Решение по дело №47/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     

№…………………….. гр.Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                             Наказателен състав

На 12.04.2018г.

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар А.Делчева,

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 47 по описа на РС – Г. за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0447-000525 от 13.11.2017г. на М.Н.М.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на А.Г.Л. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева.

 

Жалбоподателят в жалбата си и в с.з. чрез пълномощник излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна – Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г. не се явява в с.з. и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Писмо с УРИ: 447р-453/16.01.2018г. на Началник РУ Г. до РУ гр.Х.; Писмо с рег.№ 447000-4232/30.10.2017г. на началник РУ Г. до А.Г.Л.; Справка с УРИ: 447р-8681/30.10.2017г. относно извършена проверка по възражение УРИ: 447000-4028/16.10.2017г. на РУ Г. по АУАН № серия ******* от 13.10.2017г. на Н-к група „ОП“ при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Писмено възражение от А.Г.Л. до Началника на РУ Г.; Дневна винетка за 2017г. за категория К1 и К2; Фискален бон № **********/13.10.2017г. за винетка К1,2 дневна 2017г. за сумата от 21лева; Справка за нарушител/водач; АУАН бл.№ 805998/13.10.2017г.; АУАН № 17-0447-000525 от 13.10.2017г.; Служебна бележка на М.Н.М.от 14.02.2012г., издадена от Началник „ЧР“ при АД на МВР С.З. и Заповед с рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата от министъра на МВР, както и постъпилото Писмо с рег.№ 447000-932/21.03.2018г. на Началника на РУ гр.Г., ведно с оригинал на Наказателно постановление № 17-0447-000525/13.11.2017г.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели А.Н.К., М.И.К., Г.М.И. и Н.И.А..

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

От фактическа страна:

 

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 805998 от 13.10.2017г. по описа на РУП-гр.Г., е констатирано, че А.Г.Л. с ЕГН **********, на 13.10.2017г., в около 15,00 часа, по път II-55, километър 144 + 500, посока юг-север, управлява товарен автомобил „ В.Ф.***” с рег. № *******, собственост на „В.**”ООД гр.Л., като не е заплатил съответната винетна такса по реда на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/. Тези действия на жалбоподателя А.Л. били квалифицирани като нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 17-0447-000525 от 13.11.2017г. на М.Н.М.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка – че водача А.Г.Л. с ЕГН ********** път II-55, километър 144+500, в посока север-г, управлява товарен автомобил „В.Ф.***” с рег. № *******, собственост на „В.**”ООД гр.Л., като не е заплатил съответната винетна такса по реда на чл.10, ал.1 от ЗП. АНО е преценил, че с горните си действия А.Л. е извършил : упавлява ППС предназначено за превоз на товари, състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за които не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

 

АНО е  квалифицирал е нарушението, като такова по чл.139, ал.5 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. 

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Aдминистративно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението) респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на админитративно наказателната отговорност на нарушителя от формална страна. 

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт. Както за наказаното лице, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено наказание. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

1. В нарушение на изискванията на ЗАНН е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението и в частност е налице различие в означението му в АУАН и НП, изразяващо се в следното: В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на път ІІ-55, км.144 + 500 в посока юг-север, а в НП е посочено посока север-юг. Посоченото нарушение е съществено, тъй като съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57. ал.1, т.5 от ЗАНН, посочването на мястото на извършване на нарушението е задължителен атрибут на АУАН и НП и съответно непосочването му или различното му посочване в АУАН и в НП, представлява нарушение на императивните изисквания на закона, което води до порочност на обжалваното наказателно постановление, тъй като нарушението на което и да е от изискванията, визирани в чл.57 от ЗАНН, представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Следва да бъде отбелязано, също така, че в АУАН липсва каквото и да е населено място от територията на Р.България в близост до което е извършено нарушението. Път II-55 е второкласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области В.Т., С.З., С. и Х.. Дължината му е 190 километра. Къде се намира километър 144+500 не е общоизвестен факт. Дали мястото на извършване на нарушението се намира извън населено място или в населено място не е ясно. В съставения АУАН не е посочено дали водачът е управлявал товарния автомобил по републиканската пътна мрежа, на място, където се изисква заплащане на винетна такса.

 

2. В АУАН и в обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, се изразява в това, че като водач на посоченото ППС, не е заплатил съответната винетка такса по реда на чл.10, ал.1 от ЗП. От друга страна, посочената в НП за нарушена норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП и санкционната такава по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, не съдържат в състави си изискване водачът на ППС да е заплатил съответната винетна такса. Изпълнителното деяние на санкционната норма на чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП се осъществява с управлението на МПС, за което не е заплатена винетна такса. Няма законово изискване винетната такса да е заплатена от водача на ППС, нито има предвидена в закона санкция за такова нарушение – неплащане на винетна такса от водача на ППС. Изискването е винетната такса да е платена за съответното ППС.

 

Посоченото неточното описание на нарушението, несъответствието между фактическото и правното основание за санкциониране на жалбоподателя също води до ограничаване на правото му на защита, което всякога е съществено процесуално нарушение, сочещо на незаконосъобразност на издаденото НП и налагащо неговата отмяна.

 

3. В АУАН не са отбелязани техническите характеристики на ППС, управлявано от жалбоподателя, а това в случая е задължителен атрибут на АУАН, тъй като санкцията на визираното нарушение е различна в зависимост от определени показатели, на които следва да отговаря превозното средство. Наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, в който текст от закона се предвиждат няколко конкретни хипотези на изпълнителното деяние. Ето защо, в случая описанието на нарушението е непълно и неясно, поради което не може да се направи категоричен извод за коя от хипотезите става въпрос в конкретния случай, още повече, че в АУАН не са посочени никакви характеристични данни за товарния автомобил, освен неговия модел. Тази непълнота на АУАН не може да бъде преодоляна, чрез посочване на технически характеристики за ППС за пръв път в обжалваното НП.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

           

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0447-000525 от 13.11.2017г. на М.Н.М.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на А.Г.Л. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..

                                  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................                                                                                         

                                                                                                         / Хр.Ангелов /