№ 756
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110122729 по описа за 2022 година
Съдът, след като се запозна с уточнителните молби, депозирани от ищеца съответно с
вх. № 247734 от 15.11.2022. и с вх. № 283195 от 19.12.2022г., счита, че проекта за доклад по
делото, направен с Определение № 29546 от 03.11.2022г. следва да бъде изменен в частта
относно правната квалификация на предявените искове и доказателствената тежест на
страните.
С оглед на това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 29546 от 03.11.2022г. в частта относно правната
квалификация на предявените искове и доказателствената тежест на страните в следния
смисъл:
Ищецът „Д. е предявил против А. Н. М. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10574,75 лева –главница,
представляваща недължимо платени суми /без основание/ по изп. дело № 20198510401520
по описа на ЧСИ М. /съставляващи присъдени в полза на А. Н. М. главница и лихви по
гр.д. № 2152/2014г. на СГС, I-5 състав, изплатени доброволно от ищеца/ и сумата от 1633,34
лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.10.2020г. до датата на исковата
молба.
Ищецът предявява против ответника А. М. и обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2111,48 лв. – представляваща обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди, изразяващи се в недължимо платени такси и
разноски от ищеца по изп. дело № 20198510401520 по описа на ЧСИ М., в резултат на
противоправното поведение на ответника А. Н. М., изразяващо се в предприемането на
принудително изпълнение срещу ищеца за събиране на присъдените в негова полза суми
1
/главница и лихва/ по гр.д. № 2152/2014г. на СГС, I-5 състав, след като вече същите са му
били доброволно изплатени от дружеството, за което е бил уведомен, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане и
326,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.10.2020г. до датата на
исковата молба.
В условията на евентуалност /в случай на отхвърляне на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ ищецът предявява срещу А. Н. М. обективно кумулативно
съединени искове за следните суми: сумата от 2111,48 лв. – главница, представляваща
недължимо платени такси и разноски /без основание/ по изп. дело № 20198510401520 по
описа на ЧСИ М. и сумата 326,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
20.10.2020г. до датата на исковата молба.
В условията на евентуалност /в случай, че исковете срещу А. М. бъдат
отхвърлени/ ищецът предявява против Н. Д. М. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 12686,23 лева, представляваща обезщетение за виновно
причинени имуществени вреди, изразяващи се в недължимо платени суми от ищеца по изп.
дело № 20198510401520 по описа на ЧСИ М., както следва: 10574,75 лева /присъдени
главница и лихви по гр.д. № 2152/2014г. на СГС, I-5 състав, платена доброволно от ищеца/ и
сумата от 2111,48 лева /платени такси и разноски по изпълнителното дело/, в резултат на
противоправното поведение на ответницата Н. Д. М., изразяващо се в предприемането на
принудително изпълнение, като законен представител на А. Н. М. – към този момент
непълнолетен, срещу ищеца за събиране на присъдените в полза на А. М. суми по гр.д. №
2152/2014г. на СГС, I-5 състав, след като вече същите са били доброволно изплатени от
дружеството, за което ответницата е била уведомена, ведно с законната лихва върху сумата,
считано от 20.12.2019г. до датата на исковата молба.
При условията на евентуалност ищецът предявява против Н. Д. М. иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 10574,75 лева –главница, представляваща
недължимо платени суми /без основание/ по изп. дело № 20198510401520 по описа на ЧСИ
М. и сумата 2532,27 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2019г. до
датата на исковата молба.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е заплатил дължимите суми преди образуване на изп. дело
20198510401520/2019г. по описа на ЧСИ М., издаването на изпълнителен лист срещу
ищцовото дружество в полза на съответния ответник; качеството на ищцовата страна на
длъжник по посоченото в исковата молба изп. дело; събирането от ищцовата страна на
сумите по посоченото изпълнително дело и предаването им на съответния взискател.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства от страна на
ищеца е да докаже, че е върнал недължимо получените суми на кредитора, или да докаже
2
основание за тяхното задържане.
По исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи:
противоправно действие, осъществени от съответния ответник, от което са настъпили
вредни последици за ищеца в претендирания размер, които са в причинно-следствена връзка
с деянието. В частност ищецът е длъжност да установи, че съответният ответник е подал
молба за образуването на посоченото в исковата молба изпълнително дело срещу ищеца;
удържането от съдебния изпълнител на посочените съответните суми по изпълнението;
материална незаконосъобразност на образуваното изпълнително дело, състояща се в това, че
съответният ответник е образувал изпълнителното дело, след като сумата по изпълнителното
дело е била заплатена извънсъдебно; причинната връзка между вредите и противоправното
образуване на изпълнително производство за погасени чрез извънсъдебно плащане суми.
В тежест на съответния ответник е при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на погасяването на дълга, съответно да обори презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването и
размера на главния дълг; изпадането на съответния длъжник в забава по главния дълг и
размер на обезщетението за забава.
При доказване на горното в тежест на съответния ответник е да докаже, че е
изпълнил задължението си да върне главния дълг пред изпадането в забава, респективно – че
е погасил задължението си за заплащане на мораторната лихва.
На осн.чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на коитооснована
своите искания или възражения.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за становище най-
късно в съдебно заседание на дата 21.02.2023г.
Препис от уточнителната молба на ищеца „Д.“ с вх. № 283195 от 19.12.2022г. да се
изпрати на ответниците за становище най-късно в съдебно заседание на 21.02.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3