РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр. Радомир, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0328-000078/06.08.2021 г. началникът на РУ
- Радомир е наложил на жалбоподателката Г. П. Б., с ЕГН:**********
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП, във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното й наказание Б. по изложените във въззивната
жалба и в с. з. от адвокат – пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.Претендират се направени по делото разноски на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представители и с писмено становище моли съда да остави без уважение въззивната
жалба, и да потвърди атакуваното НП.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
1
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 20.07.2021 г. е бил съставен акт № 83 за
установяване на административно нарушение от свидетеля Г. В. Хр. на длъжност
„полицейски инспектор“ в присъствието на свидетеля Ем. В. М. на длъжност „
мл.полицейски инспектор“ в участък Ковачевци към РУ-Радомир, срещу Г. П. Б., с
ЕГН:********** за това, че на 20.07.2021 г., около 11.00 ч., в с. Лобош като родител
съзнателно е предоставила и допуснала непълнолетния й син С. Б. Х., с
ЕГН:********** да управлява мотопед „Мотор Испаня Pas“, с рег. № ., собственост на
Б.Х. Б., с EГН:**********, без да е правоспособен водач и без да притежава СУМПС.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №
21-0328-000078 от 06.08.2021 г., като е наложил на жалбоподателката
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150
ЗДвП, във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да
провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-
наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са
останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.
След като се занима служебно с горепосочените въпроси съдът намери за
2
неоснователни възраженията на жалбоподателката изложени във въззивната жалба, че са
налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП.
Актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това
срокове. В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата, при които е било
извършено административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Освен това при квалификацията
на административното нарушение административно наказващият орган е определил
правилно, че е извършено нарушение, за което ангажирана административно наказателната
отговорност на Б. е по чл. 150 от ЗДвП, във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН, като правилно
е определена и санкционната норма на чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП .
По същество на правния спор обаче, предвид ангажираните от страна на АНО
писмени доказателства приложени в АНП и предвид показанията на разпитаните в хода
на съдебното дирене свидетели Г.Х. - актосъставител и Е.М. – свидетел по акта не бе
доказано по безспорен начин извършено от Б. адм.нарушение, за което е
санкционирана с НП. За да бъде ангажирана отговорността на Б. по чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП за извършено адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН в
качеството й на родител на непълнолетния С. Х. то следва да бъде доказано, че същата
съзнателно е допуснала непълнолетния й син да управлява МПС без да е
правоспособен водач.
От събраните по делото гласни доказателства, съдържими в показанията на
горепосочените свидетели безспорно се установява, че на процесната дата непълнолетният
С. Х. не е спрял на подаден му сигнал за това от униформен полицейски служител,
управлявал е мотопед, без да е правоспособен водач. По делото обаче остана недоказано от
страна на наказващия орган, жалбоподателката, която е негова майка, да е знаела и именно
тя да е допуснала да бъде извършено нарушението.Приложеното в АНП „Сведение“ от Б. не
доказва, че същата именно „съзнателно“ е допуснала извършване на нарушението от
непълнолетния. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от
малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение
отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им. В постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. е
разгледан въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН,
като е указано, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при
отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните,
непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение
административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието
съзнателно допускане на извършване на административно нарушение от тях има
предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която
включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. По делото не
са ангажирани доказателства от страна на наказващия орган, чиято е тежестта на доказване в
процеса, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно е
допуснала извършването на нарушението от страна на сина й. За наличието на умисъл, в
процесния случай за съзнателно допускане по чл. 26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице
данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да може да бъде
направен нееднозначен извод, че лицето, допустител е знаело за действията на извършителя
и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а такива уличаващи
именно майката доказателства, наказващият орган не е представил, което прави недоказана
субективната страна на нарушението, и представлява основание за отмяна на НП.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
НП № 21-0328-000078/06.08.2021 г. следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
3
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, такива се дължат на жалбоподателката. Последната е направила
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателката в пълния претендиран размер, като в Договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0328-000078/06.08.2021 г., издадено от
началника на РУ - Радомир, с което на Г. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, във вр. с
чл.26, ал.3 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „С.в“
№ . ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от
300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4