№ 533
гр. **** , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в публично заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
Секретар:Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20201510101324 по описа за 2020 година
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, е предявило срещу К. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ №
25, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 995.46 лв.-главница по
договор за паричен заем № 24939, сключен на 27.09.2018г. между нея и „Кредит Тайм“
ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане; 151.02 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 27.03.2019г.
(падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 22.10.2019г. (падеж на последната
вноска по договора) и 80.80 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 27.03.2019г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 27.09.2018г., между „Кредит Тайм“ ЕООД, като заемодател и
К. В. В., като заемополучател, бил сключен Договор за паричен заем с № 24939, съгласно
който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в
размер на 1500.00 лева, който се усвоява в брой, а кредитополучателят се е задължил да го
върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва в размер на
363.03 лв., на 13 равни месечни погасителни вноски, в размер на 143.31 лв. всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 27.10.2018г., а на последната-на
1
22.10.2019г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 22.10.2019г.,
(датата на последната погасителна вноска), предвид което вземанията, произтичащи от
договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На кредитополучателя, е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава, за периода от 27.03.2019г. до датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 80.80 лв.
Ищецът сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като неизплатените до момента задължения, са както следва: главница, в размер на 995.46
лв., договорна лихва, в размер на 151.02 лв. и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, в размер на 80.80 лв., или сума в размер на общо 1227.28 лв.
Ищецът твърди, че на 14.08.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018г., сключен между „Кредит Тайм"
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което „Кредит Тайм" ЕООД
е прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договор за паричен заем №
24939/27.09.2018г., сключен с ответницата, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
договора за цесия, да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично
пълномощно от законния представител на цедента. В изпълнение на изискванията на закона
и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-КТ/24939 от 21.08.2019г. от страна на „Кредит Тайм" ЕООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи, с
известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е потърсил
пратката.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от
ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 723/2020г. по описа на РС-****, по което е
издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответницата е възразила в
срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез упълномощения
адв. Йорданка Наумова, с който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузите за такси
от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни
разпоредби на ЗПК, както и възражение, че договорът за цесия не бил надлежно съобщен на
длъжника, съобразно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Особеният представител твърди, че ответницата е
изплатила изцяло дължимата главница по договора за кредит. Излага подробни
2
съображения.
Дупнишкият районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след
като съобрази закона, намира за установено за фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед заповед от 03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 723/2020г. по описа на ДРС, е разпоредено длъжникът ****
да заплати на кредитора- цесионер „Агенция за събиране на вземания” АД процесните
суми. Срещу издадената заповед за изпълнение, ответницата е депозирала възражение в
законоустановения срок. Предвид това, с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за
дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
Ищцовото дружество установява своята активна легитимация по иска чрез следните
приложени и приети като доказателства по делото документи: Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018г., сключен между
„Кредит Тайм" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което
„Кредит Тайм" ЕООД е прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договор
за паричен заем № 24939/27.09.2018г., сключен с ответницата, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски (л.20-32 от делото).
Приложено е и пълномощно от 06.12.2018 г. (л. 33), с което първоначалният
кредитор, е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници за цесията, с
което е изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено е и потвърждение за
прехвърляне на процесното вземане.
На ответницата е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-КТ/24939 от
21.08.2019г. от страна на „Кредит Тайм" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи, с известие за доставяне.
Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е потърсил пратката.
Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда.
Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
3
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по
т.д.№ 1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., постановени по реда на чл.290 ГПК).
В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите
писмени доказателства, са били връчени на упълномощения адвокат на ответницата
ответницата, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последната. Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. №
193/2018 г., връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на пълномощника му и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
В този смисъл прехвърлянето има действие спрямо длъжника и исковете следва да
бъдат разгледани по същество.
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател К. В. В. и
кредитодателят „Кредит Тайм“ ЕООД договор за паричен заем № 24939/27.09.2018г., по
силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответника сумата в
размер на 1500.00 лв., при годишен процент на разходите 46,42% и фиксиран годишен
лихвен процент от 39% /лист 11/. Сумата следвало да бъде върната на 13 погасителни
вноски, с първа погасителна вноска от 27.10.2018г., всяка от които по 143.31 лв. Посочено е,
че неустойката по т.16.3 от Общите условия е в размер на сумата от 2027.61 лева. В раздел
„Допълнителни условия по договор за паричен заем“ е посочено, че кредитът може да бъде
обезпечен със запис на заповед, издаден от заемополучателя; поръчител/и, отговарящи на т.
11 от ОУ към договора за паричен заем; и/или други подходящи обезпечения. Обезпеченията
не могат да бъдат реализирани/предявявани преди изтичане на срока по чл. 29 ЗПК. При
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока посочен в т. 11.5.3 от ОУ,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2027.61 лева. Неустойката се
заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 299.28 лева. От приложеното по делото копие на
погасителен план към договор за паричен заем от 27.09.2018г., се установява, че датата на
първата погасителна вноска е 27.10.2018г., а на последната – 27.10.2019г., посочено е, че
размерът на вноската е 143.31 лв., оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение –
155.97 лв. и общ размер на погасителната вноска – 299.28 лв.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, както и от представените с отговора на исковата молба и приети
като доказателства платежни документи, общата дължима сума по договора за кредит, е в
размер на 3971.44 лв., от които: 1500.00 лв.-главница, 363.03 лв.-договорна лихва, 2027.61
лв.-неустойка и 80.80 лв.-законна лихва за забава, начислена за периода от 27.03.2019г. до
4
02.06.2020г. Ответницата е внесла за погасяване на дължимите суми общо 1646.40 лв.
Безспорно установено по делото е, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по който ответницата е заемополучател. Не е спорно, че тя е получила уговорената
сума, като се е съгласила да заплати, за срока на ползването, възнаградителна лихва.
Неоснователно е твърдението на ответницата относно това, че договорът е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Това е така, защото всички визирани в тази
норма изисквания относно съдържанието на договора /чл. 10, чл. 11, ал. 1 т.7-12 и 20, ал. 2
ЗПК и чл. 12, ал.1 т.7 -9 ЗПК/ са спазени при сключването му. Това се установява от
сравняване на съответните норми със съдържанието на договора.
Съдът счита, че е неоснователен и доводът за нищожност на клаузата уреждаща
размера на договорната лихва. Размерът на възнаградителната лихва по договорите за заем
не е нормативно ограничен, поради което следва спрямо него да се прилага принципът на
свобода на договарянето уреден в чл. 9 ЗЗД. Ето защо доводите за противоречие на тази
клауза с добрите нрави са неоснователни. Заемополучателят е бил предварително наясно с
цената, която трябва да заплати за ползване на сумата. Освен това размерът на годишния
процент на разходите /46.42%/ не превишава пет пъти законната лихва, поради което тази
клауза от договора е в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съдът намира за основателно възражението на ответницата за нищожност на клаузата
на чл.4, т.1 от договора за паричен заем, която урежда дължимостта на неустойка, по
следните съображения:
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи,
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение за по-големите вреди. С клаузата на чл. 4, т.1 от договора
очевидно не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на
неустойката, а представлява такса, представляваща по своята същност допълнително
възнаграждение извън уговорения размер на договорната лихва. Така уговорената клауза за
неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, като основната цел на
уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума. В процесния договор
неустойката е предвидена в размер на 2027.61 лв., при отпуснат заем в размер на 1500.00
лв., което означава, че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и като такава противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
5
следва извода, че в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД.
Следователно, дължимите по договора суми са в размер на общо 1943.83 лв., от
които: 1500.00 лв.-главница, 363.03 лв.-договорна лихва и 80.80 лв.-законна лихва за забава,
начислена за периода от 27.03.2019г. до 02.06.2020г.
Видно от заключението по извършената по делото съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, както и от представените с отговора на исковата
молба и приети като доказателства платежни документи, се установява, че общо платените
по договора за кредит суми от ответницата са в размер на 1646.40 лв., с които са погасени
изцяло дължимата договорна лихва в размер на 363.03 лв., начислената законна лихва за
забава за периода от 27.03.2019г. до 02.06.2020г., в размер на 80.80 лв., както и част от
дължимата главница, в размер на 1202.57 лв.
Предвид всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество единствено сума в размер на 297.43 лв.
(1943.83 лв.-1646.40 лв.), представляваща остатък от дължимата главница по сключения
между ответницата и „Кредит Тайм“ ЕООД договор за паричен заем № 24939/27.09.2018г. В
останалите части, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На осн.чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. на ВКС съдът следва да се произнесе по
разноските от заповедното и исково производство, с оглед изхода на спора. Разноските се
дължат съразмерно с уважената част, поради което по заповедното производство ответникът
ще дължи разноски в размер на 18.18 лв.
По настоящото производство ищецът е сторил разноски в размер на общо 425.00 лв.,
от които: 125.00 лв.-държавна такса, 200.00 лв.-депозит за вещо лице и 100.00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от
ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съразмерно с
уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски по исковото производство в размер на 103.00 лв.
Ответницата също претендира разноски, като видно от представения списък и
договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощения адвокат, те са в размер
на 320.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от иска,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 242.45 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 25, общ. ****, обл. Кюстендил, че на основание
чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД,
същата дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, следните неплатени
парични задължения по Договор за паричен заем с № 24939/27.09.2018г., сключен между
длъжника и кредитодателя „Кредит Тайм“ ЕООД, а именно: сумата от 297.43 лв. /двеста
дветдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща остатък от
неплатената главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 02.06.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед от 03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 723/2020г. по описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за дължимост на главницата в останалата част над уважения размер от 297.43 лв. до
претендирания от 995.46 лв., както и изцяло исковете за дължимост на сумата от 151.02
лв. – договорна /вънаградителна/ лихва за периода от 27.03.2019 год. до 22.10.2019 год., и
сумата от 80.80 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 27.03.2019г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 25, общ. ****,
обл. Кюстендил, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП, направените разноски в настоящото
исково производство в размер на 103.00 (сто и три) лева, както и разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 723/2020г. по описа на ДРС, в размер на 18.18 лв. (осемнадесет
лева и осемнадесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на К. В. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ул. „****“ № 25, общ. ****, обл. Кюстендил, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, направените разноски в настоящото исково производство в размер на 242.45 лв.
(двеста четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7