Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 4 януари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, Втори състав в публично заседание на 05.12.2017 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 922 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба от
Я.Ц.Д., ЕГН ********** и М.Ц.Д., ЕГН ********** подадена чрез пълномощник адв. Г.П.,
със съдебен адрес:***, офис 401, с която са предявили в условията на субективно
съединяване против Е.Г.Й., ЕГН ********** и против Г.Е.Й., ЕГН **********,***, иск
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на ¾ ид. части /по 3/8 ид. части за всеки от ищците/ от
дворно място с площ от 3 725 кв. м, находящо се в строителните граници на с.
Рогозен, община Хайредин, представляващо урегулиран поземлен имот II-240 в кв. 36 и от изградените в него жилищна сграда
със застроена площ от 93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ
от 53 кв. м, второстепенна постройка със застроена площ от 17 кв. м и
второстепенна постройка със застроена площ от 93 кв. м, при граници на
поземления имот: от две страни – улици, УПИ III-240, УПИ I-240 и УПИ IV-240 и като
последица от уважаването на тази им претенция, искат, да бъде отменен
констативен Нотариален акт № 5, том VIII, рег.
№
10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на
нотариус В.М.в частта, с която Е.Г.Й. е признат за собственик на основание
наследяване и давностно владение за над ¼ ид. част от поземления имот и
находящите се в него сгради. Претендират присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответниците Г.Е.Й. и Е.Г.Й. чрез адв. Ц.К. са подали писмен отговор, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че издавайки
констативния нотариален акт, нотариусът се е убедил, че ответникът Е.Г. е
упражнявал спокойно, трайно, несъмнено и несмущавано владение върху ½
ид. част от поземления имот и сградите и предвидената в закона десетгодишна
придобивна давност е изтекла. Твърди се, че ответникът Е.Г. е отблъснал
владението на съсобственика Чавдар Ценов, действията му са били категорични и
недвусмислени и са били доведени до знанието на този съсобственик, изтекла е
десетгодишна придобивна давност и Е.Г. е придобил правото на собственост върху
½ ид. част от имота и сградите.
В съдебни заседания ищците участват чрез адвокат П., а
ищеца Я.Д. и лично и поддържат претенциите си.
Двамата ответници не се явяват в съдебни заседания,
нито участва техния пълномощник подал писмения отговор на исковата молба
адвокат К..
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства, изискани и приложени са нотариалните дела, по които са издадени
Нотариален акт № 10, том IV, рег. № 4782,
нот. дело № 359 от 2015 г. на нотариус В.М., Нотариален акт № 5, том VIII, рег.
№ 10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М.и Нотариален акт № 6, том
VIII, рег. № 10004, нот. дело № 829 от 2015 г. на нотариус В.М.и е изслушан от
страна на ищците свидетеля Милчо Ангелов Данковски.
Съдът приема
от фактическа страна следното:
Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в Нотариален акт № 109, том I, дело № 171 от 1956 г. на
Нотариална служба при РС – гр. Бяла Слатина, правото на собственост върху
поземления имот било придобито от Г. Гергова Иванова и Ц.Г.Ц.при равни квоти в
съсобствеността – по ½ ид. част за всеки от двамата, а по приращение
двамата били собственици и на построените от тях в дворното място жилищна
сграда със застроена площ от 93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със
застроена площ от 53 кв. м, второстепенна постройка със застроена площ от 17
кв. м и второстепенна постройка със застроена площ от 93 кв. м. След смъртта на
Г. Иванова /на 01.03.2011 г./ правото на собственост върху притежаваната от нея
½ ид. част от посочените имот и постройки е придобито от наследниците й
по закон – ответникът Е.Г.Й. /син/ и Р. Герасимова Д. /дъщеря/, при квоти по
¼ ид. част за всеки от тях. Твърдят, че след смъртта на Цено Ценов и
неговата съпруга правото на собственост върху ½ ид. част от поземления
имот и сградите е преминало в патримониума на единствения наследник по закон
Чавдар Ценов /син/. Сочат, че с договор за покупко – продажба, обективиран в
Нотариален акт № 10, том IV, рег. № 4782,
нот. дело № 359 от 2015 г. на нотариус В.М., Чавдар Ценов прехвърлил правото на
собственост върху притежаваната от него ½ ид. част от процесните имоти в
полза на Р. Д.. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 38, том I,
рег. № 385, дело № 18 от 2017 г. на нотариус В.М., Р. Д. дарила собствените си
¾ ид. части от имота на двамата ищци при равни квоти – по 3/8 ид. части
за всеки от тях. Твърдят и, че с констативен Нотариален акт № 5, том VIII, рег. № 10003, нот.
дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М., ответника Е.Г.Й. е признат за
собственик на ½ ид. част от поземления имот и находящите се в него
сгради, а с договор за дарение, оформен с Нотариален акт № 6, том VIII, рег. № 10004, нот. дело № 829 от 2015 г. на нотариус В.М., ответника
Е.Г.Й. дарил правото на собственост върху ½ ид. част от поземления имот
и находящите се в него сгради на сина си ответника Г.Е.Й..
Според ищците констативния Нотариален акт № 5, том VIII, рег. № 10003, нот.
дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М.не удостоверява право на собственост в
полза на ответника Е.Й. над придобитата от него чрез наследствено
правоприемство от майка му Г. Иванова ¼ ид. част, поради което и той не
е могъл да прехвърли повече от ¼ ид. част на ответника Г.Й. чрез
сключения договор за дарение.
Предвид на тези си твърдения, искат да бъде признато
за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на
общо ¾ ид. части от гореописания поземлен имот и находящите се в него
сгради при равни квоти за двамата ищци – по 3/8 ид. части за всеки от тях и
като последица от уважаването на този главен иск, искат да бъде отменен
констативен Нотариален акт № 5, том VIII, рег.
№
10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на
нотариус В.М.в частта, с която ответника Е.Г.Й. е признат за собственик на
основание наследяване и давностно владение за над ¼ ид. част от
поземления имот и находящите се в него сгради.
Както съдът изложи
по-горе в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г.Е.Й. и Е.Г.Й. чрез адв. Ц.К.
са подали писмен отговор на исковата молба. С него оспорват изцяло предявените
искове като неоснователни. Твърдят, че издадения в полза на ответника Е.Й.
констативния нотариален акт, удостоверява факта, че нотариусът се е убедил, че
ответникът Е.Г. е упражнявал спокойно, трайно, несъмнено и несмущавано владение
върху ½ ид. част от поземления имот и сградите и предвидената в закона
десетгодишна придобивна давност е изтекла. Твърдят още и, че ответникът Е.Г. е
отблъснал владението на съсобственика Чавдар Ценов, като действията му са били
категорични и недвусмислени и са били доведени до знанието на този
съсобственик. Поради това считат, че тъй като е изтекла десетгодишна придобивна
давност, ответника Е.Г. е придобил правото на собственост върху ½ ид.
част от имота и сградите.
От страна на ищците съдът е изслушал един свидетел М.Д.,
който живее в село Рогозен от 1997 година, знае имота, за който се спори по
делото, тъй като същия имот се намира през пътя срещу дома, в който той живее.
Свидетеля описва ясно спорния имот, като двор, около седем декара, в който има
построена къща, тази година ремонтирана и селскостопански постройки, отзад
сушини, мутвак и засадено лозе. От показанията на свидетеля се установява, че
от 1997 година, когато той се прибрал и се установил трайно да живее в село
Рогозен, в процесния имот е живяла стрина Г., а при нея са дошли и са се
установили да живеят Р. и Ц., това са дъщерята
на Г. и нейния съпруг, които от тогава 1997 г . са живели в този имот. Сочи, че
след смъртта на Г. в имота останали да живеят нейната дъщеря Р. и съпруга й,
който впоследствие починал. Свидетеля установява и, че Р. постоянно живее в
имота, а трите и деца и помагат за поддръжката на имота, като са правили ремонт
на къщата, на кухнята и са поставили нова ограда. Освен това част от имота се
ползва от свидетеля по договорка именно с Р..
Свидетеля познава и ответниците Е. и Г.. Г. е син на Г.
и брат на Р., а Е. е негов син, който живее в гр.София. Според свидетеля от
1997 г., когато той живее в с.Рогозен само за погребението на Г. е виждал
нейния син ответника Г. в имота и никога не е участвал в ремонти или в ползването
на имота.
От страна на ответниците не са ангажирани никакви
доказателства /нито са доведени допуснатите от съда свидетели/ за установяване
на твърдяното обстоятелство, че ответника Е.Г. е придобил процесния имот по
давност чрез десетгодишно владеене, като е отблъснал владението на
съсобственика Чавдар Ценов, като действията му са били категорични и
недвусмислени и са били доведени до знанието на този съсобственик.
Съдът приема
от правна страна следното:
Ищците са предявили против двамата ответници кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на двамата ответници, че те са собственици на общо ¾ ид.
части /по 3/8 ид. части за всеки от тях/ от дворно място с площ от 3 725 кв. м,
находящо се в строителните граници на с. Рогозен, община Хайредин,
представляващо урегулиран поземлен имот II-240 в кв. 36 и от изградените в него жилищна сграда
със застроена площ от 93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ
от 53 кв. м, второстепенна постройка със застроена площ от 17 кв. м и
второстепенна постройка със застроена площ от 93 кв. м, при граници на
поземления имот: от две страни – улици, УПИ III-240, УПИ I-240 и УПИ IV-240. Като
последица от уважаването на исковете е заявено искане да бъде отменен
констативен Нотариален акт № 5, том VIII, рег.
№
10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на
нотариус В.М.в частта, с която ответника Е.Г.Й. е признат за собственик на
основание наследяване и давностно владение за над ¼ ид. част от
поземления имот и находящите се в него сгради.
Ищците твърдят, че са придобили правото си на
собственост върху общо ¾ ид. части от поземления имот и сградите в него
/по 3/8 ид. части за всеки от ищците/, по силата на валидно сключен договор за
дарение с праводателя Р. Д. тяхна майка.
По делото безспорно се доказа твърдяното от ищците, че
по силата на договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт № 109, том
I, дело № 171 от 1956 г. на Нотариална служба при РС – гр. Бяла Слатина,
правото на собственост върху процесния поземления имот е било придобито от
наследодателя Г. Гергова Иванова и Ц.Г.Ц.при равни квоти в съсобствеността – по
½ ид. част за всеки от двамата, а по приращение двамата били собственици
и на построените от тях в дворното място жилищна сграда със застроена площ от
93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ от 53 кв. м,
второстепенна постройка със застроена площ от 17 кв. м и второстепенна
постройка със застроена площ от 93 кв. м. След
смъртта на Г. Иванова /на 01.03.2011 г./ правото на собственост върху
притежаваната от нея ½ ид. част от посочените имот и постройки е
придобито от наследниците й по закон – ответникът Е.Г.Й. /син/ и Р. Герасимова Д.
/дъщеря/, при квоти по ¼ ид. част за всеки от тях. Безспорно се
доказа и, че след смъртта на Цено Ценов и неговата съпруга правото на собственост върху другата ½ ид. част от поземления
имот и сградите е преминало в патримониума на единствения наследник по закон
Чавдар Ценов /син/.
Установи се от писмените доказателство по делото и, че
с договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт № 10, том IV, рег. № 4782, нот. дело № 359 от 2015 г. на нотариус В.М.,
Чавдар Ценов е прехвърлил правото на собственост върху притежаваната от него
½ ид. част от процесния имот в полза на майката на ищците Р. Д., а с
договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 38, том I, рег. № 385, дело № 18
от 2017 г. на нотариус В.М., Р. Д. е дарила собствените си вече ¾ ид.
части от имота на двамата ищци при равни квоти – по 3/8 ид. части за всеки от
тях. Така според съда ищците безспорно са доказали твърдението си, че по силата
на валиден договор за дарение са придобили през 2017 г. в съсобственост при
равни права ¾ ид. части от имота, или всеки ищец е придобил по 3/8 ид.
части.
По делото безспорно се доказа и обстоятелството, че
ответника Е.Г.Й. се е сдобил с констативен Нотариален акт № 5, том VIII, рег. № 10003, нот.
дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М., с който той е признат за собственик на
½ ид. част от поземления имот и находящите се в него сгради, а с договор
за дарение, оформен с Нотариален акт № 6, том VIII, рег. № 10004, нот. дело № 829 от 2015 г. на нотариус В.М., ответника
Е.Г.Й. дарил правото на собственост върху ½ ид. част от поземления имот
и находящите се в него сгради на сина си ответника Г.Е.Й..
Ищците твърдят, че констативния Нотариален акт № 5,
том
VIII, рег. № 10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М.не
удостоверява право на собственост в полза на ответника Е.Й. над придобитата от
него чрез наследствено правоприемство от майка му Г. Иванова ¼ ид. част,
поради което и той не е могъл да прехвърли повече от ¼ ид. част на
ответника Г.Й. чрез сключения договор за дарение. Това твърдение на ищците е
вярно и се доказа по делото, доколкото ответника по никакъв начин не доказа
твърдението си да е придобил на основание десетгодишна давност останала
¼ ид.част от имота, за която се е снабдил с цитирания по-горе
констативен нотариален акт.
По исковете с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да
докажат правото си на собственост върху общо ¾ ид. части от поземления
имот и сградите в него /по 3/8 ид. части за всеки от ищците/, което право
произтича от твърдяното от тях придобивно основание, а именно да установят
наличието на валидно сключен договор за дарение с праводателя Р. Д. за процесните
¾ ид. Части, което както съда изложи по-горе те надлежно установиха.
Според съда от доказателствата по делото
безспорно се доказа от страна на ищците и обстоятелството, че праводателя им Р.
Д., е придобила чрез наследствено правоприемство от своята майка Г. Иванова
¼ ид. част от имота и сградите както и, че е налице валидно сключен с
Чавдар Ценов договор за покупко – продажба за останалата ½ ид. част от
същите.
Тъй
като в тежест на ответниците е било
да докажат възражението си за изтекла в полза на ответника Е.Г.Й. десетгодишна
придобивна давност върху спорната идеална част от имота и сградите, което те не
сториха, съда приема, този ответника Е.Й. не е упражнявал спокойно, трайно,
несъмнено и несмущавано владение върху общо ½ ид. част от поземления
имот и сградите и е отблъснал владението на съсобственика Чавдар Ценов, като
действията му са били категорични и недвусмислени и са били доведени до
знанието на този съсобственик. Предвид на това и ответника не е могъл да придоби над наследената от него
¼ от имота, т.е. не е могъл да придобие по давност още ¼ идеална
част.
Предвид на това съда следва да уважи главния иск на
ищците и да признае за установено в отношенията им с ответниците, че са
собственици на ¾ ид. части /по 3/8 ид. части за всеки от ищците/ от
дворно място с площ от 3 725 кв. м, находящо се в строителните граници на с.
Рогозен, община Хайредин, представляващо урегулиран поземлен имот II-240 в кв. 36 и от изградените в него жилищна сграда
със застроена площ от 93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ
от 53 кв. м, второстепенна постройка със застроена площ от 17 кв. м и
второстепенна постройка със застроена площ от 93 кв. м, при граници на
поземления имот: от две страни – улици, УПИ III-240, УПИ I-240 и УПИ IV-240 и като
последица от това да отмени като незаконосъобразен констативен Нотариален акт №
5, том
VIII, рег. № 10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М.в частта, с
която Е.Г.Й. е признат за собственик на основание наследяване и давностно
владение за над ¼ ид. част от поземления имот и находящите се в него
сгради.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото,
държавна такса в размер общо на 119.00 лева и платено адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 лева.
На ответниците не се дължат разноски по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Е.Г.Й., ЕГН **********
и Г.Е.Й., ЕГН **********, че Я.Ц.Д., ЕГН ********** и М.Ц.Д., ЕГН **********, са
собственици на ¾ ид. части /по 3/8 ид. части за всеки/ от дворно място с
площ от 3 725 кв. м, находящо се в строителните граници на с. Рогозен, община
Хайредин, представляващо урегулиран поземлен имот II-240 в кв. 36 и от изградените в него жилищна сграда
със застроена площ от 93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ
от 53 кв. м, второстепенна постройка със застроена площ от 17 кв. м и
второстепенна постройка със застроена площ от 93 кв. м, при граници на
поземления имот: от две страни – улици, УПИ III-240, УПИ I-240 и УПИ IV-240.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен констативен
Нотариален акт № 5, том VIII, рег. № 10003, нот. дело № 828 от 2015 г. на нотариус В.М.в частта, с
която Е.Г.Й., ЕГН ********** е признат за собственик на основание наследяване и
давностно владение за над ¼ ид. част от дворно място с площ от 3 725 кв.
м, находящо се в строителните граници на с. Рогозен, община Хайредин,
представляващо урегулиран поземлен имот II-240 в кв. 36 и от изградените в него жилищна сграда
със застроена площ от 93 кв. м, жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ
от 53 кв. м, второстепенна постройка със застроена площ от 17 кв. м и
второстепенна постройка със застроена площ от 93 кв. м, при граници на
поземления имот: от две страни – улици, УПИ III-240, УПИ I-240 и УПИ IV-240.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.Г.Й.,
ЕГН ********** и Г.Е.Й., ЕГН **********, да заплатят на Я.Ц.Д., ЕГН **********
и на М.Ц.Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на общо
619.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: