Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.03.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 70/2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Ф. В.Т. - Д. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000057
от 24.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. С него на жалбоподателката са наложени административни
наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и шест месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Жалбоподателката счита, че макар да е извършила посоченото
административно нарушение, наказващият орган
не е трябвало да я санкционира, тъй като деянието в минимална степен
нарушава установения ред на държавно управление. Т. - Д. набляга и на
твърдяното от нея обстоятелство, че знае много други хора, водачи на моторни
превозни средство, които карат без да имат книжка или под въздействието на
алкохол, като никой контролен орган не ги проверява. В заключение обръща
внимание и на факта, че още на следващия ден, след проверката, е отишла в СДВР
и е сменила номерата с нови.
Административнонаказващият
орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на
жалбата. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни
заседания.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно
постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
На 04.02.2021 г., около 10,10 часа, в гр. Своге на ул. „Република”,
разпитаните от съда свидетели - очевидци : С.Я. и Ц.Г., извършили проверка на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег. № ……, управляван от
жалбоподателката. Проверяващите установили, че разрешението за временно
движение на автомобила с № ********* е с изтекъл срок, като същото се отнасяло
и за регистрационните номера. Въз основа на тази фактология полицейските
служители приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния
ред, съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП. На
място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), който съдържа
всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.
40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя,
жалбоподателката и свидетеля. Т. - Д. се е запознала със съдържанието на акта и е
била е уведомена за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения
и обяснения, което е удостоверено с подписа ѝ. Издаденото на 24.02.2021
г. наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН,
като е редовно връчено на 31.03.2021 г., а жалбата е постъпила в
Районен съд Своге на същия ден.
Съдът служебно е изискал
от СДВР и ОД МВР София всички относими към случая писмени
доказателства. От тях се установява следното :
На 14.05.2020 г.
жалбоподателката е закупила въпросния автомобил. На същата дата ѝ е издадено разрешение за времено движение със срок на
валидност до 13.06.2020 г. Следващите разрешения са със срок от 11.06.2020 г.
до 11.07.2020 г., от 10.07.2020 г. до 09.08.2020 г., от 11.08.2020 г. до
10.09.2020 г., от 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г., от 03.12.2020 г. до
02.01.2021 г.
Последното цитирано разрешение е с № ********* и за
рег. № 317М524. Жалбоподателката е извършила административното нарушение на
04.02.2021 г., т.е. повече от един месец, след като е изтекло разрешението за
временно движение. Като се вземе предвид, че самото разрешение е със срок от един
месец, посоченото обстоятелство изключва по-ниската степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Т. – Д. е
извадила следващото разрешение на 08.02.2021 г., което не е на другия ден,
както се твърди в жалбата и в открито съдебно заседание, като се вземе и
предвид, че 05.02.2021 г. е било в петък
– работен ден. Срокът на това разрешение е до 10.03.2021 г., другото е от
02.04.2021 г. до 02.05.2021 г. и последното е от 01.06.2021 г. до 01.07.2021 г.
Ф. В.Т. – Д.
е подала заявление за първоначална регистрация едва на 09.07.2021 г., т.е.
година и почти два месеца след като е закупила моторното превозно средство на 14.05.2020 г. През
целия този период са налице доста дълги промеждутъци от време, през които
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими
доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като те са безпротиворечиви, логически
издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По делото не беше установено друго.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно
се установи, че на 04.02.2021 г. водачът Ф. В.Т. – Д. е
управлявала моторно превозно средство, което не е било регистрирано по
надлежния ред.
Следователно
административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53,
ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на
жалбоподателката по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7,
ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на Т. – Д.. Наложеното
административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със
закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на опасност
за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени
отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да
се приеме, че извършеното от жалбоподателката, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна
волята на наказващия орган. Жалбоподателката е бил напълно наясно за какво е наказана по
административен ред. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на наказаното лице е
гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Сроковете по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН и чл. 52 ЗАНН са спазени. Както наказателното
постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни
органи (видно от приложената към делото заповед на министъра
на вътрешните работи), спазени са формата и реда при
издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В заключение, в производството пред
административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото
наказателно постановление. Административнонаказващият
орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е
установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата,
задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за
установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Т. – Д. е осъществил от обективна и
субективна страна нарушението за което е санкционирана административно. От
субективна страна деянието е извършени виновно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Потвърждава Наказателно
постановление № 21-0353-000057 от 24.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Ф. В.Т. - Д. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и шест месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :