Решение по дело №1338/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260475

гр.Силистра, 13 октомври 2020 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Г. Н. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1338 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Х.Р.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. Х.К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че паричното вземане, произтичащо от сключен между страните договор за паричен заем от 16. 10. 2017 г., за което в полза на ищецът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 988 / 2019 г. по описа на СРС съществува и ответникът дължи заплащането на сумите, за които е издадена заповедта, а именно: сумата от 8 030.00 / осем хиляди и тридесет / лева, представляваща получена, но невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11. 07. 2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че между него и ответника е сключен договор за заем, като в изпълнение на договорните задължения на ответника е престирана в заем сумата от 8 030.00 лева, а той от своя страна се е задължил да върне заетата сума. Според твърденията на ищеца заемната сума не му е върната, което го е мотивирало да установи правата си по исков ред.

Ответникът Д.К.Т. с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че договор за заем не е сключвал с ищеца, а сумата му е преведена за издължаване на суми по други облигационни отношения между страните.

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 988 / 2019 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 2683 / 24. 07. 2019 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 8030.00 лева, представляваща паричен заем, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 988 / 2019 г. по описа на СРС до изплащане на вземането.

Против издадената заповед за изпълнение ответникът длъжник е възразил в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което е причина за завеждане на настоящото производство.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, като само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че  ответникът не му е върнал съответната сума.

По отношение на исковата претенция, въпреки дадените указания за представяне на доказателства за възникването на облигационната връзка, от която произтича вземането му - договор за заем, ищецът не предприе никакви действия в тази насока. Независимо от неформалния характер на договора за заем, същия е реален договор, а по делото не се доказа негов съществен елемент, а именно предаване в собственост на пари, при това със задължение на другата страна да ги върне. Няма спор и относно липсата на срок за връщане на сумата. Събраните по делото свидетелски показания са почти неотносими и не установяват съществените елементи на договор за заем.

Договорът за заем е реален и поради характера на същия предаването на сумата представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаване на конкретна парична сума със задължение за връщането й от заемателя доказва сключването на такъв договор, което въпреки указанията, не бе сторено от ищеца.

Освен това, не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания, като е възможно предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. В този смисъл е и задължителна за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., ІV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г., ІV г.о. и др.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не може да се направи категоричен извод, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника твърдяната сума от 8030.00 лева, по посочения от него начин и при заявените от него условия за връщането му, поради което и предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 600.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Х.Р.Х. с ЕГН **********,*** против Д.К.Т. с ЕГН **********,***, за признаване за установено, че последният му дължи сумата от 8030.00 / осем хиляди и тридесет / лева, представляваща получена, но невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11. 07. 2019 г. до окончателното й изплащане и разноски за производството, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 988 / 2019 г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА Х.Р.Х. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.К.Т. с ЕГН **********,*** сумата от 600.00 / шестстотин / лева – разноски по производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: