№ 17
гр. Пловдив , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205485 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
13-789-2/18.08.2020 от 18.08.2020 г., издадено от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИА МН) гр. София, с което на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Свети Георги ЕАД, гр.
Пловдив с ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе № 66, на
основание чл. 116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000 лева за
нарушение на т. 1.1 от Раздел V на Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна Медицина“ вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Жалбата съдържа оплаквания за незаконосъобразност поради неспазване на
процесуалните правила, тъй като актът за установяване на административно
нарушение е съставен без да присъства представител на нарушителя, както и че
извършването на медицински триаж не е дейност по доболнична помощ, следователно
не е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Сочи се неправилно
определяне на административнонаказателно отговорното лице и че е извършена
дейността по триаж, но формално не е издаден триажен лист, което било друго
нарушение. Поради изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява.
Въззиваемата страна изпраща представите по пълномощие, който излага
аргументи за законособразност на атакуваното НП и прави искане за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е видно, че същата е
подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу
акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Със заповед № ИАМН-РД-13-789/09.12.2019 г.са определени служители на ИА
1
„МН“ да извършат проверка на УМБАЛ Свети Георги ЕАД гр. Пловдив за срок до
05.02.2020 г., като в десет дневен срок от края , да съставят констативен протокол за
установеното. Заповедта е връчена на представляващия УМБАЛ Свети Георги на
11.12.2019 г. Заповедта е изменена в частта на срока, като той е удължен до 05.03.2020
г.
На 03.08.2019 г. в 7:30 ч. детето Б. Д. П., на възраст 2 г., посетило отделението
„Спешна медицина“ – база 2 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр. Пловдив,
придружен от майка си. На регистратурата имало триажна сестра, която в дадения
момент не била там и детето, съгласно вътрешните правила на болницата било
насочено към клиниката по Детска хирургия, от регистраторката, тъй като имал рана
на главата. При пристигането си в посочената клиника в 8:20 дежурният лекар – д-р М.
Н., установил че дето било в безсъзнание и с видима деформация на главата, което
налагало прием първоначално в шокова зала, а в последствие и в клиника по
Неврохирургия.
В 09:20 ч., в клиника по неврохирургия бил извършен преглед на П. от д-р Р. –
неврохирург, който назначил краниография на черепа, и други изследвания, след
извършването им насочил детето и майката за регистрация в спешно отделение.
В 10:56 П. бил регистриран в Амбулаторния дневник на отделението по спешна
медицина, където след извършване на необходимите медицински дейности в 11:41 ч.
бил насочен за незабавна хоспитализация в клиниката по Неврохирургия, където е
приет в 11:42 ч.
Не бил извършен медицински триаж от назначеното за това лице и не бил
съставен триажен лист. За липсата на документа бил съставен Протокол за установени
липси без дата, връчен на представляващ лечебното заведение на 13.02.2020 г.
На 13.03.2020 г. на регистратурата на УМБАЛ Свети Георги ЕАД гр. Пловдив,
била получена покана за съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № ИАМН-07-14/10.03.2020 г. адресирана до проф. д.р К. Д. –
представляващ дружеството. В нея била посочена датата за явяването му в ИА „МН“
София 06.04.2020 г. от 10 до 16: 00 ч. Същият не се явил и в резултат на това, на
07.04.2020 г. бил издаден АУАН № А 13-789-2 от същата дата, в който свидетелката и
актосъставител Ю. Г. описала установената фактическа обстановка.
Актът бил връчен на представител на дружеството-нарушител на 04.06.2020 г.
На база на този акт, от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Медицински Надзор гр. София, било издадено процесното наказателно постановление
№ НП-13-789/18.08.2020 г., с което на УМБАЛ Свети Георги ЕАД гр. Пловдив на
основание чл. 116, ал.2 от ЗЛЗ, била наложена имуществена санкция в размер на 8000
лв. за нарушение на т. 1.1 от Раздел V на Глава Четвърта на Наредба № 3/06.10.2017 г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна Медицина“ вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаната в хода на съдебното
следствие свидетел Ю. Г., както и от писмените доказателства. Съдът оцени
показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Същата подробно и добросъвестно
изложи възприетите от нея обстоятелства в хода на проверката. Показанията на
свидетеля не разколебават по никакъв начин установеното в процесния АУАН.
Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от
АУАН, разписка за връчване на АУАН, разписка за връчване на покана и покана за
съставяне на АУАН, Заповед № ИАМН-РД-13-789/09.12.2019 г. и Заповед № РД-13-
65/05.02.2020 г., Правилник за устройството и дейността и вътрешния ред на отделение
по спешна медицина към УМБАЛ Свети Георги ЕАД, Протокол за установени липси
2
без дата, Писмени становища на д.р П., д-р А. П., д-р К. А. (2 бр.), д-р С. Р., Й. П., д.р
М. Н., Н. К., П. Х., медицинска документация на Б. П., а именно: листове за преглед,
извлечение от амбулаторен дневник на ОСМ, история на заболяване, изследвания,
амбулаторен лист, епикриза, декларация за инфромирано съгласие, заповед № рд -01-
2/08.04.2019 г., како и Правила за дейността и взаимодействието между приемни
кабинети, отделение по спешна медицина, клиничните и параклиничните звена.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се
установява авторството на деянието и виновното му извършване.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно съставителят на акта, така и
наказващият орган, са определили извършеното нарушение като неизвършен триаж на
пациента Б. Д. П..
С Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна
медицина", издадена от министъра на здравеопазването обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017
г., се утвърждава медицинският стандарт "Спешна медицина".
В раздел втори от Наредбата е регламенитрано, че медицинският триаж е
основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес в
обхвата на специалността "Спешна медицина", с приложението на който всички
спешни пациенти се групират в категории (групи), чрез използване на стандартна
медицинска триажна система. Медицинският триаж е процес на разпределение на
пациентите, чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на
спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата
на специалността "Спешна медицина", в това число и в случаите на масови бедствия и
аварии. Приложението на медицинския триаж цели постигане на равнопоставеност на
достъпа до системата на спешна медицинска помощ и предоставяните от нея;
диагностика и лечение в зависимост от степента на спешност на пациента и наличните
апаратурни и кадрови ресурси с цел постигане на оптимална ефикасност, ефективност
и сигурност на медицинското обслужване в обхвата на специалността "Спешна
медицина" и осигуряване на качествено диагностично - лечебно поведение, основано
на субективни и обективни клинични критерии. Медицинският триаж се базира на
преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при
пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ - витални
параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на
медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното
състояние (степента на спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на
незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки
и инструментални ресурси. С приложението на медицинския триаж в обхвата на
специалността "Спешна медицина" се постига клинична справедливост и се осигурява
подходящо и навременно лечение на спешни пациенти в зависимост от техните нужди
3
и наличния ресурс в определена времева рамка.
Медицинският триаж включва оценка на степента на спешност на всеки спешен
пациент посредством дефиниране на триажна категория. В наредбата са дефинирани
триажни категории при спешни пациенти- Критичен спешен пациент (код червено -
А1); Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто - В2); Стабилен
спешен пациент (код зелено - С3) - минимална спешност.
Безспорно на 03.08.2019 г. в 7:30 или по-късно такава дейност от триажна сестра
или от друг специалист, на Б. П., не е извършвана. Не се споделя аргументът на
процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението е единствено
несъставяне на триажен лист, доколко изобщо не е извършвана дейността триаж.
Нормите сочени в атакуваното постановление посочват два годни субекта на
административно наказателна отговорност, а именно: както медицинските лица, така и
лечебните заведения извършващи болнична помощ то съдът намира, че неправилно в
конкретния случай и при установената фактическа обстановка е ангажирана
административнонаказателната отговорнсот на лечебното заведение.
В чл. 24 от ЗАНН примат е даден на личната- персонална административно-
наказателна отговорност на физическите лица виновни за извършеното нарушение
пред тази на юридическите лица. Доколкото както санкционната норма така и нормите
описващи извършеното нарушение са адресирани и до конкретни физически лица и до
лечебните заведения остават неясни мотивите с които АНО е определил като субект
именно УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
В случаят лечебното заведение е осигурило организация за изпълнение на
задълженята си по извършване на медицински триаж. Предвидена е триажна сестра и
се извършва такъв в принципен план. В конкретния случай се установява, че
конкретното лице не е изпълнило задълженията си, въпреки положените от лечебното
заведение усилия и неясно остава за съда защо администартивнонаказващия орган
избира да вмени нарушението не на пряко отговорното лице за неизвършването на
дейността, а на лечебното заведение. Според настоящия състав на съда това би било
разумно разрешение ако се касаеше за липса на предвиден служител, който да
извършва медицински триаж, липса на помещение за тази дейност, или друга
обективна пречка създадена именно от лечебното заведение –инструктиране на
дежурната сестра да не извършва триаж и т.н., но при така формулираните алтернативи
за субект на отговорността по чл. 6 на ЗЛЗ, както и по чл. 116 от същия закон
неправилно е преценен субекта на отговорността.
Извън това от обективна страна са осъществени признаците на нарушението.
Същото е формално нарушение и не следва да се изследват дали са настъпили вредни
последици от него или не, доколкото те не влияят на съставомерността му.
Отговорността на юридическите лице е обективна и поради тази причина не
следва да се изследва въпросът за виновното поведение на едно или друго лице, или за
вината като цяло.
За размера на наложеното наказание:
4
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 116 ал. 2 от ЗЛЗ, която предвижда за нарушения на
нормативните актове по прилагането на ЗЛЗ в дейност по болнична медицинска
помощ, извършени от юридически лица, да се налага имуществена санкция от 8000 до
20 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
наказанието. Същото е определено на минимума, затова и се приема за правилно
определено.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от
ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от закона и
не се оспорва, а на актосъставителя следва от така представената заповед № РД 01-
2/08.04.2019 г.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане.
В настоящото производство се установи, че актосъставителят е пропуснал да
отбележи в акта датата на установяване на нарушението.
В същия е посочено, че нарушението е установено по повод (при) извършване на
проверка, но не и датата на установяването му. Едва в наказателното постановление е
посочено, че същото е установено на 05.03.2020 г., последен ден от извършената
проверка. Тази дата се появява за пръв път в наказателното постановление и не се
установява от другите доказателства. Съдът намира, липсата на датата на установяване
на нарушението от една страна препятства съдът да установи дали проверката е
приключила в темпоралните граници на издадените нарочни заповеди, тъй като
очевидно АУАН е съставен след приключване на проверката и не може да се приеме
тази дата за дата на установяавне на нарушението, респ. на нарушителя. От друга
страна е недопустимо въвеждането на нови факти едва с наказтелното постановление.
Доколкото, както е прието в практиката АУАН има ролята на обвинението в
наказателния процес, а наказателното постановление на присъда, то е недопустимо
въвеждането на нови факти едва с осъдителната присъда, които нито са били известни
на нарушителя, нито същият е имал възможност да ангажира доказателства за
оборването им. В този смисъл ако е било ясно, че е допуснато процесуално нарушение,
тъй като нарушението е установено извън темпоралните граници на проверката, то
издадения АУАН е бил порочен поради липса на материална компетентност на
актосъставителя да установява нарушения. Съмнението дали към момента на
констатиране на нарушението актосъставителят е разполагал с компетентност да
извършва проверки и да констатира нарушения не може да се тълкува във вреда на
наказаното лице, с оглед базисното правило на административно наказателния процес,
че административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че при тежест на доказване
върху АНО не е доказана по несъмнен начин компетентността на актосъставителя да
5
констатира нарушенията, за които е наказан жалбоподателят. Посоченото опорочава до
такава степен административно наказателния процес още в самото му начало, че е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Не следва фактически положения известни към момента на съставяне на АУАН
да се въвеждат за пръв път с издаването на наказателно постановление.
Посочените нарушения на административно-производствените правила са
съществени и обуславят незаконосъобразността на наказателното постановление и
неговата отмяна.
При този изход от въззивната фаза на административно-наказателното
производство следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна
на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Дружеството
жалбоподател не доказва сторени разноски и не е обективирало искане за присъждане
на такива, поради което не следва да има произнасяне в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13-789-2/18.08.2020 от 18.08.2020 г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
гр. София, с което на Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив с ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе № 66, на основание чл. 116, ал. 2, от Закона за лечебните заведения е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000 лева за
нарушение на т. 1.1 от Раздел V на Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна Медицина“ вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6