№ 3342
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110114670 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД срещу В. Щ.
Д., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
- 57.26 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги за периода 05.03.2020г.-04.06.2020г. по договор за мобилни услуги №
*********/13.11.2018г. за мобилен номер **********;
- 149.76 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги за периода 05.03.2020г.-04.06.2020г. по договор за мобилни услуги
№ *********/13.11.2018г. за мобилен номер **********, изменен с допълнително
споразумение № *********/24.03.2020г.;
- 44.97 лева, представляваща такса за допълнителни услуги – възможност за замяна
на устройство при повреда, начислена за периода 05.03.2020г. – 04.07.2020г.;
- 1439.76 лева, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от
24.03.2020г. на устройство Samsung Galaxy S20 Plus 128 GB Blue, от която 239.96 лева
дължими за периода 05.03.2020г. – 04.07.2020г. и 1199.80 лева – предсрочно изискуеми;
- 84.96 лева, представляваща лизингови вноски по пакет от базови аксесоари от
24.03.2020г., включващ EIGER 3D Screen Glass Galaxy S 20+, CL trans Fine case Galaxy S
20+, Team Group 16GB microSD cl10 80 MBs, от която 14.16 лева дължими за периода
05.03.2020г. – 04.07.2020г. и 70.80 лева – предсрочно изискуеми;
- 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
1
мобилни услуги № *********/13.11.2018г. за мобилен номер **********, формирана от
сбора от три месечни абонаментни такси;
- 519.84 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
мобилни услуги № *********/13.11.2018г. за мобилен номер **********, изменен с
допълнително споразумение № *********/24.03.2020г., формирана от три месечни такси в
размер на 139.98 лева; част от стойността на ползваната отстъпка от месечна абонаментна
такса в размер на 8.90 лева и разликата между стандартна цена на устройство Samsung
Galaxy S20 Plus 128 GB Blue и дължимата преференциална цена за посоченото устройство в
размер на 370.96 лева;
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 4321/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8921/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че между кредитора „Йеттел България”
ЕАД и длъжника В. Щ. Д. са съществували договори за мобилни услуги и такива за лизинг,
както следва:
- договор за мобилни услуги № *********/13.11.2018г. за мобилен номер **********,
с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лева с ДДС;
- договор за мобилни услуги № *********/13.11.2018г. за мобилен номер **********,
изменен с допълнително споразумение № *********/24.03.2020г., по силата на който е
уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 55.99 лева с ДДС;
- договор за лизинг от 24.03.2020г., с който е предоставено устройство Samsung
Galaxy S20 Plus 128 GB Blue, с уговорена цена на лизинговата вещ в размер на 1439.76 лева,
като за ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 59.99 лева с ДДС;
- договор лизинг за базови аксесоари № *********/24.03.2020г., с който на ответника
е предоставен пакет от аксесоари за мобилни устройства, включващ EIGER 3D Screen Glass
Galaxy S 20+, CL trans Fine case Galaxy S 20+, Team Group 16GB microSD cl10 80 MBs, с
уговорена цена на лизинговите вещи в размер на 85.07 лева, като за ползването им
лизингополучателят се е задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 3.54 лева с ДДС.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му услуги, като е останал да
дължи месечни абонаментни такси, цена на предоставени му мобилни услуги и лизингови
вноски, за които са издадени фактура № **********/05.04.2020г. за отчетен период
05.03.2020г. – 04.04.2020г., фактура № **********/05.05.2020г. за отчетен период
05.04.2020г. – 04.05.2020г., фактура № **********/05.06.2020г. за отчетен период
05.05.2020г. – 04.06.2020г. и фактура № **********/05.07.2020г. за отчетен период
05.06.2020г. – 04.07.2020г. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите суми на уговорените падежи, договорите са едностранно
2
прекратени от дружеството-ищец. С едностранното прекратяване на договорите поради
виновно поведение на ответника и на основание т. 11 от договора за мобилни услуги за
номер **********, съответно раздел 4, т. 2 от допълнителното споразумение за номер
**********, за ответника е възникнало задължение да заплати и неустойка – три месечни
такси по всеки един от договорите за мобилни услуги и разликата между цената на
предоставеното устройство и преференциалната цена по сключения договор. На основание
чл. 12 от договорите за лизинг, за ответника е възникнало и задължение да заплати
предсрочно изискуемите по всеки един от двата договора лизингови вноски. Тъй като
ответникът не е погасил задълженията си, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка за дружеството се породил правният интерес да
предяви настоящите искове, претендирайки установяване на вземането му към ответника за
посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Щ. Д., чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва наличието на твърдяната облигационна обвързаност на страните,
произтичаща от договори за мобилни услуги и лизинг. Оспорва се и че на ищеца са
предоставени, респ. ползвани мобилни услуги, устройство и аксесоари. Оспорва се на
следващо място верността на отразеното в представените по делото фактури, като сочи, че
не е ясна методиката, по която се формира размера на задължението по същите. Твърди, че
ответникът не се е съгласявал с Общите условия на дружеството, което съгласие счита, че
следва да бъде удостоверено с полагане на подпис от страна на ответника под тях, като
декларирането, че е получил такива не е достатъчно. Оспорва и дължимостта на
претендираната неустойка, като с оглед начина по който тя е уговорена поддържа, че тя е
във вреда на потребителя и в този смисъл същата е неравноправна и като такава не
пораждаща права и задължения за страните. За неравноправна счита и клаузата на чл. 12, ал.
2 от Общите условия към договора за лизинг с аргумент, че същата не съдържа достатъчно
ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, водещо до настъпване на
предсрочната изискуемост – не са посочени в кои случаи договорът може да бъде прекратен
и да настъпи предсрочната изискуемост, продължителност на забавата на дължимите
плащания или продължителността на неизпълнението от страна на лизингополучателя.
Наред с това счита и че с клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия е нарушен принципът
на равнопоставеност на страните в договорните правоотношения, от който произтича
изискването за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, на основание чл. 71
ЗЗД. По изложените съображения счита клаузата за неравноправна и доколкото същата не е
индивидуално уговорена, същата се явява и нищожна. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 13.11.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за предпочетен
3
номер +359*********, за срок от 24 месеца, при абонаментен план Тотал+, при стандартен
месечен абонамент за този план от 20.99 лева (л. 11-14). В т. 11 Условия, е предвидена
клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или
по инициатива на абоната, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но
не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на
оставащия срок на договора.
При сключване на договора абонатът е подписал декларация-съгласие, с която е
удостоверил факта на получаване на подписан от страна на оператора екземпляр от Общите
условия на дружеството, съгласил се е с тях и се е задължил да ги спазва (л.13-гръб). Наред с
това при сключване на договора на абоната е представено и същият е приел ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, съдържащи цени на
предоставяните от оператора услуги (л. 14).
На 13.11.2018г. между страните е сключен и договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +359*********, за срок от 24 месеца (л. 15-17). На 24.03.2020г. към
договора страните са сключили допълнително споразумение, с който е уговорен
абонаментен план Тотал+, при стандартен месечен абонамент за този план от 55.99 лева и
промоционална месечна абонаментна такса от 51.99 лева, като промоционалните услуги е
посочено, че се предоставят за срок от 24 месеца. В раздел II, т. 1 е посочено, че при
подписване на споразумението потребителят получава устройство Samsung Galaxy S20 Plus
128 GB Blue, със сериен номер 35334411356931, с цена в брой или обща лизингова цена с
абонаментен план от 1439.76 лева, с посочена стандартна цена на устройството без
абонаментен план, при отстъпка от стандартната цена от 510.14 лева. Потребителят, на стр.
3 от допълнителното споразумение (л. 19) е удостоверил с подписа си факта на получаване
на посоченото устройство.
В раздел IV, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи и такава част от
разликата между цената на стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
При сключване на допълнителното споразумение абонатът е подписал декларация-
съгласие, с която е удостоверил факта на получаване на подписан от страна на оператора
екземпляр от Общите условия на дружеството, съгласил се е с тях и се е задължил да ги
4
спазва (л. 22). Наред с това при сключване на договора на абоната е представено и същият е
приел ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, съдържащи
цени на предоставяните от оператора услуги (л. 22-24).
Представен е договор за лизинг от дата 24.03.2020 г. за мобилен апарат Samsung
Galaxy S20 Plus 128 GB Blue към номер +359*********, в който е посочена лизинговата цена
и която ще бъде заплатена на 23 месечни вноски от 59.99 лева с ДДС. В чл. 4 от договора е
посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Потребителя в чл. 6 от
договора е декларирал, че е получил и е запознат с Общите условия, факт удостоверен и с
полагането на подписа на лизингополучателя върху същите (л. 21-гръб).
На 24.03.2020г. между страните е сключен и договор за лизинг на базови аксесоари
(л. 21-27) касаещ пакет базови аксесоари на обща стойност 85.07 лева включващ: Basic
Accessories Eiger 3D Screen Glass Galaxy S20+; Basic Accessories CL trans Fine case Galaxy
S20+ и Basic Accessories Team Group 16GB microSD cl10 80 MBs. Уговорено е цената да се
заплати на 23 месечни вноски всяка от по 3.54 лева с ДДС. В чл. 4 от договора е посочено,
че с подписване на договора лизингополучателят потвърждава, че описаните вещи му се
предават в годен за употреба вид. В чл.8 потребителя е декларирал, че е запознат и приема
ОУ към договора, които са възпроизведени в същия и са подписани от потребителя.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените от ищеца
за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги (л. 32–35 от
приобщеното ч.гр.д. № 8921/2022г.). В чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да
прекрати договора включително при неплащане от страна на потребителя на дължими суми
след изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът и
сроковете за плащане на дължимите суми - въз основа на фактура в указания в нея срок, но
не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като изрично е посочено, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на
сумите.
Приети са и Общи условия на договор за лизинг, приложими при предоставяна на
устройство на потребител, видно от които в чл. 11 е предвидено право на лизингодателя да
развали договора за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни
услуги по който страните по договора за лизинг също са страни. В чл.12, ал.2 е предвидено в
случай на неизпълнение на задължения за плащане от страна на лизингополучателя,
месечните вноски и други дължими суми стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги, сключени с
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължимите съгласно договора
за лизинг плащания.
От ищеца са представени и 5 броя фактури, издадени за претендираните вземания,
както следва:
- фактура № **********/05.04.2020г., за отчетен период 05.03.2020г. – 04.04.2020г. на
стойност 147.23 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план Тотал+ за
5
телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; 0.33 лева – кратки текстови
съобщения – 3 броя; месечен абонаментен план Тотал+ за телефонен номер ********** на
стойност 51.83 лева без ДДС; 0.55 лева без ДДС - видео разговори; 0.06 лева без ДДС –
разговор към „Грижа за клиента“; вноска за аксесоари 3.54 лева и вноска за лизинг 59.99
лева (л. 28-29);
- фактура № **********/05.05.2020г., за отчетен период 05.04.2020г. – 04.05.2020г. на
стойност 300.52 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план Тотал+ за
телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; месечен абонаментен план
Тотал+ за телефонен номер ********** на стойност 43.32 лева без ДДС; застраховки на
стойност 14.99 лева; вноска за аксесоари 3.54 лева и вноска за лизинг 59.99 лева, а така също
и старо задължение от предходен период от 147.23 лева (л. 30);
- фактура № **********/05.06.2020г., за отчетен период 05.05.2020г. – 04.06.2020г. на
стойност 452.01 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план Тотал+ за
телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; месечен абонаментен план
Тотал+ за телефонен номер ********** на стойност 43.32 лева без ДДС; застраховки на
стойност 14.99 лева; вноска за аксесоари 3.54 лева и вноска за лизинг 59.99 лева, а така също
и старо задължение от предходен период от 300.52 лева (л. 31);
- кредитно известие № **********/05.07.2020г., за отчетен период 05.06.2020г. –
04.07.2020г. на стойност 506.21 лева с ДДС, която сума е формирана след приспадане на
предплатения абонамент за мобилните номера от предходен месец пропорционално на
дните, в които е използвана услугата, а именно 5.83 лева без ДДС за телефонен номер
********** и 14.44 лева без ДДС за телефонен номер **********; застраховки на стойност
14.99 лева; вноска за аксесоари 3.54 лева и вноска за лизинг 59.99 лева, а така също и старо
задължение от предходен период от 452.01 лева (л. 32);
- фактура № **********/05.08.2020г. на стойност 2348.12 лева, формирана от
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 572.31 лева;
вноски за лизинг 1270.60 лева и задължение от предходен период в размер на 506.21 лева (л.
33).
Допусната е и съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице
сочи, че представените по делото фактури и коментирани по-горе са осчетоводени в
ответното дружество, като по същите липсва отчетено плащане. Дружеството е начислило
неустойки, както следва: 52.47 лева – за мобилен номер **********, формирана от три
месечни вноски всяка в размер на 17.49 лева; 139.98 лева – за мобилен номер **********,
формирана от три месечни вноски всяка в размер на 46.66 лева; 8.90 лева – неустойка в
размер на ползвания промоционален абонамент като съотношение между ползвания период
и оставащия период на договора; 370.96 лева – неустойка за ползване на промоционална
цена на устройство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.
6
79 и чл. 92 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В
настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото
производство е издадена заповед № 4321/12.07.2022г. по ч.гр.д. № 8921/2022г., по описа на
ВРС, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед
и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена тя. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането –
предоставени и ползвани мобилни услуги, в тежест на ищцата е да установи, в качеството
му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение е предоставил посочените услуги на ответника, в това число стоки по
договори за лизинг, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите
размер; наличие на уговорена неустойка и осъществяване на предпоставките за възникване
на правото на ищеца да получи неустойка, а така също и размера на претенцията по пера.
От коментираните по-горе доказателства, автентичността на които не е оспорена от
ответника, се установи наличието на валидна облигационна връзка, произтичаща от договор
за мобилни услуги от 13.11.2018г. за мобилен номер +359********* и договор за мобилни
услуги от 13.11.2018г., изменен с допълнително споразумение от 24.03.2020г. за мобилен
номер +359*********, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника
за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на
§ 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с основни и допълнителни електронни
съобщителни услуги по конкретни тарифни планове. От своя страна абонатът е поел
задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса, както и
активираните и ползвани допълнителни услуги. Следва да се посочи, че така както е
уговорена абонаментна такса е минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки
месец през действието на договора за мобилни услуги и се дължи за това, че мобилният
оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да
не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги.
Абонаментната такса включва и изначално уговорени в договора услуги, които абоната има
право да ползва – брой минути за разговори в страната, брой минути за международни
разговори и пр., които не се остойностяват от оператора допълнително, по представената
ценова листа, а са включени в пакета ползван от потребителя. Поради това заплащането на
месечната абонамента такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното
потребление на мобилни услуги за конкретния месец. От представените по делото фактури,
надлежно осчетоводени в ответното дружество, се установи, че ищецът е начислявал такси и
потребени услуги, с оглед на което претенцията от 57.26 лева по договор за мобилни услуги
от 13.11.2018г. с предпочетен номер +359*********, дължими за период 05.03.2020г.-
04.06.2020г. съответства на размера на абонаметната такса за 3 месеца (3*20.99), а 149.76
7
лева – дължими за мобилни услуги по допълнително споразумение към него от 24.03.2020г.
за мобилен номер +359********* за период 05.03.2020г.-04.06.2020г. съответства на размера
на абонаметната такса за 3 месеца (3*51.99).
С оглед горното и тези претенции като основателни следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
заплащане на задължението.
Що се касае до сумата от 44.97 лева, претендирана като допълнителна услуга такса за
възможност за замяна на устройството при повреда анализът на горните доказателства и в
частност договорът за мобилни услуги, с който е предоставено устройство и договорът за
лизинг, не установяват страните да са постигали договорки относно предоставянето на
такава услуга, респ. да са уговаряли заплащането на такса за такава. При това положение
тази претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за заплащане на лизингови вноски:
От коментираните по-горе писмени доказателства се установи, че между страните са
сключени договори за лизинг на следните устройства: мобилен апарат Samsung Galaxy S20
Plus 128 GB Blue и базови аксесоари Basic Accessories Eiger 3D Screen Glass Galaxy S20+;
Basic Accessories CL trans Fine case Galaxy S20+ и Basic Accessories Team Group 16GB
microSD cl10 80 MBs. В коментираните договори абонатът е удостоверели факта на
получаване на вещите, предмет на договорите за лизинг, поради което и за него е
възникнало задължение да заплаща уговорените лизингови вноски. По делото не се твърди,
а и не са представени доказателства, че ответникът е върнал лизинговите вещи на
лизингодателя, поради което и не може да се приеме, че е отпаднало и задължението на му
да заплаща лизинговата цена по всеки от договорите. Ответникът в чиято тежест е, не е
ангажирал и доказателства, че е заплатил лизинговите вноски в срок, т.е. плащал е всеки
месец уговорената сума, по всеки договор. Отделно от горното съгласно чл. 12, ал.2 от
Общите условия на оператора месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават
предсрочно изискуеми в брой при прекратяване на договора/договорите за предоставяне на
мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава
в плащанията на дължими съгласно тези договори плащания. Договорът за предоставяне на
мобилни услуги, към който са сключвани договорите за лизинг на горепосочените
устройства са прекратени с неплащане на дължимите такси по тях, като ответникът не е
твърдял и не е представил доказателства да е заплащал сумите, с оглед което съдът намира
за установено неизпълнение от негова страна, довело до възникване на правото на оператора
да прекрати договорите за мобилни услуги едностранно съобразно чл.19б от ОУ. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че общите условия не
намират приложение, доколкото от коментираните по-горе доказателства се установи, че
надлежно във всеки един от договорите или в отделна декларация, ответникът е декларирал,
че се е запознал със същите и е съгласен с тях. Дори този извод да не се сподели, срокът на
договорите за лизинг е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед което и лизинговите вноски са дължими, тъй като е настъпил
8
падежът им.
С оглед изложеното съдът намира и исковете за установяване съществуването на
взема по договорите за лизинг за доказани по основание и размер, поради което и същите
следва да бъдат уважени.
По отношение исковете за неустойка:
В договор за мобилни услуги от 13.11.2018г. за мобилен номер +359********* и
договор за мобилни услуги от 13.11.2018г., изменен с допълнително споразумение от
24.03.2020г. за мобилен номер +359*********, са предвидени идентични клаузи касаещи
дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива
на потребителя, като последният дължи неустойка а) в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края
на този срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
конкретния случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за предоставени
услуги, договорите са прекратени и така уговорената неустойка е дължима. Настоящият
състав намира, че договорите са прекратени при приложение на чл.19б на ОУ, в които е
предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния
договор. В ОУ не е налично изискване оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати
договора. Условие за предсрочното прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е
налице, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по
договорите по издадените фактури. В случая се касае за потребителски договор, като
ответникът-физическо лице, което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от
предвидената в ЗЗП защита, като съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори.
Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е конкретизирано, че
неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално. Доказване на обстоятелството, че дадена клауза е
договорена индивидуално е в тежест на ищеца при условията на пълно доказване.
Процесните неустоечни клаузи не са индивидуално договорени. Настоящият съдебен състав
не констатира неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията
на кредитора за заплащане на сумите по двата договора за мобилни услуги представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги
представляваща сбора от три месечни абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е
9
предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи
неустойка в размер на не повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен
размер, без отстъпка. Така договорена клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не
само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при неплащане на месечните
абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на неустойката - 3 месечни
абонаментни такси. Предвид това, че срокът на договора е 24 месеца, то неустойката не се
явява и прекомерна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В смисъл, че клаузата за неустойка
в размер на 3 месечни абонаментни такси са действителна са и решение № 142 от 9.02.2023
г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2174/2022г., решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС - Варна
по в. гр. д. № 1248/2022г.
По отношение на неустойката представляваща разлика в преференциалната и редовна
цена на устройствата:
Съдът намира, че абоната не дължи 370.96 лева - неустойка за Samsung Galaxy S20
Plus 128 GB Blue, представляващи разликата между цената на устройството без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, по следните съображения:
В допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 24.03.2020г. е предвидена неустойка по б. б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, дължи и такава част от разликата между
цената на стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг,
каквато съответства на оставащия срок на договора. В случая, вземането за неустойка е
поставено в зависимост от други обстоятелства и изтекъл период от време. Действително,
възможно е размерът му може да не е посочен с точна сума в цифрово изражение, като е
достатъчно страните да са уговорили начин за изчисляване, който да прави този размер
определяем. Формулировката на процесната клауза, обаче, не създава яснота за определения
или определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и начало на периода,
съотносими към текста "съответстваща на оставащия срок на договора" (решение № 1368 от
7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г.). Отделно от посоченото за
неизпълнение на задълженията си по сключеният договор за мобилни услуги, потребителят
вече е санкциониран с неустойката в размер на 3 месечни абонаментни такси. Налага се
извода, че разликата в цената на устройството, претендирана под формата на допълнителна
неустойка по договора за мобилни услуги, води до задължаване на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на вещта (решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 1248/2022 г.). На следващо място, не е установена и методика за изчисляване на
съответната част от разликата, формираща размера на неустойката. Независимо от това,
дори при установяване на такава разлика и нейният размер, съдът отново не би могъл да
10
замести волята на оператора като определи размер на неустойката именно поради липса на
методика. Това е така, тъй като съгласно договора, същата е определена по неясен за третите
лица начин – като част от разлика, съответстваща на оставащия срок на договора, прекратен
по вина на потребителя. Към предоставените на потребителя документи, подписани от него,
липсва такъв с разяснителни клаузи относно изчисляване на неустойката (Решение № 465 от
13.04.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 203/2022г.). Следва да се обърне внимание, че на
една и съща дата са сключвани договор за предоставяне на мобилни услуги и отделно
договор за лизинг устройствата. При това положение, съдът приема за изначално
недопустимо клаузата на неустойка, отнасяща се до лизинговата вещ, да бъде договаряна не
в договора за лизинг, а в договора за мобилни услуги, като това обстоятелство
самостоятелност обуславя вероятност за неравноправност на неустоечните клаузи в частта
им лизинговата вещ, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. При
изложеното, съдът намира, че този вид неустойка не се дължи.
За недължима съдът намира и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на част от стойността на ползваната отстъпка от месечни абонаментни такси по-
изложените по-горе съображения, а именно, че същата води до значително неравенство
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото вредите за
нарушения негативен кредиторов интерес от прекратяване на договора се обезщетение с
неустойката в трикратния размер на месечните такси. И тази претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски, в това число и тези в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Така в полза на ищеца за заповедното производство се следва разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 345.37 лева.
В хода на настоящото производство са направени разноски за заплатена държавна
такса от 310.61 лева (не и надвнесената такса от 46.98 лева, която подлежи на връщане); 500
лева – депозит за особен представител; 300 лева – депозит за вещо лице и 473.33 лева –
адвокатско възнаграждение. От така сторените разноски, съразмерно на уважената част от
иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1297.48 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 съществува вземане срещу
ответника В. Щ. Д., ЕГН **********, от гр. *******, за сумите, както следва:
11
- 57.26 лева (петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода
05.03.2020г.-04.06.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.11.2018г. за
мобилен номер **********;
- 149.76 лева (сто четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за
периода 05.03.2020г.-04.06.2020г. по договор за мобилни услуги № *********/13.11.2018г.
за мобилен номер **********, изменен с допълнително споразумение №
*********/24.03.2020г.;
- 1439.76 лева (хиляда четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 24.03.2020г. на
устройство Samsung Galaxy S20 Plus 128 GB Blue;
- 84.96 лева (осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща лизингови вноски по пакет от базови аксесоари от 24.03.2020г., включващ
EIGER 3D Screen Glass Galaxy S 20+, CL trans Fine case Galaxy S 20+, Team Group 16GB
microSD cl10 80 MBs;
- 52.47 лева (петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги №
*********/13.11.2018г. за мобилен номер **********, формирана от сбора от три месечни
абонаментни такси;
- 139.98 лева (сто тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора мобилни услуги №
*********/13.11.2018г. за мобилен номер **********, изменен с допълнително
споразумение № *********/24.03.2020г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 4321/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8921/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумата от 44.97 лева, претендирана като такса за допълнителни услуги – възможност за
замяна на устройство при повреда, начислена за периода 05.03.2020г. – 04.07.2020г. и за
разликата над 139.98 лева до 519.84 лева, претендирана като неустойка неустойка за
предсрочно прекратяване на договора мобилни услуги № *********/13.11.2018г. за
мобилен номер **********, изменен с допълнително споразумение №
*********/24.03.2020г., формирана част от стойността на ползваната отстъпка от месечна
абонаментна такса в размер на 8.90 лева и разликата между стандартна цена на устройство
Samsung Galaxy S20 Plus 128 GB Blue и дължимата преференциална цена за посоченото
устройство в размер на 370.96 лева.
ОСЪЖДА В. Щ. Д., ЕГН **********, от гр. *******, да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
12
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 345.37 лева (триста четиридесет и
пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща сторени съдебно- деловодни в
заповедното производство и сумата от 1297.48 лева (хиляда двеста деветдесет и седем
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сторените по настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д. Д. Д. от АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на
500.00 лева, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника В. Щ. Д., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13