Р Е Ш Е Н И Е
№ 1048
гр.Плевен, 06,07,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
При секретаря Ц.С., като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3261 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против М.В.М.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 1763,38 лева, от които
сумата от 1496,95 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,01,2013 г. – 31,12,2015 г., и сумата от 266,43 лева,
представляваща лихва за забава за периода 04,03,2013 г. – 05,02,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №958/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.***, е с абонатен №***. В с.з. ищеца моли съда да уважи
претенцията, като се присъдят направените в заповедното и исково производство
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.М.М. от ПАК,
в който сочи, че не оспорва предявения иск, че не е станала причина за
завеждане на делото, поради което разноските следва да се понесат от ищеца.
Алтернативно е направено искане за редуциране на разноските на ищеца, тъй като
първоначално в заповедното производство сумата е била много по-голяма, и да се
присъдят по компенсация разноски на ответницата. В с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да уважи иска, като съобрази изложеното в
отговора за разноските.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет признаване на установено, че
по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца
”Топлофикация - Плевен” ЕАД гр.Плевен. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже,
че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество
топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното
ч.гр.д. №958/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по
реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните
суми.
Не се спори по делото,
че ответницата е собственик на имота с абонатен №***. Не се оспорва и
облигационната връзка между страните, като ответницата признава претенцията по
размерите, предявени с исковата молба.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По отношение на
разноските – в отговора на ИМ ответницата е направила искане за понасяне на
разноските от ищеца, тъй като не е станала причина за завеждане на делото.
Съдът счита това искане за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай ответникът признава иска след направеното изменение в размера, но съдът
счита, че с поведението си (непогасено задължение към *** в продължителен
период от време) е дал повод за завеждане на дело срещу него. Не е достатъчно
да е налице само едно от тези две условия на чл.78,ал.2 от ГПК, а е необходимо
да са налице и двете условия кумулативно, за да бъдат възложени разноските
върху ищеца.
По отношение на претендираните разноски –
претендират се такива за ДТ в размер на 10,00 лева, но няма данни такива да са
внесени; за юрисконсултско възнаграждение – 180,00 лева в заповедното
производство и 360,00 лева в исковото производство, за които е направено
възражение за прекомерност и редуцирането им - съдът счита, че следва да се
присъди минималния размер, предвиден в Наредба №1 за адвокатските
възнаграждения, определен по правилото на чл.7, ал.5, във вр. с ал.2, т.2 от
същата или 353,44 лева, което е общо за осъщественото процесуално
представителство в заповедното и в исковото производство. Кредиторът разполага
с процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на
заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие
исково производство, а от друга страна - направо по исков ред. При определяне
размера на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска
събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере
кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК,
Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими
при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради тези съображения, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 353,44 лева, които са общо за заповедното и исковото производство.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в
заповедното производство в размер на 34,17 лева - съразмерно с частта от вземането,
за която се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.В.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 1183,29 лева, от които сумата от 1763,38 лева, от които сумата от 1496,95 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,01,2013 г. – 31,12,2015 г., и сумата от 266,43 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,03,2013
г. – 05,02,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15,02,2016г., до
окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№958/2016
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение общо в заповедното и в исковото производство в размер на 353,44
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК М.В.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 34,17 лева -
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на *** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: