№ 169
гр. Габрово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210201066 по описа за 2021 година
Жалбоподателката Ц. К. П. от гр. Габрово е обжалвала Наказателно
постановление № **********/30.11.2020 г. на Директор на РЗИ Габрово, с което за
нарушение по Раздел I-ви, т. 5 на Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на същата е наложена глоба в размер на сума от 300 лева, на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. По съображения, изложени в подадената жалба, същата
е приела постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с
искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които
произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна е направено искане за
присъждане на разноски, заплатени на този процесуален представител, които се
претендират от него въз основа на предвиденото в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Свидетелката Т. Г. А. и служител на РЗИ Габрово.
На 16.10.2020 година посочената свидетелка и свид. Р. Ц. - служител на ОД на
МВР Габрово, извършили съвместна проверка в превозните средства, обслужващи
вътрешната мрежа за обществен транспорт на града във връзка с изискванията за
1
спазване на противоепидемични мерки, въведени със заповед на Министъра на
здравеопазването. При нея са били проверени и пътни превозни средства от градския
транспорт за превоз на пътници, между които е бил автобус с непосочен
регистрационен номер, който обслужвал линия № 34. При посещението им в този
автобус, около 14,10 часа на същата дата свидетелите установили в него
жалбоподателката Ц. К. П. от гр. Габрово, която пътувала без поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, или друго защитно средство,
покриващо носа и устата. Поради констатираното в рамките на проверката, на
16.10.2020 г. на жалбоподателката е връчена покана, с която тя е била уведомена, че
следва да се яви на посочена в нея дата – 21.10.2020 година, в РЗИ Габрово за
съставяне на акт за документално установяване извършеното нарушение. Във връзка с
констатираното при проверката, което е било отразено като нарушение по Раздел I-ви,
т. 5 на Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, на 21.1.2020 година в личното присъствие на Ц. П. е бил съставен (а
впоследствие – и връчен) акт за неговото установяване. Въз основа на този акт е
издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От данните, които се съдържат в разписката към приложения на л. 6 от делото
екземпляр от наказателното постановление, е видно, че то е било връчено на
жалбоподателката на 25.11.2021 година. Отразените в жалбата входящ номер и дата
сочат, че жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 01.12.2021
година, или преди края на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок,
започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и правилата по чл. 183, ал. 2 от НПК)
да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и
поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се
приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по
отношение на искането за отмяна на наказателното постановление, макар и не изцяло
въз основа на съображенията, които се поддържат във връзка с него.
Санкционната норма на чл. 209а от ЗЗ предвижда наказание за този, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или директор на
РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ,
в случаите, в които извършеното не съставлява престъпление. Тя не дефинира
съставите на самите нарушения, а препраща към други административни актове, които
имат отношение към тях и са посочени в съответните разпоредби от Закона за здравето,
упоменати в нея. Те са във вид на заповеди, издадени от определени лица, с които се
въвеждат противоепидемични мерки съобразно предвиденото в чл. 64, ал. 4 и ал. 7 и
2
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от този закон. Такъв акт представлява и издадената от Министъра
на здравеопазването Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020 г., която (според указаното в
Раздел I-ви от нея) действително е въвела такива мерки, считано през периода от
01.10.2020 година до 03.11.2020 година на територията на страната. При естеството на
тези мерки и при безспорно установеното неизпълнение от жалбоподателката на
предвиденото в Раздел I, т. 5 от същата заповед задължение за носене на предпазна
маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата на закрито обществено
място, включително транспортни средства за обществен превоз, каквото е
представлявал и съответния автобус, в който тя е била, не би могло да се счита, че
постановлението се явява незаконосъобразно от аспект на факта, че вида на
нарушението е определен със заповед, а не чрез закон или подзаконов нормативен акт,
издаден въз основа на него. Безспорно е, че чл. 63, ал. 9 от ЗЗ въвежда изискване към
държавата и общините да създадат условия за изпълнение на противоепидемичните
мерки по ал. 4 и ал. 7 на този текст. Това обаче не означава, че ако (заради липсата на
предоставена предпазна маска) част от него не е изпълнена, то това е освободило
жалбоподателката от възможността да се снабди с такава, за да може да я носи при
посещенията в закрити обществени места, което е въведено като задължение в самата
заповед. Между другото следва да се има предвид, че тя очевидно е била наясно с това
обстоятелство, тъй като от показанията на разпитания актосъставител е видно, че тя е
имала предпазна маска в себе си, която не е била поставена на лицето.
Макар и да намери нарушението не само за извършено, но и за документирано
според предвидения за това ред, съдът прие, че искането за неговата отмяна следва да
се уважи. От данните, които се съдържат в приложените доказателствени материали е
видно, че се касае за едно формално нарушение, което не е обвързано с настъпване на
определен вредоносен резултат. Доколкото това е така, а по делото не са налице данни,
които да установяват, че до датата на неговото издаване жалбоподателката е била
санкционирана за други сходни нарушения на изискванията за спазване на
противоепидемичните мерки, може да се приеме, че извършването на конкретното
нарушение от нея се дължи по-скоро на пропуск по своевременното изпълнение на
предвиденото задължение за поставяне на предпазна маска, а не на поведение,
свързано с целенасочено или умишлено неспазване на установените във връзка с това
изисквания, за което свидетелства и обстоятелството, че тя е носела такава маска в себе
си. Този факт не е бил отчетен от наказващия орган, който (предвид липсата на каквито
и да било изложени съображения в наказателното постановление, които да дават
представа за проверка на обстоятелството дали извършеното не съставлява маловажен
случай) очевидно не е извършил дължимата преЦ. относно нея по същество. А
основанията за това са били налице, тъй като въпросното обстоятелство установява
една по-ниска степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че (дори в нейния
3
минимален размер) определената за същото глоба от 300 лева се явява завишена с
оглед на тях. Тя се явява прекомерно завишена и с оглед липсата на данни за
получаваните от жалбоподателката доходи, свързаните с които въпроси също не са
били изследвани и обсъждани от наказващия орган. При тези обстоятелства, които са
обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение, този орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен
случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил
задължителната за него (според приложимото ТР № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г.
на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество,
той е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на
отмяна поради това.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № **********, издадено на
30.11.2020 година от Директор на РЗИ Габрово, чрез което за нарушение по Раздел I-
ви, т. 5 на Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020 година на Министъра на
здравеопазването, на Ц. К. П., ЕГН **********, с адрес град Габрово, ул. „**********”
№ 2, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към посоченото по-
горе физическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото
решение извърши друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото НП
№ **********, издадено на 30.11.2020 година от Директор на РЗИ Габрово, същото ще
бъде санкционирано за него.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4