РЕШЕНИЕ

   № 151

               гр.Варна, 20.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.07.2020 в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №276  по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

НАП София е обжалвала решение №11/10.02.2020 г. на Окръжен съд Търговище по т.д.№ 61/2019  г., с което е отхвърлен искът й по чл.694, ал.2, т.1 – ТЗ срещу „Екопроект-С“ ЕООД в несъстоятелност - гр.Търговище, с участието на синдика, за признаване за установено съществуването на неприети публични вземания в размер на 2198.17 лева за данъци и за задължителни осигурителни вноски, както и за лихви върху тях, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „Екопроект-С“ ЕООД в несъстоятелност - гр.Търговище не изразява становище по нея.

Синдикът моли с писмен отговор и с писмена молба за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на спора са внесени от синдика дължими върху възнаграждението му данъци и задължителни осигурителни вноски по подадени от името на длъжника декларации /обр.6 и по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 – ЗКПО/ на падежа, с изрично нареждане за какво се отнасят плащанията, които обаче са били отнесени от приходната агенция не за тях, а за погасяване на други по-стари задължения на самия длъжник.

От една страна, меродавно за това кое от еднородните задължения подлежи на погасяване е изявлението на длъжника съгласно общото правило на чл.76, ал.1, изр.1 – ЗЗД. Само ако платецът не е заявил това, се погасява най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най - старото, съответно - ако всички са възникнали едновременно - те се погасяват съразмерно - изр.2 и 3 на същата разпоредба. От друга страна, съгласно чл.639 ТЗ кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1. Следва да се посочи, че при открито производство по несъстоятелност се прилага ТЗ, а не ДОПК. Но дори и по ДОПК няма основание, позволяващо на кредитора на публичните вземания да преценява кои задължения на длъжника да погаси с доброволните му плащания независимо от волята му. Принципът, въведен с чл.169, ал.3 – ДОПК, е, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

От горното следва, че е недопустимо доброволни плащания, които в случая касаят публични задължения, свързани със заплащане на възнаграждението на синдика от масата на несъстоятелността, извършени на падежа, да се отнасят за сметка на неизвестни други стари публични задължения на длъжника, вземанията за които НАП е следвало поначало да предяви в производството по несъстоятелност, като евентуално получи удовлетворяване за тях по реда на чл.722, ал.1 - ТЗ. Недопустимо е при наличие на такива плащания на падежа вземанията на НАП, за които са предназначени те, с посочване на съответните подадени декларации и код за плащане от синдика, да останат непогасени и НАП да предяви вземанията за тях по реда на допълнителното предявяване на вземания по чл.688, ал.3 – ТЗ. Най-малкото, защото по този ред се предявяват вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност, а процесните вземания са от този вид и са платени именно на падежа. Отделен е въпросът, че всички плащания на синдика от банковите сметки на длъжника стават с разрешение на съда по несъстоятелността – чл.658, ал.1, т.9 – ТЗ, така че действията на НАП са в разрез и с разпорежданията на съда по несъстоятелността. Щом не се дължат главниците – предмет на предявените публични вземания поради погасяването им чрез плащане, не се дължат и лихвите за забава върху тях, като искът е неоснователен изцяло.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Няма направени съдебни разноски за въззивната инстанция от въззиваемата страна и такива не й се присъждат съобразно изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №11/10.02.2020 г. на Окръжен съд Търговище по т.д.№ 61/2019  г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.