РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2291
гр. Пловдив, 14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ТОДОР
ПАВЛОВ,
като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2160 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Н.А.У., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
пл. „Житен пазар“ № 4, чрез процесуалния представител адв. Ш., служебен адрес: ***,
офис №306, против Решение № 983/05.06.2023г., постановено по АНД № 1719/2023г.,
по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-6207-000639/29.12.2022 г., издадено от Началник Група в
ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което Н.А.У. е санкциониран с административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 48 ЗДвП.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
. Поддържа се, че У. не е осъществил съставa на визиранoтo в АУАН и наказателното постановление административнo нарушениe, като НП е неправилно и издадено при
неизяснена фактическа обстановка, което не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – ОД
НА МВР ПЛОВДИВ, РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ ТРУД, не взема конкретно становище по
жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от Н.А.У. срещу наказателно постановление
(НП) № 22-6207-000639/29.12.2022 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР
Пловдив, РУ Труд. НП е постановено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № GA52121/14.12.2022г., съставен от С. Г. М., на длъжност мл.
автоконтрольор при ОД на МВР – Труд, сектор „Пътна полиция“.
От фактическа страна е установено
следното:
На 14.12.2022 г.,
около 16.30 часа, Н.У. управлявал л.а. „Волво“ Ц 30, рег. № ***, в с. Радиново.
Напускайки промишлена зона на селото, на образувано нерегулирано кръстовище с
ул. 6-та, навлизайки в ул. 6-та, същият предприел завиване на дясно, за да се
включи в посочената улица, когато настъпил сблъсък между управлявания от У. лек
автомобил и движещ се срещу него друг лек автомобил - „Тойота“ с рег. № ***, на
когото У. не осигурил предимство. В следствие на удара л.а. „Волво“ се отклонил
и причинил материални щети по друг автомобил - л.а. „Ауди“ с рег. № ***. На
мястото пристигнал полицейски патрул, в състава на който бил актосъставителят С.
М., който установил, че водачът на л.а. „Волво“, в лицето на У. ***, без да
осигури предимство на вече движещия се в тази лента друг лек автомобил -
„Тойота“, поради което съставил АУАН срещу У. за извършено нарушение на чл. 48 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с
което Н.У. бил санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева за нарушение на чл. 48 ЗДвП.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН С. М., който е потвърдил
фактическите констатации в АУАН. Разпитана
като свидетел е и В. Я.-очевидец на настъпилото ПТП.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се във
виновно нарушение на разпоредбите на чл.48 от ЗДв.П.
Съдът е
приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушениeто.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото са във фиксирания размер, предвиден в санкционните норми на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,т.5,пр.4 и е законосъобразно определен в този размер.
На
следващо място съдът е приел, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушението по степен на обществена опасност не е незначително.
IV. За правото:
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и
на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия
орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е
оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушенията са установени по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложената от
административнонаказващия орган глоба за процесното административно нарушение е
във фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение в
санкционните норми на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,т.5,пр.4 от ЗДв.П, които
са приложени правилно при определяне на административното наказание.
В случая не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението разкрива една
типична степен на обществена опасност на нарушения от този вид,
С оглед оплакванията на касатора е
необходимо да се посочи, че съгл. § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП
"кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят или се събират на едно ниво, а според т. 1 на същия текст
"път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначено или обикновено
използвано за движение на ППС или на пешеходци, като към пътищата се
приравняват и улиците. Специалният ЗДвП е приложим за всички пътища, независимо
дали са част от републиканската и общинска пътна мрежа, или са част от
второстепенната пътна мрежа на съответното населено място. Кръстовищата са два
вида в зависимост от наличието или липсата на регулиращи средства: ако единият
от пресичащите се улици е сигнализиран със съответни пътни знаци като път с
предимство, кръстовището е регулирано, а при липса на сигнализация то е
неурегулирано и предимство да премине пръв през него има дясностоящия съгл.
предвиждането на чл. 48 от ЗДвП.
От събраните в хода на АНП
доказателства се установява, че ПТП в случая е възникнало на неурегулирано
кръстовище. Възраженията на касатора в посока, че не е налице добра видимост в
района са неотносими към извършеното нарушение, доколкото като участник в
движението У. е задължен да спазва правилата на ЗДвП, което той не е изпълнил в
случая, тъй като не е пропуснал идващия отдясно л. а. и е причинила ПТП с
материални щети.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
От
ответника не са претендирани разноски, с оглед на което същите не следва да се
присъждат.
Водим
от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХІ – ви касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
983/05.06.2023г. на Пловдивски районен съд, ХХV - ти наказателен състав, постановено
по АНД № 1719 по описа на същия съд за 2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.