РЕШЕНИЕ
№ 3796
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110162623 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. Г. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
40889/2024г. по описа на СРС, 40- ти състав, а именно: 341,14лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
05.07.2024г. до окончателното плащане; 51,72лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.08.2022г.-26.06.2024г.; 12,96лв. - цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
05.07.2024г. до окончателното плащане; и 3,15лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 16.07.2021г.-26.06.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ***********************************************, аб. № *******,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач – „Нелбо“ АД не изразява становище.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, от дата 1981г., съгласно
който К. П. Я. е призната за собственик на ап. № 181, находящ се в жилищна сграда –
блок № ************* в *************************. Според издадено
удостоверение от Столична община, р-н Надежда, стар адрес жилищен блок № 23 е
идентичен с нов адрес жилищен блок № 302, от което следва, че К. Я. е била
собственик на процесния имот. Видно от представеното удостоверение за наследници,
К. Я. е починала на 19.06.2011г., като е оставила за свои законни наследници двете си
дъщери Е. Г. К. и М. К. П., които наследяват по равни части съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
От това следва, че по силата на наследството правоприемство двете деца са придобили
по ½ идеална част от имота.
От заключението по съдебно-техническата експертиза и от ангажираните
писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот,
е присъединена към топлопреносната мрежа, а в самия имот има щранг-лира.
При горните факти и след съобразяване задължителните разяснения, дадени в
цитираното ТР, съдът приема, че ответникът Е. К. е собственик на ½ идеална част от
имота въз основа на наследствено правоприемство и през процесния период между
него и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия, по което същият отговаря за нейната стойност
съобразно дела си в собствеността.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела,
а само щранг-лира в банята, като топлата вода е била прекъсната. Поради
демонтирането на отоплителните тела, топлинна енергия за отопление от радиатори не
2
е начислявана. Не е начислявана и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, тъй като е било прекъснато. Начислявана е единствено топлинна
енергия за щранг-лирата и за сградна инсталация. Вещото лице разяснява, че самата
щранг-лира представлява отоплително тяло, като нейната основа функция не е да
захранва отоплителните тела с топлоносител, а да отоплява. Поради това, отдадената
от нея топлинна енергия се изчислява по формулата на т.6.5 от Приложението към
Наредба № Е-РД-04-1. Топлината, отдадена от сградната инсталация, пък е
изчислявана по формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата на база
инсталираната отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода,
разпределяна на база пълния отопляем обем на имота. Съдът намира, че правилно са
приложени заложените в Наредбата формули за изчисление на топлинната енергия,
отдадена от щранг-лирата и сградната инсталация. Стойността на начислената
топлоенергия възлиза на 666,75лв. за процесния период 01.05.2021г.-30.04.2023г., от
която ответникът дължи ½ част, съответстваща на дела му в собствеността или
333,37лв. До този размер предявеният иск за главницата за топлинна енергия се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен от 341,14лв. подлежи на отхвърляне.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията
е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От деня, следващ
деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и дължи законна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 333,37лв.
възлиза на сумата от 50,54лв. за периода 15.08.2022г.-26.06.2024г. Ето защо, този иск
се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от
51,72лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 23-26/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за
извършване на услугата – л. 21-22. Видно от представените отчети, съобщения и от
експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата
и към процесния период. Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга. От събраните
писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че нейният размер за
процесния период м.05.2021г.-м.04.2023г. възлиза на сумата от 25,92лв., от които
3
ответникът дължи ½ част или 12,96лв., колкото е и заявената претенция от ищеца. Ето
защо, този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 37,50лв., от
които следва да му се присъдят 36,39лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за
държавна такса, 300лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер – 775лв., съразмерно следва да му се присъдят 752,07лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 40889/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 333,37лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
***********************************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва от 05.07.2024г. до окончателното плащане, 50,54лв. - мораторна лихва
върху горната главница за периода 15.08.2022г.-26.06.2024г. и 12,96лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 05.07.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 333,37лв. до
пълния предявен от 341,14лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 50,54лв. до пълния предявен от
51,72лв., както и изцяло иска за сумата от 3,15лв., представляваща мораторна лихва
за периода 16.07.2021г.-26.06.2024г. върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 12,96лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 36,39лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от 752,07лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5