Определение по дело №1246/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна жалба от адв. Х.Й.Х. ***, като процесуален представител на И.Я.Б., против Определение № 125/23.10.2023 г., постановено по АНД № 323 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като в случая с отмененото от районния съд наказателно постановление (НП) били наложени три отделни наказания за три отделни нарушения, поради което и съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), адвокатското възнаграждение следвало да се определи не в размер на 400 лв., а в общ размер на 1 300 лв., или по 400 лв. за наказанията по т. 1 и т. 2 от НП, предвиждащи налагане само на глоба и в размер на 500 лв. за наказанието по т. 3 от НП, предвиждащо глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Предвид изложеното се иска да се отмени Определение № 125/23.10.2023 г. по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград и да се увеличи размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на 1 300 лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по частната жалба.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и пред компетентния за това съд.

Разгледана по същество, тя се явява основателна поради следните съображения:

Безспорно е, че с влязло в сила Решение № 166/15.09.2023 г. по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград е отменено НП № 23-0351-000160 от 04.05.2023 г. на Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на И.Я.Б. за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (пункт 1), за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец (пункт 3). Със същия съдебен акт ОДМВР – Хасково е осъдено на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адвокат Х.Й.Х. ***, сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатска защита и съдействие по делото.

С Определение № 125/23.10.2023 г. първоинстанционният съд e уважил молбата на административнонаказващия орган - Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, като ОДМВР – Хасково е осъдена да заплати на адв. Х.Й.Х. ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатска защита и съдействие. Приел е, че не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение за всяко наказание по отделно и че то следвало да е едно, определено на базата на съвкупния размер на наказанията, тъй като защитата била насочена срещу един санкционен акт.

Обжалваното определение е неправилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 18, ал. 2 НМРАВ, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а според ал. 4 на същия член, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. Следователно, адвокатското възнаграждение по административнонаказателни дела се определя за всяка наложена санкция поотделно, като се съобразява вида й - ако тя има материално изражение под формата на глоба, имуществена санкция или имуществено обезщетение, размерът му следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 НМРАВ, а ако няма - е по чл. 18, ал. 4 НМРАВ. Според настоящия съдебен състав от анализа на горецитираните разпоредби се налага и изводът, че няма пречки да се стигне и до кумулативно прилагане на двете разпоредби, когато с един санкционен акт са наложени няколко наказания, едно от които е различно от глоба, респ. имуществена санкция. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че по аналогичен начин е уреден въпросът относно възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела и по наказателни дела. Така, според чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнагражденията в първия случай се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, а от чл. 13, ал. 3 с.з. следва, че във втория случай се определя съобразно вида на наказанията и броя на обвиненията, като при няколко обвинения се взема предвид възнаграждението, предвидено за най-тежкото обвинение, което се увеличава с 1/2. Т.е. законодателят не е въвел като критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение дали процесуалното представителство, защитата и съдействието по делото се осъществява срещу един или няколко акта на насрещната страна, както неправилно е приела въззивната инстанция.

При това положение и доколкото е безспорно установено, че с отмененото НП № 23-0351-000160 от 04.05.2023 г. на Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, на И.Я.Б. за три отделни нарушения по ЗДвП са наложени четири административни наказания, от които три административни наказания “Глоба“ в размер съотв. на 200 лв., 300 лв. и 200 лв., и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, то съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, и ал. 4 НМРАВ дължимото на адв. Х.Й.Х. *** възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв действително е в общ размер на 1 300 лв., или по 400 лв. за наказанията по т. 1 и по т. 2 от НП, и 500 лв. за наказанието по т. 3 от НП

По изложените съображения съдът намира, че частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което Решение № 166/15.09.2023 г. по АНД № 323/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъден определеният от настоящия състав по-голям размер на адвокатско възнаграждение на адв. Х.Й.Х. ***, дължим на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Въпреки този изход на спора, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящето производство е неоснователно. Съгласно трайната практика и на ВАС и на ВКС, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". В този смисъл са Определение № 11561/3.10.2017 г. по адм. д. № 8441/2017 г. на ВАС, Определение № 13582/9.11.2017 г. по адм. д. № 2283/2017 г. на ВАС, Определение № 3911 от 26.03.2021 г. по адм. д. № 2380/2021 г. на ВАС, Определение № 5086 от 30.05.2022 г. по адм. д. № 2771/2022 г. на ВАС, както и Определение № 4124 от 15.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2998/2023 г. на ВКС и др.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, чл. 144 АПК, чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 125/23.10.2023 г., постановено по АНД № 323 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 166/15.09.2023 г., постановено по АНД № 323 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –Хасково, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. Х.Й.Х. ***, сумата от 1 300,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатска защита и съдействие на И.Я.Б. по АНД № 323 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: