ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I-ви състав в закрито заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Георгиева
Като разгледа Ах.Н.Д.
№220/2019 г. по описа на Р.С.-Тетевен , за да се произнесе взе предвид
следното
Подадена е молба от И.С.Б.
ЕГН ********** *** с правна основание чл.144 АПК във вр. с чл.175 от АПК и чл. 247 ГПК и по чл.144 АПК във вр. с чл. 248 ГПК.
С настоящото определение съдът се произнася само относно искането по
чл. чл.144 АПК във вр. с чл. 248 ГПК касаещо разноските .
Производството е по реда на чл.144 АПК във
вр. с чл. 248 ГПК, образувано въз основа
на на молба от И.С.Б. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***
В
срока по чл. 248 от ГПК копие от молбата е изпратена за отговор на
административно наказващия орган и на РП-Тетевен , като отговор не е постъпил
Процедурата
се движи по реда на чл. 248 от ГПК
Молбата за изменение на съдебното решение в частта относно
разноските , като претендира 600лв за адвокатско възнаграждение и 1 лв. за
банкова услуга за заплащане на държавната такса .
Видно от материалите по делото с
решението си съдът е уважил искането на жалбоподателя за присъждане на 10лв, за ДТ , отхвърлил е за сумата от 1лв , както е отхвърлил
искането за 600 лв. адвокатско възнаграждение.Решението е връчено на
18.10.2019г , молбата е от дата 16.10.2019г , като съдът приема ,че тъй като
решението подлежи на публикуване то същия е могъл да се запознае с него и по
–рано от ЦУБИПСА или ел. страница на
съда , поради което приема ,че същата е допустима. Не съществува процесуална пречка за
подаване на молбата за изменение на съдебното решение по отношение на разноските
преди връчване на съобщението за изготвяне на самото решение, защото
процесуалният закон обвързва допустимостта на молбата със спазване на крайния
срок за подаване.
С молбата по
чл.248 от АПК е представен банков документ за заплатена сума от 1лв за държавна
такса, но такъв не е бил представен с жалбата поради което съдът няма как да се произнесе с
решението си ,още по малко с определение за нейното присъждане след приключване
на делото.
По отношение на претендирания адвокатски хонорар от
600лв, видно е че в пълномощното ,което е на бял лист не е изписана сума ,
представен е договор за правна помощ на лист към жалбата ,в който е записано ,че довереникът
удостоверява получаването на пълния размер на възнаграждението при сключване на
договора.
Съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Конкретният размер на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не по-нисък от предвидения размер, посочен в Наредба № 1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Конкретният размер
на възнаграждението се определя в сключен в писмена форма договор между клиента
и адвоката.
От
прегледа на относимата нормативна уредба се установява, че не съществува
легално утвърден образец на договор за правна помощ и съдействие. Основните
характеристики на договора за процесуално представителство по дела го определят
като договор за поръчка. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно
което възнаграждение за извършване на поръчка се дължи само когато е уговорено,
възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат,
се дължи винаги (чл. 36, ал. 1 от ЗА).
През
годините Висшият адвокатски съвет е утвърдил еднотипни варианти на бланки за
договор за правна помощ и съдействие, поставени в прономеровани кочани, с
индигирани копия със серия и пореден номер, от които оригинала се връчва на
клиента, второто копие се прилага по делото, а третото остава в кочана и се
пази пет години. Същите кочани се раздават по опис на адвокатите срещу
съответно заплащане. Те имат препоръчителен характер и се ползват масово от
всички адвокатски колегии в страната. Освен улесняването на страните по
договора – клиент и адвокат, тези кочани са изключително важни за
осчетоводяване на приходите, които адвокатите получават от уговорените
възнаграждения и определяне на данъчните основи за облагане на техните доходи,
което, от друга страна, е гаранция, че уговореното възнаграждение действително
е получено в брой, без да е необходим друг нарочен документ, удостоверяващ
извършеното плащане – разписка, платежно нареждане и прочие.
Според
задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато
страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител, в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. Заплащането се доказва
или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на
разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
По
смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът за правна помощ и
съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ изискваните от закона
реквизити. Съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗСч, първичният
счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната
информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен
код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или
единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ
липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗСч, но за нея
има документи, които я удостоверяват (чл. 6, ал. 5 от ЗСч).
Видно
от наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения чл.8 ал.2 т.3 за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните
работи -,адвокатското възнаграждение е 400 лв., настоящият казус не
представлява фактическа и правна сложност , поради което настоящия състав счита
че следва да бъде изменено решението в частта относно разноските като на жалбоподателя се присъди сумата от
400 лв. съобразно чл.8 ал.2 т.3 от наредбата .
Водим от горното и на основание чл.144 АПК във вр. с
чл. 248 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 105 от 30.09.2019 г., по ах.н.д.№220/2019г
на Р.С.-Тетевен в частта за разноските, като ОСЪЖДА основание чл.144 АПК чл. 78, ал. 3 ГПК Областна
дирекция на МВР гр. Ловеч да заплати на И.С.Б.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 400 лв
представляващи разноски за един адвокат като за разликата до 600лв отхвърля ,а
именно за сумата от 200лв.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на И.С.Б. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес *** за изменение на решението в частта в която да се осъди
административно наказващия орган Областна дирекция на МВР гр. Ловеч да му заплати сумата от 1лв представляваща
банкова такса за превод на държавна такса от 10 лв. за жалба.
Определението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му със
съобщение на страните пред Ад.С.-Ловеч.
Районен
съдия: