на
06.01.2018год. По същите съображения, като ирелевантни за действителността на процесния
договор, не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя, основани на разпоредбата
на чл. 175, ал.1 от ЗЗД.
11
С оглед частичното уважаване на евентуалния иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД касателно
недвижимия имот, предмет на атакувания договор първоинстанционният съд правилно е
разгледал последният евентуален иск, основан на чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД касателно
учреденото с договора ограничено вещно право на пристрояване. Приел е, че в тази си част
договорът няма невъзможен предмет и този извод напълно се споделя от въззивната
инстанция по изложените от него съображения. Във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания следва да се допълни следното:
Както вече се посочи по-горе, правото на пристрояване е ограничено вещно право, чийто
предмет е изграждане и придобиване на право на собственост на обособен обект във вече
съществуваща сграда, която е собственост на друго лице. Сделката, чрез която се учредява
правото на пристрояване, като всяка сделка, може да страда от пороци водещи до нейната
нищожност, какъвто е и невъзможният предмет съгласно чл. 26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
Невъзможността на предмета следва да е налице към момента на сключване на сделката и
може да бъде фактическа или правна. Доколкото учредяването и упражняването на правото
на пристрояване е подчинено на режима, уреден в Закона за устройство на територията
(ЗУТ), правна невъзможност за учредяването му ще бъде налице в хипотеза, в която ПУП не
допуска осъществяване на това право. В случая учреденото с атакувания договор
ограничено вещно право на пристрояване е било допустимо по ПУП и извод за това следва
от издадената и налична по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност
на поземлен имот 55871.507.471, съставляваща и определена от компетентните органи като
виза за проектиране като евентуални пороци в нейната форма и непълноти в съдържанието
й не могат да се вменят във вина на собственика на сградата, учредяващ на трето лице право
на пристрояване върху нея.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдените от ищеца в
първоинстанционното производство пороци на процесната сделка, водещи до нейната
нищожност, поради което предявеният главен и евентуални искове се явяват неоснователни
и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд с обжалваното в настоящото
производство решение. Поради съвпадане на изводите с първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да се потвърди като на жалбоподателя, с оглед изхода на
делото, не следва да се присъждат разноски.
Води от горното и в същия смисъл, Окръжен съд- Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260186/ 22.02.2021год., постановено по гр. дело №
1539/2018год. по описа на Районен съд-Перник,в частта му, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените искове в условията на евентуалност както следва: иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД- противоречие с добрите нрави предявен като главен,
иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие, иск с правно
основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД – поради привидност на договорите и както и в частта
12
му, в която са отхвърлените исковете за признаване за установено, че договор за учредяване
на ограничено вещно право на пристрояване на обект, а именно: пристройка с площ от 65
кв.м. към сграда с идентификатор 55781.507.471.2, обективиран в нотариален акт № ***, том
**, per. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. №
2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., е нищожен поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и по иск с правно основание чл.26, ал.2 ,предл. 1 от ЗЗД-
невъзможен предмет.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13