ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 03.02.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 593 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр.чл.144
от АПК.
Образувано е по жалба на А.Т.К. *** против заповед №
336з-2097/06.10.2020 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която, за
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР вр. т.13, б.“а“, т.14 и
т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и на основание чл.197,
ал.1, т.6 вр.чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 07.10.2020
г.
От материалите по делото се установява, че срещу
жалбоподателя се води наказателно производство, което понастоящем е в съдебната
си фаза. С присъда от 09.11.2020 г., постановена по НОХД № 277/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Русе последният е признат за невиновен в това, че на 01.08.2019 г., на 02.08.2019 г. и на 30.09.2019 г., в гр.Русе,
на три пъти, в условията на продължавано престъпление, предложил дар – парична
сума от 1000 до 5000 лв., в размер, посочен от Т.Р.А. - на длъжностно лице – Т.Р.А.,
в качеството й на системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътни
превозни средства и собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Русе, за да наруши служебните си
задължения, произтичащи от типовата си длъжностна характеристика (рег.№
3286р-19512 от 11.11.2015 г. – „получава, проверява,
обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения
технологичен ред“ – да състави проект за наказателно постановление с неверен
регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административното
нарушение, или невярно място на извършване на административното нарушение
по административнонаказателна преписка по
съставен Акт за установяване на административно нарушение № АА 60782/27.07.2019
г. на МПС, като обработи и въведе в АИС неверни данни, различаващи се от
данните от входящите документи по посочената административнонаказателна преписка
- неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е
извършено административното нарушение, или невярно място на извършване на административното
нарушение, което да доведе до недействителност на наказателното постановление и
отмяната му от съда, поради което и на основание чл.304 от НПК жалбоподателят
бил оправдан по повдигнатото обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.304 ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Страните не спорят, че оправдателната присъда не е влязла в сила.
В съдебно заседание от 21.01.2021 г. съдът е предоставил
възможност на страните да представят писмено становище във връзка с
евентуалната обусловеност на настоящото производство от изхода на наказателното
дело.
В така определения срок ответникът по жалбата –
директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал подробно
мотивирано становище, в което сочи, че липсват предпоставките по чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК за спиране на производството по делото. Акцентира на
обстоятелството, че съгласно чл.194, ал.3 от ЗМВР нарушенията на служебната
дисциплина са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е
налице основание за търсене на наказателна или административнонаказателна
отговорност от държавния служител. Поддържа, че като основание за издаване на
оспорената заповед е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в нарушение на етични правила за поведение на служителите в МВР,
което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно
уволнение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а не осъждане за умишено престъпление
от общ характер, уредено в чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР като отделно и самостоятелно
основание за дисциплинарно уволнение. Заявява, че производството по налагане на
дисциплинарното наказание и това за реализиране на наказателната отговорност на
държавния служител са различни, самостоятелни и независими едно от друго,
регулират се от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки
и се прекратяват при различни условия. Подчертава, че поради това оправдаването
на жалбоподателя по воденото срещу него наказателно производство не засяга
непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната
му отговорност.
В указания едноседмичен срок жалбоподателят не е
депозирал писмено становище. В съдебно заседание на 21.01.2021 г. процесуалният
представител на последния сочи, че от фактическа страна деянието, за което е
ангажирана дисциплинарната му отговорност, е идентично с това, за което е бил
предаден на съд и впоследствие оправдан.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.17,
ал.1 от ГПК, приложима по силата на препращането в чл.144 от АПК, съдът е
оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване
на делото, т.е. по всички правоотношения, които са преюдициални спрямо спорното
право, освен по въпроса дали е извършено
престъпление. Според чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда –
осъдителна или оправдателна, по аргумент от посочените норми, е задължителна и
за административния съд, който разглежда жалбата срещу заповед за дисциплинарно
уволнение на държавен служител за извършено дисциплинарно нарушение, което съставлява
и престъпление. За да се обезпечи зачитането на задължителната сила на
присъдата на наказателния съд, в този случай производството по
административното дело следва да бъде спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
наказателното производство.
Обратният извод не следва и от
разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР, на която се позовава ответника по жалбата.
Не трябва да се смесва възможността за кумулиране на дисциплинарната с
наказателната отговорност, от една страна, с реда за установяване на деянието,
което осъществява едновременно състав и на дисциплинарно нарушение и на
престъпление, от друга.
Тълкуването на нормата на чл.194,
ал.3 от ЗМВР ясно показва, че е допустимо кумулирането на дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР с тяхната наказателна отговорност.
Както се приема и в мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г.
на ВАС по т. д. № 4/2007 г., постановено по приложението на чл.239, ал.1, т.5
от ЗМВР (отм. на 01.05.2006 г.), който текст е сходен с този на чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР, деяние, което подлежи на санкциониране като престъпление или като
административнонаказателно нарушение, може в същото време да представлява
основание за дисциплинарна отговорност по чл.
