№ 1051
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501833 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260914 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 3326/2019 г. на
Софийски градски съд ЗАД “Алианц България” АД e осъдено да заплати на Б.
А. Ц. на основание чл. 386 от КЗ сумата 71250 лева - обезщетение по
застраховка “Каско” за събитие, настъпило на 28.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.03.2019 г. Отхвърлен е искът за
заплащане на 2731,25 лева – мораторна лихва за периода 25.10.2018-
11.03.2019 г. В полза на ищцата са присъдени разноски в размер 6510 лева, в
полза на ответника – 157,38 лева. С определение № 261769 от 27.01.2021 г. е
оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната
част относно мораторната лихва и от ответника в осъдителната част.
Жалбоподателката ищец оспорва извода на съда, че не е поставила
застрахователя в забава като сочи, че го е уведомила за настъпилото събитие,
1
но той отказал плащане на обезщетение. Искането е за отмяна на решението в
отхвърлителната част и осъждане на ответника да заплати на ищцата
мораторна лихва в размер 2731,25 лева.
Ответикът е подал насрещна въззивна жалба, в която поддържа
неправилност на решението. Оспорва се правилността на решението относно
приетата причинна връзка между настъпилото на 28.08.2018 г.
застрахователно събитие и вредите, чието обезщетение се претендира.
Искането е за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска
за застрахователно обезщетение.
Ответникът обжалва с частна жалба определението по чл.248 от ГПК, с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по
разноските. Частната жалба се оспорва от ищцата.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен
от Б. А. Ц. против ЗАД “Алианц България” АД иск с правно основание чл.
386 от КЗ за заплащане на 71250 лева - застрахователно обезщетение за
събитие, настъпило на 28.08.2018 г. по застрахователна полица “Каско” за лек
автомобил “Мерцедес” с рег. № ********, както и на мораторна лихва за
периода 25.10.2018-11.03.2019 г. Твърди се в исковата молба, че на
28.08.2018 г. по време на действие на договора застрахованият лек автомобил
бил увреден при ПТП и въпреки заведената щета ответникът не заплатил
дължимото застрахователно обезщетение, съставляващо разходи за извършен
ремонт. Стойността на ремонта е 93642,65 лева. Претендира се заплащане на
сумата 71250 лева, определена като 75% от стойността на автомобила.
Ответната страна оспорва иска с възражение, че не дължи плащането на
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице причинна връзка между
ПТП от 28.08.2018 г. и щетите, описани в калкулацията за ремонт. Съгласно
т.96.2 от Общите условия, при които е сключен договорът, застрахователят
имал право да определи лимита на цени, резервни части, материали и труд, до
които дължи застрахователно обезщетение. Такова писмено съгласуване не
било налице, а калкулираните стойности на детайли и труд били завишени.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
2
269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за
неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивните жалби са
подадени от надлежни страни в законоустановения за обжалване срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Фактическата обстановка на спора е изяснена от първоинстанционния
съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства и се възприема
от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК. В жалбата на
ответника се съдържат оплаквания от необсъждане на писмени и гласни
доказателства и на АТЕ относно механизма, обстоятелствата и причините за
ПТП и причинната връзка с претендираните щети. Установено е по делото
наличие на застрахователно правоотошение между страните, по силата на
което ответникът са а задължил да предостави застрахователно покритие
съгласно клауза “Пълно каско”. При тази клауза ПТП е покрит риск.
Установено е, че в срока на действие на договора на 28.08.2018 г. е настъпило
застрахователно събитие ПТП. Спори се по обема на причинените при ПТП
щети. Настоящата инстанция намира за необосновано възражението на
ответника, че щетите, заплащане на поправянето на които се претендира, не
са в причинна връзка с ПТП, констатирано с протокол за ПТП от 28.08.2018 г.
На първо място, събраните доказателства – протокол за ПТП, АУАН,
показания на свидетелите П. и Т. установяват механизма на ПТП – навлизане
края на дясната крайпътна мантинела в предната част на автомобила. Този
механизъм не се е оспорвал от ответника, поради което оплакването за
необсъждане на доказателства относно вида на мантинелата и накрайника е
неоснователно. Обстоятелствата не са били спорни в първоинстанционното
производство.
В деня след ПТП ищцата е заявила пред застрахователя възникналата
щета и е посочила, че желае ремонтът да бъде извършен в доверен сервиз
“Силвър стар ритейл” ЕАД, на който застрахователят да заплати директно. На
25.10.2018 г. застрахователят е уведомил ищцата, че не дължи плащане на
3
застрахователно обезщетение, тъй като уврежданията не кореспондирали с
декларираното събитие. Повредите са описани от застрахователя в опис на
щета с 81 позиции, за които е посочено, че са непризнати детайли, тъй като
уврежданията не са следствие на покрит риск. Съгласно заключенията по
основната и допълнителната съдебно-технически експертизи, описаните в
калкулация – ремонт от 07.11.2018 г. щети, по която е извършен ремонта на
автомобила, съответстват на описа на повредени части, изготвен от
застрахователя на 04.11.2018 г. При констатираните щети автомобилът не
може да се движи на собствен ход.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите /чл.269, изр. второ от
ГПК/, след преценка на доказателствата Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба на застрахователя за неоснователна поради следното:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Не се спори по делото, че автомобилът на ищцата е бил
застрахован по договор “Пълно Каско” със застрахователна сума 95000 лева.
Не се спори и че в срока на договора е настъпило застрахователно събитие -
ПТП, в резултат на което е настъпила “тотална щета” за автомобила. Това
обстоятелство е безспорно установено от доказателствата по делото.
В случая спорът между страните по делото е относно наличието на
основания за отказ от плащане на застрахователно обезщетение като
направените в срока по чл.131 от ГПК възражения в тази насока са свързани с
липса на причинна влъзка на щетите с настъпилото на 28.08.2018 г.
застрахователно събитие.
Възражението на ответника за наличие на основание за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователно като напълно
необосновано. Автомобилът на ищцата е участвал в ПТП и са установени
описаните както в опис на застрахователя, така и в калкулация на сервиза
повреди. Видно от заключението по допълнителната АТЕ, констатираните
повреди могат да бъдат получени по механизма, посочен от ищцата или по
подобен начин, на друго място и пр. Такъв “друг начин” не е установен по
делото, поради което съдът приема, че щетите са следствие от настъпилото на
28.08.2018 г. ПТП и е установена причинната връзка между събитието и
4
вредите. За да се освободи от задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение при настъпило събитие, за което рискът е
покрит, застрахователят следва да докаже прекъсване на установената пряка
причинно-следствена връзка между вредите и събитието. В случая
застрахователят е отказал заплащане дори за вредите, описани в протокола за
ПТП, представляващ официален свидетелстващ документ за възприетите
лично от лицето, което го е съставило, щети. Видно от заключението на
вещото лице, контролните органи описват по-характерните външни повреди,
тъй като не могат да извършван подробен и пълен оглед на място. В
обобщение съдът намира, че застрахователят не е имал основание да откаже
заплащане на обезщетение за вреди, причинени вследствие покрит риск по
застраховката.
По изложените съображения настоящият състав намира, че с оглед
настъпилото в срока на действие на застрахователния договор
застрахователно събитие и при липса на основание за отказ за изплащане на
обезщетение, предявеният иск е доказан.
Пред въззивната инстанция не се спори по размера на вредата,
подлежаща на обезщетяване.
Съдът приема за установени фактите, обуславящи отговорността на
ответника - наличие на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка “Пълно Каско” и настъпване на ПТП на 28.08.2018 г.,
представляващо покрит застрахователен риск. При тотална загуба
застрахователят дължи обезщетение в размер на вредата към деня на
настъпване на събитието – чл.386, ал.2 от КЗ. В случая вредите са
възстановени в натура, съгласно чл.390, ал.2, т.1 от КЗ, затова стойността на
разходите за необходимия ремонт са определени чрез издадена от сервиз
проформа фактура за 102146,70 лева. Стойността на вредите е изчислена от
вещото лице на 76670 лева. Следователно претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер 71250 лева е изцяло основателна.
По жалбата на ищцата. На основание чл. 405, ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ. След изтичане на срока по чл.405
5
от КЗ застрахователят изпада в забава и дължи законна лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение. Искът за заплащане на мораторна
лихва за периода 25.10.2018-11.03.2019 г. върху сумата 71250 лева е
основателен в предявения размер от 2731,25 лева.
Поради частично съвпадане между изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва, и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2731,25 лева.
На отмяна подлежи решението и в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски от 157,38 лева. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ЗАД
“Алианц България” АД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата още
249,25 лева за разноски пред първата инстанция, както и сумата 3142,63 лева
– разноски пред въззивната инстация – общо 3391,88 лева).
С оглед променения резултат и съответното произносяне по разноските,
разглеждането на частната жалба е безпредметно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260914 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 3326/2019 г. на
Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на Б. А. Ц. за
заплащане на 2731,25 лева – мораторна лихва върху 71250 лева за периода
25.10.2018-10.03.2019 г., както и в частта, с която Б. А. Ц. e осъдена да
заплати на ЗАД “Алианц България” АД разноски в размер 157,38 лева, вместо
което
ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България” АД да заплати на Б. А. Ц. сумата
2731,25 (две хиляди седемстотин тридесет и един 0,25) лева – мораторна
лихва върху 71250 лева за периода 25.10.2018-10.03.2019 г., на основание
чл.409 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжавлана част, с която ЗАД
6
“Алианц България” АД e осъдено да заплати на Б. А. Ц. застрахователно
обезщетение в размер 71250 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.03.2019 г. до окончателното и изплащане, както и разноски
6510 лева.
ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България” АД да заплати на Б. А. Ц. разноски
пред двете инстанции в размер на 3391,88 (три хиляди триста деветдесет и
един 0,88) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7