Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203-чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на З. Н. К., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, депозирана чрез пълномощника му адв. С. Х., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 2, офис 9, срещу Главна дирекция „Изпълнение наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, с искане за присъждане на сумата, размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева, включително и лихвата върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, представляващи неимуществени вреди, претърпени от унизителното отношение към ищеца в Затвора – Пазарджик, за периода от 31.01.2019 год. до момента на подаване на молбата до съда – 02.02.2024 год., представляващи:

- лоши битови условия, в които е поставен да живее в пенитенциарното заведение: недобра и липсваща хигиена, наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, в които е бил настанен в затвора; липсата на постоянен достъп до топла вода-само във вторник и събота е пускана за по един час;

- липса на хигиена в кухнята и столовата на затвора; в храната липсват подправки, олио и бульон; в храната, сготвена с месо има по-малък грамаж, отколкото е предписано; масите и столовете в столовата са стари и износени; работниците в столовата нямат шапки и ръкавици, пипат храната с мръсни ръце; отнета му е възможността за полагането на доброволен труд; отнета му е възможността за доброволен труд;

- липса на достъп до антидепресанти и медицинско обслужване, с оглед здравословното му състояние, включително наличието на язвена болест и лошото му психическо състояние вследствие загубата на родителите му; липсата на достъп до медицинските документи, издадени за здравословното му състояние; липсата на лечение във връзка с болките в гърдите му от влагата в килията;

- липса на кабел в килията му за телевизия, проблем с електрозахранването;

- както и до 2020 год. при наказание с карцер помещението е било със счупени вишки, счупени прозорци, използвало се кофа за голяма нужда;

В исковата молба ищецът моли съда да уважи молбата като основателна и доказана.

Към исковата молба са приложени преписи от медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на ищеца, както следва:

-Епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, „Клиника по клинична токсикология“, удостоверяващо, че през периода от 04.05.2013 год. до 06.05.2013 год. З. К. е бил приет в болничното заведение след отравяне с антипсихотични и невролептични средства, 20 таблетки „хлорпротиксен“, които са му били назначени в Следствения арест в гр. Пловдив, а той ги е събирал и приел с цел синуисид. Изписан е като „оздравял“, назначена му е медикаментозна терапия и е насочен за проследяване от психиатър.

-Медицински документ, удостоверяващ, че на 07.05.2013 год. ищецът е прегледан в „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД, от лекар – психиатър. От него се установява, че обективното състояние на З. К. е видимо спокойно, контактен, ориентиран всестранно, мисловно подреден, отрича суицидни помисли и намерения, емоциално синтимен, не се долавят оформени налудности, памет и интелект – граничен вариант.

-Амбулаторен лист № 00039 от 23.10.2018 год., издаден от лекар – специалист д-р Д. А., от който се установява, че ищецът се е оплаква от тревожност от няколко месеца, с посочени симптоми. Назначена му е лекарствена терапия с „Chloprothixem”-15 mg, 1 таблетка дневно.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Х., който поддържа исковата си претенция. По направеното искане за изменение на исковия период, съдът е допуснал, до приключване на първото съдебно заседание, изменение на исковия период, като същият да се зачете от 02.02.2019 год. до 02.02.2024 год. В хода по същество се изразява становище, че искът е безспорно установен по основание и е основателен с оглед приобщения доказателствен материал по делото. Моли се съдът да присъди обезщетение по справедливост в полза на З. К.. Претендират се разноски по ч. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.)

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Р., в писмен отговор с вх. № 2086 от 29.03.2024 год., оспорва исковата претенция като изразява становище по всяка от релевираните неимуществени вреди. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли. Направено е възражение за погасяване на петгодишния давностен период на претенцията, предвид чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Представя писмени доказателства. До приключване на хода по същество не е заявена претенция за присъждане на разноски. Депозирани са писмени бележки.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция.

