Р Е Ш Е Н И Е
Номер 80/06.08. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На девети юли
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Георги Грънчев
Секретар Геновева Ненчева
Прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
НДВ № 140 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 424 ал. 1 от НПК по искане на адв. А.Ж. като защитник на
осъденото лице В.Й.С., подписано и лично от осъдената, за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 236/2019г. на ОС гр. Търговище на
основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК във връзка с чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК.
Иска се възобновяване на производството и отмяна на решението с връщане на
делото за ново разглеждане.
В
проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се
поддържа от защитника на осъденото лице.
Представителят
на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Твърди,
че авторството е безспорно установено с оглед показанията на полицейските
служители свид. Христов и Петров, лично наблюдавали действията на осъдената по
продажбата на тютюна, извършили проверка на свид. Салимова. Назначените по
делото експертизи са установили вида и количеството на веществените
доказателства, поради което не е налице съмнение за колко кг тютюн е
обвинението. Самата свидетелка е признала вината си и била осъдена със
споразумение. Счита, че правилно съдилищата са изследвали фактите,
обстоятелствата и оценявайки степента на обществена опасност на деянието и
дееца, правилно са приели случая за немаловажен, позовава се и на Решение №
439/2013г на ВКС, ІІІ н.о., по КНД № 1437. По отношение на наложеното
наказание, прокурорът подчертава, че са налице шест предходни осъждания, две от
които за престъпления от същия вид, и извършеното е ярка демонстрация на
незачитане на законите на страната. Счита, че осъдената е упражнявала трайна,
упорита престъпна дейност, което разкрива високата степен на обществена
опасност на личността й, поради което наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца е законосъобразно. Преценява въззивното решение като
правилно, не установява основания за възобновяване на производството и моли
искането да бъде оставено без уважение.
Осъдената
поддържа становището на защитника си.
Варненският
апелативен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 421 ал. 3 от НПК с
оглед датата на постановяване на въззивното решение 26.02.2020г. и датата на
постъпване на искането в РС гр. Попово – 18.05.2020г. Изготвено е от изрично
упълномощен защитник на оправомощения осъден, срещу присъда на РС по НОХД №
80/19г. на РС Попово и решение на ОС, постановено като въззивна инстанция по
ВНОХД № 236/2019г. на ТОС, непроверени по касационен ред, поради което е
допустимо.
Наведените
от защитника основания по искането за възобновяване на наказателното
производство по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК претендират допуснати, особено
съществени, нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от НПК.
С
атакуваната присъда подсъдимата В.Й.С. била
призната за виновна в това, че на 29.06.2018 г., в гр. Попово, община Попово,
обл.Търговище, ул.“Раковска“ № 6, в немаловажен случай е продала акцизни стоки
без бандерол, а именно: 6 кг нарязан тютюн за пушене на стойност 1392 лв., с
дължим акциз в размер на 912 лв., когато такъв се изисква по закон, съгласно
чл.28, ал.1 от ЗТТИ: „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.2, т.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове: „на облагане с акциз подлежат: т.2
„тютюневите изделия“, чл.100, ал.1, пр.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове:“тютюневите изделия за местния пазар се предлагат и продават само
облепени с бандерол“, като деянието е извършено повторно, поради което и на
основание чл.234, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, чл.36 и
чл.54 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът се разпоредил с
веществените доказателства, като в полза на държавата бил отнет предметът на
престъплението, на подс. С. било върнато устройство за съхранение на електронна
информация и й били възложени разноските по делото.
В
производство по протест и въззивна жалба на защитник на подс. С. било водено
ВНОХД № 236/2019г. на ТОС. С решение № 24/14.04.2020г. присъдата била изменена
като на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК наложеното на подсъдимата наказание било намалено до размер от шест
месеца, при първоначален общ режим, с потвърждаване в останалата част.
Съставът
на настоящата инстанция провери присъдата и въззивното решение съобразно
правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното:
І. Оплакването за допуснато съществено нарушение на
материалния закон е неоснователно. Твърди се наличието му с оглед последвалото
изменение на чл. 234 от НК и в частта на утвърдения в съдебните актове
обективен признак „немаловажен случай“. Обсъждането на възраженията установи:
1.Според аргументите на защитника в хода на пренията, С. е осъдена по текст, който не съществува. След измененията от 22.01.2019г., изпълнително деяние „продава“ няма, създадена е нова ал. 2, а относимата към обвинението е ал. 3 от чл. 234 от НК. Обвинителният акт е изготвен на 22.03.2019г., но в него не е отбелязано изменението в закона, като с оглед внесената квалификация по чл. 234 ал. 2 от НК излиза, че е осъдена за производство на тютюн, различно от повдигнатото обвинение. От този момент, осъдената е била в затруднение и не се е защитавала адекватно, защото никой от защитниците й не е повдигнал този въпрос пред съдилищата.
Възражението е
извън посочените по искането и с оглед чл. 426 вр. чл. 347 ал. 1 от НПК не би
следвало да бъде разгледано от настоящата инстанция. Доколкото обаче преценката
би могла да доведе до благоприятни за осъдената последици, съставът го подложи
на проверка.
С оглед съпоставката на нормата на чл. 234 от НК в
редакцията след изменения с ДВ, бр. 26 от 2010 г. и бр. 7 от 2019 г.,
се установява промяна в ал. 1, като в актуалния към настоящия момент текст
изпълнителното деяние има две форми „разпространява“ или „държи“ акцизни стоки
без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Отменен е глаголът „продава“,
включен в диспозитива по разглежданата присъда, регулирал подобно действие до
влизане в сила на измененията от 22.01.2019г. На следващо място, поради
създаването на нова ал. 2 (инкриминираща произвеждане или държане с цел
разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно
разрешително, в немаловажни случаи), предишната, включваща признака повторност,
е вече ал. 3, без в нейния текст да са въведени изменения и допълнения.
Създадена е и ал. 4 на чл. 234 от НК, но установените по делото фактически
положения не са относими към нея, а предходната ал. 3 е станала ал. 5.
Правилата по чл. 2 от НК и разясненията на съдебната
практика, напр. в Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г. по н. д. № 14/85
г., ОСНК, Тълкувателно решение №
1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК, изясняват „пределите на
действие на нормите на Наказателния кодекс, чието прилагане е обвързано с
времето на извършване на престъпленията (чл. 2, ал. 1 от НК) и с преценката за
по-благоприятния закон (чл. 2, ал. 2 от НК)“.
На тази основа съставът установи, че правилно в
съответствие с чл. 2 ал. 1 от НК към осъдената С. е приложен действалият към
29.06.2018г. закон. Непосочването в обвинителния акт на новите текстове на ал.
1 и ал. 3 от чл. 234 от НК е законосъобразно, тъй като обратното не би било
относимо към темпоралния момент на активните действия на осъдената. Самото
цитиране на чл. 2 ал. 1 от НК в актовете е възможно, но не е задължително за
органите на ДП и съда, тъй като приложението му е основен принцип, ведно с
всички останали от гл. І, раздел ІІ и следв. от НК.
Изследването на пределите по чл. 2 ал. 2 от НК установява,
че последвалият материален закон с промените в чл. 234 от НК, не се явява
по-благоприятен за осъдената. Промяната във формата на изпълнително деяние от
„продава“ в „разпространява“ не изключва престъпния характер на стореното от С..
Напротив, новата редакция освен продажбата като вид разпространение, разширява
обхвата и с други възможни действия на предоставяне на вещите с особен режим на
другиго. Не е променен характерът на по-тежко квалифицирания състав за
повторността, в условията на каквато е деянието на С.. Не е последвало
намаляване на предвидената в закона санкция.
Следователно, прилагайки съответната за обвинението,
действала към момента на извършеното от С., правна норма, съдилищата не са
допуснали нарушение на материалния закон. Формулировката не е могла да затрудни
както самото осъдено лице, така и нейните защитници, тъй като е изградена
законосъобразно и индивидуализирано с оглед фактите по делото. Действителното
им отношение към обвинението е отразено в протоколите от проведените съдебни
заседания, които не съдържат изявления, че разбирането му е затруднено или
невъзможно. Избраната линия на защита е била изградена съобразно елементите и
съществото на обвинението и упражнена активно и пълноценно в различните стадии
на главното съдебно производство.
2.Според адв. Ж., съдът условно е определил, че случаят е
немаловажен предвид „сравнително голямото количество на предмета и сравнително
високата пазарна стойност“. В искането е изложено, че сделката е за 192 лв. по
обвинението, акцизът е 912лв. за 6 кг тютюн, сумите са под две минимални
работни заплати, обвързано с въпросите - какви блага могат да се придобият за
спечелените от продажбата суми, кое от лекарствата й и колко струва
поддържането на живота й. Следвало съдът да посочи обективен критерий защо 6 кг
тютюн представлява предмет на престъпление, а не административно нарушение. По
чл. 4 от Закона за акцизите нарушението би било тежко ако е над 15000лв., а за
акциз от 200лв. осъдената е наказана със затвор. В с.з. свид. Салимова говори
за 4 кг, на съответно по-ниска стойност. В отсъствие на легално определение и
валидна практика на ВКС как да се изследва този въпрос, съдът следвало да реши
по вътрешното си убеждение, основано на всестранно, обективно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от Закона.
Според защитника, в съдебната практика не е срещнал случай някой да е осъден за
количество под 10 кг. Позовава се на Решение № 365 по НД 1109/2015г., според
което предмет е стойността на тютюна, а не акцизът му, следователно по делото
не следва да се сочи 912 лв., а стойността на 4 кг, около 200лв. – решително
под една минимална работна заплата. Извършеното не влияе на стопанската
инициатива в държавата в степен, която да оправдава осъдената да бъде в
затвора.
Прегледът на фактите по делото в светлината на относимата
съдебна практика установява правилност на взетото решение, че деянието на
осъдената съставлява немаловажен случай. Всички конкретни възражения съставът
обсъди и установи:
На първо място, немаловажността на случая е елемент на
основния състав по чл. 234 ал. 1 от НК, с оглед на което маловажните случаи
биха били отнесени към нарушения на специалните административни правила, напр.
по чл. 123, ал. 1 и чл. 126б, ал. 1 и 2 от ЗАДС. В
мотивите към разглежданата присъда, съответно и във въззивното решение, са
посочени не само относителни формулировки, но и конкретните параметри за
количество, стойност и дължим акциз спрямо продадената от осъдената на свид.
Салимова стока, легалността на която е обезпечена от особен нормативен режим.
Безспорно, тези изходни критерии са сред обстоятелствата, които съдилищата
преценяват по отношение на извод дали деяние от този вид следва да бъде счетено
за административно нарушение или за престъпление.
Според Решение № 373 от 30.09.2011 г. на ВКС по н. д. №
1524/2011 г., III н. о. значими по чл. 93 т. 9 от НК са „в кумулативна даденост
както обстоятелствата досежно обществената опасност на деянието, в контекста на
неговите времеви и пространствени измерения; реализирания механизъм;
характеризиращите инкриминирания предмет, особености; липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите,
ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и
фактите за личността на автора на престъпното посегателство.“ В този случай,
ВКС приема, че “... невнесен дължим акциз за 121 кутии (дванадесет
стека) цигари, на обща стойност 517,30 лева, който по своите количествени и
финансови параметри съставлява несъбрано държавно вземане, незначително по
размер. Безспорно установеният стойностен изразител на маловажността на
деянието не е единственият меродавен и изключителен критерий за подобна оценка,
но същият интерпретиран в съвкупност с фактическите данни за мястото, където са
съхранявани цигарите, неангажиращо специални знания и умения, и неиндикиращо на
намерение за реалното им укриване; за мотивацията и преследваните цели - лично
ползване; и за личността на извършителя (неосъждан за сродни престъпления
против стопанството, с добра характеристика и безупречно процесуално
поведение), предопределят правни изводи за коректно приложение на материалния
закон…Очертаната позиция се подкрепя и от предложените в атакуваната присъда
съображения за възможната събираемост на държавното вземане в граници,
многократно надвишаващи дължимия невнесен акциз, при
административнонаказателната процедура по чл. 123 от Закона за акцизите и
данъчните складове, в обсега на която е предвидена санкция за физически лица -
глоба в двоен размер на задължението, но не по-малко от 1000 лева за държане,
продажба, пренос и превоз на акцизни стоки, без бандерол. Регламентираната
административнонаказателна отговорност би имала изискуемото се поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие върху индивида, като чрез това санкциониране
би била реализирана и необходимата генерална превенция спрямо останалите
членове на обществото.“.
Маловажен е бил и случаят, разгледан в Решение № 241 от
8.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 591/2014 г., I н. о., където по отношение на тютюневи
изделия на обща стойност 61,50 лв., ВКС намира, че „фактическите обстоятелства не дават основание
деянието на осъдения А. да бъде квалифицирано като "немаловажен
случай", поради което липсва елемент от обективния състав на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Тютюневите изделия са на ниска
стойност, малко и като количество, дължимият се на държавата акциз е в
незначителен размер, а деецът е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, няма данни за други предишни такива негови провинения, критичен е към
извършеното, трудово е ангажиран и е извършил деянието в услуга на своя
колежка, която също е следвало да отчете противоправността на придобиването на
такива стоки. Именно за такива случаи, в чл. 123, ал. 1 и чл. 126б, ал. 1 и 2
от ЗАДС е предвидена административно-наказателна отговорност за дейците.“.
Следователно, от значение за преценката за маловажност на
случая, е целият спектър на факти и обстоятелства по делото, ведно с
доказателствата за личността на извършителя, мястото на съхранение, предназначението
на тютюневите изделия. В осъществяване на аналитичната си дейност решаващите
съдилища са съобразили тези факти и обстоятелства при индивидуализацията на
наказателната отговорност. Но дори отнесени към преценката по чл. 93 т. 9 от НК, нито един от подлежащите на изследване елементи в конкретното наказателно
производство не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
от конкретното осъдено лице. От години С. се занимава с подобна дейност (за
което е била двукратно осъдена), никога не е плащала акциз, съхранявала е
съзнателно стоката си в съседния имот, извършила е продажба на голямо (с оглед
бъдещото му потребление като цигари от семейството на Салимова) количество
тютюн – предварително подготвен за това. На тази основа напълно необосновано е
да се претендира, че проявата й представлява административно нарушение.
Съображенията на защитника, позоваващи се на Решение № 365 от
29.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1109/2015 г., II н. о., не са в противоречие с
установеното от съдилищата по наказателното производство. ВКС приема „…че макар неплатеният акциз да е имплицитна част от цената на
предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, точният размер на
данъка не е от естество самостоятелно да определи съставомерността на деянието
на плоскостта на разграничаване на маловажните от немаловажните случаи… обектът
на увреждане по чл. 234 от НК надхвърля обществените отношения, регламентиращи
правото на държавата да събере определен данък, и се разпростира върху сложната
система на търговския оборот. Последният зависи от движението на стокови и
парични потоци, намиращи се под прякото влияние на данъчното законодателство,
но със самостоятелно значение извън необходимостта от попълване на фиска. В подкрепа на този ред на
мисли е и обстоятелството, че предмет на престъплението по чл. 234 от НК са
продаваните стоки, а не неплатеният акциз/ арг. от чл. 234,
ал. 2, т. 3 и ал. 3 от НК/. Ето защо предходната инстанция се е насочила
правилно и към количеството и стойността на стоката, както и към
обстоятелствата на нейното държане / очевидно ориентирано към включване в
пазара/, за да стигне до точната правна квалификация на деянието.“. На плоскостта на фактите и
експертните заключения по делото С. е продала (а не държала) 6 кг нарязан тютюн
за пушене на стойност 1392 лв., с дължим акциз в размер на 912 лв.
Защитникът противопоставя
конкретните стойностни граници на проявата на С. на разбирането на ЗАДС за
тежко нарушение. Съгласно чл. 4 от ЗАДС, т. 18. "Тежко" е
нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена
санкция над 15 000 лв.“. Тази легална дефиниция има пояснително значение по
отношение на употребата на това понятие в закона, а именно в чл. 24а. ал. 3 (удостоверение
за освободен от акциз краен потребител); чл. 47. ал.1 (лицензиран
складодържател може да бъде лице); чл. 57. ал.1 (собственици или наематели на
обекти); чл. 57в. ал. 1(регистриран получател може да бъде лице…); чл. 90а. ал.
1 и ал. 2 (право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице…) и др.
Изброените текстове определят като елемент на преценка дали едно лице е
извършило „тежко“ нарушение по смисъла на ЗАДС и в зависимост от това въвеждат
ограничения за такива лица. В този смисъл неправилно и напълно излишно е
съпоставянето между стойността на продадените от С. стоки и техния акциз, със
законовите изисквания за придобиване на права по ЗАДС от хипотетично юридическо
лице, което е наказано с имуществена санкция над 15000лв.
За състава на извънредната
инстанция не е налице съмнение в немаловажността на деянието на осъдената С..
При известните по делото време, начин, количества, субективни нагласи и трайни
навици, съдът съобрази и Решение № 439 от 16.01.2013 г. на ВКС по н. д. №
1437/2012 г., III н. о. („Дължимият акциз за инкриминираните 90 бр. кутии с
цигари е в размер на 266,40 лева, а паричната равностойност на предмета на престъплението
е 400 лева …“); Решение № 80 от 4.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 91/2015 г., III
н. о. („осем килограма фино
нарязан тютюн за ръчно свиване на цигари на обща стойност 1859.36 лева“); Решение
№ 80 от 29.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 263/2017 г., III н. о., („Държаните от подсъдимото лице акцизни стоки без бандерол - цигари и
тютюн, възлизат на обща стойност 478,80 лева, която стойност не може да бъде
преценена като пренебрежително малка в сравнение с останалите случаи от този
вид. В този контекст следва да се отбележи, че паричната равностойност на
предмета на престъплението не е единственият и определящ критерий при оценката
на деянието като "маловажен случай" (в този смисъл са Р 568-2012, I,
Р 37-2013, III, Р 494-2013, II, Р 297-2013, II). Както количеството, така и
стойността на цигарите и тютюна, държани от подсъдимото лице, не се ниски, а
също така размерът на дължимия акциз е висок - 602,38 лв. и тези обстоятелства
сочат на отрицателното въздействие на деянието върху правно защитения обект на
посегателство и на сравнително висока степен на неговата обществена опасност,
независимо от данните за личността на подсъдимия. Не може, следователно, да се
приеме, че степента на обществена опасност на деянието с оглед начина му на
извършване, вида и стойността на предмета му, потенциалните щети за фиска на
страната, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. Тези
обстоятелства биха могли да се преценяват при определяне на наложеното
наказание, но сами по себе си и в съвкупност с останалите обстоятелства, не
дават основание за наличието на "маловажен случай". В този смисъл е
трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения -
Р 97-2009, II, Р 186-2011, I, Р 334-2011, I и др.“); Решение 108/12.06.2018г. на
ВАпС по НДВ № 135 (тютюн за пушене с общо тегло 3, 922 кг. и четиридесет и
четири кутии цигари марка “RONE DE LUXE” на обща стойност 1205, 11 лв.);
Решение № 122 от 2.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 521/2019 г., III н. о., („В настоящия казус се
касае до 8, 020 кг. нарязан тютюн, което не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с обичайните случаи
от този вид. Такава не разкрива и личността на извършителя, макар и неосъждан и
без предходни противообществени прояви, които обстоятелства правилно са ценени
от въззивния съд на плоскостта на индивидуализацията на наказанието.“); Решение № 95 от
16.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 341/2019 г., I н. о., (с предмет на престъплението 135 броя кутии цигари различни марки на обща
стойност 783, 55 лв., при повторност, подсъдимата е била оправдана и са й били
наложени административни наказания, като според ВКС „Този подход е неприемлив,
тъй като се дължи на непълен и необективен анализ. Игнорирани са
доказателствата свързани с характеристиките на конкретното деяние, начина,
времето, местата на осъществяването му и неговата продължителност от три
месеца. Подценена е информацията, съдържаща се в показанията на св. А., св. Д.
и св. Н. за извършените три проверки по сигнали за неправомерно упражняване на
фактическа власт на акцизни стоки на различни места /в [населено място] и
[населено място], при това на две различни дати 1.11.2016 г. и на 25.01.2017 г.
Подценил е доказателствата установяващи трайни навици, упоритост и наличието на
вредни последици от деянието…“); Решение № 236 от 11.05.2020 г.
на ВКС по н. д. № 1005/2019 г., II н. о., (244 кутии с цигари от
различни марки, на обща стойност 1830 лева и общо дължим акциз - 913, 78 лева).
С оглед на изложените
съображения, съставът намира, че обвинението срещу осъденото лице е било
правилно обсъдено от редовните инстанции. Не са били допуснати нарушения на
материалния закон, които да могат да бъдат оценени като особено съществени и да
наложат възобновяване на производството.
ІІ. По отношение на съображенията
за допускане на съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК в
хода на разследването, съдебното производство при интерпретацията на
доказателствата, като се иска възобновяване и разглеждане на делото при
спазване основните принципи на наказателното производство и най-вече при
спазване на презумпцията за невиновност.
Като такива нарушения са наведени
аргументи на плоскостта на необоснованост на съдебните актове досежно
авторството на деянието, основание извън пределите на проверка при
възобновяване на наказателните производства. Доколкото обаче се твърди, че
съдилищата са формирали изводите си при порочно изградено вътрешно убеждение,
съставът извърши съответната проверка.
Възражението за провокация към
престъпление от полицията е изградено на следната верига от факти и
предположения: не са били извикани служители на митницата и дали полицаите
предварително ли са знаели, че количеството ще обуслови немаловажен случай,
затова ли купувачът е взел всичкият наличен тютюн, показанията на свид. Христов
– „тормозим я постоянно, не го отричам“, защо са решили да наблюдават къщата и
да претърсят торбата на непознатата свид. Салимова, как са били сигурни, че е
станала незаконна сделка.
Доказателствата по делото
изясняват по несъмнен начин изброените елементи. В мотивите към присъдата са
изложени задълбочени, пространни и напълно съобразени с националната и
европейска съдебна практика изводи, отхвърлящи основателност на твърдението за
„въвличане на осъдената“ в извършване на деяние от полицейските служители. Без
да е необходимо да се преповтаря, достатъчно е да се фиксират: поводът –
планирана проверка на територията по план № 321р-10043/18.06.2018г. относно
противодействие на контрабанда и разпространение на акцизни стоки – цигари и високоградусен
алкохол и с цел пресичане, разкриване и документиране на този вид престъпна
дейност на 29.06.2018г. са били извършени конкретни проверки; правомощията на
служителите по чл. 30 а ал. 2 т. 4 от ЗМВР; време, място и начин на осъществено
наблюдение и възприемане на престъпния факт; обем от действия по отношение на
свид. Салимова и по отношение на осъдената. Извършването на предходни проверки
и констатациите на полицейските служители по отношение на действия на
осъдената, в този смисъл показанията на свид. Христов многократно цитирани и
подчертани от адв. Ж., разкриват единствено форма на осъществяване на
превантивна дейност по ЗМВР, но не и лично отношение, предубеденост или
заинтересованост единствено срещу В.С.. Тяхната работа е довела и до
самостоятелното осъждане на свид. Салимова за такова по вид престъпление, за
каквото С. е била осъждана и преди и към момента. Нещо повече, дейността на
полицейските служители е извънпроцесуална, тя само дава повод на органите на ДП
да проследят, проверят, уточнят значимите към предмета на доказване факти и
обстоятелства. От друга страна, не само свид. Христов и Петров от РУ Попово са
проверявали осъденото лице. В хода на наказателно производство по настоящото
дело, на 22.11.2019г., спрямо С. е била извършена поредна проверка от други
служители на РУ Попово – Цанев, Мехмедов, Дяков и Н. Христов, като са били
установени други количества тютюн, общо от 11, 09кг – предмет на отделно
разследване.
Съдилищата са изложили
съображения и относно упреците към полицейските служители, че не са иззети
записи от камерите, поставени в дома на осъдената. Видът и обемът на
необходимите процесуални действия са от изключителната компетентност на
органите на разследването. Приобщаването на част от тези записи е станало в
хода на главното съдебно производство, но безспорно е уточнено и, че те не
подпомагат изясняването на обективната истина.
Във връзка с приобщаването и
изследването на записите, на 10.07. и 23.10.2019г. РС Попово е провел две
заседания по делото в отсъствие на подсъдимата. В протоколите не са отразени
основанията за даване ход на делото, но фигурират желанието на адв. Костадинова
заседанието да бъде проведено и становището на съда, че правата на подсъдимата
са охранявани от защитника й. В тази част съставът на ВАпС констатира, че е
било извършено процесуално нарушение, тъй като не са били уточнени
процесуалните възможности по чл. 269 от НПК за провеждане на заседанията в
отсъствие на С., но то е било отстранено с пълноценното й участие и изразяване
на отношение към всички доказателства (вкл. събраните в нейно отсъствие) в хода
на въззивното производство по ВНОХД № 236/19г. на ТОС.
Следва да бъде категорично
подчертано, че продаденото от С. на Салимова количество тютюн е 6 кг. Извън
показанията, депозирани от свид. Салимова по НОХД № 80/2019г. на РС Попово, в
тази насока има изобилие от доказателства – вкл. писмени и веществени,
интерпретирани и от експертни заключения. Поводите, по които свид. Салимова е
променила твърденията си могат да бъдат най-различни, но всички те са извън
предмета на доказване. Съдът е констатирал противоречията относно заявените от
нея количество и стойност на закупения тютюн и ги е отдал на субективните й
възприятия и изтеклото време.
Въпросите, повдигнати от защитника
за разлика между почерк и подпис на „заинтересованата“ свидетелка, за
„случайността“ да отиде в дома на осъдената, за липса на логика по опаковането
на тютюна, не касаят обвинението срещу осъденото лице и са основани на житейски
предположения, недопустими в хода на наказателно производство.
Оплакването за неуточнено
авторство и неправилно тълкуване на доказателствената основа е напълно
неоснователно. Проверката на състава не констатира слабости в процеса на
изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по доказателствата. Постигната
е обективност и максимална балансираност в процеса на събиране и оценка на
доказателствата. На страните са били предоставени всички гаранции за
упражняване на процесуалните права, като са били уважени и всички искания по
доказателствата на защитата на съденото лице. Постигната е оптимална
изчерпателност при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и
обстоятелства, позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана
доказателствена основа.
Възраженията на защитата в хода
на пренията пред първата и въззивната инстанция са били разгледани и по тях е
изложен дължимият от съда коментар в мотивите към присъдата и решението.
Принципните разлики в отношението на защитата към стойността на отделни
доказателства, не налагат извод, че съдилищата са постановили неправилен и
незаконосъобразен акт.
По изложените съображения
съставът на настоящата инстанция намери, че в хода на наказателното
производство не допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т.
2 от НПК.
ІІІ. Наведеното от защитата основание
за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за изменение на
присъдата с намаляване на наложеното наказание претендира наличието на
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Защитникът търси база за
сравнение между наказанията, наложени па свид. Салимова и на осъдената С..
Счита, че е несправедливо за Салимова наказанието да е в размер на 3 месеца, а
тя е провокирала продажбата на тютюн, забъркала се е в такава дейност, което
съдът е одобрил като справедливо и обществено оправдано. Преценява, че и на С.
следва да се наложи такова наказание, ако въобще могат да се обосноват
изискванията по чл. 301 от НПК. Още повече при доказателствата за тежкото й
здравословно състояние, необходимата химиотерапия и заявеното от осъдената, че
в затвора не може да провежда такова лечение.
На първо място, наказателната
отговорност е лична и пределите й ангажират конкретно деяние от конкретен деец.
Основните различия между стореното от свид. Салимова и осъдената С.: Салимова
еднократно е извършила по-леката форма на изпълнително деяние по чл. 234 ал. 1
от НК, докато за Салимова това е трето осъждане по чл. 234 ал. 1 от НК и е за
продажба на количеството тютюн. Съответно и, при спазване на принципите на
законоустановеност и индивидуализация, наказанията на двете осъдени лица биха
били различни.
С въззивното решение размерът на
наказанието на осъдената С. е бил значително намален. Видно е, че
здравословното й състояние е било съобразено в изключителна степен.
Представените пред състава на
ВАпС медицински източници не са наведени за първи път в хода на наказателното
производство. Епикризата за лечение в Неврологично отделение на МБАЛ Попово от
21.10.2019г. е по ИЗ № 3191, копие от първата страница на която е на л. 79 от
НОХД № 80/2019г. на РС Попово, а епикризата от МБАЛ „Юлия Вревска“ Бяла от
20.01.2020г., е в копие на л. 38 от ВНОХД № 236/2019г. на ТОС. Осъдената
твърди, че към момента не осъществява лечение. За пълноценното поддържане на
здравословното състояние на лишените от свобода са създадени регламентите по
гл. Х от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, като с оглед
предписанията на медицинските специалисти при необходимост на С. може и следва
да бъде оказана съответната помощ и терапия.
Настоящият съдебен състав не намира
допълнителни основания за намаляване на така формираното от ТОС наказание, явяващо
се справедливо по отношение на извършеното. Обемът наказателна принуда по вид,
размер и начин на изтърпяване на санкцията съответства на визираните в чл. 36 НК цели и не подлежи на допълнителна редукция. С така наложеното
наказание са гарантирани и интересите на обществото за постигане на
предупредително – възпиращото въздействие спрямо членовете му.
Съобразявайки изложеното,
съставът счете, че не се установяват съществени процесуални нарушения,
основание по чл. 422, ал. 1, т.
5 вр. чл. 348, ал. 1, т.
1, 2 и 3 от НПК и искането за възобновяване на производството следва
да бъде оставено без уважение.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 424, ал.
1 от НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В.Й.С., чрез защитника адв. Ж.,
за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
80/19г. на Районен съд Попово, и ВНОХД № 236/2019 г. на Окръжен съд Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
председател : членове :1. 2.