№ 1923
гр. Варна, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500997 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10751/05.05.2022г. от Комисия за защита на
потребителите, БУЛСТАТ *********, представлявано от председателя Димитър Маргаритов
Йотов, чрез гл. юк. Н.Недева, срещу Определение № 3041/17.03.2022г. по гр. дело №
2800/2022г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Излага, че разпореждане № 1816/18.01.2022г., постановено по ч. гр. д. 17954/2021г.
по описа на ВРС не е връчено на пълномощника по делото, въпреки наличието на
упълномощен представител. Счита също, че като държавно учреждение, връчването на
разпореждането е следвало да се извърши на посочения в заявление за издаване на заповед
за изпълнение № В-00-406/15.12.2021г. електронен адрес, съгласно чл. 52, ал. 2 от ГПК. Тъй
като това не е сторено, срокът за подаване на установителния иск по издадената заповед за
изпълнение не е изтекъл, предвид което ВРС незаконосъобразно е прекратил
производството. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Доколкото производството по гр. д. № 2800/2022г. по описа на ВРС е прекратено
преди конституирането на ответник, препис от частната жалба срещу определение №
3041/17.03.2022г. по гр.д. № 2800/2022г. на ВРС не е изпращан на насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 17954/2021г. по описа на ВРС е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от Комисия за
защита на потребителите, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Врабча“ № 1, представлявано от председателя Димитър Маргаритов Йотов, чрез
1
гл.юк. Н. Недева срещу „Карван“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Фантазия“ № 49, представлявано от Красимира Красимирова
Димитрова за сумата от 840.00 лв., представляваща направени от КЗП-РД-Варна разходи за
извършено изпитване за проверка и оценка на безопасността на стоките описани в
заявлението, за която сума е издадена фактура, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сторените разноски от които 25.00 лв. държавна
такса за заповедното производство и сумата от 50.00 лв. представляваща юрисконсулстко
възнаграждение, определено съобразно чл. 27 от НЗПП. В заявлението е посочен като
пълномощник на заявителя лицето Надежда Димитрова Недева с електронна поща:
*****@***.**. Към заявлението е приложено пълномощно, видно от което ст. юк Надежда
Димитрова Недева , служител в РД за областите Варна, Добрич Шумен Търгавище, Разград
и Силистра и служебен адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 112, ет. 4.
Издадена е Заповед № 7166/20.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, която е връчена на длъжника на 23.12.2021г.
На 17.01.2022г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.
С разпореждане № 1816/18.01.2022г., постановено по заповедното производство е
указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на препис от същото следва да
представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си, като в противен
случай заповедта ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на адреса на управление
на КЗП в гр. София с връчител при СРС, чрез юк Мартин Минчев на 28.01.2022г.
На 02.03.2022г. заявителят представя доказателства за предявяването на иск в
законния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
ВРС е приел, че разпореждане № 1816/18.01.2022г. е надлежно връчено на
28.01.2022г., поради което срокът за изпълнение е изтекъл на 28.02.2022г. и заведената с вх.
№ 14489/02.03.2022г. искова молба с правно осн. чл. 415 от ГПК е просрочена, поради което
с обжалваното определение е върната и производството по гр.д. № 2800/2022г. на ВРС-
прекратено.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря
на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, а съобразно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят трябва да
посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК. Според нормата на
чл. 38, ал. 2 от ГПК връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес
за връчване. В чл. 52, ал. 2 от ГПК пък е предвидено, че връчване на държавни учреждения
се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.
Посочването на електронен адрес е изискване за редовност на заявлението. Съдът
следи за редовността на заявлението, но при непосочване на адрес не е длъжен да дава
указания за поправянето му, а го отхвърля. Комисията за защита на потребителите е
държавно учреждение и като такова тя е длъжна да посочи електронен адрес. В заявлението
по чл. 410 от ГПК заявителят е посочил такъв. Изрично е посочен и електронен адрес на
упълномощения представител. Въпреки това препис от разпореждане 1816/18.01.2022г. не е
изпратен, нито на електронната поща на заявителя, нито на пълномощника му.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ГПК е императивна. На заявителя-жалбоподател е
следвало да бъде връчен препис от разпореждане
№ 1816/18.01.2022г. на посочената от него електронна поща. Доколкото това не е сторено,
следва да се приеме, че връчването не е надлежно извършено. Срокът за изпълнение на
разпореждане № 1816/18.01.2022г. не е започнал да тече, респективно не е изтекъл до датата
на подаване на исковата молба вх. № 14489/02.03.2022г. Образуваното по нея производство
е допустимо.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение
на ВРС следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящото определение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3041/17.03.2022 г. по гр.д. № 2800/2022 г. на ВРС, с което
производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3