№ 19
гр. Варна , 25.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600094 по описа за 2021 година
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частен протест от прокурор при ОП Варна, с който се
оспорва правилността на определение № 163, постановено от състав на
Окръжен съд Варна на 24.02.2021г. по ЧНД № 120/2021г., с което е било
уважено искането на осъдения И. В. М., ЕГН ********* за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с
определение №23/07.07.2017 г. по ЧНД №58/2017 г. по описа на Военен съд –
Пловдив общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години и
осем месеца.
В протеста се излагат съображения за неправилност на постановеното
определение, тъй като на първо място съдът необосновано бил приел, че не са
настъпили трайни положителни промени в поведението на осъденото лице.
Решаващият състав не е съобразил, че поведението на осъденото лице е
противоречиво по време на цялостния му престой в местата за лишаване от
свобода, като оценката на риска от рецидив остава в рамките на средното
ниво и към настоящия момент – 40 т.
Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора Варна, с
което също се застъпва виждането за неправилност на постановеното и
оспорено определение. След анализ на данните относно поведението на
осъденото лице, се поддържа становище, че възпитателната и корекционна
работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е дала резултат,
но той е нетраен и непоследователен. Според Началника на Затвора Варна
изминалият период на изтърпяване на наказанието е недостатъчен, за да се
приеме, че е постигната генералната превенцияна наказанието, както и че
1
поведението на ос.лице М. се характеризира със стабилитет, трайност и
осъзнатост, предпоставящи постигането на целите по чл.36 от НК.
Превъзпитателното въздействие спрямо л.св.М. следва да продължи в
условията на пенитенциарното заведение.
Постъпило е и становище от л.св.И. В. М., в което моли въззивната
инстанция да потвърди определението на ВОС. Заявява, че е осмислил
поведението си. Твърди, че през изминалите 2 години и 8 месеца след
наказанието му от 20.07.2018 г. е бил награждаван многократно, отново му е
бил облекчен режима, че работи отново на външни обекти. Твърди, че
оценката на риска от рецидив е необективна, тъй като „някой умишлено е
забравил“ да намали точките. Твърди, че е ползвал 26 награди, от които 16
пъти домашен отпуск. Моли въззивният протест да бъде оставен без
уважение.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното:
Подаденият протест, по който е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледан по същество се преценява като основателен.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Л.св. И. В. М. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, наложено му по реда на чл.25, вр.чл.23
от НК с определение по ЧНД №58/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив,
с което са били групирани определените му наказания по НОХД №
2232/2013г. на РС Варна и по НОХД № 3/2017г. на Военен съд Пловдив.
Към момента на настоящото произнасяне на въззивната инстанция ос.л.
М. е изтърпял фактически повече от изискуемата една втора от наложеното
му наказание, а именно 4 години, 11 месеца и 14 дни, от работа – 10 месеца и
3 дни.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице М. е започнало на
18.03.2018г. Първоначално е постъпил в Затвора- Варна на 11.12.2015г. и до
18.03.2018 г. е търпял друго наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години, наложено му по НОХД № 328/2010 г. ВРС и приведено в изпълнение
по реда на чл.68 от НПК с определението на ВС Пловдив.
При престоя му в местата за лишаване от свобода е бил променян
режима на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” от строг на
общ и лек, както и типа на затворническото общежитие от закрит в открит. От
26.07.2018г. режимът му обаче е бил завишен до общ. С определение №
2
657/26.07.2018г. по ЧНД №856/2018г. на ОС-Варна , влязло в сила на
07.06.2019г., И.М. е бил преместен от затворническо общежитие от открит
тип в Затвора – Варна за доизтърпяване на остатъка от наложеното му
групирано наказание „лишаване от свобода“ с Присъда № 8/10.03.2017 г. по
НОХД № 3/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив. Със Заповед №
18/24.07.2020г. на Началника на Затвора Варна л.св.М. отново е преместен в
ЗС открит тип.
При постъпването му в местата за лишаване от свобода първоначалната
оценка на риска от рецидив е отчела средни стойности - 47т. Дефицитните
зони са в - отношение към правонарушението (неглижира извършеното,
оправдава поведението си, счита присъдата за завишена, без самокритичност,
с утвърдени криминогенни нагласи), начин на живот и обкръжение и умения
за мислене.
Риска от вреди бележи средни нива за риск в обществото.
Изготвеният през 2016 г. втори профил на оценката за риска от рецидив
бележи положителни промени, стойностите и са ниски - 26т. Промени са
настъпили в - отношение към правонарушението и умения за мислене. Зоните
на дефицит били - начин на живот и обкръжение. Оценката на риск от вреди
запазва средните си нива по отношение на обществото и ниски стойности за
всички показатели.
На 19.07.2018 г. е извършена последващата оценка на риска от рецидив
бележи значително завишаване на точките и диагностицира средни нива от
43т. Зоните на дефицит са - отношение към правонарушението, начин на
живот и обкръжение и умения за мислене. Тук следва да се отбележи, че тези
стойности и прогнози са само 4 месеца след като е запознало изтърпяването
на настоящото наказание „Лишаване от свобода“ на 18.03.2018 г. Оценката на
риск от вреди е завишена до средни стойности за риск в обществото, налице е
риск в затвора по отношение на персонала и риск в затвора по отношение на
л.св.
Поредната оценка на риска от рецидив към 19.11.2019 г. бележи
минимален спад на точките като остава в средни нива от 41т. Зоните на
дефицит се запазват: отношение към правонарушението, начин на живот и
обкръжение и умения за мислене. Оценката на риск от вреди запазва нивата
си от предходната оценка.
Актуалната оценка на риска, изготвена по повод молба на л.св.М. за
УПО от 15.12.2020 г. , отново остава в граничните зони - 40 т.
Л.св.М. полага усилия за безпроблемно пребиваване в условията на
затвора. След настаняването му в корпуса на Затвора-Варна от ЗО Разделна
М. е награждаван, включително и с награди „домашен отпуск", като няма
регистрирани нарушения извън контролирана среда, завръщал се е в срок.
3
На 29.07.2020 г. е настанен в ЗО Разделна. Поддържа и отчетената в
Затвора Варна положителна поведенченска линия.Придържа се към
наложените му режимни ограничения, съдейства на служителите и за
опазване на реда в групата. Скоро е избран отново към груповия съвет като
отговорник „Ред и дисциплина“. През месец октомври 2020 г. е изведен на
ВРО без охрана. Явява се с желание на работа и заявява готовност за следване
на установените правила. За престоя си в ЗО Разделна не е наказван,
награждаван е 3 пъти, в това число двукратно с домашен отпуск до 5
денонощия. Същевременно обаче според текущия доклад на ИСДВР И.Я.,
нагласите на л.св. следват една постоянна линия на неглижиране на
собствената си отговорност за случващото сеи най-вече на допуснатите
нарушения. В пряка комуникация избягва темата за регистрираните случаи в
ЗО Варна и Затвора Варна. Счита, че е „платил своето“. В условията на
рестриктивна среда оправадва гласуваното му доверие и показва умения за
спазване на наложените правила. В обществото обаче очевидно се поддава на
импулсивната си природа и навека, което ведно с авантюристичната му
ориентация го подтиквата към престъпна дейност.
Видно от становището на гл.инсп.С.В. НС СДВР Затвора Варна л.св.М.
демонстрира известна мотивация за промяна с цел постигане на облекчения
при третирането му в МЛС. По време на пребиваването си в затвора не
показва достатъчно позитивно развитие в личностен план при преодоляване
на криминогенните нагласи и зоните на дефицит. Няма показано категорично
желание и мотивираност за законосъобразен начин на живот след
освобождаването.
Видно от експертната оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на л.св.И.М., извършено на 08.01.2021 г., резултатите за
криминални нагласи са на средни стойности- отчитат се високи нива на
антисоциални нагласи и социална среда. Съществува голям риск от не добра
реинтеграция, ако отново попадне в кориминална компания или бъде
притиснат от финансови подбуди.
Според затворническата администрация, макар цялостното поведение
на л.св. М. да показва напредък в уменията за мислене, не може да се направи
обоснован извод, че към настоящия момент целите на наказанието,
предвидени в закона, са постигнали желания ефект.
Основният спор по делото е дали може да се приеме, че М. е „осъден,
който е дал доказателства за своето поправяне”. Следва да се отбележи, че
според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е
различен от този, придаден му от първоинстанционния съд. В Решението си
по делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство“ ЕСПЧ е посочил,
че легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде
държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и
рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на
4
присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и
може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може
да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението
на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното
третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В
същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от
целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в
края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC],
№ 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните
документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че
затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така,
че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от
публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един
продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
спрямо М. не може да бъде направен, поведението му не е константно
положително.
Изготвените становища от инспектор в ОЗ Разведлна и Затвора Варна,
експертната психологическа оценка съдържат мнение за наличието на
положителни индикации в поведението на осъдения. Тук следва да се посочи,
че въззивната инстанция не съзира някакво тенденциозно третиране от страна
на затворническата администрация. Напротив, от документите по делото е
видно, че по отношение на л.св.М. е била приложена последователно
прогресивната система на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода –
когато в течение на времето лицето е показвало добро поведение, то
съответно е получава различни облекчения – промяна на режима, настаняване
в открит тип, изведен е на работа или пък е получавал различни награди вкл.
и домашен отпуск. Затова и въззивната инстанция не намира основания да
преразгледа представената по делото оценка на риска.
Писмени доказателства свидетелстват, че актуалният риск от вреди по
отношение на обществото, въпреки пенитенциарното третиране, не е в ниски
5
стойности, напротив. Оценката е обременена не в статичните зони – напр.
настоящо правонарушение и криминално минало- все обстоятелства, които не
могат да бъдат заличени и в този смисъл не е възможно рискът да бъде
понижен, а в динамичните зони, които именно подлежат на коригиране .
Показателите на останалите зони на дефицити – като отношение към
правонарушението, умения за мислене, начин на живот и обкръжение, са все
още са на средното ниво, въпреки отчетения спад. Продължават да са налице
и рискови фактори спрямо обществото.
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения И. В. М..
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за неправилно, поради което същото следва
да бъде отменено, а молбата на л.св. да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 163 от 24.02.2021 год., постановено по
ЧНД № 120/2021 год. по описа на Окръжен съд - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. В. М., ЕГН
********* за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му с определение №23/07.07.2017 г. по ЧНД №58/2017 г. по
описа на Военен съд – Пловдив общо наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест години и осем месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6