Определение по дело №3384/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4149
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100503384
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4149
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503384 по описа за 2020 година
Производство на осн. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Н. Т. ЕГН **********, чрез адв. Шанкова срещу
Разпореждане № 262155 от 28.08.2020 г. по гр.дело №12245/2020 г., по описа на Районен
съд - Варна, ГО, с което съдът не се е произнесъл по молбата му за обезсилването като го е
уведомил, че ще се произнесе по същата след приключване на производството по
предявения иск по чл. 422 ГПК и връщане на заповедното дело. Жалбоподателят моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно по следните
съображения: по подадено на 13.08.2018г. от ищцата П. С. Ф. заявление по чл.417 ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение №6105/15.08.2018г. и изпълнителен лист за
сумата от 104 888.89 евро или 205 144.84 лева. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение от длъжника Б. Н. Т.. В законния срок ищцата е предявила частичен иск за
установяване дължимост на вземането си на основание чл.422 ГПК само за сумата от 53
333.33 евро, представляваща 104 310.92 лева. Тъй като за разликата на сумата по издадената
заповед за изпълнение до размера на предявения установителен иск по чл.422 ГПК,
заповедта и изпълнителния лист подлежат на обезсилване на основание чл.415 ал.5 ГПК, то
жалбоподателят подал молба за обезсилване пред заповедния съд. Вместо да се произнесе в
този смисъл, съдът уведомил процесуалния представител на молителя, че ще се произнесе
по молбата след приключване на производството по предявения иск по чл.422 ГПК и
връщане на заповедното дело. Според жалбоподателя по същество, уведомлението съдържа
отказ за уважаване на искането за частично обезсилване на издадената заповед, който счита
за незаконосъобразен. Твърди, че обезсилването следва да се извърши от заповедния съд с
оглед съдържанието на представената в заповедното производство искова молба, от която е
видно дали искът по чл.422 е предявен частично или за цялата сума, за която е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. Никакво касателство към обезсилването няма изхода на
спора по иска по чл.422 ГПК относно предявената част по исков ред, тъй като обезсилването
1
не може да я засегне. Изходът на спора, при уважен иск, ще касае частично предявеното
вземане, за което заповедта си остава в сила. Отделно от това, връщането на заповедното
дело също не може да бъде аргумент за отказ, тъй като ако съдът е изпратил цялото дело, а
не заверени преписи, то следва да се го изиска от съда, пред който делото е висящо за
произнасяне по искането. Твърди, че за него е налице правен интерес от обезсилването
веднага, тъй като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело за главница от 205 144.84 лева, такси и разноски върху тази сума в общ размер на 222
739.35 лева. Така, освен, че таксите са в двоен размер, върху непредявения размер по иска
по чл.422 ГПК, на основание на този висок размер са наложени обезпечителни мерки върху
няколко недвижими имота и банкови сметки, които са с оглед високия размер на вземането,
което е останало непроменено след издадената заповед. По изложените съображения моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено, като въззивният съд обезсили заповедта или
върне делото на заповедния съд с указания в този смисъл.
Ответникът по жалбата е депозирал становище, с което моли жабата да бъде приета
за недопустима, в условие на евентуалност – за неоснователна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок от постановяване на
обжалваното разпореждане, като е внесена дължимата ДТ.
С молба вх. №262923/27.08.2020г. Б.Т. е поискал от заповедния съд да обезсили
издадената заповед и изпълнителен лист за разликата над сумата, за която заявителката е
предявила искът си по чл. 422 ГПК. В молбата се излага, че в следствие на подадено на
13.08.2018г. от ищцата П. С. Ф. заявление по чл.417 ГПК е издадена заповед незабавно
изпълнение №6105/15.08.2018г. и изпълнителен лист за сумата от 104 888.89 евро или 205
144.84 лева. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника Б. Н. Т.. В
законния срок ищцата е предявила частичен иск за установяване дължимост на вземането си
на основание чл.422 ГПК само за сумата от 53 333.33 евро, представляваща 104 310.92 лева.
С оглед на което моли за разликата на сумата по издадената заповед за изпълнение до
размера на предявения установителен иск по чл.422 ГПК, заповедта и изпълнителния лист
да бъдат обезсилени на основание чл.415 ал.5 ГПК,
С разпореждане № 26155/28.08.2020г., съдът е разпоредил да се уведоми молителя, че
ще се произнесе по молбата след приключване на производството по предявения иск по
чл.422 ГПК и връщане на заповедното дело.
Съдът счита, че частната жалба срещу това разпореждане е недопустима по
следените съображения:
Съгласно чл. 274 от ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни
жалби само в две групи случаи - когато определението прегражда развитието на делото или
2
в случаи, изрично предвидени в закон.
Настоящият състав намира, че разпореждането, с което първоинстанционният съд е
указал на молителя, че ще се произнесе по молбата за обезсилване след приключване на
производството по иска с пр. осн. чл. 422 ГПК не съдържа отказ, а по съществото си е липса
на произнасяне. Следователно, обжалваният акт не попада в нито една от двете категории-
то нито прегражда развитието на делото, нито е изрично предвидено обжалването му в
закона. С оглед на което частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Доколкото обаче за жалбоподателя е налице правен интерес от срочно произнасяне по
молбата му за обезсилване, то неговите права биха били на-добре защитени чрез депозиране
на молба за определяне на срок за бавност по реда на чл. 255 ГПК.
Следва да се има предвид, че неналичието на делото не е основание за липсата на
произнасяне, тъй като компетентният по молбата съд би могъл да изиска същото от съда, по
който същото е приложено, за да се произнесе/при необходимост да изготви преписка/, след
като отново да върне делото.
Водим от горното и на основание чл. 274 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх. №265638/14.09.2020г. на Б. Н. Т.
ЕГН **********, чрез адв. Шанкова срещу Разпореждане №262155 от 28.08.2020 г. по
гр.дело №12245/2020 г., по описа на Районен съд - Варна, ГО, с което съдът е отложил
произнасянето по молбата му за обезсилване на заповед по чл. 417 ГПК и издаден изп. лист.
На осн. чл. 274, ал.2 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3