Административен съд - Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следното от фактическа страна:

От приложената по делото справка за З. К., изготвена от Началника на Затвора – Пазарджик от 14.02.2024 год. е видно, че лицето е приведен от Затвора – Пловдив в Затвора – Пазарджик на 24.02.2014 год. За периода от 10.01.2019 год. до 31.01.2024 год. е изтърпявал наказанието си само в осмо отделение на Затвора – Пазарджик. Описани са подробно битовите и санитарните условия, при които е настанен. Отбелязано е, че по повод кончината на родителите му не е подавал молба за прекъсване на наказанието. Всяка седмица посещава по график медицински център. Поставен е на подходяща и щадяща за здравето му диета № 1, от която се е отказал чрез декларация. Посочено е, че територията на Затвора – Пазарджик се третира за хлебарки, гризачи, дървеници и други, по график. По отношение на храната се изготвя месечно меню с необходимия калориен състав, утвърден от лекар и началника на затвора. Лишеният от свобода е полуграмотен и никога не е работил като готвач. На 14.02.2018 год. К. е назначен на доброволен труд по осъществяване ремонта на затвора, но е спрян от работа, тъй като са получени сведения, че умишлено пуска в тръбите камъни и други строителни отпадъци в новоизградената отоплителна инсталация. На 12.10.2021 год., по негово желание, е назначен на доброволен труд като чистач на отделението, а на 25.02.2022 год. е подал декларация за спиране от работа.

Видно от представената по делото Експертна оценка на актуалното психично и емоциално състояние на З. К., изготвена на 11.05.2023 год. от психолог П. от Затвора – Пазарджик се установява, че той е с начално образование, от многодетно семейство, със среден и материален статус, не получава материална подкрепа от семейството, майка му е починала по време на извършване на наказанието му, с присъда по чл. 116 от Наказателния кодекс НК) – 12 години. От проведеното му интервю за определяне на моментния статус е установен умерен суициден риск, нисък риск от зависимости, без завишено ниво на агресия и разстройство на мисленето. Дадено е заключение, че поведението и мисленето му не кореспондира с възможности за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор.

На 12.02.204 год. е изготвен текущ доклад от Началник сектор „СДВР“ от Затвора – Пазарджик, гл. инспектор Н., в който е посочено, че З. К. изтърпява наложеното му наказание за умишлено умъртвяване на друго лице от женски пол – 12 години лишаване от свобода, с начало на наказанието от – 28.10.2012 год. и строг режим от 14.01.2014 год. Поведението му е стабилно, заличени са му наказанията. Не е мотивиран да участва във възпитателните и общите мероприятия на групата. Бил е удостоен като чистач коридор на отделението, но поради липса на трудови навици е подал декларация за спиране от работа. Във връзка с негово желание е бил преведен в Затвора – Враца през учебната 2013 г. – 2014 г. През 2016 год. отново, но впоследствие се е отказал и е върнат в Затвора – Пазарджик. Сочи се, че отказва да полага труд в затвора, никога не е работил по трудов договор; след кончината на родителите му е бездомен; трудно се сприятелява, трудно овладява гнева си, не лице са враждебни нагласи срещу институциите. На 04.05.2013 год. в Следствения арест в гр. Пловдив е приел 20 таблетки „Хлорпротексен“, а на 11.07.2013 год. е направил опит за самообесване. Установени са междуличности проблеми – липса на дълготрайни връзки извън и вътре в затвора, отправя закани за убийство на братята си; не разпознава и не може сам да решава проблемите си, не мисли за последствията; висок риск от сиуницид, самоувреждане, агресивно поведение, уязвимост, нарушаване на задълженията и във всеки един момент може да се отключи вредно поведение. Лишеният от свобода постоянно има претенции за лоши битови условия и реда, и начина на битуване в затвора; подава редовно жалби по различни институции с оплаквания за реда, хигиената, медицинското обслужване и храната в затвора. През 2018 год. е подал иск за неимуществени вреди до Административен съд – Пазарджик и му е присъдена огромна за лошите битови условия в затвора и това на практика се е превърнало в начин за преживяване. За лицето не са налице позитивни промени в поведението му, начина на живот, междуличности и емоционални проблеми и уменията за мислене. Трудно приема ограниченията вменени с режима и битуването му в затвора. През 2023 год. е подал заявление за условно предсрочно освобождаване, но на съдебното заседание се е отказал от искането си да бъде освободен.

От здравния картон на ищеца се установява, че към 24.02.2024 год. му е поставена анамнеза „Без оплаквания при постъпването“, миналите заболявания са: „Суициден опит в Арест в гр. Пловдив с медикаменти“, няма фамилна обремененост, в добро здравословно състояние, ориентиран, без други здравословни проблеми. Към него е приложено становище от 09.02.2024 год. на д-р Б. от Медицинския център при Затвора – Пазарджик, изготвена, за да послужи по настоящото дело. В него е посочено, че лицето ежеседмично, по график, е било преглеждано. Често е идвал без да споделя оплаквания, а само да вземе банални медикаменти – „Аналгин“, „Парацетамол“, „Антиациди“, „Валидол“ или „Валериан“. Склонен е към алогични действия и разсъждения, обясними с личностовите отклонения и лекия умствен дефицит. Като пример е посочен отказа да приеме предложеното му УПО, на фона на споменатите в исковата молба нетърпими условия в Затвора – Пазарджик. Не е изпраща за лечение и не се е налагало провеждане на консултации. В добро общо състояние е, без съществени отклонения в психичния и соматичен статус.

По делото е представена и обобщена медицинска справка от д-р Б. от Медицинския център при Затвора – Пазарджик за здравния статус на З. К., както и заключение от проведено на 02.09.2015 год. рентгеново изследване на лишения от свобода на вътрешните органи, установяващо, че лицето е без нарушения на главните му вътрешни органи, а също и лабораторни кръвни изследвания, назначени от лекаря на Затвора – Пазарджик, на 23.07.2020 год. и 18.03.2021 год. Депозирани са: амбулаторен лист от проведена консултация с лекар – офталмолог, на 20.01.2022 год., поради възникнало главоболие и напрежение в очите на К., за което е предписана терапия с изкуствена сълза и амбулаторен лист от 15.06.2017 год., във връзка с извършен медицински преглед от д-р К. за „Вирусни брадавици“ по кожата на крайниците на лицето и предписана медицинска терапия с „Ксериал 50 Екстрийм“.

За нуждите на настоящото производство е изготвена и приложена нарочна справка от 13.02.2024 год. от главен инспектор С. – началник сектор „ФЛКР“ в Затвора – Пазарджик, съдържаща обяснения за битовите условия в същото заведение. Заявено е, че твърденията в исковата молба не отговарят на реалността и са изложени подробни мотиви, както и че с предявяването на настоящата искова претенция се цели лично финансово облагодетелстване. Към нея са приложени цитираните в справката документи и заповеди, касаещи използването на перални и хигиенни консумативи, договори за извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН, протоколи за извършени услуги по дезинсекция и дератизация на Затвора – Пазарджик, протоколи – инспекционни листове за извършена ДДД обработка на Затвора – Пазарджик; протоколи за ДДД обработки.

Ответникът е представил становище от 10.03.2021 год., изготвено от главен инспектор С. – Началник сектор „ФЛКР“ в Затвора – Пазарджик относно увреждане на сградния фонд на затвора от лишените от свобода, както и справка от 01.03.2021 год., изготвена от главен инспектор С. – Началник сектор „ФЛКР“ в Затвора – Пазарджик относно извършен текущ и основен ремонт на Затвора – Пазарджик през периода 2017 г. – 2022 г., към която са приложени извлечения по хронологии за различни периоди от време, през които са извършвани ремонтни дейности на Затвора – Пазарджик. Също така е представил сведение за движение на лишените от свобода за периода: обобщено за 2008 год. и от 01.01.2008 год. до 31.12.20008 год.; за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год.; за периода от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год.; за периода от 01.01.2011 год. до 31.12.2011 год.; за 2012 год.; за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год.; за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год.; за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2025 год.; за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год.; за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год.; за 2018 год.; за 2019 год.; за 2020 год.

От страна на ищеца са ангажирани гласните свидетелски показания на В. К. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик. От тях се установява, че свидетелят познава ищеца от 2017 год. от Затвора – Пазарджик, когато е бил с него в една килия – 706. Тогава стаите не са били ремонтирани и са били в едно общо помещение. От 2017 г. - 2018 г. е бил заедно със З. Н. в седмо отделение, а след това - 2019 г. отново е бил с ищеца в една килия за осем месеца. Преди да освободят К. отново е бил с него в едно отделение – осмо, но в различни стаи, една срещу друга. Последната година, условията са били ужасни, като в една стая са били по 15 души, а понякога се е стигало до 17, килиите са били малки. Свидетелят заявява, че на стените е имало дупки и дървеници, а тоалетните - в ужасно състояние. Сега в Затвора – Пазарджик е направен ремонт, но преди това столовата е била в много лошо състояние. Мазилката е падала в храната. Почистващи препарати не се дават. На два месеца се раздава един сапун и по 50-60 гр. прах на лишен от свобода. Един път в седмицата, по график, се ползва пералня. За нея се събират на цялата стая дрехите, одеялата, чаршафите и бельото. Преди ремонта е имало обща баня, а сега ползването й е за един час, два пъти седмично, на всичките лица от една килия, която е с капацитет 7-8 души. Храната е една и съща от години, от 2017 г. няма промяна в менюто. Свидетелят обяснява как всяка седмица се повтаря менюто за хранене, като за всеки ден е определено различно меню. Храната не е вкусна, не може да се яде, липсва сол, подправки, месото е под 100 гр. На седмица може да си позволи един път да обядва, през останалото време се прави циганска баница. Солта е сложена по масите, но не се сменя, няма хигиена. Състоянието на прозорците от вътре е ужасно. На К. не е било обръщано внимание от надзирателите и от служителите от Затвора – Пазарджик, когато е имал проблем, не са приемани молбите му, че е бил социално слаб, а напротив – бил е наказван. Когато свидетелят и К. са боледували са посещавали медицинския център и лекарят там е давал само две таблетки „Темпалгин“ и едно друго лекарство за киселини. Казвал е, че лекарствата са много скъпи и ако има кой да им изпрати отвънка. К. е имал медицински проблеми - болки в гърдите, язва и гастрит, но за тях директорът на медицинския център към Затвора – Пазарджик и медицинската сестра не са предприемали мерки. За проблемите на З. К. с главата свидетелят сочи, че не може да каже с точност какви са, също не му е обръщано внимание от затворническата администрация. От свидетелските показания се установява, че същият е присъствал на прегледите на К., защото прегледите са правени при отворена врата от медицинските лица в затвора. Ден, преди да бъде освободен ищецът е поискал хапчета, но е бил изхвърлен от медицинската сестра без да му се осигурят такива. Свидетелят и К. са подавали жалби до Началника на Затвора – Пазарджик, но за тях не са получили изходящи номера и нямат отговор на жалбите. Относно храненето в Затвора – Пазарджик допълва, че има диплома за готвач и изказва мнение, че при малък количествен прием на храна извън затвора може да се набавят витамини, калории и мазнини, като неговата храна навън е салата, като сочи, че не закусва сутрин, обядва или вечеря, но има качествено хранене, което го насища. Менюто, което се повтаря ежеседмично в Затвора – Пазарджик, е едно и също и на лишените от свобода им се развалят организмите.

Съдът не кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел за битовите условия в Затвора – Пазарджик, тъй като касаят периода на 2017 год. – 2018 год., който не е предмет на настоящата искова претенция. Също така показанията му не могат да се възприемат от съда като достоверни и обективни и по отношение на качеството на храната, тъй като вкусовите възприятия на всеки човек са различни и не може да се приеме, че тези на свидетеля съвпадат с тези на ищеца. В останалата част съдът кредитира свидетелските показания като обективни и достоверни, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Други доказателства от значение за предмета на спора по делото не са ангажирани, както и не са оспорени доказателства в настоящото съдебно произовдство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС като лице с начална дата на изтърпяване на наказанието – 28.10.2012 год. и приведен в затвора – Пазарджик от Затвора – Пловдив на 24.02.2014 год., като към настоящия момент е освободен. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, който пък е териториална служба на ГДИН - по аргумент на чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение, на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т. е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния исков период от време – 02.02.2019 год. до 02.02.2024 год., има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, поради което Административен съд - Пазарджик е родово и местно компетентен да разгледа спора.

При липсата на отрицателни процесуални предпоставки и при наличие на необходимите положителни такива – исковата претенция предмет на настоящия правен спор е процесуално допустима, като се вземе предвид и допуснатото изменение на исковия период, за който се претендират вредите.

По основателността на иска:

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена, респективно неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.). В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДогов.).

Ищецът е посочил като предмет на иска си претенция неимуществени вреди, претърпени от унизителното отношение към ищеца в Затвора – Пазарджик, за периода от 02.02.2019 год. до момента на подаване на молбата до съда – 02.02.2024 год., в размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева, включително и лихвата върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, представляващи:

- лоши битови условия, в които е поставен да живее в пенитенциарното заведение: недобра и липсваща хигиена, наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, в които е бил настанен в затвора; липсата на постоянен достъп до топла вода-само във вторник и събота е пускана за по един час;

- липса на хигиена в кухнята и столовата на затвора; в храната липсват подправки, олио и бульон; в храната, сготвена с месо има по-малък грамаж, отколкото е предписано; масите и столовете в столовата са стари и износени; работниците в столовата нямат шапки и ръкавици, пипат храната с мръсни ръце; отнета му е възможността за полагането на доброволен труд; отнета му е възможността за доброволен труд;

- липса на достъп до антидепресанти и медицинско обслужване, с оглед здравословното му състояние, включително наличието на язвена болест и лошото му психическо състояние вследствие загубата на родителите му; липсата на достъп до медицинските документи, издадени за здравословното му състояние; липсата на лечение във връзка с болките в гърдите му от влагата в килията;

- липса на кабел в килията му за телевизия, проблем с електрозахранването;

- както и до 2020 год. при наказание с карцер помещението е било със счупени вишки, счупени прозорци, използвало се кофа за голяма нужда.

За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди (Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 год. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“.

В разглеждания случай ищецът претендира неимуществени вреди, за посочения период от време, изразяващи се в унизително отношение към него в Затвора – Пазарджик. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от този период, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия, произтичащи пряко от нормативен акт, за да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда и медицинска помощ на изтърпяващия наказанието си ищец и във всеки един момент от този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в подобен смисъл е Решение № 12306 от 16.09.2019 год. по адм. д. № 1569 по описа на Върховния административен съд, трето отделение, докладчик съдия Ж. П.). Следва да се посочи, че неимуществените вреди представляват вредите, които засягат лични нематериални блага на индивида, като честта, достойнството и доброто име в обществото. Те включват болките и страданията, преживени от лицето, както и всички други негативни емоционални състояния, породени от увреждането.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Основателността на предявения иск предполага кумулативно наличието на следните материалноправни предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между двете. Законодателят е въвел в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното. Предмет на доказване, обаче, е конкретното действие или бездействие, което е довело до претърпените неимуществени вреди.

За периода от 02.02.2019 год. до момента на подаване на молбата до съда – 02.02.2024 год. ищецът е обитавал Затвора – Пазарджик. Последният е бил ремонтиран и изцяло обновен, след извършена през периода 2017 год. – 2019 год., мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд, включващ цялата територия на пенитенциарното заведение. От приложеното по делото становище от 10.03.2021 год., изготвено от главен инспектор С. – Началник сектор „ФЛКР“ в Затвора – Пазарджик относно увреждане на сградния фонд на затвора от лишените от свобода, както и справка от 01.03.2021 год., изготвена от главен инспектор С. – Началник сектор „ФЛКР“ в Затвора – Пазарджик относно извършен текущ и основен ремонт на Затвора – Пазарджик през периода 2017 год. – 2022 год., се установява, че през процесния исков период К. е обитавал помещения, включително спални, столова и санитарни, които са били изцяло ремонтирани, била е извършена подмяна на електрическите, ВиК и отоплителните инсталации, подменени са подови настилки и облицовки, както и дограмата на прозорците. В случай на констатирана повреда на имуществото, ВиК, ел. съоръжения, под, стени и други, се докладва от надзорно-охранителния състав и са предприемани своевременни мерки за отстраняване на повредата или увреждането.

През периода от 02.02.2019 год. до 02.02.2024 год. лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си само в осмо отделение. От съдържанието на представената по делото справка от 13.02.2024 год. от главен инспектор С. – началник сектор „ФЛКР“ в Затвора – Пазарджик и приложените към нея документи, се установява, че още през 2018 год. крилото, където се намира осмо отделение е било изцяло ремонтирано и обновено, увеличен е броят на спалните помещения като е намален техния капацитет. Във всяко помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода, настилките и дограмата са сменени изцяло, не е имало капеща вода от тавана и счупени прозорци. На всички лишени от свобода са предоставени нови дюшеци, а през 2023 год. – матраци, предоставени са на всеки лишен от свобода по два комплекта спално бельо. Прозорците осигуряват необходимата дневна светлина в спалните помещения, както и се използват за проветряване на помещенията. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура за помещенията.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи извод, че администрацията на Затвора - Пазарджик е бездействала, в посочения от ищеца период. Видно от представената справка К. е търпял наказанието си в различни килии, като по молба на К. от 07.04.2020 год. е настанен с помещение за непушачи, с още двама лишени от свобода, общо на 14,4 кв. м., включваща баня с тоалетна 1,65 кв.м, размери на трите легла 70х190 см, 3 броя шкафове с размери 45х40х65 см, метална маса с два броя столове, прозорец с размери 130х50 см, а от началото на 2023 год. до датата на завеждане на исковата претенция лицето е обитавало това помещение самостоятелно. Следователно К. е търпял наказанието си в различни килии, отговарящи на изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

Твърденията на ищеца, касаещи процесния период, за лоши битови условия, в които е поставен да живее в пенитенциарното заведение: недобра и липсваща хигиена, наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, в които е бил настанен в затвора; липсата на постоянен достъп до топла вода - само във вторник и събота, пускана за по един час, не се доказват от приетите и неоспорени по делото доказателства. Видно от представените по делото справки в Затвора – Пазарджик се установява, че на територията му е обособено перално помещение, в което има пералня и сушилня, до което лишените от свобода имат достъп, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Също така поддържането на хигиена в килиите зависи изцяло от лишените от свобода. Съгласно чл. 88а от ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията. От цитираната разпоредба и от устните свидетелски показания, както и от писмените доказателства е видно, че хигиената на спалното помещение зависи от лишените от свобода, които са длъжни да я поддържат и да чистят. На л. 62 от делото е приложена Заповед № Л – 1811/3 от 21.04.2020 год., с която е утвърдена Таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и дезифекциращи препарати и консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец. На всеки един лишен от свобода – мъж се полага 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране, прах за пране – 400 гр. Изложените доводи не кореспондират с твърденията на ищеца за липса на недобра и липсваща хигиена в Затвора – Пазарджик.

По отношение на твърденията за наличие на дървеници и гризачи в помещенията, по делото са представени писмени доказателства от ответната страна, установяващи, че за процесния период са били създадени условия и са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на пенитенциарното заведение, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи. ГДИН е положила необходимите усилия, за да се справи с посочените вредители в помещенията в Затвора – Пазарджик, но отстраняването им не зависи само от администрацията на затвора, а и от лишените от свобода в Затвора – Пазарджик, които с действията или бездействията си не следва да допускат да създават условия за размножаването им. Следва да се отчете обстоятелството, че ответникът е положил необходимата грижа на добър стопанин и е ангажирал специализирани фирми да се грижат за обезпаразитяването на помещенията в Затвора – Пазарджик. Въпреки наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за процесния период, тъй като ГДИН е предприел действия за справяне с тези проблеми, които изискат продължително да бъдат отстранявани, но пак да се подчертае, не без усилията на лишените от свобода. Последните не следва да създават предпоставки за размножаването на хлебарки и дървеници в спалните помещения и трябва да спазват установените хигиенни условия на живот в Затвора – Пазарджик. Всяко минимално отклонение от тях би създало условия за увеличаването им, въпреки използването на биоцидни материали. Категорично се установи, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация във връзка с предприемане на мерки за дезинсекция в обитаваните помещения в Затвора – Пазарджик. Видно е от приетите писмени доказателства – договори за възлагане на обществена поръчка за услуги с предмет извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН е териториалните служби и 9бр. протоколи за извършена ДДД обработка, че периодично се извършва такава против дървеници, хлебарки, гризачи и др.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на постоянен достъп до топла течаща вода. Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява, че в разглеждания исков период ищецът е имал достъп до топла и студена течаща вода в изградени и съществували санитарни възли. Лишените от свобода могат да ползват по определен график баня с осигурена течаща, топла вода поне два пъти седмично. Налице е била и възможност за ползване на топла вода и в самите спални помещения, като не се установява в някое от помещенията по настаняване на ищеца, да не е бил изграден самостоятелен санитарен възел с баня и душ с течаща топла и студена вода. Съдът приема за установено, че е съобразено изискването на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, съобразно което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Нещо повече, както става ясно от гласните доказателства, налице е била и възможност за ползване на топла вода.

По отношение на оплакванията за липса на хигиена в кухнята и столовата на Затвора – Пазарджик, липсата на подправки, олио и булон в храната, сготвянето им с по-малък грамаж, отколкото е предписан, касаещи процесния исков период, от страна на ответната страна са представени справки, от които се установява, че в Затвора – Пазарджик се изготвя месечно меню с калориен състав, утвърдено от лекар и началника на затвора. От данните по делото не може да се направи извод за предоставяне на некачествена храна на ищеца и не в определения грамаж месо. Тези твърдения на ищеца не се доказаха, тъй като приготвянето на храната в затворите се извършва в съответствие с изискванията на утвърден от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването състав на дневна дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода, изготвят се седмични менюта от готвача и се утвърждават от началника на затвора. Приблизителната дневна калоричност на ястията варира между 2600-2800 калории за един лишен от свобода. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля, че ястията в Затвора – Пазарджик не са вкусни. Възприятието на всеки един индивид е различно и не може да се приравнят вкусовите качества на един човек с друг. Посочената липса на подправки, олио и булон не беше конкретизирана от ищеца. Всяко едно ястие се приготвя по отделен технологичен режим и всяко едно се овкусява по различен начин, с различни по вид подправки и мазнини. Както беше посочено в справките, депозирани от администрацията на Затвора – Пазарджик, ищецът не притежава диплома за готвач, поради което не може да се приеме, че неговите възприятия за липса, респективно наличие на подправки, олио и бульон съвпадат с утвърден хранителен стандарт в страната. В различните области на държавата се използват различни по вид и количество подправки и мазнини, за да бъде овкусена едно ястие по определен начин. Следва да се отчете фактът, че хранителното меню в Затвора – Пазарджик всеки ден е разнообразно, независимо, че то се повтаря през следващи периоди от време, но то е обусловено от вида на българските ястия, които се приготвят. От 18.03.2021 год. на ищеца е била назначена диетична храна, с оглед направените му кръвни медицински изследвания. К. писмено е отказал да премине на диетично хранене независимо, че кръвният му показател триглецириди е бил завишен. Съгласно здравните стандарти за намаляване на този показател следва да се съблюдава хранене без мазнини и добавени захари. Наличието на високи нива на триглецириди не може да не бъде свързано с прием на храни, богати на мазнини, към които спада и олиото. На следващо място ищецът не успя да направи пълно и главно доказване и твърденията му за наличие на по-малък грамаж на месото в храната, както и че масите и столовете в столовата са стари и износени; работниците в столовата нямат шапки и ръкавици, пипат храната с мръсни ръце.

Не се доказа и твърдението за отнета възможност за полагане на доброволен труд от страна на К.. От представените по делото справки се установява, че на лицето е предоставяна възможност за трудова дейност, която той е упражнявал за определен период от време, но впоследствие, поради липса на трудови навици, я е отказвал.

В исковата си претенция ищецът излага твърдения за липса на достъп до антидепресанти и медицинско обслужване, с оглед здравословното му състояние, включително наличието на язвена болест и лошото му психическо състояние вследствие загубата на родителите му; липсата на достъп до медицинските документи, издадени за здравословното му състояние; липсата на лечение във връзка с болките в гърдите му от влагата в килията. От изготвените по делото справки от администрацията на Затвора – Пазарджик се установява, че за К. е полагана добра медицинска грижа. При заявени от него оплаквания са му осигурявани медицински прегледи, а през 2021 год. е ваксиниран срещу КОВИД – 19. От приложения здравен картон на К. не се установява да е диагностициран с язвена болест или да е проявил симптоми за това заболяване – коремна болка, гадене, повръщане, загуба на апетит или загуба на тегло. Тези симптоми или подобни на тях не са описани в медицинското му досие, а също и такива за наличие на заболяване в гърдите му. В хода на съдебното производство ищецът не представи медицински документи или не се възползва от доказателствено искане за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, посредством които да установи какво е здравословното му състояние, от кога има страдания във връзка с описаните оплаквания. От медицинския център на Затвора – Пазарджик, от 09.02.2024 год., е изготвена справка относно оплакванията, с които К. го е посещавал. От нея се установява, че лицето често е отивало в медицинския център без оплаквания, а само да вземе банални медикаменти – „Аналгин“, „Парацетамол“, „Антиациди“, „Валидол“ или „Валериан“. В подкрепа на доброто здравословно състояние на К., през процесния период, са и кръвните му изследвания. От общата кръвна картина и биохимичните анализи не се установяват твърдените здравословни нарушения. Не следва да се пренебрегва фактът, че още през 2013 год. на лицето е поставена диагноза „Смесено тревожно – депресивно разстройство“, което спада към групата на психичните заболявания, които причиняват постоянно и непреодолимо безпокойство и страх. Лишеният от свобода е отказал да приема медикаменти за лечението му. От изложеното може да се направи еднозначен извод, че на ищеца е осигурявано медицинско обслужване през процесния период от време в Затвора – Пазарджик и твърденията, че не му са осигурявани антидепресанти не кореспондира с медицинското му досие. Лицето е отказвало да приема назначения му медикамент за психичното заболяване.

Твърденията на ищеца за липса на кабел в килията му за телевизия, проблем с електрозахранването, както и че до 2020 год. при наказание с карцер помещението е било със счупени вишки, счупени прозорци, използвало се кофа за голяма нужда, не се доказаха по делото. Лицето е освободено от затвора, поради което са заличени наложените му наказания и не може да се установи дали действително е бил наказван с карцер. Спалните помещения в Затвора – Пазарджик са оборудвани с достатъчно количество контакти за захранване и действащата ел. система е изцяло новоизградена, предвид направения цялостен ремонт на пенитенциарното заведение. Липсата на кабел за телевизия в килията на К. не може да обоснове претенцията му за неимуществени вреди за процесния период. Не следва да се оставя на заден план целта, за която са създадени затворите, а именно чрез тях да се поправят и превъзпитат осъдените, да им се въздейства предупредително и да им се отнеме възможността да извършват други престъпления. В този ред на мисли съдът не може да сподели доводите на ищеца, че липсата на кабел за телевизия в килията му е довело до унизително отношение към него в Затвора – Пазарджик. Настаняването в пенитенциарно заведение не представлява един вид забавление, а лишеното от свобода лице трябва да използва времето си за поправяне и превъзпитаване.

Във връзка с установените по делото факти и направения мотивиран анализ, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е недоказана при липса на доказани незаконосъобразни действия или бездействия и реално претърпени неимуществени вреди и без да е доказана причинно-следствена връзка между тях, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната стана по чл. 1 от ЗОДОВ. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, в случаите, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата се освобождава от задължението да заплати обезщетение.

Ето защо, исковата претенция на З. Н. К. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Неоснователността на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд-Пазарджик, VII-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на З. Н. К., [ЕГН], срещу Главна дирекция „Изпълнение наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, с искане за присъждане на сумата, размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева, включително и лихвата върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, представляващи неимуществени вреди, претърпени от унизителното отношение към ищеца в Затвора – Пазарджик, за периода от 02.02.2019 год. до момента на подаване на молбата до съда – 02.02.2024 год.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.