Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на седми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело № 316/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Административното дело е
образувано по жалба от „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Летница, област Ловеч, бул.
****, представлявано от Д.А.М. от гр. Летница, ****срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 02/110-2600/20 за отказ
на Заявление вх. № 02-110- 260/20 от 03.02.2020 година за кандидатстване по
схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции и материални активи в земеделските
стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция“, издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ).
С обжалваното писмо е уведомен
жалбоподателя, че подаденото от него заявление за подпомагане получава отказ от
финансиране по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи
в земеделски стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска продукция“.
По изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна,
като според жалбоподателя от съдържанието на акта не става ясно защо
административният орган отказва да уважи искането му за подпомагане. Навеждат
се доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и претендира разноски по делото съгласно приложен списък.
Ответникът – Изпълнителният
директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата. Намира същата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.
Настоящият съдебен състав на Административен
съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се
установява, че от жалбоподателя „****“ ЕООД е подадено Заявление за кандидатстване по Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в
материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ с вх. № 02-110-2600/20 от 03.02.2020 г. по описа на Държавен
фонд „Земеделие“ (л. 200-205). Към заявлението са приложени
съответните документи (л. 52 и следв.).
Във връзка с
подаденото заявление с вх. № 02-110-2600/20 от 03.02.2020 г. за кандидатстване
по схема за държавна помощ „Помощ
за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично
производство на растениевъдна земеделска продукция“, от Изпълнителния директор на ДФЗ
било издадено процесното Уведомително писмо за отказ
с изх. № 02-110-2600/20#3 от 01.06.2020 г., с което жалбоподателят бил уведомен, че при извършена административна
проверка по заявлението е установено, че активът, за
който се кандидатства, а
именно линия за приемане, сортиране, подготовка и стифиране
на бали, включваща 2 бр.
къси верижни транспортьори, 1 бр. система за притегляне на балите, система за
подготовка, сортиране и стифиране на бали, 1 бр. верижен
транспортьор, 1 бр.
къс верижен транспортьор, 1 бр. контролен панел за контрол на качеството и теглото
на балите и 1 бр.
скада система и връзка към монитор не е допустим за
подпомагане по условията на схемата за държавна помощ.
Административният
орган е посочил, че съгласно представените към проекта технологичен проект и
обосновка за вида, броя и капацитета на активите в инвестиционния проект,
обвързани с производството и реализацията, „****“ ЕООД притежава линия за
приемане и сушене (дехидратиране) на сурова люцерна и
линия за балиране на бали с подходящи за международен транспорт размери и
тегло, като към настоящия момент готовите бали се претеглят и подреждат за
складиране или товарене с помощта на челен товарач. Със заявената по проекта
линия за приемане, сортиране, подготовка и стифиране
на бали автоматично ще се извършва претеглянето и подреждането на готовите бали по 3 една върху друга, като
целта е да се получи стиф с подходящи размери, който
да се складира или да се натовари за експедиция. Линията ще се монтира след
съществуващата линия за балиране.
В допълнение в оспорения акт е посочено още,
че съгласно т. 8.1 от Указанията за
прилагане на схемата за държавна помощ за 2020 г. за допустими разходи, се
считат разходите за инвестиции за:
-
Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини,
оборудване и линии, необходими за подготовка за продажба, включително:
приемане, сортиране, калибриране и пакетиране/опаковане, етикетиране;
-
Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини,
оборудване и линии, необходими за охлаждане и съхранение, включително: хладилно
оборудване, хладилни камери, хидрокулери, вакуумкулери, техника за складиране, бокспалети
и каси/щайги за многократна употреба;
-
Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини,
оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки.
Посочено е също, че включената
в инвестиционния проект линия за приемане, сортиране, подготовка и стифиране на бали не попада в обхвата на допустимите
разходи по т. 8.1 от
Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, във връзка с което заявление
за подпомагане с вх. № 02-110-2600/20 от 03.02.2020 г. получава отказ от
финансиране по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи
в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“.
С
административната преписка са представени Указания за прилагане на Схема за
държавна помощ „Помощ за
инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично
производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2020 г., издадени от ДФЗ,
на основание чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014
година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и
горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в
приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския
съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията; чл. 11, ал. 2, т. 1
и чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2, и ал. 2, т. 1, б. „а“,
във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 30 от ППЗДП.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа
експертиза. Според заключението на вещото лице (л. 219-221), линията за приемане, сортиране, подготовка и стифиране на бали съгласно изготвения технологичен проект
представлява елемент от технологична линия за приемане, дехидриране,
балиране и подготовка за транспорт на бали от растителна суровина /люцерна/.
Линията извършва транспорт към теглоизмервателно
устройство и последващ транспорт към хидравлична стифираща група за групиране и подреждане на предварително
балираната люцерна. Предвидена е съответната автоматизация на транспорта,
измерването, етикирането и отчитането на обработените бали.
Вещото лице излага също, че линията по технологичен проект частично
покрива изискванията на т. 8.1.1 като
осъществява елемента на подготовка за продажба и етикиране, но липсва
компонента - сортиране, калибриране и пакетиране/опаковане.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Същото
е приобщено към доказателствения материал по делото.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Основанията за оспорване на
административните актове са посочени в чл. 146 от АПК – липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Настоящият съдебен състав счита,
че обжалваното Уведомително писмо за отказ с изх. № 02-110-2600#3 от 01.06.2020 г., издадено от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” не отговаря на всички изисквания за
законосъобразност.
Оспореният акт е
издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ при наличие на компетентност. По делото е представено заверено
копие от решение от протокол от заседание на управителния съвет на ДФЗ от
19.07.2019 г., видно от което за Изпълнителен директор на фонда е избран Васил
Грудев, който е подписал оспорения в настоящото съдебно производство
индивидуален административен акт. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция (РА), организира и ръководи
дейността на фонда и на РА, и представлява фонда и РА, като едни от
правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения
правилник на ДФЗ, са: да организира и ръководи дейността на фонда при
осъществяване на всички негови функции съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, включително и прилагането
на държавните помощи в областта на земеделието; да взема решения за одобряване
или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция. Следователно административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Въпреки това обаче, обжалваният
административен акт е издаден при неспазване на установената форма и при наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Налице са основанията за незаконосъобразност
по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган като релевантни юридически факти,
изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не
дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на
акт със съдържание на разпоредените правни последици,
идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания
отказ фактически обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано
в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна
разпоредба. Следователно материалната законосъобразност на административния акт
се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано
съдържание.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на
закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Административният орган е
допуснал съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК,
доколкото има мотиви, но същите не са изчерпателни и с предвиденото законово
съдържание. За да се счита изпълнено това изискване, след като оспореният акт
съдържа отказ за финансиране по схемата за държавна помощ, то е следвало в
мотивите му да се съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение
на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово
регламентираните материалноправни предпоставки за така постановения отказ.
В разглеждания случай,
административният орган не е прецизирал правните основания за издаването на
оспорения отказ, а изложените фактически такива са крайно лаконични. В
уведомителното писмо за отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ няма конкретни
мотиви относно конкретното материалноправно основание
за отказ от финансиране по схемата за държавна помощ.
Съгласно т.8.1 от Указанията за
прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в
земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция“, за приемливи разходи, се считат
разходите за инвестиции за:
8.1.1.
Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини,
оборудване и линии, необходими за подготовка за продажба, включително:
приемане, сортиране, калибриране и пакетиране/опаковане, етикетиране;
8.1.2.
Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини,
оборудване и линии, необходими за охлаждане и съхранение, включително: хладилно
оборудване, хладилни камери, хидрокулери, вакуумкулери, техника за складиране, бокспалети
и каси/щайги за многократна употреба;
8.1.3.
Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини,
оборудване и съоръжения за защита от слана и градушки.
В случая, в оспореното
уведомително писмо е налице дословно възпроизвеждане на разпоредбата на т. 8.1.
от Указанията, като са изброени трите, съдържащи се в нея хипотези, при които
дадени разходи за инвестиции се считат за приемливи, без органът да е
конкретизирано в коя от трите попада постановеният отказ.
Липсва излагане на конкретни
съображения защо органът приема наличието на основание за прилагането им, както
и защо АО е приел, че инвестицията не попада в обхвата на допустимите разходи
по т. 8.1 от Указанията. По никакъв начин така определената от административния
орган недопустимост на инвестицията на „****“ ЕООД не е обвързана с условията
за допустимост на разходите. Административният орган е следвало да се мотивира
защо смята, че предложената от дружеството инвестиция не попада в обхвата на допустимите разходи по т. 8.1 от Указанията и
в коя точно хипотеза от трите, съдържащи се в нея.
Бланкетното посочване на приложимите
разпоредби, без излагането на конкретни мотиви представлява съществено
нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на
оспорения административен акт.
Следва да бъде отбелязано, че
такива мотиви не могат да бъдат установени и от други съдържащи се в
административната преписка документи. В случая може да се каже, че едва в хода
на съдебното производство и след изготвянето на заключението на вещото лице стават
ясни мотивите на административният орган, което е недопустимо.
Предвид изложеното се налага
извод, че административният акт не съдържа точно приложимо правно основание,
въз основа на което органът е отказал финансирането по процесната схема.
В оспорения адм.
акт не са изложени и фактическите основания за издаването му по отношение на
постановения отказ. Административният орган е следвало да изложи съображенията
си защо описаният в уведомителното писмо актив не е допустим за подпомагане.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че в оспорения отказ органът се е
задоволил само да изброи в какво се изразява актива, за който „****“ ЕООД е
подало заявление за кандидатстване по схемата за държавна помощ, без да изложи
нарочни мотиви защо отказва финансиране.
Излагането на релевантните факти
и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на
административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е
свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на
органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с
оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол не могат да бъдат
замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при
прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт.
Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното
производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания
извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от
съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният
контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта
при наличието на властническо волеизявление.
Тъй като административното
правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на
фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде
идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие
да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща
проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта.
В уведомителното писмо никъде не
се съдържат ясни съображения на органа, от които да се установи защо активът не
е допустим за подпомагане по условията на схемата и въз основа на кое конкретно
условие не отговаря.
Както се посочи и по-горе, такива
констатации не се съдържат в нито един документ приложен към административната
преписка.
Дословното цитиране на текстове
от Указанията от страна на административния орган не представлява мотиви за постановения
отказ. Липсва изложение на конкретните неспазени изисквания от страна на
кандидата, както и по какви съображения органът приема наличието на недопустимостта
на инвестицията.
По аргумент от Тълкувателно
решение № 4/22.04.2004г. по тълкувателно дело № 4/2002г. на Върховния
административен съд и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание
на Гражданската колегия на Върховния съд, актът се приема за мотивиран, ако
конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ
издаването на акта или в последващ документ, т.е. ако
могат да бъдат изведени от административната преписка. Следователно
неизлагането на мотиви в самия административен акт не винаги съставлява
съществено нарушение и не винаги актът се приема за немотивиран, но в случая от
представените по делото доказателства липсват каквито и да било допълнителни
съображения, обуславящи постановения отказ и които да бъдат извлечени за мотиви
на процесния административен акт. Приложената с адм. преписка кореспонденция на лист 44 от делото също не
съдържа обосновка защо активът е недопустим за финансиране. Съдържащите се в
нея фактически установявания по никакъв начин не са подведени под съответната
разпоредба на Указанията.
Изискването за мотивиране на
административните актове, в т.ч. чрез излагане на правни и фактически основания
обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и
осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да
изложи мотиви за постановения отказ, за да може съдът да провери и установи
дали са налице или не основанията за издаване на искания акт, съответно
законосъобразен ли е отказът. Както бе изложено, в случая административният
орган не е посочил конкретни правни основания за издаването на оспорения отказ,
а изложените фактически такива са крайно лаконични, поради което съдът е в
невъзможност да упражни контрол за законосъобразност.
От приетата по делото СТЕ,
неоспорена от страните, се установи, че линията
за приемане, сортиране,
подготовка и стифиране на бали съгласно изготвения
технологичен проект представлява елемент от технологична линия за приемане, дехидриране, балиране и подготовка за транспорт на бали от
растителна суровина /люцерна/. Линията извършва транспорт към теглоизмервателно устройство и последващ
транспорт към хидравлична стифираща група за
групиране и подреждане на предварително балираната люцерна. Предвидена е
съответната автоматизация на транспорта, измерването, етикирането и отчитането
на обработените бали. Както и че линията по
технологичен проект частично покрива изискванията на т. 8.1.1 като осъществява елемента на подготовка за продажба
и етикиране, но липсва компонента - сортиране, калибриране и пакетиране/опаковане.
Заключението
е надлежно обосновано и съдът го кредитира като обективно и професионално
изготвено, въпреки
това обаче, събраните в хода на съдебното производство данни не могат да
послужат като средство за отстраняване на порока във формата на
административния акт. Това е така, тъй като е недопустимо да се извършва
допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени
действия в съдебното производство. Последните трябва да бъдат реализирани само
и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, според която административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба
ограничава съдебното установяване при проверката за материална
законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения административен акт. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган,
още повече такива, за първи път установени от съда, както и излагане на мотиви
от съда по един немотивиран от административния орган акт. Извеждането на
предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него
акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на
заместващи мотиви от съда е недопустимо. Докато правната квалификация на
оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически
основания, дори ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението
по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни
твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорения акт са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила -
основание за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т.
3 от АПК.
Съществено нарушение на
административно производствените правила е това нарушение, което създава
вероятност за неистинност или непълнота на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици.
Административният орган не е
изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било
установявания за съществуването на материалноправните
предпоставки, с които законът свързва издаването на отказа за финансиране по
схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция“.
При постановяването на оспорения
отказ са допуснати и други съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които обективно са довели до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Освен да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, АО е следвало и да събере съответните
доказателства (чл.36, ал.1 от АПК) с цел правилно формулиране на своя
административен акт.
Изискванията на чл. 59 от АПК са
абсолютно задължителни, тъй като касаят определянето на вида на акта, обема на
правата или задълженията, адресата/адресатите и т. н. Липсата на определени
реквизити практически препятства както защитата на засегнатото лице и
възможността му да разбере разпоредените с акта
последици, така и провеждането на съдебния контрол. Спазването на
административнопроизводствените правила също е задължително, тъй като
обезпечава правото на защита и упражняване на останалите права на страната.
Липсата на фактически и правни
основания освен формата негативно засяга и административната процедура по
постановяване на акта, като прави невъзможно извършването на адекватна преценка
от съда за материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му
с целта на закона. Допуснатите от административния орган нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма са толкова
съществени, че правят и безпредметно обсъждането на съответствието на акта с
материалния закон – както бе изложено, недопустимо е съдът да замества мотивите
на органа или да излага мотиви вместо него.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че следва да бъде отменено процесното
Уведомително писмо, а преписката да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне
съобразно мотивите на съда.
Преписката следва да се изпрати на
Изпълнителния директор на ДФЗ, който да се произнесе по Заявление за
кандидатстване по Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция“
с вх. № 02-110-2600/20 от 03.02.2020 г. по описа на Държавен
фонд „Земеделие“, с издаването на писмен акт при
спазване на законовите изисквания за форма и на приложимите административнопроизводствени
правила по ЗПЗП и АПК, след като обсъди събраните доказателства, при
необходимост изиска допълнителни такива и постанови акта си при излагане на
конкретни и относими фактически и правни основания в
съответствие с наличието или липсата на материалноправните
предпоставки съгласно Указанията за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ
за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично
производство на растениевъдна земеделска продукция“.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените разноски
по делото. Искането е направено своевременно, но не всички от изредените в
представения от процесуалния представител на жалбоподателя списък на разноските (л. 229) са доказани. Видно от преводните
нареждания на л. 189 и л. 211 са внесени държавна такса в размер на 50 лв. и 150
лв. – депозит за вещо лице по назначената СТЕ, поради което в общия си размер
от 200 лв. същите следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
не са представени доказателства за реалното заплащане на същото. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие на лист 198, уговореното между „****“
ЕООД и упълномощения адвокат възнаграждение е в размер на 700 лева, платимо по
банков път. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по ТД №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път,задължително се представят доказателства за това. Доколкото в
настоящия случай от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител
не са представени такива, то съдът счита, че не са налице предпоставките,
обуславящи присъждането на претендираното адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за отказ с изх. № 02/110-2600/20
от 01.06.2020 г. по Заявление вх. № 02-110- 260/20 от 03.02.2020 г. за
кандидатстване по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции и материални
активи в земеделските стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“
.
ВРЪЩА административната
преписка на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Летница, област Ловеч, бул.
****, разноски в размер на общо 200 (двеста) лева, от които 50 (петдесет) лева държавна такса за
образуване на административно дело и 150 (сто и петдесет) лева депозит за вещо
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: