Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.12.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
гражданско отделение, четвърти
състав
на ………..шестнадесети
ноември…. две хиляди и двадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………Румяна Русева……………….……..….
И прокурора ………………………………………….………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….…...………………………..
търговско дело ……….№
201 по описа за 2019... година…..…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба, подадена от „Юробанк
България“ АД - София срещу Г.С.Г. ***, представляван от
особен представител адв. К.С.. По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са
предявени обективно съединени искове, основани на твърдение за договорно
неизпълнение по договор за банков кредит, сключен с ответника Г.С.Г.
в качеството му на кредитополучател, в размер на 50000 евро. Ищецът твърди, че на 14.11.2007 година
между ответника Г. – кредитополучател и Алфа
Банка - клон България КЧТ като кредитодател, бил подписан договор за
кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 47-218/2007. Кредитодателят бил
праводател на ищеца по настоящото производство „Юробанк България“ АД, по силата на договор от 29.02.2016 година
за прехвърляне на търговско предприятие. На 15.03.2010 година договорът
за кредит бил изменен с Анекс № 1/15.03.2010 година. По силата на договора
банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000,00 евро,
обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, подробно описани в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 150, том V, per. № 10935, дело № 950 от 2007 г. на
нотариус Р.С. с per. № 096 в Нотариалната Камара, който акт е вписан в Служба по вписванията -
гр. Димитровград с вх. per. № 5396 от 15.11.2007 г., акт № 171, том Ш, дело № 3051 / 2007 година. Целта
на кредита била за рефинансиране на действащ кредит към друга банка, за ремонт
и реконструкция на недвижим имот - чл. 1 от договора. Съгласно чл. 2 от
договора, той бил за срок от 180 месеца. Съгласно чл. 3 от договора, сумата от
20 963,00 евро била предназначена за рефинансиране на кредит към Интернешънъл
Асет Банк АД по договор за банков кредит в лева № 096 от 22.01.2007 година. Останалата
част от сумата по кредита в размер на 29 037,00 евро се отпускала за ремонт и
реконструция на триетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот XI-72 по регулационния план на село
Каснаково, община Димитровград. По силата на чл. 4 от договора, кредитополучателят
се задължил да заплаща върху усвоените суми годишна лихва в размер на
дванадесетмесечен ЮРИБОР (променящ се на всеки 1-ви януари всяка календарна
година) плюс надбавка от 3 % (три процента). А при просрочие и при предсрочна
изискуемост на дълга по кредита – да заплаща наказателна лихва съгласно Общите
условия. Освен това, по силата на чл. 5 от договора кредитополучателят дължал и
следните такси: -такса за разглеждане на документите за кредит в размер на
20,00 лева; -такса за управление и обработка на кредита, като размерът за
първата година от договора бил 1 % върху размера на разрешения кредит, но не
по-малко от 100 евро, платима при подписване на договора за кредит; за останалия
период от срока на договора размерът на таксата бил 0,5 % върху остатъчния
размер на разрешения кредит, но не по- малко от 10 евро. Съгласно чл. 6.1 от
договора първите шест месеца от срока на договора били гратисен период, през
който се дължали само лихвите всеки месец до петнадесето число. Съгласно чл.
6.2 от договора погасяването на кредита следвало да се извърши на 174 месечни
анюитетни вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и
лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, който
план се изготвял и предоставял на кредитополучателя от страна на банката.
Първата погасителна вноска била дължима на същото число на месеца един месец
след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска била дължима на
същата дата всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. Когато
падежът бил в неприсъствен ден, кредитополучателят следвало да изплати
дължимата сума в последния ден преди падежа. Освен това, при сключването на
договора кредитополучателят приел като негова неразделна част общите условия на
Алфа Банка Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен
кредит за покупка и строителство. Така, съгласно разпоредбата на чл. 5 от
ОУ, кредитополучателят бил длъжен да предоставя на Банката информация при
промяна в обстоятелствата и фактите, в срок от три дни от настъпването ѝ.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Общите условия кредитополучателят се задължил
да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и комисиони, съгласно
действащата тарифа на банката, с която кредитополучателят бил запознат при
сключване на договора. Съгласно чл. 12 от Общите условия в случай на забавяне
на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита кредитополучателят
заплащал наказателна лихва, равна на лихвения процент, договорен между страните
в индивидуалния договор за кредит, увеличен с надбавка за кредити в чуждестранна
валута в размер на 2,5 % годишно. А съгласно разпоредбата
на чл. 18 от ОУ, кредитополучателят дал съгласие погасяването на
кредита да се извършва чрез директно дебитиране от страна на банката на
дължимите суми от сметките му. Съгласно чл. 22 от ОУ, кредитополучателят поел
задължение да застрахова ипотекирания недвижим имот в полза на банката. В чл.
28 от Общите условия била дефинирана неизправността от страна на
кредитополучателя: тя била налице при просрочие в пълното или частично плащане
на която и да е погасителна вноска по кредита; нарушение на клаузите на
договора; непредоставяне на информация или предоставяне на невярна или неточна
информация и/или деклариране на неверни или неточни данни на банката във връзка
със сключването на договора за кредит; неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя във връзка с предоставеното обезпечение; ако стане невъзможно
или незаконно кредитополучателят да изпълнява своите договорни задължения или
за банката да упражнява своите права по договора; кредитополучателят не изпълни
задължението си да предостави на банката исканата от нея информация във връзка
с изпълнението на договора в рамките на 7 работни дни от поискването й; както и
други случаи, определени в закон. Съгласно чл. 29, в случай на неизпълнение банката
имала право да спре финансирането на кредитополучателя, да обяви неизплатения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси,
комисиони и разноски, да предприеме мерки по принудително събиране на дължимите
суми по договора за кредит, да събере служебно вземанията си от банковите
сметки на кредитополучателя, както и да продаде ипотекираните имоти по
съответния законов ред.
На 15.03.2010 година бил подписан Анекс № 1 към договора
за кредит, с което били преуредени част от клаузите по договора. Цялото
задължение се трансформирало в редовна главница, като съгласно чл. 1.1 от
анекса кредитополучателят се задължил да погаси формираната главница при
условията на анекса и съобразно погасителния план към него. Съгласно чл. 2 от
анекса срокът за погасяване на дължимите към банката суми по договора бил
удължен до 15.03.2025 година, включващ 12 месеца гратисен период, през който се
заплащали само лихвите. Погасяването на дълга следвало да стане (чл. 3 от
анекса - след 12 месечния гратисен период) на 168 равни месечни анюитетни
вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и лихви, като
първата погасителна вноска е дължима на 15-ти април 2010 година, а всяка следваща погасителна вноска - на
същото число на всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита, съгласно
погасителен план. Съгласно чл. 4 от анекс № 1 при просрочие в издължаването на
която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е
такси, комисиони и/или разноски, дължими по договора, кредитополучателят се
задължил да заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата
обезщетение за забава в размер на договорения лихвен процент в договора плюс
надбавка от 10 %.
Кредитополучателят спрял плащанията си по договора за
кредит, поради което през 2013 година кредиторът Алфабанк-клон България КЧТ
образувал заповедно производство само
за просрочените по кредита суми, без да обявява целия кредит за предсрочно
изискуем. По подаденото заявление Районен съд - Димитровград издал
изпълнителен лист от 05.09.2013 година и заповед за изпълнение № 853 от
05.09.2013 г. по ч.гр.д. № 1328/2013 година. Въз основа на издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело №
20138740400996/2013 година. След издаването на първия изпълнителен лист,
ответникът продължил да не заплаща на банката дължимите месечни вноски по
кредита. Поради това банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на
основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 29.2 от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, за което уведомила длъжника чрез покана-уведомление.
Уведомлението било надлежно изпратено на известния на банката постоянен/настоящ
адрес на кредитополучателя и представена за връчване на адресата чрез ЧСИ
Самуил Пеев. При трикратно посещение на
адреса на длъжника, както и от съобщението на кмета на с. Каснаково било
установено, че ответникът Г. от години не живее в населеното място. Било
извършено залепване на уведомлението по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, но и след
това не се е явило лице в кантората на съдебния изпълнител, което да получи
книжата. Поради това уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита следвало да се счита връчено на длъжника на 18.03.2019 година, на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Ищецът подал заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК за част от
цялото вземане, а именно сумите 15 338,76 евро - част от изцяло
дължимата главница, както и нотариални разноски за периода от 30.10.2017 година
до 02.04.2019 година в размер на 578,68
лева. По ч.гр.дело № 615 / 2019 година на РС-Димитровград били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, който бил присъединен към вече
образуваното изпълнително дело № 20138740400996/2013 година. Отново при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника Г. била връчена покана за
доброволно изпълнение, след което на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът
указал на банката-ищец да предяви иск за доказване на вземането си.
С тези и останали доводи, изложени в исковата молба,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.С.Г. съществуване на
вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение в размерите,
посочени в представеното на съда по ч.гр.д. № 615 / 2019 година извлечение от
счетоводни книги на банката, а именно:
15 338,76 евро - част от непогасена главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2019 година; 578,68 лева - разноски за периода от
30.10.2017 година до 02.04.2019 година, които са част от цялото вземане на кредитора, състоящо се от следните компоненти: 42
655,68 евро - главница, от която е претендирана 15 338,76 евро и 578,68 лева –
разноски, претендирани в пълен размер. Изрично ищецът уточнява, че не
претендира договорна лихва в размер на 2 833,41 евро; 21 954,16 евро -
наказателна лихва; 37,48 евро - застраховки. Иска се, още, присъждане на
направените от банката-кредитор разноски в заповедното производство, а именно:
611,57 лева - държавна такса в заповедното производство и 1 186,42 лева -
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Претендират се и разноски
за настоящото исково производство.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът Г.С.Г., чрез назначен особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК адв. К.С.,
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва основно твърденията на
ищеца за надлежно уведомяване на длъжника за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок ищецът
подава допълнителна искова молба, с която заявява, че поддържа предявените
искове. Оспорва доводите и възраженията на особения представител на ответника.
Моли за уважаване на исковете.
В законоустановения срок особеният
представител на ответника подава отговор на допълнителната искова молба.
Поддържа всички направени с първоначалния отговор възражения, оспорвания и
доводи и не въвежда нови. В пледоариите по същество особеният представител на
ответника счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради това, че предсрочната
изискуемост не е съобщена надлежно. Алтернативно моли съда да приеме, че
капитализирането на натрупани лихви в главницата по кредита, извършено с Анекс
№ 1/2010 година, представлява анатоцизъм, който в случая е недопустим и поради
това клаузата на Анекса е нищожна.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност,
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С представения и приет като
доказателство по делото договор за прехвърляне на търговско предприятие от
29.02.2016 година, ищецът „Юробанк България“ АД доказва твърдението си за това,
че се явява правоприемник на „Алфа Банк“ А.Е. – банкова институция,
регистрирана в Република Гърция и действаща в Република България чрез Клона си
Алфа Банк – Клон България, относно всички активи, задължения и фактически
отношения, попадащи в търговското предприятие на Алфа Банк. По този начин,
ищецът по делото „Юробанк България“ АД – София има правата на кредитор по
договор, сключен между Алфа банк и Г.С.Г. на 14.11.2007 година, за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 47-218/2007. Видно от договора,
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000,00 евро, като
целта на кредита е била за рефинансиране на действащ кредит към друга банка, за
ремонт и реконструкция на недвижим имот - чл. 1 от договора. Съгласно чл. 2 от
договора, той е сключен за срок от 180 месеца. По силата на чл. 4 от договора,
кредитополучателят се е задължил да заплаща върху усвоените суми годишна лихва
в размер на дванадесетмесечен ЮРИБОР (променящ се на всеки 1-ви януари всяка
календарна година) плюс надбавка от 3 %. Уговорено е, че при просрочие и при
предсрочна изискуемост на дълга кредитополучателят ще заплаща наказателна лихва
съгласно Общите условия. Освен това, по силата на чл. 5 от договора
кредитополучателят се е задължил да заплаща такси, в това число такса за
управление и обработка на кредита - 1% върху размера на разрешения кредит, но
не по-малко от 100 евро, платима при подписване на договора за кредит – за
първата година от договора, а за останалия период - 0,5 % върху остатъчния
размер на разрешения кредит, но не по-малко от 10 евро. Съгласно чл. 6.1
страните са договорили първите шест месеца от срока на договора да бъдат гратисен
период, през който се дължат само лихвите всеки месец до петнадесето число. Съгласно
чл. 6.2 от договора погасяването на кредита следва да се извърши на 174 месечни
анюитетни вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и
лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
Уговорено е, че първата погасителна вноска се дължи на същото число на месеца
един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска - на
същата дата всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита (при падеж в
неприсъствен ден - в последния ден преди падежа).
Към договора се представят Общите условия на Алфа Банка
Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за
покупка и строителство, за които няма спор, че представляват неразделна част от
договора и са приети и подписани от ответника-кредитополучател. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от Общите условия кредитополучателят се е задължил да
заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и комисиони, съгласно
действащата тарифа на банката. В чл. 28 от ОУ са договорени условията, при
които кредитополучателят се счита неизправен, в това число - при просрочие в
пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита. А с
клаузата на чл. 29 страните са се договорили, че в случай на неизпълнение банката
има право да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в
това число и всички дължими такси, комисиони и разноски, както и да предприеме
мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит.
По делото се представя Анекс № 1 към договора за кредит,
датиран от 15.03.2010 година. Видно от анекса, считано от датата на сключването
му към редовната и просрочена главница в общ размер 47283,36 евро са прибавени
вземанията на банката по първоначалния договор, включващи лихва върху редовна
главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена лихва. С
постигането на клаузата по чл. 1.1 от анекса кредитополучателят се е задължил
да погаси новоформираната главница при условията на анекса и съобразно
погасителния план към него. Съгласно чл. 2 от анекса срокът за погасяване на
дължимите към банката суми по договора е удължен до 15.03.2025 година, включващ
12 месеца гратисен период, през който са дължими само лихви, като погасяването
на дълга следва да стане (чл. 3 от анекса - след 12 месечния гратисен период)
на 168 равни месечни анюитетни вноски, от които последната е изравнителна,
включващи главница и лихви, като първата погасителна вноска е дължима на 15-ти
април 2010 година, а всяка следваща
погасителна вноска - на същото число на всеки следващ месец до пълното
погасяване на кредита, съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от анекс № 1
при просрочие в издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при
неплащане в срок на каквито и да е такси, комисиони и/или разноски, дължими по
договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща върху непогасените в срок
суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорения
лихвен процент в договора плюс надбавка от 10 %.
По делото няма спор за това, че ответникът по делото е
спрял плащанията си по договора за кредит, както и за това, че през 2013 година
кредиторът Алфабанк-клон България КЧТ се е снабдил със заповед за изпълнение №
853 от 05.09.2013 г. по ч.гр.д. № 1328/2013 година и изпълнителен лист само за
просрочените суми: 5457,03 евро – главница по договора, формирана при условията
на Анекс № 1, сумата 8208,10 евро – просрочена лихва върху редовна главница за
периода 15.12.2010 година до 14.08.2013 година; сумата 969,77 евро –
наказателна лихва върху просрочена главница за периода 15.04.2011 година - 27.08.2013 година; сумата 721,68 евро – такси
за управление на кредита за 2011 година, 2012 година и 2013 година; 914,11 лева
– разноски, както и разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1328/2013
година.
Било е образувано изпълнително дело № 20138740400996/2013
година, но и след това неизпълнението на длъжника е продължило. Поради това
банката е отправила до длъжника Г.С.Г. писмено изявление, с което го е
уведомила, че обявява кредита по процесния договор за изцяло предсрочно
изискуем преди крайния срок на погасяване на основание чл. 60, ал. 2 от Закона
за кредитните институции. Със същото уведомление е поканила длъжника да погаси задължението
си към банката в 7-дневен срок от датата на получаването на поканата. Видно от
представените в заповедното производство писмени доказателства, поканата не е достигнала лично до длъжника
поради ненамирането му на адреса. При
предприето връчване чрез ЧСИ последният е приел, че уведомлението за
обявяването за предсрочната изискуемост следва да се счита връчено редовно на 18.03.2019 година на основание чл.
47 ал. 5 от ГПК.
Ищецът е подал заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК за част
от цялото вземане, а именно
сумите 15 338,76 евро - част от
изцяло дължимата главница, както и нотариални разноски за периода от 30.10.2017
година до 02.04.2019 година в размер на 578,68
лева, ведно със законните лихви от 03.04.2019 година до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски по
заповедното производство в размер на 1797,99 лева. Заявлението е било уважено и
по ч.гр.дело № 615 / 2019 година на РС-Димитровград са били издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 355/05.04.2019 година, както и изпълнителен лист. ИЛ е бил присъединен
към вече образуваното изпълнително дело № 20138740400996/2013 година. Видно от
представените писмени доказателства – книжа на ЧСИ Самуил Пеев по посоченото
изпълнително дело, заповедта отново е била връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК поради ненамирането му на адреса, след което на основание
чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на банката-ищец да предяви
иск за доказване на вземането си. Искът
е предявен, в законоустановения едномесечен срок, по настоящото дело.
По делото
е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д.К..
Заключението на вещото лице е задълбочено, изцяло отговаря на поставените
въпроси, компетентно и съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността
и обективността на експерта. И двете страни не са оспорили заключението и съдът
го възприема изцяло. Вещото лице обяснява, че ако се кредитира представеният по
делото Анекс № 1 към договора за кредит и се приеме, че е настъпила и обявена
надлежно предсрочната изискуемост на кредита, то целия размер на дължимата
главница ще се равнява на 43711,43 евро. Ако бъдат игнорирани правните
последици на Анекс № 1 и се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на
18.03.2019 година, а общо погасените суми по кредитното задължение са в размер
на 25418,90 евро, то ще се стигне до извода, че вземането на кредитора по
главницата е в общ размер 37033,65 евро. Ако се приеме, че предимството на
срока не е отнето поради нередовното връчване на уведомлението на длъжника, при
условията на Анекс № 1, то дължими суми по падежиралите вноски до датата на
заключението ще са в общ размер 39358,91 евро. А ако бъде игнориран Анекс №
1/15.03.2010 година, то към падежната дата 15.10.2020 година задължението на
ответника по главницата по кредита ще се равнява на 27814,97 евро. Вещото лице
изчислява размера на дължимите нотариални разноски – 578,68 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В условията
на обективно кумулативно съединяване и по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК
са предявени специални установителни искове с предмет - да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на вземането, предмет
на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и да се докаже
неговото правно основание, произтичащо от сключен между страните договор за
банков кредит. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК на основание извлечение
от сметки, като заповедта е била издадена от РС – Димитровград и е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Поради това, в срока по чл. 415 ал.
4 ГПК ищецът е предявил настоящите искове, които са допустими.
По
реда на чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86
ал. 1 ЗЗД.
От заключението на
извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, а и от клаузите на Анекс
№ 1/2010 година става ясно, че с това съглашение при изменение на договора банката
е прибавила просрочените задължения за лихви към размера на редовната главница.
Настоящият съдебен състав споделя възприетото в съдебната практика становище
(н.п. решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ т. о.),
че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Ключово за наличието на
преструктуриране по см. на чл. 13 от цитираната наредба /която е приложима и процесния
Анекс/ е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на
невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено
финансово състояние. В ал. 2 на чл. 13 от Наредбата акцентът също е върху това,
че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от банката,
като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката към
длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в
увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за
длъжника условия (рефинансиране) и други. В нито една от разпоредбите на чл. 13
от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради
което Наредба № 9 от 03.04.2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати
бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл. 13 от Наредбата, е с
преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се
направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които
от своя страна се начислява възнаградителна лихва.
От съдържанието на
анекса, а и от заключението на вещото лице става ясно, че след сключването на
Анекс № 1/2010 година в олихвяемата главница по процесния договор е включена
лихва ( в състава на просрочените анюитетни вноски), която е станала олихвяема
сума и върху нея е започнала да се начислява лихва за последващ период. Общият
размер на капитализираните суми е 829,35 евро, които са станали олихвяема
главница. Няма спор относно това, че ответникът не е търговец и кредитните
средства са били предназначени за задоволяване на битовите му потребности на
физическо лице. Следователно, в случая анатоцизъмът е бил недопустим и клаузата
по чл. 1 от Анекс № 1/15.03.2010 година е нищожна и не произвежда правно
действие. С оглед на това, дължимите от кредитополучателя суми за главница
следва да бъдат определени по първоначалния погасителен план към договора за
кредит от 14.11.2007 година.
Ищецът е доказал
кумулативното наличие както на предпоставката по т. 29 от ОУ към договора към
датата на отнасяне в просрочие, така и връчване на уведомлението за това на
длъжника съгласно т. 18 от ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
От заключението на в.л. е безспорно, че към датата на отнасянето на кредита в
просрочие много повече от една вноска са били незаплатени, т.е. били са налице
предпоставките на чл. 28 от ОУ – налице е била забава при плащането на
анюитетнине вноски по договора, т.е банката е имала основание за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника с връчване на волеизявлението на кредитора (покана-уведомление), което
следва да се счита връчено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. По делото е установено,
че адресът, на който е изпратено уведомлението и е предприето връчване чрез
ЧСИ, е този, посочен от кредитополучателя при сключването на договора. Това е и
единственият адрес, който ответникът е посочил като негов постоянен. Т.е.
банката е положила необходимите грижи за да достигне волеизявлението ѝ до
длъжника, а невъзможността уведомлението да бъде връчено лично на длъжника се
дължи на неговото собствено поведение. Той по силата на приетите ОУ се е
задължил да уведоми банката за всички промени при него, които имат отношение
към договора, но не е уведомил съконтрагента си за новото си местонахождение.
Поради което не следва да черпи облаги от собственото си неизпълнение. Ето защо
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита следва да се
счита връчено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на датата на която е
изтекъл срокът за получаване на книжата в канцеларията на ЧСИ, а именно –
18.03.2019 година.
Възраженията на
особения представител на ответника за противното са неоснователни. Както вече
бе посочено по-горе, адресът, на който е предприето връчването от ЧСИ – с.
Каснаково, община Димитровград, съвпада с регистрирания постоянен такъв на
длъжника, установен служебно в хода на настоящото производство. А моментът, в
който тази проверка е била извършена, няма съществено значение.
С оглед на
изложеното, изводите си за основателност на исковата претенция за главницата
съдът ще съобрази със заключението на вещото лице по вариант втори, при
условие, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.03.2019
година (л.15 от заключението). А именно, цялата дължима главница към този
момент, като се игнорират последиците на клаузата на чл. 1 от Анекс № 1/2010
година, възлиза на сумата 37033,65 евро. От тази сума, по ч.гр.д. № 1328/2013
година на РС-Димитровград кредиторът се е снабдил с изпълнително основание за
главница в размер на 5457,03 лева. След изваждане на сумата по вече издадения
изпълнителен лист остава сумата по главницата 31576,62 лева. От общия размер на
главницата ищецът претендира че му се дължи сумата 15 338, 76 евро, като
няма пречки да търси само част от цялото му вземане. Нотариалните такси са
дължими в размер, изчислен от вещото лице и са в размера на исковата претенция.
Следователно, искът както за главницата, така и за нотариалните такси се явява
основателен в пълния му размер и следва да бъде уважен.
Основателно е
искането за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед въз основа на документ
по чл. 417 ГПК.
Разноските за
заповедното производство се дължат в пълен размер, с оглед извода за
съществуване на вземанията на ищеца както ги претендира.
С оглед на решаващите
правни изводи на съда, основателна е претенцията на банката за присъждане на
деловодни разноски за настоящото производство, също в пълен размер, а именно:
държавна такса – 638,43 лева, депозит за възнаграждение на особения
представител – 1400 лева, възнаграждение на в.л. – 700 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени по реда на
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, с правно основание вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и М.В., чрез
процесуален представител адв. В.П. от САК срещу Г.С.Г. с ЕГН **********,***,
представляван от особен представител адв. К.С. ***, че ответникът Г.С.Г. дължи
на „Юробанк България“ АД, сумите, произтичащи от договор за банков кредит Продукт
Нов Алфа Кредит Ремонт № 47-218/2007 година, както следва:
-
Главница (част от непогасена
главница) – 15338,76 евро, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 03.04.2019 година до изплащане на вземането;
-
Разноски (нотариални такси) за
периода от 30.10.2017 година до 02.04.2019 година 578, 68 лева;
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 355/05.04.2019 година и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 615/2019 година по описа на Районен съд -
Димитровград.
ОСЪЖДА
Г.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на „Юробанк България“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
„Околовръстен път“ № 260, деловодни
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 615/2019 година по описа на РС-Димитровград
– 1797,99 лева.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, „Околовръстен път“ № 260 деловодни разноски за първоинстанционно
исково производство по т.д. № 201/2019 година по описа на ХОС в общ размер 2738,43 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.
СЪДИЯ: