Решение по дело №1128/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 330
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040701128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, №330 / 28.02.2020г.

 

 

В      ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1128 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът „Катрин 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 62, ет.5, ап. ляв, представлявано от Щ.М., чрез адвокат А.С., БАК, със съдебен адрес ***, партер е предявил иск против Агенция по вписванията – Търговски регистър, с който се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 317 лева, претърпени от отменен по съдебен ред с влязло в сила решение № 183/2019г. по търговско дело № 202/2019г. на Окръжен съд – Бургас незаконосъобразен отказ № 20190325184748 от 15.03.2019г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното производство пред ОС-Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ищецът претендира присъждане и на направените в това производство разноски за адвокат.

В съдебно заседание ищецът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и иска съдът да уважи исковата му претенция. Претендира разноски и за настоящето производство, за които представя списък. Депозира становище.

Ответникът, с отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че е недопустим, а ако се приеме за допустим – твърди, че е неоснователен.

Представителят на прокуратурата счита, че искът е основателен и предлага да бъде уважен. 

ФАКТИ:

Със заявление с рег. № 20190325184748 от 25.03.2019г. по електронен път са заявени за вписване в търговския регистър по партидата на „Катрин 2000“ ООД следните обстоятелства: прехвърляне на дружествен дял, заличаване на управителя и съдружника В.М.и вписване на Щ.М.за едноличен собственик на капитала (л. 22 от т.д. № 202/2019г. на БОС). По повод на подаденото заявление Агенцията по вписвания е дала указания № 20190325184748-1/26.03.2019г. които следва да бъдат изпълнени до изтичането на срока по чл.19, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (ЗТРРЮЛНЦ) (л. 32-33 от т.д. № 202/2019г. на БОС).

На 29.03.2019г. Агенцията по вписванията е постановила отказ № 20190325184748-2/29.03.2019г., с който е отказано вписване по заявление с рег. № 20190325184748/25.03.2019г. (л. 20-21 от т.д. № 202/2019г. на БОС).

Така постановения отказ е оспорен с жалба вх. № 20190409145054 пред Окръжен съд – Бургас и по жалбата е било образувано търговско дело № 202/2019г. по описа на БОС.

С решение № 183/2019г. състав на Окръжен съд Бургас е отменил оспорения отказ като неправилен. Решението е влязло в сила на 09.05.2019г.

От приложеното по делото т.д. № 202/2019г. на Окръжен съд Бургас се установява, че процесният ищец е бил представляван пред окръжния съд от адвокат А.С., с който е сключил договор за правна защита и съдействие на 09.04.2019г. По силата на този договор е платил 300 лв. в брой за обжалване на отказ № 20190325184748-2 от 29.03.2019г. Съгласно същият договор за правна защита и съдействие сумата е платена в брой на датата, на която е подписан договорът (л. 5-6 от т.д. № 202/2019г. на БОС). Жалбата сезирала окръжния съд е изготвена и подписана от адвокат С..

При обжалване на отказ № 20190325184748-2/29.03.2019г. на Агенцията по вписвания пред Окръжен съд Бургас разноски не са претендирани.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът счита, че предявеният иск е недопустим. Съображения за това е изложил в определение №2274/17.10.2019г. постановено по настоящото дело.

Определението е отменено с определение №17199/16.12.2019г. по адм.д.№14088/2019г. на ВАС.

Съдът счита, че новата разпоредба на чл.28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) не променя извода за недопустимост на производството. Разноските направени в съдебното производство по принцип не са вреди по смисъла на ЗОДОВ. Съгласно чл.8, ал.3 ЗОДОВ, във вр. с чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице – чл.78 ГПК. Разноските сторени в производството пред окръжния съд е следвало да бъдат претендирани там. Процесуална пречка за това няма, тъй като производството се развива по реда на глава 21 "Обжалване на определенията" от ГПК, към която препраща чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, а по глава 49 от същия кодекс, където са уредени общите правила на охранителните производства.

Независимо от казаното до тук съдът е длъжен на основание чл.235, ал.2 от АПК да разгледа спора по същество. За това по въпроса за допустимостта следва да се възприемат мотивите изложени в определение №17199/16.12.2019г. по адм.д.№14088/2019г. на ВАС.

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – Агенцията по вписванията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на правосъдието съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията и длъжностното лице, по регистрацията постановило незаконосъобразния отказ за вписване на заявените от ищеца обстоятелства в търговския регистър е от състава на Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска).

Съгласно чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ.  

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. 

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено – платени държавна такса и  възнаграждение за адвокат за осъществено от него процесуално представителство по воденото от ищеца пред окръжен съд производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Както беше посочено нанесената вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на поставения отказ за вписване в търговския регистър на съответните промени. За да е налице въобще вреда следва да се докаже не просто, че в производство по обжалване на отказа е участвал адвокат, но и че страната е платила реално възнаграждение на този адвокат.

В процесният случай не е спорно, че отказ № 20190325184748-2 от 29.03.2019г., постановен по заявление с вх. № 20190325184748 от 25.03.2019г., депозирано от „Катрин 2000“ ООД, съдържащо искане за вписване в търговския регистър на промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства, изразяващи се в прехвърляне на дружествен дял между съдружници, заличаване на В.И.М.като съдружник и управител и вписване на Щ.П.М. като едноличен собственик на капитала е отменен по съдебен ред и отмяната е влязла в сила. В производството пред Окръжен съд – Бургас са направени разноски за държавна такса в размер на 16,02 лв. и за възнаграждение на процесуален представител в размер на 300 лв. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание и в размер на 316,02 лв., за разликата до цялата претендирана сума от 317 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Ищецът с исковата молба е направил своевременно искане за присъждане на разноски по настоящото дело.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е доказал следните разноски: платена държавна такса в размер на 25 лв. (л.10) и 300 лв. адвокатско възнаграждение (л.9). В настоящия случай, претендираните разноски следва да се присъдят в размер на 324 лв., съобразно уважената част от иска.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „Катрин 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 62, ет.5, ап. ляв, представлявано от Щ.М., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 316,02 (триста и шестнадесет лева и две стотинки) лева, настъпили вследствие отменен като незаконосъобразен отказ № 20190325184748-2 от 29.03.2019г., постановен по заявление с вх. № 20190325184748 от 25.03.2019г., депозирано от „Катрин 2000“ ООД, съдържащо искане за вписване в търговския регистър на промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства, изразяващи се в прехвърляне на дружествен дял между съдружници, заличаване на В.И.М.като съдружник и управител и вписване на Щ.П.М. като едноличен собственик на капитала, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 317 лв.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „Катрин 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 62, ет.5, ап. ляв, представлявано от Щ.М., направените по делото разноски в размер на 324 (триста двадесет и четири) лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд на Република България.

                                            

 

                                                             СЪДИЯ: