О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
27.02.2019 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 27.02.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5211 по описа на РС
Стара Загора за 2018 г. намери
следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 667/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за 01.04.2019
г. от 09.45 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че на 1.02.2014 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 1740371/17.12.2012 г. било прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си е полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт" АД в
качеството си на цедент е упълномощило „Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/517903 от 09.01.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се върнало в цялост. На 25.09.2018 г. до длъжника било изпратено
повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/1740371 за извършената цесия
чрез куриер. Писмото отново се върна в цялост, тъй като получателят не бил открит
на адреса.
Към настоящата искова молба
представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Изи Асет Мениджмънт"" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1740371/25.09.2018 г., което да се връчи
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
съдебна практика за връчването на уведомлението.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след
като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС
по гр.дело 867/2011г,, IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
Вземането по Договора за цесия се
основавало на сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.Ю.С.
/Заемател/ Договор за паричен заем с № 1740371, в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се
е задължил да предостави на Заемателя парична сума е размер на 2 400.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които
Кредиторът бил отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и
Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща
на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 993.76
ле. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
593.76 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се бил
задължил да върне кредита в срок до 09.02.2013 г. на 8 равни седмични
погасителни вноски в размер на 374.22 лева всяка.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
На основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на
такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45.00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лв.
На основание Закона за потребителския
кредит на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 27.01.2013 г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 439.70 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента е следната: 2 308.00 лв., с която са погасени такса
разходи: 45.00 лв., договорна лихва: 593.76 лв., главница: 1 669.24 лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 9.02.2013 г. и не е бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Искането е да се признаете за
установено по отношение на ответника Издеин Ю.С., ЕГН **********,***. Отец
Паисий, № 50, ет. 4, ап. 15, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, следните суми:
730.76 лв. (седемстотин и тридесет
лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем № 1740371/17.12.2012г.
439.70 лв. (четиристотин тридесет и
девет лева и седемдесет стотинки) - представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.01.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от 31.012018 г. (датата на входиране
на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
подаден отговор от ответника.
При
така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 730, 76 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240
ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски
кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника,
както и че цесията има действие спрямо длъжника
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 439, 70 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила
забава и датата на забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: