Присъда по дело №42/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 20
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20214430200042
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
и прокурора Здравко Венциславов Луканов (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело
от общ характер № 20214430200042 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. С. - роден на ***, живее в същия град, *,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец
август 2018 г. до месец ноември 2020 г. (включително) в ***, като осъден да
издържа свой низходящ (със съдебно решение по гр.д. № 6043/2017 г. по
описа на РС - Плевен, 11-ти граждански състав, влязло в сила на 19.01.2018 г.
и със съдебно решение по гр.д. №7445/2019 г. по описа на РС - Плевен, влязло
в сила на 26.06.2020г.) - ** ** С., роден на ***, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 28 (двадесет и
осем) месечни вноски, от които 16 месечни вноски по 115 лв. и 12 месечни
вноски по 155 лв., общо издръжка в размер на 3700 лв. - престъпление по чл.
183 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 183 ал. 1 НК вр. чл. 54 НК го
ОСЪЖДА на наказание три месеца „лишаване от свобода“, като на основание
чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.
1
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 20, постановена по НОХД № 42/2021г. по
описа на Плевенски районен съд.
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
подсъдимия К. Д. С. от ***, обл. Русе с ЕГН *** за това, че през периода от
месец август 2018 г. до месец ноември 2020 г. включително в ***, като осъден
да издържа свой низходящ (със съдебно решение на РС-Плевен по гр.д.
№6043/2017 г., влязло в законна сила на 19.01.2018 г. и със съдебно решение
по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 26.06.2020г.) –
** ** С., роден на **г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, от които
16 месечни вноски по 115лв. и 12 месечни вноски по 155 лв., общо издръжка в
размер на 3700 лв. /три хиляди и седемстотин лева/ - престъпление по чл. 183
ал. І от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят на РП-Плевен поддържа
обвинението. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин факта на неизпълнение на задължението за издръжка от
страна на подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. І от Наказателни кодекс. Предлага да му бъде
определено и наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок на основание чл. 66, ал. І от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г.Г. от АК-Русе взема становище, че
подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че
подзащитният му е положил усилия да изпълни задължението си за издръжка
с цел възстановяване на паричните средства, като действително е погасил
повече от половината и в този смисъл да му бъде определено наказание
лишаване от свобода в минимално предвидения от законодателя размер,
което на основание чл. 66, ал. І от НК да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Подсъдимият не се явява и не дава обяснения за извършеното деяние.
Съдебното производство по делото е проведено в отсъствие на
подсъдимия при условията на чл. 269, ал. ІІІ, т. 1 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните и разпоредбите на
закона, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К. Д. С. е роден на ***, с постоянен адрес ***, б**“ № *,
*н, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи по
1
трудово правоотношение в Р*я, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К. Д. С. и свидетелката К. А. К. живеели на семейни
начала. Отношенията помежду им обаче се влошили и те се разделили. По
време на тяхното съвместно съжителство било родено детето им - ** С.. Тъй
като баща му К.С. не проявявал никакъв интерес относно развитието му и
прекъснал контакта си с него, със съдебно решение на РС-Плевен,
постановено по гр. д. № 6043/2017г., влязло в законна сила на 19.01.2018г.,
подсъдимият бил лишен от родителските си права и осъден да заплаща на
детето си ** С. издръжка в размер на 115 лв. месечно. Първоначално К.С.
плащал определената му от съда издръжка. След месец май 2018г. обаче
спрял да изпълнява задължението си и свидетелката К. сезирала РП-Плевен, с
което било образувано и проведено наказателно производство за деяние по
чл. 183 ал. 1 от НК /ДП № Д-1767/2018г. по описа на РП-Плевен/. В хода му
обаче били платени издръжките за месеците Май, Юни и Юли 2018г. и то
било прекратено.
От месец август 2018г. обаче подсъдимият преустановил за пореден път
плащанията към сина си и свидетелката К.К. подала повторно сигнал до РП-
Плевен, с който било образувано настоящото наказателно производство.
Със съдебно решение по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-Плевен,
влязло в сила на 26.06.2020г. размерът на месечната издръжка, която К.С. бил
длъжен да плаща на детето си ** С. чрез неговата * и законен представител
К.К., бил увеличен от 115 лв. на 155лв., считано от 19.11.2019г., която да
заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася. Въпреки това
неизпълнението на задължението му за издръжка продължило до месец
ноември 2020 година включително.
По време на целия инкриминиран период детето е отглеждано
единствено със средства, осигурявани от *та.
Подсъдимият К. Д. С. като осъден да издържа свой низходящ (със
съдебно решение на РС-Плевен по гр.д.№6043/2017 г., влязло в законна сила
на 19.01.2018 г. и със съдебно решение по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-
Плевен, влязло в сила на 26.06.2020г.) – ** ** С., роден на **г., съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 28
/двадесет и осем/ месечни вноски, от които 16 месечни вноски по 115лв. и 12
месечни вноски по 155 лв., общо издръжка в размер на 3700 лв. -
престъпление по чл.183 ал. І от НК.
До приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция *та на
подсъдимия – Р. П. С., от негово име е заплатила част от дължимата издръжка
в размер от 2000,00 лева /четири парични превода от по 500,00 лв./, като
неизплатената за процесния период издръжка за малолетното дете ** С. е в
размер на 1700,00 лева.
2
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
От приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства – сред които удостоверение за
раждане (стр. 30 в ДП), с което се установява, че подсъдимият К.С. е баща на
малолетното дете ** С., роден на ** година; съдебно решение на РС-Плевен
по гр.д.№6043/2017 г., влязло в законна сила на 19.01.2018 г. и съдебно
решение по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-Плевен, влязло в сила на
26.06.2020г., от които е видно, че подсъдимият С. е осъден с влязло в сила
съдебно решение да заплаща на детето си ** С. чрез неговата ** К. А. К.
сумата от 115,00 лева месечно, а впоследствие сумата от 155,00 лв. месечно
до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване; системни
бонове относно превод на парични суми до К. А. К. от Р. П. С., както и от
останалите събрани в хода на проведеното досъдебно производство
доказателства, съдържащи се в преписка № 2043/2019г. по описа на РП-
Плевен, ЗМ 143/2019г. по описа на РУМВР- Долна Митрополия, се
установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият не е изпълнил
дължимото.
Съдът приема с доверие и гласните показанията на свидетелката К. А. К.
като логични, убедителни, взаимно допълващи се и пресъздаващи факти от
значение за делото, които са възприети лично и непосредствено. От
показанията и по категоричен начин се доказва, че през посочения период
подсъдимият не е изпълнявал задължението си за заплащане на ежемесечна
издръжка спрямо детето, чийто размер е установен с влязло в законна сила
съдебно решение и че грижи по отглеждането и издръжката на малолетния *
са полагани единствено от неговата * - свидетелката К.К..
От правна страна:
От цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на
събраните доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът достигна до несъмнения извод, че подсъдимият К. Д. С. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за
което следва да бъде ангажирана и понесена наказателна му отговорност.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в това, че през периода месец август 2018 г. – месец ноември 2020 г.
(включително) в ***, като осъден да издържа свой низходящ (със съдебно
решение на РС-Плевен по гр.д.№6043/2017 г., влязло в законна сила на
3
19.01.2018 г. и със съдебно решение по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-
Плевен, влязло в сила на 26.06.2020г.) – малолетният си син ** С., роден на
**г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, от които 16 месечни
вноски по 115лв. и 12 месечни вноски по 155 лв., общо издръжка в размер на
3700 лв. - престъпление по чл.183 ал. І от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално и продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във формата на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. За
начало на извършеното се приема изтичането на срока, от който подсъдимият
се е превърнал в неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски.
Следователно изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183,
ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без
да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна
издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени
в решението на съда. Целта е да се създадат възможно най-благоприятни
условия за отглеждането на детето и получаването на образование. По този
начин е защитено и правото на родителя, поел родителските права, за
оказване на материална подкрепа на неговото дете.
Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен
този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В
процесният случай това е подсъдимият. Той е задължен с влязло в сила
съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето си * С. по гр.д.
№6043/2017 г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 19.01.2018 г. и
съдебно решение по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-Плевен, влязло в сила на
26.06.2020г. и не е изпълнил задължението си размер на повече от две
месечни вноски, а именно по 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, от които 16
месечни вноски по 115 лв. и 12 месечни вноски по 155 лв., общо издръжка в
размер на 3700 лв. /три хиляди и седемстотин лева/ за периода месец август
2018 г. – месец ноември 2020 г. (включително). Необходимият минимум от
неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183,
ал. 1 от НК, в настоящия случай е налице.
Макар да е бил задължен, подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимата издръжка за периода от месец
август 2018 г. до месец ноември 2020 г. включително. Общият размер на
задължението му е в размер на 3700 лв. /три хиляди и седемстотин лева /.
Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил
финансово затруднен (за което няма доказателства), то това обстоятелство е
4
ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово
ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също
така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на
детето. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер, тъй като това е основният
социален и правен аспект на родителското задължение. Аргументи в тази
насока могат да бъдат открити в съдебната практика, където се посочва, че за
реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно
или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка
и други. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца. Същата е изискуема през течението на целия
месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е
изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на състава на престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял именно този резултат, тъй като е
предвиждал неизбежното неизпълнение на своето задължение и пряко го е
целял.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в липсата на
чувство за отговорност от страна на подсъдимия С. по отношение на
собствените му действия и постъпки, слабо развито родителско чувство и
склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, Съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Няма
доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да опровергават
доказателствените източници или пък които да навеждат за вероятност на
случилите се събития.
По индивидуализация на наказанието:
Поради гореизложеното съдът призна К. Д. С., роден на ***, с
постоянен адрес ***, б**“ № *, *н, български гражданин, със средно
5
образование, неженен, работи в Англия, неосъждан, ЕГН ********** за
виновен за това, че като осъден да издържа свой низходящ (със съдебно
решение на РС-Плевен по гр.д.№6043/2017 г., влязло в законна сила на
19.01.2018 г. и със съдебно решение по гр.д.№7445/2019 по описа на РС-
Плевен, влязло в сила на 26.06.2020г.) – малолетният си син ** С., роден на
**г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, от които 16 месечни
вноски по 115лв. и 12 месечни вноски по 155 лв., общо издръжка в размер на
3700 лв. - престъпление по чл.183 ал. І от НК, поради което и на основание
чл.183, ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на наказание три месеца „лишаване от
свобода“.
В рамките на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК след като намери, че
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран) и
че така определеното и наложено наказание лишаване от свобода би
способствало за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК
и без да е необходимо ефективното му изтърпяване, на осн. чл. 66, ал. І от НК
Съдът отложи изпълнението му с 3-годишен изпитателен срок.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе
предвид приложимата санкционна разпоредба, подбудите на подсъдимия,
като отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно сравнително
младата му възраст, чистото му съдебно минало и изплащането на повече от
половината дължима за процесния период издръжка до приключване на
съдебното следствие по делото.
Съдът счита, че така определеното и наложено наказание е
справедливо, съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението, както и че то е подходящо да повлияе
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна както на
осъдения, така и върху другите членове на обществото.
Разноски по делото не са направени, поради което такива не бяха
присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от изхода му.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни