№ 873
гр. Сливен , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Минчо С. Минев
Секретар:Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо С. Минев Гражданско дело №
20202230102578 по описа за 2020 година
В исковата молба се твърди, че със заповед от 24.07.2020г. и на основание чл.325
ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/ е било прекратено трудовото правоотношение на Н. Х. А.
с Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост- селище „Качулка“, с.Бяла, Сливенска
обл. Също, че й е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, но й било отказано плащане
по чл.222 ал.3 от същия нормативен акт. Жената обаче счита, че има право на такова и
поради това предявява иск съда с решението си да осъди ответника да й го заплати, в размер
на 6 брутни трудови възнаграждения или общо 3 660лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране исковата молба пред съда.
Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.
На ДПЛУИ „Качулка“ бе връчен препис от исковата и в срок е депозиран- чрез
директора му, писмен отговор. В същия се твърди, че обезщетението е изплатено на А., при
това в срок, като е съобразен и спазен срока по чл.228 ал.3 от КТ. По тази причина
директора на дома излага виждането си, че ищцата не може да има претенции за допусната
от него забава, съотв. и няма вземане за обезщетение за същата-под формата на лихви.
В проведените по делото заседания ответника се представлява от процесуалния му
представител по закон, като се поддържа вече коментираната позиция, заета в писмения
отговор. В заседанието, в което бяха приключени устните състезания, ищцата бе
представлявана по пълномощие от адвокат, който се съгласи със заявената от съда позиция,
че предвид извършеното от ответника в полза на ищцата плащане, иска се явява
неоснователен. Поддържа обаче искането си за присъждане на разноски.
1
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не са спорни по делото обстоятелствата и поради това съда счита, че те са
безпротиворечиво установени, още повече, че са видни и от ангажирани писмени
доказателствени средства- трудов договор № 27/ 01.08.2007г. и заповед № 10/24.07.2020г., че
считано от тази дата Н. Х. А. е постъпила на работа в ДВЛУИ“Качулка“ като хигиенист.
Трудовото правоотношение е прекратено с цитираната заповед на директора на дома,
считано от 01.08.2020г., по подадено от жената заявление от 17.07.2020г., на основание
чл.325 ал.1, т.1 от КТ- по взаимното съгласие на страните. С нея е разпоредено на А. да се
изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск от 18
дни, както и да не й се изплаща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.
Също така, не е спорно обстоятелството, че основното трудово възнаграждение на
ищцата е било 610лв.
От представен от ответната страна документ- заповед № 53/ 28.08.2020г. съда
установи, че с нея директора на дома е разпоредил на А. да бъде изплатено обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ, в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. То е сторено чрез банков
превод, на същата дата, когато сумата за това- 4 538.30лв., е наредена по сметка на ищцата в
ПИБ- в тази връзка са писмо изх.№ 1-258/ 23.11.2020г. на Общинска банка, филиал Сливен и
платежно нареждане, представляващо лист № 32 от материалите по делото. В съдебно
заседание ищцата призна- чрез пълномощника си, че е получила сумата. Ето защо това
плащане съда счита за категорично доказан факт.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, с който е предвидено
задължение за работодателя да заплати, на работника или служителя си, обезщетение, при
прекратяване на трудовото правоотношение с последния, при положение, че то е по причина
на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пък без значение на
основанието- ако прекратяването е извършено след като работника вече е придобил право на
пенсия. Обезщетението е от 2 БТВ, а ако работника/служителя е работил при същия
работодател в продължение на последните поне 10 години, е в размер на 6 БТВ.
Както съда вече обяви на страните, предвид процесуалното поведение и на двете се
налага извода, че ответника признава наличието на тези предпоставки. Макар в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение да е не го е направил, по-късно- в хода на
делото, е разпоредил да бъде изплатено на Н. Х. обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и
фактически го е извършил- с превод по банков път на 4 538.40лв., които по негово
изявление-писмения отговор, представляват сбора на 6 месечни брутни трудови
2
възнаграждения на жената /макар с исковата си молба тя да претендира само 3 660лв./. По
тази причина иска трябва да бъде отхвърлен като неоснователен-вземането на ищцата е
удовлетворено и ако иска бъде уважен, ще означава тя да получи плащане два пъти, което е
недопустимо. Така на практика според остана само въпроса дължат ли се от ответника
направените от ищцата разноски по делото, т.е. приложима ли е разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК или пък трябва да се приложи текста на ал.2 от чл.78.
За да избегне отговорността си по първата от тези две разпоредби, както в отговора
си, така и в хода на делото ответника се позовава на чл.228 ал.3 от КТ, който предвижда, че
обезщетения по трудово правоотношения, предвидени в предходните на тази разпоредби от
КТ и дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се заплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Едва
след изтичането на този срок работодателя дължи законна лихва върху сумата за
обезщетението. А това ще рече и че изпада в забава, а също и че става/дава повод за съдебно
предявяване на вземането. В случая трудовото правоотношение на Н. Х. с ДВЛУИ
„Качулка“ е прекратено през м.07.2020г.- на 24.07., въз основа на нейно искане от 17.07.
Следвайки текста на чл.228 ал.3 от КТ е ясно, че полагащото се на жената обезщетение е
трябвало да се заплати от ответника най-късно на 31.08.2020г., тъй като месец август е
следващия месец юли месец, както и защото м.август винаги има тридесет и един дни.
Безпротиворечиво се установи по делото, че сумата за обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ
ДВЛУИ „Качулка“ е превело на ищцата на 28.08.2020г. Т.е., в законовия срок. Това
означава, че ответника не е изпадал в забава /тя би настъпила, считано от 01.09.2020г./.
Поради това и не дължи на ищцата лихва като обезщетение за вредите от забава в
плащането на паричното й вземане за обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, каквато
претенция има тя. Плащането и осъществяването му в срока по чл.228 ал.3 от КТ означава
също, че ответника не е давал повод ищцата да завежда иска пред съда. Просто тя е
избързала малко. От друга страна, процесуалното поведение на ответника – отговора му на
исковата молба и извършеното в хода на делото плащане, категорично означават признание
на иска. При съчетаното действие на признанието и липсата на „принос“ на ответника за
завеждане на делото, се стига до логичния извод, че по въпроса за разноските приложение
трябва да намери ал.2, а не ал.1 на чл.78 от ГПК. Поради това съда ще отхвърли и искането
на А. да й бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото.
Тъй като иска по чл.222 ал.3 от КТ представлява трудов спор- по смисъла на чл.357
от КТ, то и от ищцата съда не събра държавна такса за образуване на делото /чл.359 от КТ и
чл.83 ал.1, т.1 от ГПК/. Същата обаче и не може да се възложи върху ответника- с оглед
изхода на делото.
Воден от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено от ответника плащане в
хода на делото, предявения от Н. Х. А. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Т. Д. от
АК-Сливен иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, да бъде осъден Дома за пълнолетни
лица с умствена изостаналост- селище „Качулка“, с.Бяла, община Сливен, с директор З. С.
да й заплати обезщетение в размер на 3 660лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска пред съда до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н. Х. А. с ЕГН: ********** да бъде
осъден Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост- селище „Качулка“, с.Бяла,
община Сливен да й заплати сторените от нея разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски
районен съд, в двуседмичен срок, който и за двете страни тече от датата на обявяването му-
09.12.2020г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4