Определение по дело №183/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1293 от 23.05.2025 г., подадена от „Дигитален Брим 2020“ ЕООД – [населено място], с ЕИК: *********, представлявано от управителя С. К. С. чрез упълномощен процесуален представител адв. Р. Р. от ГАК. Предмет на оспорване е Заповед № 867 от 15.05.2025 г. на Кмета на Община Габрово, с която се открива процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост, предназначен за търговска дейност, с административен адрес: [населено място], [улица]. С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед, за което се сочат два основни довода – определена е вноска за участие, чийто размер е несъзразмерен с наемната цена и необосновано висок, което е сериозна пречка за участие в търга, както и неспазване на срок от публикуване на заповедта до обявената дата за провеждане на търга.

След извършена служебна проверка по чл. 158 и чл. 159 от АПК жалбата е приета за отговаряща на изискванията по АПК за редовност и допустимост. Съдът е упражнил правомощията си по чл. 154 и чл. 157 от АПК, като с определение № 736 от 02.06.2025 г. е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. и е конституирал страните в производството.

Делото е разгледано в две открити съдебни заседания, като с протоколно определение от о.с.з. на 27.06.2025 г. е даден ход по същество.

В процеса на изготвяне на крайния съдебен акт съдът отново направи проверка за редовност и допустимост на производството и счете, че жалбата е процесуално недопустима. Право на подателя на жалбата е да посочи кой акт атакува, а съдът от своя страна дължи проверка относно допустимостта на жалбата, в т.ч. доколко посоченият в жалбата акт подлежи на оспорване, вкл. до края на производството и издаването на съдебния си акт. Настоящият съдебен състав намира, че липсва годен за обжалване административен акт, като за да достигне до този правен извод, взе предвид следното:

Със законодателна промяна на чл. 21, ал. 5 от АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ изрично се предвиди, че „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаване на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго“. С това законово изменение беше внесена яснота относно правния характер на актовете, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство, завършващо с издаване на ИАА. Предвид второто изречение на посочения текст, заповедта за откриване на процедурата за провеждане на търг се обжалва при атакуване на заповедта за определяне, в случая, на наемател. Едва при обжалване на заповедта на кмета, с която се слага край на публичния търг (с прекратяване на процедурата или с определяне на конкретен наемател), се проверява и правилността на заповедта за откриване на процедурата за провеждането на търга (в този смисъл Определение № 6506 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2025 г., IV о.; Определение № 10649 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2024 г., IV о.; Определение № 2641 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2047/2023 г., IV о.; Определение № 5261 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2021 г., IV о.; Определение № 9038 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2020 г., IV о.; Определение № 15653 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13213/2019 г., IV о.).

Процесната заповед не попада и в изключението по чл. 21, ал. 5, изр. второ от АПК – "освен ако в специален закон е предвидено друго", доколкото нито в ЗМСМА, нито в ЗОС, се съдържа изрична норма, която да дава възможност да бъде оспорвана заповедта, с която се открива процедура по отдаване под наем на недвижим имот, публична-общинска собственост. Тя е част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед за определяне на наемател, с който приключва процедурата по отдаване под наем, и който именно акт подлежи на съдебен контрол.

В съответствие с посочената законодателна промяна и с оглед актуалната съдебна практика на ВАС, настоящият състав на ГАС приема, че процесната заповед на кмета на община Габрово, с която се поставя началото на тръжна процедура, е волеизявление на компетентен административен орган, с което се създават права, респективно задължения за лицата, които са потенциални участници в откритата процедура за провеждане на търг. При императивната законова норма на чл. 21, ал. 5 от АПК, съдът намира, че процесната заповед не подлежи на самостоятелно обжалване. Но е налице възможност да бъде направена преценка за нейната законосъобразност при съдебния контрол на крайния административен акт, а именно заповедта за определяне на наемател. От жалбоподателя са изнесени твърдения, свързани с неправомерното ограничаване на възможността му да участва в тръжната процедура, а това обстоятелство е от съществено значение за преценка за наличието на правен интерес от обжалване. И след като не разполага със законова възможност да оспори актове, свързани с провеждане на процедурата и довели до ограничаване правото му на участие в производството, то за жалбоподателя е налице правна възможност за оспорване на окончателния, приключващ процедурата акт (в този смисъл - Определение № 5261 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2021 г., IV о.; определение № 13524 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10500/2019 г.; определение № 10877 от 07.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8172/2020 г.; определение № 15031 от 04.12.2020 г. по адм. дело № 12067/2020 г.).

Така мотивиран, съдът намира, че депозираната жалба е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Това е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство и то от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно.

По посочените съображения съдът следва да отмени дадения ход по същество, да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство.

Поради горното, съдът не дължи произнасяне по наведените в жалбата доводи по същество на спора.

Относно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящата инстанция – същото се явява неоснователно. При този изход на делото не е налице нито една от хипотезите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК за присъждане на разноски, тъй като приложимият закон не регламентира отговорност на ответника за направените от жалбоподателите разноски при прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Доколкото възприетата процесуална пречка за разглеждане на жалбата не се свързва с оттеглянето на оспорения акт, съответно не е приета като основание за прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК, то не се следва присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при прилагането на чл. 143, ал. 2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 253 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 1 от АПК Административен съд – Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от проведено на 27.06.2025 г. открито съдебно заседание, с което е даден ход по същество на адм. дело № 183 от 2025 г. по описа на Административен съд – Габрово.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на „Дигитален Брим 2020“ ЕООД – [населено място], ЕИК: *********, представлявано от управителя С. К. С. чрез пълномощник, против Заповед № 867 от 15.05.2025 г. на Кмета на Община Габрово, с която е наредено да се открие процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост с административен адрес: [населено място], [улица].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 183 от 2025 г. по описа на Административен съд – Габрово.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ чрез Административен съд – Габрово с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от Определението да се изпрати на страните в едно със съобщението.