Р
Е Ш Е Н И Е
№101/ 23.02.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
На двадесет и трети януари
две хиляди и
осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№2333 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.55 от ЗЗД
– за връщане на сума, получена при неоснователно обогатяване от ответника.
Твърди се, че на 19.04.2016г. ищцата посетила офис на
ответното дружество в Пловдив, където била консултирана от кредитен експерт.
Поискала да получи от ответното дружество потребителски кредит в размер на 2200 лева, а кредитният експерт я
уведомил, че сумата следвало да бъде върната на 12 месечни вноски. Уговорена
била възнаградителна лихва в размер на
504,71 лева и страните сключили типов писмен договор за потребителски
кредит №14559. Ищцата получила
поисканата сума при уговорен падежът на всяка погасителна вноска по кредита -
19-то число от съответния месец. В нарушение на нормите на ЗПК към типовия
договор за потребителски кредит били приложени два погасителни плана с различни
по размер погасителни вноски и обща сума за погасяване. Съгласно погасителен
план, приложен на страница 3-та от процесния договор месечната вноска по
кредита била в размер на 225,39
лева, като общата сума, представляваща сбор от погасителните вноски по
плана била 2704,71 лева. Съгласно
погасителен план, приложен на 4-та страница от процесния договор за
потребителски кредит №14559 месечната вноска била в размер на 292,00 лева, като последната месечна
вноска била в размер на 292,01
лева, а общата сума, представляваща сбор от погасителните вноски по
плана, била 3504,01 лева. В
момента на сключване на процесния типов договор за потребителски кредит №14559 на ищцата било обяснено, че трябва да плаща по втория погасителен
план или до края на срока на договора общо следвало да плати 3504,01 лева. И в двата т.нар.
„погасителни плана" към процесния договор не била представена разбивка на
месечната вноска и съответно при извършено плащане как същото се отнася за
погасяване на главница и лихва по процесния договор. Ищцата точно извършвала
плащане на всички погасителни вноски по втория погасителен план. На
19.04.2017г. заплатила последна 12-та погасителна вноска в размер на 292,01 лева, с което изплатила всички
погасителни вноски по кредита. Съгласно чл.9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Процесният договор е сключен
с потребител, тъй като ищцата била физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а съответно отношенията между страните се уреждат от
Закона за потребителския кредит. Така счита, че при сключването на процесния
договор не са съобразени редица императивни разпоредби от посочения закон,
което води до недействителност на сключения договор. Ответното
дружество чрез кредитния експерт, консултирал доверителката ми, не предоставило
в пълен и разбираем начин преддоговорна информация, която е необходима за
сключване на договора за кредит в условията на информираност от страна на
потребителя. В нарушение на предвиденото в разпоредбата на чл.8 от ЗПК
информацията не била представена в писмен вид, под формата на стандартен
европейски формат, което е задължително условие за действителността на
волеизявлението на потребителя и поставя същия в неравноправно положение. По
този начин ищцата не е могла да изрази своето информирано съгласие относно
договорното съдържание на процесния договор за потребителски кредит №14559. На
основание чл.22 във връзка с чл.10, ал.1, чл.11,ал.1, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12,
т.20 и чл.11, ал.2, от ЗПК ищцата прави възражение за недействителност на
типовия договор за потребителски кредит №14559. На основание чл.26 ал.1 от ЗЗД
прави възражение за нищожност на типовия договор за потребителски кредит №14559
поради противоречие със закона, както и поради заобикаляне на закона и
конкретно поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
съгласно която размерът на годишния процент на разходите не може да надхвърля
пет пъти размера на законната лихва, а и като противоречащ на добрите нрави. На
основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД прави възражение за нищожност на договор за
потребителски кредит, поради липса на съгласие, както на целия договор, така и
на отделни негови клаузи. Изискванията за форма и съдържание на типовия договор
за потребителски кредит №14559 съгласно ЗПК не били спазени. Информацията
предоставена в договора била неясна, недостатъчна и непълна, целяща да въведе
потребителя в заблуждение относно условията на договора. Към процесния типов
договор за потребителски кредит №14559
на доверителката били представени два погасителни плана, неразделна част от
процесния договор за кредит, които били съответно страница 3-та и 4-та. Ищцата
извършвала плащане през целия период на договора съобразно предвидената погасителна
вноска по погасителния план, разписан на 4-та страница като месечната
погасителна вноска е била в размер на 292,00
лева. На ищцата не бил предоставян погасителен план, по който да може да
бъде запозната, а и към настоящия момент не била запозната, каква е
последователността на разпределение на погасителните вноски по отношение на
лихвата и главницата по договора за потребителски кредит. Представени ѝ
били два погасителна плана, в които била посочена само погасителна вноска, без
да е посочено разпределение на вноските за лихва и главница. Поради това счита,
че не било спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, или че същата
законова разпоредба е заобиколена, поради което и на основание чл.22 от ЗПК -
съответно чл.21, ал.1 от ЗПК, договорът бил недействителен. В процесния договор
липсвала точна информация относно общия размер на задължението по кредита и
условията за погасяването му и същите изисквания на ЗПК били заобиколени към
момента на подписването на процесния договор. Действително ищцата посочила
размера на искания от нея размер на кредита - 2200 лева, което
обаче не били окончателните параметрите на кредита (общия размер на кредита
съгласно чл.11 т.7 от ЗПК), а само размерът на поискания от ищцата кредит. В
чл.3, ал.12 от процесния договор била записана обща сума за плащане по договора
в размер на 2704,71 лева,
но това не било окончателна сума, която ищцата върнала на ответното дружество,
тъй като заплаща месечни вноски по „погасителен план" на 4-та страница от
процесния договор, а съгласно същия сумата за плащане била 3 504 лева. Тази обща сума не била
записана изрично, а се получавала вследствие на сбора на месечните
вноски. След като общият размер на кредита не бил посочен в договора към
момента на подписването, то счита, че следва да се приеме, че не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, или че същата законова разпоредба е
заобиколена, поради което и на основание чл.22 от ЗПК - съответно чл.21, ал.1
от ЗПК договорът бил недействителен. Освен това към момента на подписване
ищцата не е могла да се запознае с точния лихвения процент по кредита.
Лихвеният процент по кредита не бил записан. Ако се приемело, че същият е
записан, то записаният лихвеният процент по договора за потребителски кредит
не отговорял на действителния
лихвен процент по кредита, изплащан от ищцата, тъй като били представени два погасителни плана към процесния
договор, като плащанията били извършвани по втория от тях, като разписаната
погасителна вноска не е уговаряна в процесния договор. След като размерът на
лихвата по кредита не е бил посочен в договора към момента на подписването на
същия от страна на потребителя, то следвало да се приеме, че не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, или че същата законова разпоредба е
заобиколена, поради което и на основание чл.22 от ЗПК - съответно чл.21, ал.1
от ЗПК, договорът бил недействителен. При условията на евентуалност се твърди,
че поради непосочването на лихвения процент на кредита към момента на
подписване на договора от страна на ищцата, между страните не е постигнато съгласие относно този
съществен елемент от процесния договор, договорът е нищожен на
основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД. В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК чрез императивна норма
било предвидено в договора за потребителски кредит да се съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. С процесния договор за потребителски кредит №14559 били представени два
погасителни плана, неразделна част от процесния договор за кредит, поради което
следвало да се приеме, че не е спазено изискването на посочената разпоредба или
че същата е заобиколена и на основание чл.22 от ЗПК договорът бил
недействителен. Прави възражение за нарушаване на императивната разпоредбата
на чл.11, ал.1. т.20 от ЗПК и в процесния
договор липсвали данни за това какъв е лихвения процент на ден по кредита.
Посочен бил месечен лихвен процент в размер на 3,33%, но не ставало ясно дали посочения лихвен процент на
ден отговаря на действителния, тъй като към процесния договор за потребителски
кредит били представени два погасителни плана и не можело да се установи, с
оглед кой погасителен план е определен месечния лихвен процент по кредита. С
оглед, че не е спазено или заобиколено изискването на посочената разпоредба
счита договора за недействителен. Отделно от посоченото, от клаузите на
процесния договор липсвала информация за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно
чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, поради което също счита, че не е спазено или
заобиколено изискването на посочената разпоредба и договорът бил
недействителен. Прави възражение за недействителност на типовия
договор за потребителски кредит №14559 поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал. 2 от ЗПК, съгласно който общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. Твърди се, че на ищцата не
са връчвани общи условия, които са неразделна част от договора за кредит, както
и тя не се била запознавала с тях по какъвто и да е било начин. Процесният
договор за потребителски кредит бил типов и сключен при общи условия, с оглед
което следвало да се приеме, че клаузите по договора не са индивидуално
уговорени. Така посочената разпоредба също не била спазена или заобиколена и
договорът и на това основание бил недействителен. Прави възражение
за недействителност на чл.8 от типов договор за потребителски кредит №14559, като сочи, че на основание чл.26, ал.1, предложение
първо от ЗЗД и чл.71 от ЗЗД така уговорената клауза на чл.8 била
нищожна, тъй като законодателят предвидил
с императивна норма
последицата от непредставяне на обезпечение от страна на длъжникът към
кредитора, а именно: кредитополучателят губи по силата на чл.71 от ЗЗД срока за
изпълнение на задължението си и кредиторът получава възможност да поиска
срочното задължение да бъде изпълнено преди срока. С така уговорената клауза на
чл.8 се уговаряла неустойка в размер на 799,30 лева за непредставяне на
обезпечение, която уговорка противоречала на закона и била нищожна. С
посочената клауза от договора се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С тази
клауза се накърнявали добрите нрави и имало формирана съдебна практика /Решение №4/25.02.2009 г. по гр.д.№395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I
г.о.; Решение №74/21.06.2011г. по гр.д. №541/2010г. по описа на ВКС, IV
г.о./ Накърняването на добрите
нрави било налице, когато се нарушавал правен принцип, който може да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на
други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. В
настоящия случай по аргумент на по-силното основание следвало да се приеме, че
уговорената клауза била нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД, тъй като в чл.71 от ЗЗД, законодателят предвидил законовата последица от
непредставянето на обезпечение и тя била, че длъжникът губи срока за изпълнение
на задължението си и кредиторът може да поиска изпълнение на задължението и
преди падежа на задължението. Освен това съобразно трайно установената практика
на ВКС, обективирана в Решение
№1763/15.04.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ТК; Решение №561 по гр.д. №1885/2003г на ТК; Решение №460/24.08.2006г. по т.д №1056/2005г. на ТК, II т.о./
клаузата за неустойка била недействителна, когато била определена по такъв
начин, че да води до натрупване на такова неустоечно задължение, което не
съответства на неосъществената престация. В случая главницата по кредита била в
размер на 2 200 лева, а неустойката за непредставяне на
обезпечение била 799,30 лева.
В процентно съотношение неустойката представлявала 35% от главницата по кредита. Поради това считат клаузата на чл.8 от
процесния договор за недействителна. В условията на евентуалност и ако съдът не
възприемел изложените съображения, то се твърди, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните можела да изпълнява и
наказателна функция. В случая обаче страните уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение предвидили неустойка в
размер, която представлявала 35% от главницата по кредита. Така, както е
уговорена, неустойката била предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем Предвидено било още предварително, че
неустойката щяла да се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска погасителна
вноска по кредита. Такава клауза изцяло противоречала на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал. 1, предложение трето ЗЗД, тъй като драстично нарушавала принципа
на справедливост и излизала извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определил за неустойката. Действително нямало пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая
нямало адекватен критерий за преценка на това надвишение. Процесната клауза
обезпечавала изпълнението на вторично задължение и един вид обезпечавала
изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение.
Санкционната функция на клаузата била вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза била да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, което било в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерирало от закона. С предвиждането
на такава клауза в процесния договор се целяло заобикалянето на императивната
норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, както се считало в съдебната практика - Решение №
1587 от 17.05.2017 г. по гр. д. №14961/2016 г. на XV състав на Районен съд -
Пловдив. Прави се и възражение
за неравноправност на същата разпоредба поради заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗПК във вp. с чл.143, т.2 от ЗЗП във вp. с чл.71 от ЗЗД. Наред с това съгласно
разпоредбата на чл.143, т.2 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като изключвала
или ограничавала правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или
доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно
изпълнение на договорни задължения, включително изключваща възможността за
прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане,
което има спрямо него. Счита се, че уговорката в чл.8 представлява
неравноправна клауза поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл.21,
ал.1 от ЗПК във вр. с чл.143, т.2 от ЗЗП във вр. с чл.71 от ЗЗД. Приложение №2
от процесния договор липсвало, а в случай, че за Приложение №2 се приемело, че
е представения погасителен план от страница 4-та от процесния договор, то
съгласно същия по никакъв начин не се установявало неустойката да е отнесена
към погасителната вноска по кредита. Отделно от всичко изложено се счита, че
клаузата била нищожна, тъй като още от момента на сключване на процесния
договор на ищцата бил представен погасителен план с включена неустойка за
непредставяне на обезпечение, а това било преди изобщо да било ясно дали в
уговорения 3-дневен срок щяло да бъде предоставено поисканото от заемодателя
обезпечение. Прави и възражение
за неравноправност клаузата поради противоречие с императивната разпоредба на
чл.143, т.5 от ЗЗП - т.3 от ТР
№1/2009г. на ОСТК на ВКС, Решение №88/22.6.2010 г. по
т.д.№911/2009 г. на ВКС, I т.о., както и евентуално възражение за прекомерност на
уговорената неустойка и иска съдът да
намали нейния размер до размера на законната лихва за забава. Има възражение за неравноправност
на чл.12 от типов договор за потребителски кредит №14559 по смисъла на чл.143,
т.16, пр.посл. от ЗЗП. Ищцата
оспорва обстоятелства, че подробно се е запознала с ОУ и получила екземпляр от
същите. Съгласно разпоредбата на чл.147а, ал.4 от ЗЗП доказателствената тежест
за тези обстоятелства била търговеца в случая ответното дружество. С оспорената
клауза на чл.12 се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.147а, ал.4 от ЗЗП и
разместване на тежестта на доказване, като следвало да се има предвид чл.147а,
ал.5 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връщал само
чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита,
поради което иска да се приеме договорът за потребителски кредит за недействителен, както и че поради това ответното
дружество е получило без основание сумата от 1304 лева. Иска ответното дружество да бъде осъдено да ѝ заплати сумата от
1304 лева, представляваща платена без основание във връзка с договор за потребителски
кредит №14559 от 19.04.2016г., ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски.
Ответникът депозира отговор. Оспорва описаната
фактическа обстановка по сключването на процесния договор, била непълна и
неотговаряща на обективната действителност. Действително на 19.04.2016г.
ищцата подала искане за заем №0012315 за 2 200 лева, които да бъдат
върнати на 12 броя погасителни вноски в размер на 292 лева всяка. На същата дата
в Пловдив между страните бил
сключен Договор за паричен заем №14559 към Искане №0012315, като в чл.3
били посочени размер на отпуснатия заем – 2200 лева, размер на погасителна
вноска - 225,39 лева, ден на плащане -19-то число, вид вноска - месечна, ГПР -
48.154%, брой погасителни вноски - 12, месечен лихвен процент - 3,33%, дата на
първо плащане - 19.05.2016г., обезпечения - запис на заповед, поръчител/банкова
гаранция, дата на последно плащане - 19.04.2017г., такса за усвояване - няма,
обща сума за плащане - 2 704.71 лева, а в чл.4, ал.1 и в чл.7, ал.4 от договора
било посочено, че същият служи като разписка и удостоверение за получената по
договора заемна сума. Уговорили в чл.6 и чл.4 обезпечението и неустойка по
договора, а неразделна част от договора бил погасителния план - Приложение към
договор за паричен заем № 14559, предоставен в два възможни варианта:
Погасителен план с обезпечение Приложение 1 и Погасителен план към договор за
заем 14559 Приложение 2, в които било направено описание на падежните дати и
размера на дължимите погасителни вноски по договора за заем в зависимост от
предоставените обезпечения, уговорени в чл.3,