239, ал. 1, т.5 ЗМВР (отм.) предвид разпоредбата по чл. 235 ЗМВР (отм.), (сходна с тази на чл.194,
ал.3 от ЗМВР), която допуска за едно и също нарушение служителят да носи
дисциплинарна, наказателна и административнонаказателна отговорност. Едно
деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко
поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Затова е
възможно конкретното деяние да представлява закононарушение, но от гледна точка
на морала да е оправдано, както и обратно - едно поведение, несъвместимо с
морала, може и да не представлява закононарушение.
Макар, както беше посочено, безспорно
да съществува възможност за кумулиране на дисциплинарната с наказателната
отговорност в случаите, когато едно деяние съставлява едновременно
дисциплинарно нарушение и престъпление, не винаги ще е възможно това деяние да
бъде установявано самостоятелно в двете паралелно протичащи производства – в
дисциплинарното производство по Глава осма от ЗМВР, респ. в съдебното
производство по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
и в наказателното производство. Дали такава възможност ще е налице зависи от
това дали дисциплинарното нарушение, за което е водено и наложено
дисциплинарното наказание, съвпада като съставомерни факти с престъплението, за
което се води наказателното производство. Аргумент за това може да се черпи и
от разпоредбите на чл.72 и чл.98 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.72, изр.първо от Инструкцията, при нарушение по чл.203,
ал.1, т.1 ЗМВР дисциплинарното наказание "уволнение" се налага независимо от това, че преди
влизане в сила на присъдата на държавния служител е наложено по-леко
дисциплинарно наказание за нарушение, съдържащо признаците и на престъплението,
за което е осъден. От своя страна чл.98 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г. предвижда, че произшествия са всички деяния, съдържащи признаци на престъпление.
Анализът
на посочените разпоредби сочи, че е допустимо в хода на дисциплинарното
производство самостоятелно да се установява извършването и на деяние, което
съдържа някои от признаците на престъплението, за което се води наказателно
производство (текстът не изисква дисциплинарното нарушение да включва всички
такива съставомерни признаци). В тези случаи е допустимо извършването на това деяние
да бъде установявано и в съдебното производство по оспорване на заповедта за
налагане на дисциплинарно нарушение, тъй като част от фактите няма да са
включени в конкретен престъпен състав и за тяхното установяване от
административния съд няма да съществува пречката по чл.17, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК.
Когато
обаче е налице пълна идентичност на фактическите основания за издаване
заповедта за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" и
повдигнатите срещу наказаното лице обвинения, по които има и постановена
оправдателна присъда, макар и невлязла в сила, то такава възможност няма да
съществува, което обстоятелство ще съставлява основание за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК (вж. в този
смисъл определение № 14258 от 21.11.2018
г. на ВАС по адм. д. № 2919/2017
г., V о.) като установяването дали
деянието е извършено от подсъдимия и осъществява ли то състав на престъпление
следва да стане в рамките на наказателното производство - чл.102, т.1 от НПК. Обстоятелството,
че събраните по наказателното дело при съблюдаване на правилата на НПК
доказателства могат да бъдат ползвани в рамките на дисциплинарното производство,
респ. в производството пред административния съд по оспорване на заповедта за
дисциплинарно уволнение – чл.39, ал.2 и чл.171, ал.1, изр.първо от АПК, не
означава, че съдът може да се произнесе дали е осъществено едно дисциплинарно
нарушение, което осъществява и състав на престъпление.
При извършване на преценка дали
деянието, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание е
идентично с това, за което същият е предаден на съд, следва да се изхожда от
фактите, а не от правната им квалификация чрез подвеждането им под конкретни законови
разпоредби. Посочването в оспорената заповед на нарушени норми от ЗМВР и от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не на състава на
престъплението, за което жалбоподателят е предаден на съд – чл.304, ал.2
вр.чл.26, ал.2 от НК, не съставлява аргумент за това, че се касае до различни
от фактическа страна деяния. В тази връзка в чл.66 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г. изрично е предвидено, че в мотивите на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не се посочват като нарушения на служебната дисциплина
състави по смисъла на Наказателния
кодекс (НК), а само дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР.
Така, при съпоставяне на описанието,
като правно релевантни факти, на дисциплинарното нарушение по заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с описанието на престъплението,
за което жалбоподателят е оправдан с присъда от 09.11.2020 г., постановена по
НОХД № 277/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е видно, че фактите, в които
се изразява дисциплинарното нарушение, респ. престъплението, са напълно идентични.
По изложените съображения съдът намира,
че изходът на наказателното дело, по арг. от чл.17, ал.1 и чл.300 от ГПК, се
явява преюдициален по отношение на настоящото производство, което обстоятелство
съставлява основание по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спирането му.
Така мотивиран и на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА
производството по адм. дело № 593/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе до приключването с влязъл в
сила съдебен акт на производството по НОХД № 277/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: