Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97
гр.Добрич 15.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети март 2020 г.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА
РАДЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
гражданско дело №265 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С.А.С. ***
срещу решение №155/26.11.2018 г. по гр.д.№223/2018 г. на Балчишкия районен
съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М.В.А. *** искове по
чл.127 ал.2 от СК,като са уважени предявените от А. срещу въззивника насрещни
искове на основание чл.127 ал.2 от СК,а именно е определено местоживеене на
децата А. С. А.и Г. С.А. при майката в И.;упражняването на родителските права
спрямо децата е предоставено на майката М.В.А.;определен е режим на лични
контакти на децата с бащата С.А.С. и последният е осъден да заплаща в полза на
всяко от двете деца месечна издръжка в размер на по 127,50 лв,считано от
влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска,респ. да заплати по сметка на БРС сума от 367,20 лв-ДТ върху присъдената
издръжка.Навежда се,че атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано,респ. несъблюдаващо най-добрия интерес на децата.Неправилно бил
преценен родителският капацитет на майката поради факта,че същата от напускане
на децата на територията на Р.И. не била предприела никакви действия за
предоставяне на родителски права и определяне режим на лични контакти с
тях,нито заплащала издръжка на същите.Неправилно били интерпретирани фактите
около операцията на очите на малкото дете и отношението на двамата родители към
лечението му.Не били взети предвид усилията на бащата по преодоляване от децата
стреса от раздялата на родителите и по превенция на риска от родителско
отчуждение чрез стриктно спазване на посещенията в Център за обществена
подкрепа-гр.Б..Необосновано било становището на районния съд,че майката
съзнавала значението на образованието за бъдещето на децата,като необосновано
не били зачетени и заслугите на бащата в тази насока.Превратно и в точно
обратния смисъл били тълкувани изявленията на бащата по повод възпитателските и
родителски качества на майката.Неправилни били изводите,че майката реализира
по-високи доходи,доколкото доказателствата сочели на ниски доходи спрямо
стандарта на живот в И..Изводите относно битовите условия в дома на майката в И.
били на база откъслечни свидетелски показания при липса на социален доклад от
италианските социални служби по местоживеене на майката.Не било съобразено,че
детето А. посещава българско учебно заведение и че,ако замине за И.,ще трябва
да прекъсне обучението си в средата на учебната година,а и същото не владеело
добре италиански език,което предвид затворения му характер щяло да окаже негативно
въздействие върху психиката му.Интересът на децата диктувал те да останат в
България при баща си и неговото разширено семейство предвид привързаността на
децата към техните баща и баба по бащина линия.Последните не възпрепятствали
контактите на децата с майка им,а ги стимулирали.Предвид привързаността на
децата и едно към друго било удачно те да останат заедно при своя баща.Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявените от
въззивника искове,респ. отхвърляне насрещните искове на
въззиваемата.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В
писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата М.В.А. намира
жалбата за неоснователна и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.Същата счита изводите на районния съд за законосъобразни и
обосновани,като излага подробно своите насрещни доводи,оспорвайки верността на
твърдяното от въззивника по всички въведени в процеса факти.Претендира
сторените в настоящата инстанция разноски.
Като
постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата
е депозирана по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 05.12.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 18.12.2018 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 19.12.2018 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е
правилно и следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са
следните:
Гр.д.№223/2018
г. на Балчишкия районен съд е образувано по повод искова молба,с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК
във връзка с чл.59 от СК от С.А.С. *** /забел. в исковата молба е посочен друг
адрес-с.Сенокос,общ.Б.,отречен от въззивника като достоверен пред ДОС/ срещу М.В.А.
***,понастоящем живуща в И.,за определяне местоживеене на родените от
съвместното съжителство на страните малолетни деца А. и Г. при
бащата;предоставяне родителските права спрямо децата на бащата;определяне режим
на лични контакти на децата с майката и осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка на всяко от децата в размер на по 200 лв ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
С
отговора на исковата молба ответницата М.В.А. оспорва основателността на
първоначалните искове и настоява за отхвърлянето им,като предявява и са приети
за съвместно разглеждане нейни насрещни обективно кумулативно съединени искове
на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59 от СК за определяне
местоживеенето на двете деца при нея в И.;за предоставяне упражняването на
родителските права на майката;определяне режим на лични контакти между бащата и
децата и осъждане на бащата да заплаща в полза на всяко от двете деца издръжка
в размер на по 200 лв месечно ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска.
С
обжалваното първоинстанционно решение исковете на бащата С.А.С. са отхвърлени,а
тези на майката М.В.А.-уважени,като исковете й за присъждане на издръжка в
полза на двете деца са уважени до размер от по 127,50 лв месечно,но липсва
отхвърлителен диспозитив на БРС за горницата до претендираните 200 лв месечна
издръжка за всяко дете.Никоя от страните не е поискала допълване по реда на
чл.250 от ГПК на първоинстанционното решение с произнасяне по исковете на
майката за издръжка в частта за горницата от 127,50 лв до 200 лв,поради което
висящността на производството по исковете за издръжка,предявени от М. В.А.,в
посочената част е преустановена.Следователно висящи са искове на майката за
присъждане на издръжка в полза на двете деца в размер на по 127,50 лв месечно.
Не
е спорно по делото,че страните са заживяли на семейни начала през 2008 г. и по
време на съвместното им съжителство са се родили децата А. С. А./родена на ***
г./ и Г. С./С./ А. /роден на *** г./-в тази насока удостоверения за раждане на
листи 9 и 10 от делото на БРС.След известен период на местопребиваване на
страните и децата в И. /според неоспорения социален доклад от 18.10.2018 г. на
ДСП-гр.Добрич-лист 68 от делото на БРС-страните са били в И. през периода
2013-2014 г. и през периода 2016-2018 г./,където родителите работили,на
25.02.2018 г. бащата С.С. събира багажа си и този на децата и се прибира в
България в дома на своите родители в с.О.,общ.Б..Оттогава децата живеят в с.О.
заедно с баща си С.С. и неговите родители,а майката живее в И..
В
исковата си молба бащата С.С. излага,че се принудил да предприеме горната
стъпка /да се раздели с М.А. и да се прибере заедно с децата в България/ поради
виновното поведение на А.,с която отношенията им се влошили поради
вмешателството на нейните родители-също живеещи и работещи в И..Последните го
мразели,тъй като отказал второто дете Г. да бъде кръстено на някой от
тях;настройвали дъщеря си срещу него,а последната им давала пари от
спестяванията на семейството тайно от С..Освен това С. видял А. да поддържа
интимни отношения с шефа на фирмата,в която работели.Последната проявила
безотговорност,тъй като мислела за чужди мъже в момент,когато здравето на
малкото дете Г. било проблемно-предстояла му планирана операция на двете
очи.Безотговорното поведение на майката мотивирало С. да отпътува с двете деца
от И. за България.
В
отговора на горната искова молба,респ. в насрещната искова молба,майката М.В.А.
оспорва основателността на предявените от С. искове,като твърди,че изложените
от него обстоятелства не отговарят на действителността.Отрича родителите й да
са имали негативно отношение към С. и да са я настройвали срещу него.Не било
вярно,че тя им била давала пари-напротив родителите й,които от около 10 години
живеели и работели в И.,имали достатъчно спестявания,били устроени на работа и
в собствена квартира и по-скоро те помагали на семейството на С. и А..А.
обвинява за разпада на семейството самия С.С.,който й вземал цялата заплата,харчел
пари за алкохол и почерпки,под въздействие на алкохол я обиждал,нагрубявал и
гонел при родителите й.А. отрича да е имала връзка с друг мъж.Неизвършването на
планираната операция на очите на детето Г. било поради внезапното тайно отпътуване
на С. от И. заедно с децата,което било напълно нелегално без паспортите на
децата,които останали при А..За престъпното поведение на С. и излагането живота
и здравето на децата на риск А. подала сигнал в италианската полиция и тъжба до
Районна прокуратура-гр.Б..
Насрещните
искове са оспорени от С.С.,който отрича верността на твърдяното от М.А. и
настоява,че изложените от него факти са истина.Същият набляга,че не е
безотговорен и опасен за децата,защото веднага след връщането в България на
20.03.2018 г. и на 19.06.2018 г. била извършена операция на двете очи на детето
Г.,за която именно той платил 3 000 лв.Майката М.А. не се върнала в страната да
се грижи за Г.,а само по телефона се интересувала от състоянието му.Не било
вярно,че с отвеждането му от И. бащата лишил детето А. от
образование.Последното веднага било записано като ученичка в СУ „Хр.С.“-с.О..
Твърденията
на бащата С.С. за липса на упражнявана от майката родителска грижа спрямо двете
деца А. и Г. по време на престоя на страните в И. не намират опора в събраните
по делото доказателства.Единствено свидетелката М. Г. А.,майка на С.С.,споделя
изключително негативни впечатления от своя двумесечен престой в И. в дома на
страните,случил се непосредствено преди отвеждане на децата от бащата в
България,в насока,че майката М.А. не полагала изискуемата грижа за децата-не
готвела /“Ядяха само сладко,докато ги науча да ядат готвено…Не бяха научени на
топла закуска,на топла манджа“/,не поддържала нужната хигиена в дома-завивките
им миришели,прозорците и пердетата в стаята на децата били във влага и
мухъл.Майката ходела в някаква секта и оставяла децата пет часа заключени,спяла
до обяд и по цял ден седяла с телефона.След заминаване на децата предпочела да
остане в И. при родителите си,а не да придружи децата си и да се погрижи за Г.
по време на двете операции.Според свидетелката условията за живот в комплекса,в
който била квартирата на страните в И.,били мизерни.Комплексът бил като
концлагер със заключен портал.В апартамента нямало парно,а се отоплявал с една
газова печка,местена от стая в стая.Децата лежали с връхни дрехи и шапки под завивките.Обстановката
в района била рискова-всеки втори се движел с пистолет,имало мафия и имало
опасност за живота на децата.Изобщо свидетелката описва катастрофална картина
откъм условия на живот в квартирата на страните в И. и относно липсата на грижи
от страна на майката М.А..Изложените от нея факти съдът намира за опровергани
от останалите събрани по делото доказателства,а показанията й са изключително
повлияни и емоционално изкривени от позицията й на майка на С.С.,която също е
участвала при отвеждане на двете деца от сина й от И. в България през февруари
2018 г.Няма други свидетелски показания по делото,които да подкрепят изложеното
от М. А.относно негативния родителски капацитет на майката М.А..Само свидетелката
М. Р. Д.,съседка на С. ***,твърди,че след раждането на детето А.,докато
страните са живели в дома на родителите на С.С.,майката М. спяла до обяд и
основно грижи за него полагала бабата на детето по бащина линия М. .Става
въпрос обаче за събития отпреди повече от 10 години,след раждането на А. през
2009 г.,когато самата М.А. е била все още дете на 16 години.Липсата на зрялост
към онзи момент може да е повлияла на самодисциплината й и осъзнаването на
отговорностите към собственото дете,но това й поведение отпреди значителен
период от време и в такава незряла възраст не може да бъде основа за кардинални
изводи относно родителските й качества към настоящия момент.Свидетелката М. Т.
В.,майка на М.А.,опровергава твърденията,че дъщеря й не готвела на децата при
престоя им в И.;че условията в жилищния комплекс били мизерни-напротив
твърди,че има нормални условия за живот,че има басейн,детска площадка,че
комплексът не е затвор,но се охранява добре с камери.Горната свидетелка има
близка родствена връзка с М.А. и не е безпристрастна,но достоверността на
показанията й се потвърждава от тези на свидетеля Й. С. Й.,очевидец на престоя
на страните в И.,работил там в същата фирма,живял в същия комплекс.Последният
споделя,че в комплекса имало басейн,тенис-игрище,пързалки,баскетболно
игрище,заведения през лятото,бил охраняван с камери.Според него в района
обстановката е нормална за живеене-няма убийства и мафия.Същият споделя,че М.А.
се грижела добре за децата по негови впечатления от посещения в дома им-децата
били добре облечени,чисти и нахранени.Когато родителите им отивали на работа
или отсъствали от дома,за децата полагал грижи и оставал при тях дядо им по
майчина линия В..Показанията на М. В.и Й. Й.относно условията на живот в
жилищния комплекс в И. се подкрепят като достоверни и от данните в изготвения
от италианските социални служби и депозиран във въззивната инстанция
международен социален доклад,който съдът ще коментира по-надолу в изложението.
Гореобсъдените
гласни доказателства не подкрепят убедително тезата на бащата С.С.,че майката М.А.
е безотговорен родител с негативен морален облик.В тази връзка единствено
майката на С.-М. А.-подкрепя твърдението
му за изневяра на М.А. с шефа на фирмата,в която работели,като същата дори не е
очевидец на такова поведение на А.,а предава казаното й от сина й.Убедителни
доказателства за аморално поведение на М.А. не са събрани,което й поведение да
е повлияло на родителския й капацитет и да я е отклонило от ежедневните й грижи
за двете малолетни деца.
Всъщност
наличните доказателства сочат по-скоро на безотговорно родителско поведение на
бащата С.С.,който,без да уведоми майката за намеренията си,тайно от нея и
използвайки отсъствието й от дома им след пореден конфликт между тях,когато тя
отишла да спи при родителите си,взел двете деца и заедно с тяхната баба М. А.ги
върнал обратно в България в края на февруари 2018 г.При това не е ясно как е
проведено горното пътуване при положение,че и двата паспорта на децата са
останали в дома на страните в И. /справка с оригиналните паспорти,останали на
съхранение при майката в И.,е извършена от районния съд в съдебно заседание на
22.10.2018 г./,а бащата доста неубедително твърди,че децата имали паспорти по
време на пътуването,но някой ги откраднал в К.,като разбил колата.Съдът
намира,че в случая бащата не е проявил положителни родителски
качества,отвеждайки двете малолетни деца внезапно без съгласуване на пътуването
с тяхната майка,непосредствено преди извършване на предвидена операция на
катаракта на очите на Г. в Милано и по време на учебната година,прекъсвайки
образованието на А. /съгласно удостоверение изх.№1449/14.03.2018 г.,издадено от
СОУ „С.Еуфемия Л.“ в гр.Л. Т.,И.,на листи 29 и 30 от делото на БРС А. е
посещавала 3-ти клас в цитираното училище/,като фактически е отделил предимно с
оглед задоволяване на собственото си его без съобразяване интересите на децата
последните в ранна детска възраст от майка им за продължителен период от време
/вече две години/,постигайки го с рисково пътуване с лек автомобил през зимата
/самият той споделя в обясненията си пред БРС в съдебно заседание на 22.10.2018
г.,че оная вечер „сумати“ сняг валял/.Че пътуването е било тайно и
несъгласувано с майката,става ясно от показанията на свидетеля Й. С. Й./същият
разказва за посещението в дома му на М.А. и нейните родители,за да ползват
неговия телефон да търсят децата,като се обадят на някаква роднина на С. в И.,а
впоследствие разбрали,че С. е взел децата и са си дошли в България/,както и от факта
на подадения от М.А. до полицията в гр.Л. Т.,провинция Катандзаро,И. сигнал
/устна жалба/ от 28.02.2018 г.,че С.С. е отвлякъл двете им деца /виж протокола
на италиански език и в превод на български език на листи 24-28 от делото на
БРС/.Горното поведение на бащата С.С. не дава положителна оценка на
родителските му качества.
Вярно
е,че веднага след пристигането в България С. е предприел нужното,за да продължи
лечението на детето Г..Според епикризите от 20.03.2018 г. и 19.06.2018
г.,издадени от ОМЦ „Св.Н.Чудотворец“-гр.Варна /на листи 56 и 57 от делото на
БРС/,на детето са извършени две операции на ляво и дясно око.Според
удостоверение изх.№РД-20-310/30.03.2018 г.,издадено от СУ „Хр.С.“-с.О.,общ.Б.
/на лист 11 от делото на БРС/,детето А. е записано веднага след пристигането в
страната във втори клас в горното училище през учебната 2017/2018 г.Въпреки че
бащата все пак е положил нужната грижа за лечението на Г. и за образованието на
А.,следва да се посочи,че внезапната смяна на местоживеенето от една държава в
друга без нужната психологическа подготовка на децата,отделянето от майка им,рязката
смяна на обстановката,средата и приятелския кръг със сигурност не са имали
позитивно въздействие върху психиката на двете деца,които са били подложени на
ненужен стрес заради импулсивното решение на баща им.
Родителският
капацитет на бащата не е преценен като особено позитивен и от вещото лице Б.Г.
/клиничен психолог/ в заключението по допуснатата от ДОС съдебно-психологическа
експертиза.За С.С. е посочено,че е до голяма степен пасивно-безразличен,уверен
в себе си,в отношенията с околните твърд и взискателен,злопаметен,пасивно упорит,много
педантичен и дребнав,разсъдлив и хладнокръвен,с безразлично отношение към
чуждото мнение,консервативен,лесно изоставя всичко и прекъсва приятелства.При
проучването е установено,че С. няма активна роля в отглеждането и възпитанието
на децата.Констатирани са занижен родителски контрол,липса на всякакъв контрол
над децата.С. не приема за сериозни и отговорни
интересите,желанията,плановете,амбициите на децата,не разбира от каква подкрепа
имат нужда те.Въпреки че при изслушването му от въззивния съд по реда на чл.59
ал.6 от СК същият е заявил публично изключителна своя загриженост за бъдещето
на децата,желание да се образоват,като твърди,че в свободното си време винаги
се интересува от техните желания и потребности и полага усилия да ги задоволява,в
действителност става дума за добри намерения,които не се реализират практически.От
пристигането му в България заедно с двете деца С. изцяло е прехвърлил
родителските си задължения на своята майка-баба на децата по бащина линия.Свидетелката
М. Р. Д.,съседка на С. в с.О.,споделя впечатленията си,че „той,майка му и баща
му полагат грижи за децата.Те са основно,които ги гледат…“.Самото дете А. по
време на личното му изслушване от районния съд в съдебно заседание на 26.10.2018
г. съвсем чистосърдечно заявява,че „тати работи-тръгва сутрин и се връща
вечер.Тати,като се върне от работа,дава да му измият кутията,яде,къпе се и
излиза някъде.Понякога взема Г..С мен баба се занимава.Мама играеше с Г.,когато
имаше време.Мама понякога ми е чела приказки,тати не ми е чел.На Г. тати не
чете приказки.Един път отидохме при едни приятели на техния рожден ден…Баба ми
каза какво да говоря тук“.От горното изявление става напълно ясно,че бащата С.С.
не полага усилия да отделя време за децата,през което да осъществява съвместни
дейности с тях.Очевидно не проявява интерес към потребностите им,а е делегирал
тези задължения изцяло на своята майка.Дори за явяването за изслушване в
рамките на настоящото производство детето А. е било подготвено от своята баба
по бащина линия,като бащата отново не е намерил за необходимо да осъществи
нужния психологически контакт с детето предвид предстоящото стресово
изживяване.И при разговора с психолога Б.Г. по СПЕ по време на изследването А.
при отговора на въпросите е заявила:„Тати няма много време за нас…Баба се грижи
за нас,и аз на нея много й помагам“, „Тати няма време.Той ходи на работа,а
вечер,когато се прибере,или си почива,или ходи някъде“.Горните изявления потвърждават
факта,че децата са поверени от бащата С. изцяло на грижите на неговата майка и
същият не упражнява пълноценен родителски контрол,не участва активно в
отглеждането и възпитанието на децата.В същото време относно поведението на
майка си А. споделя,че „с мама и Г. си играехме,беше весело…“,т.е. детето има
позитивен спомен от емоционалните си изживявания с майката,което е индиция за
по-адекватен родителски и човешки подход на майката към двете деца.Психологът
Б.Г. е констатирала в заключението си,че при детето А. има наченки на
сугестиране от реплики на бащата и неговото семейство,като не е достигнато
развитие на синдром на родителско отчуждение спрямо майката.Факт е обаче,че
бащата и неговите близки са опитвали да насадят негативно отношение на детето
към майката и да го отчуждят,вкл. обяснявайки му,че майка му не се е върнала с
тях в България,защото иска да остане в И.,т.е. че същата е изоставила децата си
и предпочита да живее далеч от тях.Добрият родител не би си позволил такова
стресиране на детската психика и отчуждаване от другия родител,при което дава
приоритет на собствените си интереси пред душевното спокойствие на децата,имащи
нужда да обичат еднакво и да контактуват с двамата си родители.
Според
психолога Б.Г. майката приема децата такива,каквито са,уважава ги и признава
индивидуалността им,одобрява и стимулира интересите им,поддържа идеите и
плановете им.Същата отделя достатъчно време да бъде заедно с децата си,поощрява
самостоятелността и инициативността им.Намерила е при възпитателските методи
баланса между свръхконтрол и липса на всякакъв контрол.Психологическата
характеристика й дава значително по-висока оценка на родителския капацитет в
сравнение с бащата.Самите деца имат по-позитивни изживявания с майката,макар че
А. демонстрира еднаква привързаност и към двамата родители,като страда и от
конфликт на лоялност.Детето Г. с оглед по-ниската си възраст не страда от
„конфликт на лоялност“ и съвсем открито
показва по-голяма привързаност към майка си.И според психолога Г. бащата
не може да установи пълноценна емоционална връзка с децата си,като очевидно
майката има по-дълбока такава с тях.
Не
на последно място при преценката съдът следва да вземе предвид и факта,че двете
деца са все още в ниска възраст-А. е на 10 години,а Г.-на 6 години.В тази
крехка възраст те не са самостоятелни и независими и се нуждаят физиологически в
бита изключително от ежедневните и непосредствени грижи на своята майка,както и
при нужда да потърсят емоционална подкрепа и опора в нея.За А. е доста важна
връзката с майка й,защото е момиче и има нужда от силна женска фигура в живота
си като обект на подражание и подкрепа при решаване на житейски
проблеми.Тепърва й предстоят предизвикателствата на пубертета-период,през който
ще има нужда от житейските съвети и опит на по-възрастна жена.По-логично
житейски и емоционално е с оглед естествената биологична връзка между майка и
дъщеря тази значима женска фигура да е майката на детето,а не неговата баба по
бащина линия.Детето Г. пък е все още толкова малко,че трудно би изживяло
спокойно и нормално детство без нежността,топлотата и ежедневната грижа и
присъствие на майката,които в тази ранна възраст никой друг възрастен от
обкръжението не може да предостави.
Предвид
горното с оглед по-добрата оценка на родителския капацитет на майката М.А. и
предвид по-силната емоционална връзка между децата и последната според съда е
удачно именно майката да упражнява родителските права спрямо двете деца.Не е
редно двете деца да се разделят между двамата родители,за да се избегне
отчуждаването им едно от друго.Житейски обосновано е двете деца да съжителства
заедно при един от родителите,за да се приобщят едно към друго,да контактуват
помежду си и да си бъдат опора занапред в живота.
Освен
това съдът намира,че двете деца имат по-голяма перспектива за бъдещото си
развитие в И.,където се е установила да живее и работи майката.Независимо от
временните затруднения в страната вследствие пандемията от коронавирус И. е
една от най-силно развитите европейски икономики и безспорно в битов и финансов
план ще предложи повече възможности за житейско развитие на децата.От социалния
доклад от 18.10.2018 г. на ДСП-гр.Б. /на листи 75 и сл. от делото на БРС/ става
ясно,че битовите условия,които предлага бащата в дома на своите родители в с.О.,общ.Б.,са
добри.Къщата се състои от три стаи,коридор,кухня и баня.Бащата и децата ползват
две стаи,като за двете деца има обособена детска стая.Кухнята и санитарните помещения
се ползват заедно с родителите на С.С..Жилището е електрифицирано и
водоснабдено.Обзаведено е с вещи за обичайно потребление,чисто е и
осветено.Бащата работи като строител и декларира,че получава дневен надник в
размер на 60 лв.При изслушването му по реда на чл.59 ал.6 от СК в съдебно
заседание пред въззивния съд същият заявява,че средномесечният му доход към
настоящия момент е около 2 000 лв.С оглед горните данни съдът счита,че
бащата може да осигури от финансова гледна точка и материални възможности живот
на децата в България без съществени лишения и да задоволи основните им нужди.
При
майката обаче децата също ще бъдат със задоволени нужди от битово
естество.Видно от представените по делото множество документи на италиански
език и в превод на български език /уведомления и фишове за заплати на листи
105-119 от делото на БРС и листи 58-86 от делото на ДОС/,М.А. работи постоянно
в И. като селскостопански работник по трудови договори.Според депозирания по
делото международен социален доклад,изготвен от социалната служба в гр.Л. Т.,И.
/на листи 130-135 от делото на ДОС/,А. работи и към февруари 2020 г. като
работник във ферма и получава заплата в размер на около 240 евро на седмица
/около 960 евро месечно/,т.е. доходите на двамата родители са в близък размер.Същата
е регистрирана като жител на жилищен комплекс „В. Д. Д.“ *,където живее в
апартамент,предоставен й от собственика за безплатно ползване.Сградата е част
от жилищен комплекс в предградията на града.Жилището се състои от кухненски
салон,две спални,баня,като скоро е ремонтирано и оборудвано с всичко
необходимо.Сочи се,че действително районът е доста изолиран и няма достъп до
услуги,тъй като е близо до морето,като е основно населен през лятото.Самият
жилищен комплекс бил доста изоставен и постройките не били добре поддържани и
чисти.Придвижването без автомобил било доста трудно.Въпреки горните констатации
съдът намира,че основната нужда на децата от жилище ще бъде задоволена,като
самият апартамент очевидно е чист и обзаведен.Затрудненията с придвижването
могат да бъдат преодолени,тъй като бащата на А. /дядо на децата по майчина
линия/ притежава лек автомобил.Комплексът се обслужва и от училищен
автобус,който е бил ползван от А. при престоя й в И..В същия комплекс живеят в
друг апартамент родителите на А. и нейните брат и сестра.Всички работят /без
бащата на А./ в същата ферма и реализират общ доход от 2 000 евро месечно.Очевидно
А. ще може да разчита и на тяхната помощ при отглеждането на децата,вкл. при
нужда и на финансова помощ от тях.
Според
психолога Б.Г. за детето Г. преместването в И. няма да породи стрес,тъй като е
констатирала,че същото иска да живее с майка си в И. и чака този момент.Детето А.
е притеснено заради смяната на средата,отношенията и училището.Следва да се
подчертае обаче,че 10-годишната А. може да се адаптира в новата среда
бързо,защото детската психика не е обременена от предразсъдъци и мисли като при
възрастните,по-гъвкава е,като следва да се зачете и фактът,че средата няма да е
съвсем нова за А.,която вече е живяла на същото място в И. и е посещавала
училище там.Рискът от временен стрес и емоционална нестабилност си струва да
бъде поет,ако това е в името на по-големи възможности за развитие и пълноценен
и материално обезпечен живот в чужда държава с по-висок стандарт на
икономически и социален живот.
Предвид
изложеното съдът намира,че като основателни подлежат на уважаване насрещните
искове на майката М.А.,а тези на бащата С.С. подлежат на отхвърляне като
неоснователни.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.Следва да се посочи,че във въззивната жалба на С.С. не се съдържат
конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта на постановения
режим на лични контакти между децата и бащата и в частта на присъдената
издръжка.Същият не е изразил недоволство от размера на издръжката и от
съдържанието на режима на контакти.Съдът намира,че определеният от БРС режим на
лични контакти е подходящ,тъй като е съобразен с факта,че децата и бащата ще
живеят в различни държави.При това положение правилно не е приложен обичайният
режим,а по-особен-един месец през лятната ваканция и една седмица през
коледната/новогодишната ваканция след предварително съгласуване между
родителите.Размерът на присъдената издръжка не следва да се намалява,доколкото
е под минимума по чл.142 ал.2 от СК и тъй като за бащата,който декларира пред
въззивния съд,че получава месечен доход от 2 000 лв,заплащането по 127,50
лв на дете месечно /общо за двете деца 255 лв/ не би представлявало никакво
затруднение.Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,като само
частично следва да се измени в частта по определяне местоживеенето на двете
деца.Следва да се посочи конкретният адрес в И.,което ще даде яснота на бащата
къде точно се намират децата и откъде може да ги вземе за осъществяване режима
на лични контакти.
Разноски
за въззивната инстанция са претендирани от двете страни по делото.С оглед
изхода от спора право на разноски за настоящата инстанция има въззиваемата М.А.,а
въззивникът С.С. няма право на разноски по делото и такива не следва да му се
присъждат.Въззиваемата А. е сторила разноски в размер на 25 лв държавна такса
за водене на делото по насрещните й искове,внесена в рамките на въззивното
производство по сметка на БРС,както и 5 лв банкова такса /платежно нареждане на
лист 33 от делото на ДОС/,които следва да й се присъдят.Доказателства за други
сторени от нея разноски не са депозирани.
Водим
от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №155/26.11.2018 г. по гр.д.№223/2018 г. на Балчишкия районен съд в
частта,с която е определено местоживеенето на децата при майката,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата А. С. А.с ЕГН ********** и Г. С./С./ А. с ЕГН **********
в дома на майка им М.В.А. с ЕГН **********,находящ се в гр.Л. Т.,Л. Д.№*,И..
ПОТВЪРЖДАВА
решение №155/26.11.2018 г. по гр.д.№223/2018 г. на Балчишкия районен съд в
останалата му част.
ОСЪЖДА
С.А.С. с ЕГН ********** *** да заплати на М.В.А. с ЕГН ********** от гр.Л. Т.,Л.
Д.№*,И. сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
30 лв /тридесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.