О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 05.10.2020 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 5 октомври 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2656 по описа
за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид представения по делото отговор на ответника, съдът счита, че за
необходимостта от назначаване на съдебно – икономическа експертиза следва да се
произнесе в откритото съдебно заседание по делото.
Следва да бъде указана на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да
бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищецът Д.В.К. твърди в исковата си
молба, че бил дългогодишен служител на ответното дружество „Елфи — тех“ ООД.
Започнал работа в ответното дружество още през 1993г. Винаги стриктно и
съвестно изпълнявал служебните си задължения. Поради навършване на възраст за
пенсиониране, подал заявление до управителя на дружеството за освобождаване от
заеманата от него длъжност на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.
Заявлението било подадено своевременно с вх. № 11/18.05.2020г., като молбата му
била да бъда освободен, считано от 01.06.2020г. Съответно на 01.06.2020г. му
била връчена Заповед № 16/ 01.06.2020г. за прекратяване на трудово
правоотношение с правно основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. В цитираната
заповед се посочвало, че му се следвало изплащане на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 ден. Липсвало
връчена заповед за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и такова не
му било изплатено. Видно от приложените към настоящата искова молба писмени
документи, а именно копие от трудова книжка и справки за осигурителен стаж и
доход при пенсиониране той имал право на обезщетение в размер на БТВ за срок от
шест месеца, тъй като работил при ответника през последните десет години.
Тъй като
ответникът като негов бивш работодател не му определил за изплащане обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ и не му изплатил такова, то за него било налице правен
интерес от предявяване на настоящата претенция пред Съд.
Тъй
като последното му получено БТВ възлизало на сумата от 2049,33 лева, то счита,
че следвало да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на 12 296 лева. Поради неизплащане на задължението в срок на основание чл. 86
от ЗЗД ответникът дължал изплащане на лихва за забава върху така посочения
размер на главница, която до момента на
подаване на настоящата искова молба, а именно 20.07.2020г. възлизало на сумата
от 170,78 лева.
Моли
съда да осъди „ЕЛФИ - ТЕХ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 157, бл.1, вх. 1, ет. 2,
aп. 1, представлявано от ЖЕКО СТОЯНОВ
ГАНЕВ - управител да заплати на Д.В.К.,
ЕГН
**********, с постоянен
адрес:*** обезщетение с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 12
296 лева, представляваща БТВ за срок от
шест месеца, изчислено въз основа последно получено БТВ, ведно с лихва за
забава в размер на 170,78 лева, за период от 01.06.2020г. до 20.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница до окончателното изплащане
на задължението.
Моли съда да
му бъде присъдена и законната лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото за адвокатски хонорар.
В
законоустановения срок по делото ответникът „Елфи-Тех“ ООД представя писмен
отговор, с който заявява, че не възразява делото да се гледа именно пред
Старозагорския районен съд, който бил местно и родово компетентният съд по
отношение на процесния спор. Искът бил допустим и неоснователен.
Императивно
заложени от законодателя, в неразривна кумулативна връзка били две позитивни
условия да бъдело изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 на съответния
работник:
А) Да било прекратено трудовото
правоотношение на работника с ответното дружество - работодател;
Б) Прекратяването да настъпило след
като работникът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В процесния случай не било изпълнено
второто условие на закона.
Ищецът
предявил претенция да му бъдело изплатено обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в
размер на 12 296 лева. С промените в Закона за ограничаване на плащанията в
брой, с които максималната сума, която можело да се плати в брой била намалена
от 15 000 на 10 000 лева (обнародвани в ДВ, бр. 95 от 2015 г. и официално
влезли в сила от 1 януари 2016 г.), претендираното с исковата молба обезщетение
би могло да бъдело изплатено от ответника само, ако ищецът предварително му
предоставил данни за своя банкова сметка, ***ума от 12 296 лева. До датата на
предоставянето на такива данни (едва с писмо на ищеца вх.№ 43/ 06.08.2020г.,
което прилагат) ответникът по принцип бил в обективна невъзможност да извършвал
плащане на претендираното от ищеца обезщетение.
Относно наличието на условието по
т.2.1,б.”Б” към датата на прекратяването на процесното трудово правоотношение -
01.06.2020г., било важно да направят следните пояснения:
В правната теория („Осигурително
право” - IV-то изд. 2012
г., К. С.), правото на пенсия се определяло като субективно материално право,
от категорията на притезателните права. Притезателни били тези субективни
права, за чието упражняване било необходимо действието (или бездействието) на
лице, различно от техния титуляр.
Като субективно право, правото на
пенсия възниквало за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона
предпоставки и се осъществявало като се следва определена административна
процедура. Тя започвала със заявление на правоимащото лице до съответния
териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое
разпореждане отпускало или отказвало отпускането на пенсия. По правната си
характеристика, самото заявление за отпускане на пенсия представлявало
едностранно волеизявление, с което дадено физическо лице манифестирало
желанието си да упражни правото си на определен вид пенсия, каквото право
претендирал, че имал. Волеизявлението на осигуреното лице обаче, не било
достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия, защото освен него,
било необходимо наличието на правото да се установи с конкретна начална дата от
осигурителния орган и да се определяло размера на пенсията. Ето защо,
действието по подаването на писменото заявление не представлявало упражняване
на правото, а задължавало осигурителния орган да се произнесе и ако били налице
предпоставките, да отпуснело съответната пенсия. Същевременно, поради това, че
правото на пенсия не се погасявало по давност (чл.105,ал. от КСО) подаването на
заявлението не било обвързано със срок. В този смисъл, правото на пенсия било
едно потенциално право, чието реално осъществяване изисквало - предприемане на
необходимите действия от правоимащия и волеизявление на осигурителния орган за
отпускане на пенсията от определена дата. Едва тогава и от датата, посочена в
разпореждането, за начална дата на отпускане на пенсията, осигуреното лице
придобивало качеството на „пенсионер”, респ. към този момент следвало да се
счита, че притезагелното право не само било придобито, но и било упражнено.
Нормите на
чл.328, ал.1, т. 10а КТ, на чл. 94, ал.1 от КСО, включително и на чл.1, чл.10 и
чл. 15 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, сочели, че моментът, от който работникът или служителят
придобивал правното положение на пенсионер, било датата на отпускане на
пенсията, която била завършващ административната процедура елемент. Това бил и
моментът, към който следвало да се счита, че правото на пенсия било упражнено
от съответното лице с всички произтичащи от това правни последици (Р №
218/19.06.2015 г. по гр.дело № 7139/ 2015 г. на ВКС, 1V ГО). В процесния случай
съгласно Разпореждане № ********** по решение № 5 от протокол № 01221 от
09.06.2020г. на Териториалното поделение на НОИ град Стара Загора била
отпусната лична пенсия на ищеца за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО, считано от 02.06.2020г. по негово заявление, подадено на 02.06.2020г.,
Т.е. ищецът придобил качеството „пенсионер”, съответно правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 02.06.2020г.
Работникът
можел да реализира правото си по чл.222, ал.З от КТ при този работодател и по
това трудово правоотношение, при действието на което възникнало правото му на
пенсия (Р № 15/02.02.2016г. по гр.дело №
2520/ 2015 г. на ВКС, III ГО; Р № 270/ 24.03.2014 г. по гр.дело № 1296/ 2013 г.
на ВКС, III ГО; Опр № 469/17.05.2016г. по гр.дело № 1909/ 2016 г. на ВКС, IV
ГО).
В случая
ответното дружество не попадало в тази хипотеза, тъй като ТПО между страните
било прекратено едностранно без предизвестие от ищеца на осн. чл.327,ал.1,т. 10
от КТ формално със заповед № 16/ 01.06.2020 г. на управителя на „Елфи-тех” ООД.
Тези обстоятелства били изрично
потвърдени и от ищеца в заявлението му до ответното дружество с вх.№ 43/
31.07.2020г.
ИМ постъпила в PC Стара Загора
на 20.07.2020г. Дори хипотетично да допуснели, че към 20.07.2020г. бил изпълнен
фактическият състав на правото на ищеца по чл. 222, ал. З от КТ, към момента на
завеждането на иска, ответникът бил в обективна невъзможност да изпълни
претендираното от ищеца плащане на сумата 12 296 лева. Тази обективна невъзможност
била пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца, тъй като същият
едва на 06.08.2020г. предоставил на ответното дружество данни за своята банкова
сметка, ***нето. Това станало едва след изрична покана от страна ответника да
стори това, съгласно писмо изх.№ 26/ 03.08.2020 г., в условията на вече
образуваното по иск на ищеца гражданско дело в PC Стара Загора.
Възразява против искането на ищеца да
бъдели задължени да представят в съда личното му досие. Приложено към настоящия
отговор представя копия от трудовия му договор и допълненията към него, които
документи от трудовото досие били относими към предявения иск.
Възразяваме против формулата на
задачата на поисканата икономическа експертиза в частта й за „дължимото”
обезщетение по чл. 222,
ал. З от КТ. Коректно и допустимо било задачата на такава експертиза да бъде за
изчисляване размера на неизплатеното обезщетение. А евентуалната му дължимост
от ответника бил правен въпрос извън компетенцията на вещото лице по делото.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.222, ал.3 от КТ. В това производство съдът приема, че не се нуждае от доказване
обстоятелството, че страните са били в трудовоправни отношения, както и, че
трудовото правоотношение е било прекратено.
Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 222,
ал.3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да
било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при
първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито
поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта,
при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на
обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ. Ищецът носи доказателствена тежест за твърденията си в
исковата молба, а ответникът – за възраженията си в отговора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Заповед № 16/01.06.2020г.; Заявление с вх. № 11/18.05.2020г.; Удостоверение с
изх. № 16 от 27.05.2020г.; Копие от Трудова книжка № 899 на Д.В.К.; Копие от
Трудова книжка № 7 на Д.В.К.; Справка за осигурителен стаж и доход от 1997г. до
2020г. вкл. – 24 бр.; Справка от Търговския регистър; Разпореждане № ********** от 30.06.2020г.; Писмо с вх. №
43/06.08.2020г.; Справка за банкова сметка ***.05.2020г.; Писмо с изх. №
26/03.08.2020г.; Заявление вх. № 43/31.07.2020г.; Допълнително споразумение №
12/02.01.2018г. към Трудов договор № 25/01.04.1993г.; Трудов договор №
25/01.04.1993г.
ПРИЛАГА по делото б.б за платена държавна
такса и пълномощно на адв. М.Р. и адв. Любомир Ламбов.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да
поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките
на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 10.11.2020г. от 09.40ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: