№ 1368
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501768 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 267
084/14.07.2022г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
заедно от Д.К. К. и М.С., срещу Решение № 260321/ 20.06.2022г., постановено по гр.д. №
2446 / 2021г. по описа на РС – Варна, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България”
ЕАД/, ЕИК *********, срещу ответника И. И. С., ЕГН: **********, с адрес: *************,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1
ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните
размери:
- по Договор за мобилни услуги от 27.02.2017г., с подписано към договора
Допълнително споразумение от 05.06.2018г., за ползване на мобилен номер ************,
204.24 лв. (двеста и четири лева и 0.24 ст.), представляваща разликата между
стандартната цена на предоставено за ползване устройство НТС ***************** без
абонамент, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
1
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия
срок на договора;
- по Договор за мобилни услуги от 05.09.2018г., за ползване на мобилен номер
*************, 312.48 лв. (триста и дванадесет лева и 0.48 ст.), представляваща
разликата между стандартната цена на предоставено за ползване устройство
************************************** без абонамент, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.
В жалбата се излага, че решението в обжалванатa му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорват се доводите на съда за неравноправност. Сочи, че
неравноправната клауза се преценява, като се вземат предвид обстоятелствата по всеки
конкретен случай. В настоящия случай, абонатът - длъжник бил сключил Договори за
мобилни услуги с ОПЕРАТОРА и бил избрал да използва съответния абонаментен план, а
именно: абонаментен план Тотал 44,99 промо 10000 MB за мобилен номер ************ и
абонаментен план Тотал 44,99 с неограничени национални минути и Роуминг в зона ЕС за
мобилен номер *************, като се бил съгласил 24 месеца да заплаща съответната
месечна абонаментна такса в уговорения размер срещу задължението на оператора да му
предоставя достъп до мобилната мрежа. Абонатът бил подписал договори с конкретен
ОПЕРАТОР, при условията уговорени в тях. При сключване на договорите за мобилни
услуги, на абоната са предоставени преференциални условия да получи мобилно устройство,
като същият бил получил възможността да вземе на лизинг мобилно устройство на цена, по-
ниска от пазарната, от която възможност длъжникът се бил възползвал. Стандартната цена
на мобилното устройство /в брой, без абонамент /марка НТС модел ***************** е
579.90лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 е 239.76лв.
Отстъпката, която ответникът бил получил възлизала на сума в размер на 340.14 лв. Закупен
бил апарат на цена, която била по-ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя
да запази облигацията за 2 години, а в случая и с разсрочено изплащане. Стандартната цена
на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ ***************** е 679.90лв., а общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 е 236.96лв. Отстъпката, която
ответникът бил получил възлизала на сума в размер на 442.94 лв. Закупен бил апарат на
цена, която била по-ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази
облигацията за 2 години, а в случая и с разсрочено изплащане. Съдът неправилно бил приел,
че посочените суми от 236.96лв и 239.76лв били заплатени. Това били сумите, за които
абонатът бил получил възможност за вземе мобилните устройства. Сумите били разсрочени
на 23 месечни лизингови вноски, които НЕ са изцяло заплатени. Така, от дължими 239.76лв.
за устройство НТС модел ***************** абонатът не е заплатил 169.83 лв. и от
дължими 236.96лв за устройство ***************** абонатът не е заплатил 155.80лв.
Посочените суми обаче не били предмет на настоящата претенция и не следвало да се
отъждествяват с неустойката. Неустойката НЕ замествала неполучената цена за лизинговите
2
вещи. Твърди, че районният съд не бил взел предвид, че цените, на които абонатът е взел
мобилните устройства са преференциални. Счита, че в конкретния случай,абонатът е
получил повече от това, което е престирал по договора. Най-малкото, абонатът е придобил
собствеността на мобилното устройство, като не е заплатил цената, която се дължи. Твърди
още, че видно от съдържанието на конкретната договорна клауза, съдържаща се в
процесните договори за мобилни услуги, същата е в унисон с препоръчаните от КЗП
условия за изчисляване на неустойките. В този смисъл и неправилно било твърдението на
съда, че неустоечната клауза е неравноправна поради противоречие с разпоредби на ЗЗП, а
оттам и нищожна и с необосновано завишен размер. Сочи, че отхвърлителните мотиви на
съда противоречат, както на изложените от ищеца твърдения, така и на представените по
делото доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови
ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения
по делото особен представител. Същият сочи, че решението в обжалваната част е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител и не е
депозирано писмено становище, а за въззиваемата страна се явява назначеният особен
представител, който оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от
Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6 срещу И. И. С., ЕГН: **********, с адрес: *************, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните размери:
сумата в общ размер от 316.71 лв. (триста и шестнадесет лева и 0.71 ст.) - неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 27.02.2017г., с подписано към
договора Допълнително споразумение от 05.06.2018г., за ползване на мобилен номер
************, от които 112.47 лв. (сто и дванадесет лева и 0.47 ст.) представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 204.24 лв. (двеста и четири лева и 0.24 ст.)
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено за ползване устройство
НТС ***************** без абонамент, съгласно действащата към момента на сключване
на договора ценова листа и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг,
съответстваща на оставащия срок на договора;
сумата в общ размер 424.95 лв. (четиристотин двадесет и четири лева и 0.95 ст.) -
3
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 05.09.2018г., за
ползване на мобилен номер *************, от които 112.47 лв. (сто и дванадесет лева и 0.47
ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 312.48 лв. (триста и
дванадесет лева и 0.48 ст.) представляваща разликата между стандартната цена на
предоставено за ползване устройство ************************************** без
абонамент, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия
срок на договора.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
исковете, навеждайки следните фактически твърдения: Между И. И. С. и „Теленор
България" ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от 27.02.2017г., за ползване на
мобилен номер ************. С Допълнително споразумение от 05.06.2018г., е уговорен
абонаментен план Тотал 44.99 промо 10000 MB и срок на ползване - 24 месеца, до
05.06.2020г. Страните са сключили и Договор за лизинг от 05.06.2018г., по силата на който
на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство НТС модел *****************,
за период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9.99 лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната,
след изтичане на 23 месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от
9.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) възлизала на 579.90 лв.,
а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 на 239.76 лв.
Ответникът е получил отстъпка в размер на 340.14 лв. /Раздел II. т. 1 от Допълнителното
споразумение/. Между страните е сключен и Договор за мобилни услуги от 05.09.2018г. за
ползване на мобилен номер ************* с избрана абонаментна програма Тотал 44.99 с
неограничени национални минути и Роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на ползване за 24
месеца, до 05.09.2020г.. Сключили са и Договор за лизинг от 05.09.2018г., по силата на
който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство ***************** за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 7.79лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната
след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
7.79 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) възлизала на 679.90 лв.,
а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 44.99 на 236.96 лв..
Ответникът получил отстъпка в размер на 442.94 лв. /т. 7 от Договора/. За отчетния период
на потребление 05.09.2018г. - 04.12.2018г., абонатът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ
размер на 558.50 лв., за което са издадени фактури, както следва: фактура
№**********/05.10.2018г. за отчетния период на потребление от 05.09.2018-04.10.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 218.15 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените по договора услуги; фактура №**********/05.11.2018г. за отчетния период на
потребление от 05.10.2018-04.11.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 195.62
4
лв. за месечни абонаментни такси за потребените по договора услуги; фактура
№**********/05.12.2018г. за отчетния период на потребление от 05.11.2018-04.12.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 144.73 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените по договора услуги. Договорите са прекратени едностранно от оператора на
31.01.2019г., поради неизпълнение на задължението на абоната за заплащане на месечните
абонаментни такси за използвани услуги. Твърди се, че въз основа на договорите ищецът е
предоставил, а ответникът е потребил определено количество мобилни услуги. Заплащането
на ползваните по договорите услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала
за всеки месец. Така в срока на действие на договора, ищецът е издал процесните фактури
остойностяващи цена на потребени мобилни услуги и лизингови вноски. Ищецът имал
право да получи в срок всички плащания дължими от потребителя, на което реципрочно
било задължението на потребителя да плати, като съобразно уговореното в договора
неизпълнението на тези задължения обуславяло правото на оператора да прекрати
едностранно договора. Поради допуснатото от ответника договорно неизпълнение,
договорите били прекратени по вина на потребителя. Неизпълнението на задължението на
абоната по заплащане на абонаментните такси за потребените от него услуги, е дало право
на оператора, на основание чл.11 от договорите, съответно t.IV-3 от Допълнителното
споразумение, да начисли неустойка за неизпълнение съобразно уговореното между
страните, а именно в размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на
действие на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл.
ДДС. Потребителят е следвало да заплати и разликата между стандартната цена на
устройствата без абонамент и преференциалната цена, на които са предоставени. За
вземанията си срещу ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 13320 по описа на ВРС за 2020 г.. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му
е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване
на положително решение по предявените искове.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131
ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата
молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове.
Оспорва се сключването на сочените договори и тяхното прекратяване. Възразява
ответникът да е неизправна страна по договорите. Оспорва реалното доставяне на услугите
и предоставяне на мобилните устройства. Оспорва основанието за начисляване на
претендираните неустойки. Счита за нищожни клаузите за неустойки, поради прекомерност
на размера им и поради противоречие с добрите нрави. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
5
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 13320/2020 г. на ВРС., че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. И. С., ЕГН: **********, с
адрес: *************, да заплати на „Теленор България“ ЕАД / настоящо „Йеттел
България“ ЕАД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост
– 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер 424.95 лв. (четиристотин двадесет и
четири лева и 0.95 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 05.09.2018г., за ползване на мобилен номер *************, от които 112.47 лв.
(сто и дванадесет лева и 0.47 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 312.48 лв. (триста и дванадесет лева и 0.48 ст.) представляваща разликата между
стандартната цена на предоставено за ползване устройство
************************************** без абонамент, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора; сумата в общ размер
от 316.71 лв. (триста и шестнадесет лева и 0.71 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги от 27.02.2017г., с подписано към договора Допълнително
споразумение от 05.06.2018г., за ползване на мобилен номер ************, от които 112.47
лв. (сто и дванадесет лева и 0.47 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 204.24 лв. (двеста и четири лева и 0.24 ст.) представляваща разликата между
стандартната цена на предоставено за ползване устройство НТС ***************** без
абонамент, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия
срок на договора, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 145
лв., представляващи заплатена държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 120
лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК. сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, то на
заявителя е указано, че следва да предяви иска си в едномесечен срок, за което последният е
представил надлежни доказателства.
6
С влязло в сила Решение № 283/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 5973/2021г. по
описа на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че И. И. С., ЕГН:
**********, с адрес: ********************, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4” Бизнес Парк
София, сграда 6, сумите от: 558.50 лв. (петстотин петдесет и осем лева и петдесет стотинки),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени под индивидуален клиентски номер на абоната №
********* - фактура № **********/05.10.2018 г., за отчетен период на потребление от
05.09.2018 г. до 04.10.2018 г., фактура № **********/05.11.2018 г. за отчетен период на
потребление от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г. и фактура № **********/05.12.2018 г., за
отчетен период на потребление от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., от които: 1. По Договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359*********/27.02.2017 г. и допълнително
споразумение от 05.06.2018 г. – сума в размер на 214.62 лева за отчетен период 05.09.2018 г.
- 04.10.2018 г.; 2. По договор за мобилни услуги за мобилен номер ******** от 05.09.2018 г.
– 208.92 лева, за отчетен период 05.09.2018 г. - 04.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 558.50 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
03.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 375.02 лв. (триста седемдесет и
пет лева и две стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 1. По
договор за лизинг от дата 05.06.2018 г. за мобилно устройство НТС, модел
***************** – 16 бр. лизингови вноски, за периода 02.2019 г. – 05.2020 г., сума в
размер на 159.64 лева и сума в размер на 9.99 лева, съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора; По
договор за лизинг от 09.12.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI, модел Y6 2017 Grey – 10
бр. лизингови вноски, за периода 02.2019 г. – 11.2019 г., на стойност 44.90 лева и сума в
размер на 4.49 лева, съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора и 3. По договор за лизинг от 05.09.2018
г. за мобилно устройство **************************** – 19 бр. лизингови вноски, за
периода 02.2019 г. – 08.2020 г., на стойност 148.01 лева и сума в размер на 7.79 лева,
съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, ведно със законната лихва върху сумата от 375.02 лева,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 12443 по описа на Варненски
районен съд за 2020 г. е издадена Заповед № 262198/ 08.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Представени по делото са Договор за мобилни услуги от 05.09.2018г. и Договор за
лизинг от същата дата – 05.09.2018г., както и Договор за мобилни услуги от 27.02.2017г. и
Договор за лизинг от 05.06.2018г. Същите са сключени между ищеца като мобилен
оператор и ответницата по делото, като потребител. В договорите е уговорена клауза,
съобразно която „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока,
посочен в чл.2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а)неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
7
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащия срок на договора.(б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, ….потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.“
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
261027/22.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 13320/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответницата е потребител на мобилните услуги, съответно са й
били предоставени мобилни устройства на лизинг с конкретните договорки за заплащане,
както и конкретния размер на задължението, включително по отношение на начислените й
суми поради твърдяното неизпълнение от нейна страна. Ответницата, от своя страна следва
да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, както и че е изпълнявала точно задълженията си.
Първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени на ищеца суми,
представляващи неустойки за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от
27.02.2017г. и Допълнителното споразумение от 05.06.20218г. към него, както и на Договор
за мобилни услуги от 05.09.2018г. е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Предвид и влязлото в сила Решение № 283/09.02.2022г., постановено по гр.д. №
5973/2021г. по описа на ВРС, от което страните са обвързани, безспорно е установено, че
между тях са сключени процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като е
налице неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й за плащане, както на
предоставените й мобилни услуги, така и по отношение на договорените месечни лизингови
вноски за посочените в решението периоди. По двата процесни договора за лизинг на
ответницата са били предоставени мобилно устройство НТС, модел ***************** и
мобилно устройство ****************************, за които в настоящото производство
се претендира да се заплати неустойка, представляваща разликата в цената, явяваща се като
отстъпка при сключване на договорите за лизинг.
Спорният момент е дали клаузата за неустойка валидно обвързва страните. Така,
както страните са уговорили клаузата същата безспорно има неустоечен характер,
независимо, че е посочена като буква „б“ наред с неустойката в размер на три месечни
8
абонаментни такси в хипотезата на буква „а“. Настоящият състав намира, че клаузата за
неустойка по буква „б“ е нищожна. В случая, вземането за неустойка е поставено в
зависимост от други обстоятелства и изтекъл период от време. Действително, че размерът му
може да не е посочен с точна сума в цифрово изражение, като е достатъчно страните да са
уговорили начин за изчисляване, който да прави този размер определяем. Формулировката
на процесната клауза, обаче, не създава яснота за определения или определяемия размер,
като не е посочена конкретната ставка и начало на периода, съотносими към текста
„съответстваща на оставащия срок на договора“. Отделно, в хипотезата на б.“а“ е
уговорена вече неустойка при неизпълнение на договора. Налице е и неравноправност на
неустоечната клауза по б. „б“ на основание чл. 143 от ЗЗП– в процесните договори липсва
уговорка за дължимост на неустойка от страна на мобилния оператор при негово виновно
поведение, а също така по никакъв начин не дадена възможност на потребителя, като страна
по договора да влияе на неговото съдържание. С оглед на гореизложеното и предявените
искове за сумите от 204.24 лв. и 312.48 лв., представляващи разликата между стандартната
цена на предоставените за ползване устройства без абонамент, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Разноски не следва да се присъждат в производството - на въззивника не се дължат,
предвид изхода от спора, а въззиваемата страна е представлявана от особен представител.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260321/ 20.06.2022г., постановено по гр.д. № 2446 /
2021г. по описа на РС – Варна, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България”
ЕАД/, ЕИК *********, срещу ответника И. И. С., ЕГН: **********, с адрес: *************,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните размери: - по
Договор за мобилни услуги от 27.02.2017г., с подписано към договора Допълнително
споразумение от 05.06.2018г., за ползване на мобилен номер ************, 204.24 лв.
(двеста и четири лева и 0.24 ст.), представляваща разликата между стандартната цена на
предоставено за ползване устройство НТС ***************** без абонамент, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и преференциалната обща
9
лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора; - по
Договор за мобилни услуги от 05.09.2018г., за ползване на мобилен номер *************,
312.48 лв. (триста и дванадесет лева и 0.48 ст.), представляваща разликата между
стандартната цена на предоставено за ползване устройство
************************************** без абонамент, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и същото е влязло в
законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10