Решение по дело №852/2020 на Районен съд - Ямбол

Мотиви към Решение № 15/19.02.2021 год. постановено по АНД №
852/2020 год. по описа на ЯРС:
С постановление от 10.08.2020 год. Районна прокуратура – гр.Я.
предлага обвиняемия А. Г. К. , ЕГН **********, живущ в гр.Я., *** да бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание на основание чл.78а от НК за това, че на 09.05.2019 год., около
18.00 ч. в местността „Орехите“ в землището на гр.Я., в качеството си на
длъжностно лице - пазач - невъоръжена охрана в „Технострой Инженеринг
99“ АД гр.Я., при изпълнение на службата си, чрез нанасяне на удар с дървена
тояга /прът/ в областта на главата, причинил на Ж. И. Д. от гр.Я. лека телесна
повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана в лявата половина на челно-теменната област, на границата
между окосмена и неокосмена част, което е довело до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.1 и т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК.
Обвиняемият А. Г. К. , редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. Др. Д. от АК – гр.Я..
Същият не се признава за виновен и дава обяснения по делото. Защитникът
му пледира обвиняемият да бъде оправдан по предявеното му обвинение, тъй
като обвинението против обвиняемия не е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че в
хода на съдебното следствие се установи фактическата обстановка, изложена
в постановление на ЯРП, като пледира обвиняемият да бъде признат за
виновен за извършеното от него престъпление. Счита, че са налице
законовите основания за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия и налагане на административно наказание. Пледира на
обвиняемия да се наложи глоба в размер на 1000 лв.
Съдът, за да постанови решението си, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно Трудов договор № 496/08.11.2017 год. Обвиняемият А. Г. К.
работил в „Технострой Инженеринг 99“ АД гр.Я. на длъжността ***
невъоръжена охрана“ със задължения, утвърдени в длъжностна
1

характеристика, представляваща неразделна част към трудовия договор.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжността *** невъоръжена
охрана“, обвиняемият К. осигурявал денонощна физическа охрана на обекта,
включително и на имуществото в същия; осъществявал пропускателен режим,
контролирал движението на работници и служители при влизане и излизане
от обекта, външни лица и моторни превозни средства; при съмнения за
кражби, извършвал проверки; проверявал за спазване на противопожарните
правила; следял за поддържане в изправност и правилно използване на
технически съоръжения; грижил се за служебни животни; проверявал и
изключвал електрозахранването на електроуредите, машините и
съоръженията; изпълнявал и други конкретно възложени задачи, свързани с
длъжността. В изпълнение на задълженията си осъществявал контакти с
ръководители и специалисти от полицейските органи по проблеми с охраната
на обекта. Обвиняемият изпълнявал трудовите си задължения в обект - базата
на „Технострой Инжинеринг 99“ АД, находяща се в местността „Орехите“ в
землището на гр.Я.. В близост до посочената база, на разстояние около 50 - 60
метра, имало чешма, до която се достигало по черен път, преминаващ до
портала на обекта на търговското дружество.
На 09.05.2019 год. обвиняемият К. бил на работа в посочения обект -
базата на „Технострой Инжинеринг 99“АД, находяща се в местността
„Орехите“ в землището на гр.Я.. Около 18.00 ч. обвиняемият К. се намирал в
стаичката за охрана, разположена в непосредствена близост до портала на
базата и забелязал, че покрай нея минавал лек автомобил. Решил, че това е
същият автомобил, който преди няколко дни е прегазил едно от кучетата на
предприятието, поради което излязъл от базата и тръгнал в посоката на
автомобила. Междувременно, взел със себе си дървена тояга - прът. Лекият
автомобил се управлявал от свидетелят Ж. И. Д. от гр.Я. и в него се намирала
съпругата му - свид. В.Д.. Свид. Д. спрял автомобила в близост до
горепосочената чешма и заедно със съпругата си излезли от него. Свидетелят
Д. започнал да пълни бутилка с вода, поради което приклекнал обърнат към
чешмата, а свид. Д. останала до автомобила. Обвиняемият К. се приближил
до свид. Д., без последният да го усети, като междувременно отправял псувни
и закани със саморазправа. Неочаквано за свид. Д. и непровокирано по
какъвто и да е начин от него, обвиняемият му нанесъл удар с дървената тояга
в областта на главата. След удара, свид. Д. успял да се изправи и да се обърне
към обвиняемия, при което последният замахнал отново с дървената пръчка
към тялото му, но той се опитал да се предпази, вдигайки дясната си ръка.
Ударът попаднал върху дясната ръка на свид. Д.. След това обвиняемият
отстъпил назад и продължил да отправя заплашителни реплики. Свид. Д.
сигнализирал на тел. 112, поради което малко след това на място пристигнал
полицейски екип при РУ-Я., в състав: свид.Е.К. и А. Д.. В хода на
извършената полицейска проверка били съставени предупредителни
протоколи на участниците в инцидента.
2

На следващия ден - 10.05.2019 год. свид. Д. посетил Спешно отделение
при МБАЛ - Я., където му бил извършен медицински преглед. Впоследствие
потърсил лекарска помощ в Клиника по неврохирургия УМБАЛ „Проф. д-р
Ст.Киркович“ АД в гр.Стара Загора. Там бил приет на лечение и на 14.05.2019
год. изписан.
От заключението на извършената по делото съдебно - медицинска
експертиза се установило, че по време на инцидента на 09.05.2019 год. Ж. И.
Д. е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в лявата половина на челно-теменната област, на границата между
окосмена и неокосмена част, което е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че обвиняемият
А. Г. К. е бил осъждан със съдебни актове по НОХД № *** г. на ЯРС, НОХД
№ *** г. на ЯРС, НОХД № *** г. на ЯРС, НОХД № *** г. на ЯРС, НОХД №
*** г. на ЯРС и НОХД № *** г. на ЯРС, по които е реабилитиран, т.е. е
неосъждан.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от
обясненията на обвиняемия А. Г. К. , показанията на пострадалия Ж. И. Д.,
свидетелите В. Д. Д., И. Ж.в Д., Г.Г.Х., Е. Т. К. , А.Д.Д., С. П. П. и Д.С.К.,
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, а така също и
въз основа на приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С действията си обвиняемият А. Г. К. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.1
и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 09.05.2019 год., около 18.00 ч. в
местността „Орехите“ в землището на гр.Я., в качеството си на длъжностно
лице - пазач - невъоръжена охрана в „Технострой Инженеринг 99“ АД гр.Я.,
при изпълнение на службата си, чрез нанасяне на удар с дървена тояга /прът/
в областта на главата, причинил на Ж. И. Д. от гр.Я. лека телесна повреда,
изразяваща се в черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в лявата половина на челно-теменната област, на границата между
окосмена и неокосмена част, което е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Обвиняемият се явява длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“
от НК, тъй като му е възложена работа, свързана с пазене на чуждо
3

имущество в юридическо лице - видно от приложените по делото трудов
договор и длъжностна характеристика, обвиняемият работи като пазач -
невъоръжена охрана в „Технострой Инжинеринг 99“ АД гр.Я.. Към момента
на извършване на деянието, същият е бил на работа и е осъществявал
задълженията си по опазване на обекта. Нанасянето на телесната повреда е
обективно и субективно свързано с изпълнение на службата му - при
изпълнение на работата му - към момента на осъществяване на деянието е бил
на работа като пазач - невъоръжена охрана и в неговата отговорност е било
опазването на имуществото на охранявания обект, поради което и съдът прие,
че е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.131, ал.1, т.2 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние по горепосочения текст от
Наказателния кодекс. Авторството на деянието се установява отчасти от
обясненията на обвиняемия А.К., показанията на пострадалия Ж.Д., както и на
свидетелите В.Д., И. Д., Е.К., Г.Х. и Д.К.. Изпълнителното деяние от страна
на обвиняемият се е изразило в нанасянето на лека телесна повреда на
пострадалия Ж.Д., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана в лявата половина на челно-теменната област, на
границата между окосмена и неокосмена част, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, по хулигански
подбуди. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, съставило
съдебно-медицинската експертиза като обективно и компетентно, според
което описаните увреждания се дължат на действието (удари, притискане,
сътресение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да
са получени по време и начин, както сочи пострадалия и съпругата му, а
именно чрез нанесени удари с дървена пръчка.
Освен проявлението на елементите на леката телесна повреда, в
конкретния случай е налице и наличие на хулигански мотив за извършването
на деянието. Деянието, извършено от обвиняемият е израз на неговото
съзнание и волята му да извърши непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В
конкретния случай, хулиганският мотив се изразява в стремежа на
обвиняемия К. открито да пренебрегне обществения порядък и да причини
телесни увреждания на пострадалия. Със самия процес на причиняване на
телесните повреди, обвиняемият К. е желаел да изрази и е показал своето
превъзходство над останалите членове на обществото и по-конкретно към
пострадалия Ж.Д., както и да накърни телесната му неприкосновеност. В
случая общественият порядък е бил нарушен чрез осъщественото насилие
спрямо пострадалия Ж.Д..
От субективна страна деянието е осъществено от обвиняемият виновно
с форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че с нанасянето
на удар с дървената тояга /прът/ предизвика настъпването на телесни
наранявания у пострадалия и пряко е целял настъпването на този вредоносен
4

резултат. Съзнавал е, че посредством нанасянето на тези удари ще нанесе
телесни повреди на пострадалия и едновременно с това е съзнавал, че това са
дръзки и непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Що се отнася до показанията на свидетелите А. Д. и Е.К. –
полицейските служители, че не са видели кръв по главата на пострадалия,
тези им показания не са от съществено значение, предвид безспорно
установеното по делото, че на пострадалия са били причинени телесни
увреждания, които са констатирани от съдебния медик, изготвил
съдебномедицинското удостоверение на следващия ден след инцидента.
Показанията на тези свидетели се опровергават и съдът не ги кредитира, тъй
като съдебният медик при прегледа е констатирал рана в областта на лявата
половина на челото непосредствено на границата между окосмената и
неокосмена част на челото, която обхваща кожата и подкожието, като от
раната е изтекло кръв надолу, която е засъхнала.
Относно възражението на защитника на обвиняемия, че деянието,
извършено от обвиняемия е при неизбежна отбрана, същото не се споделя от
съда, тъй като за да е налице неизбежна отбрана е необходимо да е налице
непосредствено противоправно поведение, което да създава реална и
непосредствена опасност за увреждане на правно защитени интереси. По
делото не са налице доказателства, че е било предприето противоправно
поведение от страна на пострадалия, което да е било насочено срещу
личността на обвиняемия. Не се събраха доказателства пострадалият първи да
е предприел нападение, което да е било насочено против личността на
обвиняемия, нито пък както твърди обвиняемия, пострадалият първи да е
замахвал, а обвиняемият да се е пазил с пръчката. Дори напротив,
обвиняемият е бил този, който след като е видял пострадалият и го е
проследил до чешмата, е взел дървената тояга от базата на фирмата и е
тръгнал след пострадалия, като го е намерил на чешмата, за да саморазправя с
него. А и разпитаната в хода на съдебното следствие съпруга на пострадалия
– свид. В.Д. дава показания в насока, че обвиняемият с дебела дървена пръчка
е ударил пострадалия. Поради което съдът намира, че извършеното от
обвиняемия деяние не е при условията на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 от НК.
Относно наложеното наказание:
С оглед на данните по делото и квалификацията на деянието съдът
прие, че са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемият А. Г. К. с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият К. не
е осъждан за престъпление от общ характер /същият е реабилитиран/ и не е
5

освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са
причинени имуществени вреди и целите на наказанието биха могли да се
постигнат по този начин, поради което съдът счете, че на обвиняемия К.
следва да му се наложи административно наказание глоба. Предвид тежестта
на извършеното деяние, наличието на две квалифициращи обстоятелства по
чл.131 от НК, високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, както и предвид обществената опасност на обвиняемия, който макар и
реабилитиран е бил осъждан за престъпления от този вид. Съдът, след като
взе предвид материалното и социално положение на обвиняемия, прецени, че
следва да му се наложи административно наказание глоба над минималния
размер, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК, като му наложи такава в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
Тъй като обвиняемият А. Г. К. бе признат за виновен, съдът на
основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати в полза на републиканския
бюджет по сметката на ОД МВР гр.Я. направените по делото разноски в
размер на 235 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	15
Дата:	23 февруари 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Невена Иванова Несторова

Дело:	20202330200852
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 август 2020 г.

Решение по дело №852/2020 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите