О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 299/31.8.2020
г.
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в закрито заседание на тридесет и първи
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАМАТОВА
при
секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от председателя адм.д. № 213 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.П.К. *** против ОД на МВР – Бургас, с която се претендира
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева,
съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по обжалването и
отмяната на незаконосъобразно издадено наказателно постановление.
Съдът, с оглед задължението за
извършване на проверка по чл. 130 от ГПК, приложима съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
намира, че исковата претенция е недопустима.
Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение,
този закон не се прилага. Тълкуването на посочената разпоредба налага извода,
че отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за
ищеца няма друг ред за обезщетяване.
В конкретния случай, видно от
приложеното към настоящото дело АНД № 603/20
г. на РС - Бургас, съдебното заседание, в което е приключено съдебното
следствие и е даден ход на съдебните прения е
проведено на 06.03.2020 г. Към тази дата вече е била в сила новата
разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обн. ДВ, бр.
94/2019 г., която предвижда възможност за присъждане на разноски на страните в
производството по оспорване на наказателни постановления с решението,
постановено от съда по оспорването. Или,
с други думи казано, след тази дата страната не разполага с възможност да търси тези разноски по реда на ЗОДОВ, предвид наличието на друг
ред за това. Действително Тълкувателно решение № 1 по т. д. № 2/2016 Г. на ВАС
на РБ предвижда допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед липсата
на друг предвиден законов ред за овъзмездяване на
разходите за заплатен адвокатски хонорар в производството по оспорване на
наказателно постановление, но с
приемането на нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща специален ред, се дерогира задължителната сила на даденото тълкувание в тази
насока.
Ето защо иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за обезщетение за вреди във връзка с обжалване на наказателно постановление е
недопустим съгласно посоченото в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, щом страната е имала
възможност да поиска тези разноски в производството по оспорване на съответното
наказателно постановление, какъвто е и настоящият случай.
Предвид изложеното, Я А С, първи състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 1639/18.08.2020 г.,
подадена от С.П.К. *** против ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – БУРГАС, с която се претендира присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 213 по описа на
ЯАС за 2020 г.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ:/п/не се чете