ал.9 и чл. 6. Заемателят се е запознал и с двата варианта на погасителен план
към договора за заем, което било видно от положения под същите подпис с
изписване на трите имена от страна на заемателя. Неразделна част били и
приложените Общи условия по договор за заем в сила от 01.04.2016г. С подписване
на договора за заем, заемателят се запознал с клаузите на Общите условия към договора
и се съгласил с тях. За запознаването с клаузите на ОУ свидетелствал подписът
на заемателя, положен на всяка една от страниците от ОУ, а за изрично
изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем. За обезпечаване на
вземането и съгласно уговореното в чл.6, ал.2 от договора за заем, Заемателят е
следвало в 3 дневен срок от сключването на договора за заем да предостави
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от Общите
условия към договора за заем. Заемателят обаче не е изпълнил това свое
задължение за обезпечение на заема, поради което към сумата по договора за
заем, представляваща главница и лихви, била включена и уговорената в чл.8 от
договора за заем неустойка. С това общия размер на дължимата по договора за заем сума ставал 3848,04 лева, съставена от сумите,
както следва: главница по отпуснат заем - 2200 лева; договорена лихва в размер
на 225,39 лева и неустойка в размер на 799,30 лева. Актуален за погасяване
задълженията по договора за заем бил съответния погасителен план в размера на
посочените вноски с включена и дължимата неустойка. Заемателят бил запознат с активния погасителен план, по който следва да
прави погасителни вноски, като върху неактивния Погасителен план с обезпечение
- Приложение 1, бил поставен от заемодателя печат „неактивен", а със
активния Погасителен план към договора, заемателят изрично бил запознат, видно от положения подпис под същия.
Считат договора за валидно сключен. На заемоискателя била предоставена
преддоговорна информация чрез предоставяне на Стандартен европейски формуляр,
съобразен изцяло с изискванията на ЗПК. В молбата за заем, заемоискателката
допълнително декларирала, че е запозната и е получила екземпляр от СЕФ. Видно
от молба за заем, копие от лична карта на ищцата, предоставена в качеството
ѝ на заемоискател, договор за паричен заем №14559, погасителен план към
него, общи условия към договора, са спазени изискванията на закона. Договорът за кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт в размер 12,
като договорът е предоставен и сключен в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Клаузите в договора са ясни, разбираеми и изцяло
съответстват на волята на страните. Договора за заем е сключен изцяло съобразно
с исканите параметри в молбата за заем, подадена от ищцата. Предоставения
погасителен план към договора за заем в два възможни варианта е изцяло
съобразен с клаузите по договора за заем, като на заемателката са разяснени
изцяло сумите, посочени в двата варианта. Разяснено е кога и при какви условия
се прилага вариант 1 на погасителния план и кога вариант 2. В конкретния случай
върху вариант 1 на погасителния план е поставен печат „неактивен", тъй
като заемателката не била предоставила изисканото в договора за заем
обезпечение. За знанието от страна на заемателката за вариантите на
погасителния план и актуалния размер на погасителните вноски сочело
обстоятелството, че същата правила вноски именно по погасителен план във
вариант 2 - без предоставен поръчител. Дори в исковата молба самата ищцата
сочела, че правила погасителни вноски в размер съгласно погасителен план
вариант 2 - без предоставено обезпечение по чл,6, ал.1 от договора за заем.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в погасителния план се сочи
последователност на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването т.е. тази
последователността на разпределяне на вноските следвало да бъде част от
погасителния план в случай, че има възможност за промяна на лихвения процент,
определен първоначално в договора. В конкретния случай лихвеният процент бил фиксиран към момента на сключване на
договора, без възможност за последваща промяна. Поради това и в погасителния
план не били посочени последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Спазено било изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора не били посочени референтен лихвен процент, свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, а тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти, тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия период на
договора и бил в размера, посочен в чл.3 от договора. Съгласно чл.8 от ОУ към
договора, ГПР на заема не можел да бъде променян. Именно в разпоредбата на чл.3
от процесния договор било направено пълно и подробно описание на параметрите на
отпуснатия заем - главница, лихва, ГПР, дата на падеж, периодичност на
вноските, брой на погасителните вноски, искани обезпечения, вид вноска, такса
за усвояване, общ размер на кредита, дата на първо и дата на последно плащане.
Твърдението на ищеца за наизчерпателност на така посочените параметри на
кредита било неоснователно, тъй като неустойката по чл.8 от договора за заем не
била част от параметрите по отпуснатия заем. Същата имала обезщетителен
характер с оглед основанието за начисляването й. В случай, че заемателят
предоставел исканото обезпечение, то неустойката не се дължала. Тъй като
съгласно чл.8 от договора, заемателят имал 3 дневен срок от сключването на
договора, в който макар и да не е предоставил поръчител при сключването на
договора, можел допълнително да предостави такъв, и нямало как размерът на
неустойката да бъде включен отначало в ГПР по кредита. Лихвения процент бил
точно и ясно посочен в чл.3 от договора за заем. Лихвата по своята правна
същност и характер била съществено различна от неустойката- имала възнаградителен характер. Спазено било изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. В
конкретния случай лихвеният процент бил фиксиран към момента на сключване на
договора, без възможност за последваща промяна. Видно от разпоредбата на чл.5
от договора за заем, в същия била посочена информация относно правото на
заемателя при погасяване на главницата или част от нея по договора за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочвал дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържал
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Спазена била разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.20 от ЗПК. В чл.9 от договора било посочено правото на заемателя да
се възползва без ограничения от правата си по чл.29 от ЗПК, като в чл.7, ал.3
от ОУ към договора за заем били посочени изрично начинът и редът, по който може
да се упражни това право - заемателят
има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да
се откаже от сключения договор за потребителски кредит като за това отправи
искане до заемодателя в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора
за кредит. Уведомлението следва да бъде в писмен вид, на хартиен или друг траен
носител, като включва изрично искане за прекратяване на договора, при спазване
условията на чл.29, ал.2 и 3 от ЗПК. При упражняване валидно право на отказ от
сключения договор за заем, заемателят връщал на заемодателя главницата, както и
заплащал лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на сумата по
договора до датата на връщане на главницата. Спазена била разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК и видно от приложените ОУ в сила от
01.04.2016г., същите били предоставени на заемателката за запознаване. Спазена
била и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.3,
т.5 от договора ГПР по заема бил в размер на 48.154%. Според законовата
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С Постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн., ДВ, бр. 106
от 23.12,2014г., в сила от 1.01.2015г. годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения бил определен в размер на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни
пункта. Съгласно Прессъобщение от 29 февруари 2016г. на БНБ, считано от 1 март
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Договор
за паричен заем №14559/19.04.2016г. страните постигнали договореност за размер
на заема – 2200 лева, погасителна вноска – 225,39 лева на месец, срок на
договора – 12 месеца, месечен лихвен процент 3,33%, ГПР 48,154%, дата на
последно плащане 19.04.2017г. при обща сума за плащане 2704,71 лева, като няма
спор, че заемната сума е предадена на заемателя съгласно чл.4, ал.1 от договора
и той удостоверил това с подписа си. В договора е посочено още, че при
отправеното искане от заемателя са му предоставени СЕФ /Стандартен европейски
формуляр/ и Общи условия /ОУ/. Страните се споразумели, че договорът следва да
бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения – запис на заповед; банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условия в ОУ – чл.9, ал.2; че се дължи
лихва за забава при просрочие; предсрочно прекратяване на договора и обявяване
на цялото вземане за предрочно изискуемо при неизпълнение. В чл.7, ал.4
уговорили задълженията да станат автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава без да е необходимо уведомяване. В чл.8 уговорили, че при непредставяне
на обезпечение или ако същото не отговаря на условията от чл.9 ОУ, то се
заплаща неустойка от 799,30 лева на разсрочено плащане, посочен в приложение №2.
Изрично уговорили и че заемателят се ползва от правата по ЗПКредит. Съгласно
чл.5 от договора погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършване на тези плащания; съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база
договорения лихвен процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи.
Договорът
за заем е сключен по искане на ищцата, представено по делото - №0012315. Видно
от посоченото в искането, както и от справка – л.35 от делото /“Подсказка“/,
между страните е имало и други облигационни отношения, като ищцата е определена
като лоялен клиент.
Съгласно
представения от ищцата погасителен план от 19.05.2016г. – л.10 от делото, до 19.04.2017г.
заемателят заплаща месечна вноска от 225,39 лева, като последната е 225,42
лева. Съществува още един погасителен план – л.11, към процесния договор за
заем, в който месечната вноска е 292,00 лева /последната – 292,01 лева/. Двата
погасителни плана са подписани от заемодателя по договора за заем, като липсва
подпис от заемателя. Ответникът представи по делото три подписани от страните
погасителни плана към процесния договор, като те имат същия период за
изпълнение, както вече посочените. Погасителният план на л.26 е за месечна
вноска от 292,00 лева, както и този на л.27, докато на гърба на л.27 съществува
друг погасителен план с вноска от по 225,39 лева и върху него има поставен
печат „Неактивен“.
В
представените ОУ – чл.19, ал.1, заемодателят е предвидил при упражняване от
него на правото да обяви предсрочна изискуемост на договора за заем заемателят
да дължи неустойка от 20% от непогасената главница. В същия член – ал.2, е
уговорена неустойка /индивидуализирана в договора/ при случай на поискано от
заемодателя обезпечение, което заемателят не е представил в срок от три дни от
сключване на договора. С Допълнителни разпоредби от ОУ – чл.21, заемодателят си
запазва право да откаже сключването на договора по негова преценка и без да се
мотивира, както и до сключването на договора има право да променя параметрите
на договора – размер, брой вноски, техния размер, както и да изисква
допълнителни обезпечения. На всяка страница от ОУ има положен подпис, без
посочване на име на автора.
По
делото са представени СЕФ за предоставяне на информация за потребителски
кредити, подписан от заемателя на последната страница без посочена дата – общ
размер на кредита 3000 лева за 24 месеца, месечна вноска 183,50 лева, лихва
1404 лева, обща сума за изплащане – 4404 лева; фиксиран годишен лихвен процент
39,96%, ГПР 49%. Няма посочване на обезпечение в т.8 от СЕФ. В част Четвърта от
СЕФ не е посочена възможност или липсата ѝ за право на отказ и право на
предсрочно погасяване на кредита.
За пълното
изясняване на делото от фактическа страна е назначена експертиза, заключението –
първоначално и допълнително, по която съдът приема напълно като обективно и
безпристрастно изготвени. Вещото лице установява, че по процесния договор
ищцата е правила погасителни вноски, като плащанията са в общ размер на 3278,27
лева – при условията на предсрочно погасен кредит на 01.12.2016г. Съгласно
отразените в счетоводството на ответника плащания заплатена била главницата от
2200 лева, договорна лихва за периода от 19.05.-19.12.2016г. /с дати на
погасяване на съответните вноски от 20.05.-01.12.2016г./ в общ размер 443,38
лева, общ размер на неустойка – 634,89 лева, изплатена на части за посочения
период. Вещото лице установява, че не е начислявана лихва за забава въпреки
установени погасявания на всички вноски при забава. Размерът на законната лихва
за забава, изчислен върху главницата, за периода на договора – от 19.04.2016г.
до 19.04.2017г., бил 224,11 лева. Допълнително вещото лице сочи дните на
просрочие, както и изчислява каква би била лихвата за просрочие ако е била
начислявана от заемодателя, а именно: при установеното просрочие от общо 13 дни
за срока на договора /до пресрочното му погасяване/ лихвата за просрочие би
била 1,04 лева. Изчислява се съотношение между неначислената законна лихва за
просрочие и договорната неустойка, като вещото лице дава различен вариант
съобразно реално заплатената неустойка с оглед предсрочното погасяване и общия
дължим размер на неустойката по чл.8 от договора. Изрично сочи, че изчислената
неустойка по чл.8 не е относно забавено изпълнение на задължението на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване изисква ищецът да е обеднял, а ответникът
респективно да се е обогатил за негова сметка и то до размера, до който ищецът
е обеднял, като между тези два факта следва да съществува причинноследствена
връзка. В настоящия казус следва да се имат предвид установените договорни
отношения между страните, както и въведените твърдения за нищожност на договора,
както и на отделни клаузи - на основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.71 от ЗЗД,
във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.143, т.2 и т.16, чл.147а, ал.4 и
ал.5 от ЗЗПотребителите, във вр. с чл.22 от ЗПКредит, за което и съдът следи
служебно.
Безспорно е че
страните са сключили процесния договор, ищцата е получила сумата по кредита,
започнала е и е изпълнила предсрочно задълженията си да погаси вземането на заемодателя
чрез месечни вноски по погасителен план. Страните не спорят, че са изплатени
дължими месечни вноски, като при размера им е отчетено предсрочното погасяване
и не е начислена лихва за забава при просрочие. Няма спор между страните и че
ищецът е потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и защитата на закона
е приложима спрямо него. Не се спори, че условията по договора не са
индивидуално уговорени.
Страните
спорят относно представянето на
преддоговорна информация по договора между тях, както и дали сключеният договор
има изискуемата по закон форма и съдържание, а също и дали това води до
недействителност на самия договор. Съгласно чл.22 от ЗПК и когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, то договорът за
потребителски кредит е недействителен. В случая не се доказа нарушение на
чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е сключен в писмена форма на хартиен
носител и е представен по делото; в него е посочен общия размер на кредита –
2200 лева, както и условията по усвояване /а не погасяване, каквото е
становището на ищцовата страна/, лихвения процент – 3,33%, за който не се
предвижда да бъде изменян, годишния процент на разходите – 48,154%, и общата
сума, дължима и изчислена към сключване на договора – 2704,71 лева; условията
за издължаване по погасителен план с размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Действително представения СЕФ е подписан
ищцата, но не се отнася за процесния договор, и тъй като ответникът не
представи СЕФ, в изпълнение на
задължението му по чл.5 от ЗПК, то следва да се приеме, че това задължение не е
изпълнено. Това неизпълнение обаче не влече последиците на чл.22 от ЗПК, а само
ангажира административна отговорност за виновното лице по реда на чл.45 от ЗПК.
Ответникът
доказва, че ищцата е била запозната с ОУ, като представи ОУ с положен подпис, които
ответната страна не оспорва, но като се има предвид, че изискването на закона
по чл.11, ал.2 е ОУ да са неразделна
част от договора и всяка страница от тях да е подписана от страните по договора,
съдът счита, че кредиторът не е изпълнил задължението си по посочената
разпоредба. В представените ОУ липсва подпис на двете страни, тъй като се
установи само един положен подпис, а освен това не се установява тези ОУ да са
неразделна част от процесния договор – няма дата на запознаване, нито изрично
посочване към кой договор между страните те представляват неразделна част. Наред
с това следва да се има предвид и че в съдържанието на договора не се
установява да има клауза относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнена, и
другите условия по неговото упражняване, вкл. информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден – изискване по чл.11, ал.1, т.20
от ЗПК. Така установеното води до предвидената в чл.22
от ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит. При
това положение намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Тук обаче следва да се има предвид
установеното по делото, че кредитът е бил предсрочно погасен, като така е
върната главницата, но е отчетен и съответен размер за предсрочното погасяване
на договорната лихва, съответно и за дължимата неустойка. При общия изплатен
размер на парични средства, дължими по договора – 3278,27 лева, включващи
2200,00 лева – главница, и 443,38 лева договорна лихва и 634,89 лева –
договорна неустойка, недължимо платени ще бъдат последните две посочени суми.
При установената недействителност на договора и размера на изплатената лихва и
и неустойка, то ответникът следва да заплати на ищцата общо сумата от 1078,27
лева. Именно с тази
сума ответникът се обогатява неоснователно, поради което и предявеният иск
следва да бъде уважен до този размер, а над него до пълния предявен от 1304
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид приетата недействителност
на договора съгласно чл.22
от ЗПК, то се явява безпредметно обсъждането на възраженията за
нищожност на клаузата на чл.8 от договора, регламентираща задължението за
неустойка.
С оглед на направения извод за
основателност, то ответникът следва да понесе тежестта на направените разноски
съобразно уважената част от иска – 580,63 лева.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ООД КРЕДИ ЙЕС, ЕИК *********, гр.Хасково, ул.Лозарска 12, да заплати на Й.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 1078,27 лева, представляваща надвзета сума без правно основание по недействителен
договор за заем от 19.04.2016г., формирана от договорна лихва и неустойка
по чл.8 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 13.09.2017г., до окончателно изплащане, както и
направените в съдебното производство разноски 580,63 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска над
посочената сума от 1078,27 до пълния предявен размер от 1304 лева, като
недоказан и неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ХОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.С.